РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Шумен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20243600100256 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба подадена от И. И. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. ......., ул. „......“ №119а, оф. 8 против ЗД „Лев инс” АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А като искове заведени по реда на
чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД, както и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
плащане от застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за
настъпили неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 70 000 лева, ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
ПТП – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, което обезщетение
ищеца определя като такова с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ, както и законна лихва
върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
считано от 10.08.2022 г. – датата на постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, който иск ищеца определя като такъв на основание чл.497, ал.1 от КЗ, ведно
със сторените в производството съдебни и деловодни разноски. Сочи се, че на 16.07.2022 г.,
около 09:26 в гр. Шумен на кръстовището на бул. „....“ с улица „.....“ е настъпило ПТП, при
което водачът на л.а. „......“, модел „......“, рег. №........, В. А. К., при извършване на маневра
„завой наляво“ не пропуснал движещият се по път с предимство на кръстовище, регулирано
със светофарна уредба и зелен сигнал, мотоциклетист И. И. Г., управлявал мотоциклет марка
„........“, модел „......“, с ДК №....... Мотоциклетиста, за да избегне удара се отклонява вдясно и
се блъска последователно в л.а. марка „...“, модел „.....“, рег. № ......., а след това и в метална
ограда и крайпътно дърво. Вследствие на ударите за мотоциклетиста И. Г. получава съчетана
1
травма на глава, гръден кош и крайници, както следва: 1).На главата – охлузни рани вдясно и
мозъчно сътресение; 2).На гръдния кош: охлузни рани в дясната гръдна половина, фрактура
на 6-о и 7-о ребро вдясно, пневмоторакс вдясно, малък хемоторакс вдясно; 3).На
крайниците: охлузни рани на дясно рамо, дясната предмишница, ляво коляно, лява
подбедрица, разкъсноконтузна рана на 3 и 4 пръст на лява ръка, порезна рана на дясна
предмишница. Пострадалият вследствие на травмите изпаднал в състояние на кома и пълна
амнезия и продължавал да страда от болки от травмите, както и притеснения и
психологически дискомфорт от причинените му телесни увреждания. Преживяното силно
стресирало пострадалия, той изпитвал ужас и имал чувството, че е в тежест за семейството
си. Причинилото ПТП МПС имало активна към датата на настъпване на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника. Сочи, че пред застрахователя
е била спазена процедурата по чл.380 от ЗК, като били представени изискуемите за
изплащане на обезщетението документи – медицински документи, касаещи здравословното
състояние на ищеца. Сочи, че първоначално уведомяването станало с депозиране на писмена
застрахователна претенция от 09.08.2022 г. Въпреки изложеното и независимо от
предявената претенция застрахователят се произнесъл изрично и с писмо с изх.
№6018/10.08.2022 г. заявил, че няма основание да удовлетвори претенцията. С оглед
постановения изричен отказ за пострадалият е налице правен интерес от завеждане на
настоящото производство за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Твърди,
че пострадалият претърпял вследствие на ПТП множество телесни повреди, като бил в
много тежко състояние и претърпял и множество медицински интервенции. Вследствие на
това той изпитвал значителни болки и страдания, както и изключителни затруднения при
обслужване на ежедневните си нужди и потребности. Той преживявал шок и ужас, имал
проблеми със съня, силно и нетърпимо главоболие, световъртеж, силен задух, недостиг на
кислород. Започнал често да забравя елементарни неща, което му пречило да изпълнява
задълженията в работата си, губят му се моменти. Преди инцидента пострадалият бил жив,
активен, отзивчив, пълен с желание да живее и желание да помага на близките и семейството
си, с които имал много силна емоционална връзка, но след инцидента бил депресиран,
изживяващ в себе си психическата и емоционална травма и се превърнал в непълноценен и
затворен човек. Счита, че настъпилото събитие ще има трайни неблагоприятни последствия
върху целия бъдещ живот на пострадалия. С оглед установеното от практиката при
приложението на чл.52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на
пострадалите – чл.51, ал.1 от ЗЗД намира, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди в конкретния случай е в размер на 70 000 лв. Моли да бъде осъден
ответника на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв. като
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване на застрахователя
за настъпилото ПТП – 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, което
обезщетение ищеца определя като такова с правно основание чл.429, ал.3 от КЗ, както и
законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 10.08.2022 г. – датата на постановения отказ за изплащане
2
на застрахователно обезщетение, който иск ищеца определя като такъв на основание чл.497,
ал.1 от КЗ, както и ведно със сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗК „Лев
инс” АД. Ответникът в началото на отговора оспорва онези обстоятелства, които намира за
неверни в изложението на ищеца в исковата молба. Сочи, че ищецът не е изпадал в кома,
нито е бил в състояние на пълна амнезия. Оспорва достигането до тези изводи предвид, че
тези твърдения присъстват като анамнестични данни една година след настъпване на
произшествието при извършен на ищеца преглед при невролог. Оспорва твърдението, че е
налице увреждане на горните крайници. Твърди, че в медицинската документация се сочат
данни за мозъчно сътресение, счупване на 6 и 7 ребро и плеврален излив. Сочи, че ищецът е
управлявал мотоциклета си без каска и предпазно облекло. Изтъква, че ищецът е бил
лекуван в МБАЛ Шумен за периода от 16.07.2022 г. до 28.07.2022 г., като след това не е
постъпвал в болнично заведение