О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2331/15.11.2019г.
гр.
Пловдив, 15.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХV
състав, в
закрито заседание на 15.11.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното от Председателя ч.адм. дело № 3530 по описа за 2019 год. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. чл.
60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба вх.№ 20945/15.11.2019г., на „КАМ -919" ЕООД с ЕИК: *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, „Коматевско шосе“ № 254, представлявано от
управителя К.А.М., чрез пълномощника адв. С.П., служебен адрес: ***, против
Разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на принудителна
административна мярка (запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-750-0028422/04.11.2019 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се иска неговата
отмяна. Според жалбоподателя не са изложени конкретни мотиви във връзка с допуснатото
предварително изпълнение, като се сочи, че изложените мотиви са общи и не
обосновават извод за наложеното със ЗНПАМ предварително изпълнение в посочения
срок. Възразява се, че наложената ПАМ е несъразмерна с извършеното нарушение и
нейното предварително изпълнение ще доведе до нарушаване на принципа на
съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Излагат се доводи, че допускането на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ би накърнило неоправдано правата и
интересите на дружеството жалбоподател, като в тази посока се сочи, че се
осъществява търговия с бързо развалящи се стоки-сладкарски изделия и тяхното
отстраняване от обекта би било свързано със значителни разходи и би довело до реализиране
на големи загуби за дружеството. Иска се отмяна на разпореждането и спиране на
допуснатото предварително изпълнение. Претендират се разноски.
Съдът,като разгледа изложените
възражения и приложените доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
С посочената заповед е
разпоредено запечатване на търговски
обект -
кафене/сладкарница, находяща се на адрес гр. Пловдив,
„Коматевско шосе" № 314, стопанисвана от „КАМ -919" ЕООД, и забрана
за достъп до него за срок от 10 / десет / дни на основание чл.186, ал.1, т.1,
б“А“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187. ал. 1 и чл. 187
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
При осъществена оперативна
проверка на 28.10.2019 г. в 11.00 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т.
41 от ДР на ЗДДС - кафене/сладкарница, находяща се на адрес гр. Пловдив ,
Коматевско шосе" № 314, стопанисвана от „КАМ -919" ЕООД, е установено,
че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 / 13.12.2006г.
на МФ, не издава фискални касови бележки за всяка извършена продажба от
въведеното в обекта ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
наредбата.
Проверката е започнала със скрито
наблюдение и контролна покупка на един брой топла напитка / 3 в 1/ и един брой
минерална вода на обща стойност 1,30 лв, за покупката е заплатено в брой преди
легитимация от Й.Й.- ИП, но не е издадена ФКБ. След
легитимация на органите на НАП е изведен „X" отчет с № 001310 на обща
стойност 14.40 лв., попълнен е и опис на паричните средства в каса.
За резултатите от проверката е
съставен Протокол за извършена проверка № № 0028423/28.10.2019 г.
При това положение е направен
извод, че дружеството не е спазило реда
за издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения ред за
продажба, в нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Именно в тази връзка
са и изложените мотиви на приходната администрация, довели до налагането на
процесната ПАМ и предварителното й изпълнение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до
обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Следователно,
текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на
предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1
от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът,
издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Разпореждането
по чл. 60, ал. 4 от АПК е предвиден от закона способ за преодоляване на
забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК за изпълнение на административните актове до
изтичане на сроковете за оспорване, а при постъпила жалба или протест до
решаване на спора от съответния орган. Правомерността на разпореждането е
обусловена от въвеждане на твърдение за факти /и установяването им/, с които да
се привърже извод за необходимост от изпълнение на разпоредените с акта права
или задължение преди стабилизирането му, за да се защитят посочени в
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК интереси - особено важни държавни или
обществени интереси или интереси на страна в производството; да се избегне
осуетяването или затрудненото изпълнение на акта или значителни или трудно
поправими вреди от забавеното му изпълнение.
Съответно
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за
деленето на принудителните административни мерки на превантивни,
преустановителни и възстановителни.
За
да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за
налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои
или на всички предпоставки, визирани в чл.60 от АПК и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В
настоящия случай, за да обоснове необходимостта от издаване на оспореното
разпореждане, ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи
основания:
1.
Защита на особено важни държавни
интереси - тази предпоставка най-общо е мотивирана със съждения относно необходимостта
по принцип от спазване на фискална дисциплина с оглед интересът на държавния
бюджет. Маркирано е, че издаването на съответен документ за всяка една
извършена продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на
субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, което следва да се
изпълнява при съответните предпоставки. Неотчитането на приходите препятства
контролната дейност на приходната администрация, създава трудно поправими вреди
за бюджета, тъй като не позволява да се установи фактически реализирания оборот
от проверявания търговец и дължимите въз основа на него данъци.
Изложени
са мотиви, че с оглед местоположението на търговския обекта, стопанисван от
„КАМ -919" ЕООД, постоянния поток
от потенциални клиенти и възможност за реализиране на големи приходи от
продажби, както и с оглед характера на дейността - продажба на хранителни
стоки, разнообразните цени и асортимент, липсата на реална конкуренция в
границите на завода, както и бързата ликвидност на предлаганите стоки, може да
се направи извод, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се
явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Тук
следва да се посочи, че сам по себе си фактът на неиздаване на касова бележка не
е основание за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. В
случай, че законодателят бе счел, че всяко неспазване на реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба засяга особено важен държавен или
обществен интерес или обуславя някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, би допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона (така
Определение № 6067/16.05.2017 г. по адм. д. № 5303/2017 г. на ВАС).
2.
Опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта - тук конкретни мотиви няма.
3.
От закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.
В
тази посока са изложени мотиви, че това нарушение препятства нормалната
контролна дейност на приходната администрация и не позволява да се осъществи
проследяване на търговския оборот в цялост. Според административния орган именно
с цел да се промени установената организация в дейността на търговеца и
причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска се налага предварително
изпълнение на наложената ПАМ.
Така
изложените мотиви очевидно не съдържат конкретно установени факти, последица
от проявлението или липсата на които е състояние, при което, ако не бъде
допуснато предварително изпълнение на процесната заповед ще настъпят всички или
част от цитираните в чл. 60, ал. 1 неблагоприятни последици (а именно ще се
засегнат особено важни държавни интереси, ще бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта и/или от закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета).
Предварителното
изпълнение в случая не произтича по силата на закона, а е следствие на
волеизявление на административния орган, т.е. законът не презюмира наличието на
предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, само защото е извършено административно
нарушение, което се субсумира в някоя от хипотезите на чл. 189, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗДДС, така както впрочем приема административния орган.
Очевидно
е, че с така изложените мотиви административният орган не доказва конкретна
необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото превантивният
характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на основание за
допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат.
В
случая е направен опит посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка
за допускане на предварителното й изпълнение, което е недопустим подход. Целите
на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е
необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В първия случай - която и
да е от хипотезите, регламентирани в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а във
втория - необходимост от защита на особено важни държавни или обществени
интереси, съществуването на опасност
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, и/или че от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда за бюджета.
Все
в тази насока следва да се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл. 60 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния
акт, не освобождава органа от задължението да мотивира
наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически основания,
така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена
заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли
реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или
трудно поправима вреда за бюджета.
В
случая, в обжалваното разпореждане не са изложени почти никакви фактически
основания за допуснатото предварително изпълнение (няма конкретни съображения
на органа), което от своя страна води до невъзможност съда да анализира същите
и да прецени дали те изпълват една или повече от предпоставките по чл. 60, ал.
1 от АПК (т.е. налице е невъзможност да бъде осъществен ефективен съдебен
контрол по реда на чл. 60, ал. 4 от АПК).
Действително
обществените отношения, свързани с финансовата отчетност на задължените лица са
пряко свързани и с фискалните интереси на държавата и предполагат засилена
охрана,но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта,за която се издава акта.Както ПАМ ,така и допускането на
нейното предварително изпълнение трябва да бъдат необходими за постигане целта
на закона,но и да са съразмерни по тежест с установените факти и преследваната
цел. А в случая, както се посочи по-горе са налице общи разсъждения, без
излагане на конкретна необходимост от незабавното запечатване на обекта.
Ето
защо съдът намира,че при така изложените мотиви не става ясно с какво се
обосновава особено важният държавен интерес в конкретния случай и защо
административния орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или
сериозно затруднено и, че от закъснението на изпълнението ще последват
значителни и трудно поправими вреди.
За
да се обоснове необходимостта от предварително изпълнение следва да се посочат
допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания,а не
само тези посочени от административния орган,които съвпадат по принцип с целта
на самата принудителна административна мярка,която по своята същност има
преустановителен и превантивен характер.Очевидно законодателят не счита че е
налице особено важен държавен интерес във всеки случай,когато се констатира
неизпълнение на задължението по чл.3 ал.3 от Наредба Н-18/2006 на МФ, поради
което не е предвидил е предварително изпълнение на мярката по чл.186 ЗДДС да
става по силата на закона. (Определение
№ 12112/ 03.09.2019 по адм. дело № 9777/2019 на ВАС).
По
делото липсват и доказателства за заплаха на живота и здравето на гражданите
или на особено важни държавни или обществени интереси, ако не се запечата
търговския обект, преди влизането на заповедта за налагане на ПАМ в сила. Макар
и обширни, изложените в заповедта мотиви относно нуждата от допускане на
предварително изпълнение на заповедта са бланкетни и почиват на предположения,
а не на реално установени факти.
Съдът
не споделя становището на административния орган, че без предварително
изпълнение ще бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както
и че могат да настъпят трудно поправими вреди, без за това да има конкретни
факти и обстоятелства,налагащи този извод.
Описаните
в разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по
смисъла на чл. 22 ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени
незабавно с издаване и връчване на акта досегашното фактическо положение.
Посоченият от ответника интерес на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения
обект, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и
размера на неговите публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не
чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена,
поради което съдът приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл. 60,
ал. 1 АПК.
Действително,
интересът на държавния бюджет от законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство, респективно правилното определяне на
реализираните от задълженото лице приходи и на размера на публичните му
задължения, могат да се квалифицират като особено важни държавни или обществени
интереси по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Но налагането на всяка една
утежняваща мярка, каквато е наложената ПАМ ведно с постановеното й
предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със
спецификите на конкретния случай. Именно това налага изискването разпореждането
по чл. 60, ал. 1 АПК да съдържа мотиви в подкрепа на защитимите в същата норма
интереси, относими към всеки конкретен случай.
От
друга страна, необоснован остава доводът на ответника, че е възможно от
закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди
за бюджета, доколкото не са изнесени данни какъв в действителност е оборота на
заведението, в какъв период назад е изследван той и пр.
Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се
приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което
същият ще следва да бъде отменен.
Според чл. 60, ал. 5 от АПК, жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение не спира изпълнението, но съдът може да го спре до
окончателното й решаване. Именно в тази връзка е направено и искане за спиране
на допуснатото предварително изпълнение до окончателното решаване на спора по
настоящата жалба.
Изложените съображения за незаконосъобразност на разпореждането за
допускане на предварително изпълнение обосновават и основателност на искането
за спиране на предварителното изпълнение до окончателното решаване на въпроса с
влязло в сила определение.
На частния жалбоподател се дължат разноските за това производство, които са
в размер на 50 лева за платена държавна такса. Други доказателства за направени
разноски не са представени, включително и списък на разноските, противно на
посоченото в жалбата.
Водим от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително
изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-750-0028422/04.11.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП., постановена по
отношение на КАМ -919" ЕООД с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, „Коматевско шосе“ №254, представлявано от управителя К.А.М..
СПИРА допуснатото предварително
изпълнение на принудителна административна мярка
(запечатване на обект и забрана за достъп до същия), обективирана в Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-750-0028422/04.11.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП., постановена по
отношение на КАМ -919" ЕООД с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, „Коматевско шосе“ №254, представлявано от управителя К.А.М., до приключване на съдебното производство с
влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – София да заплати на „КАМ -919" ЕООД с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, „Коматевско шосе“ №254, представлявано от
управителя К.А.М. сумата от 50/
петдесет/ лева разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: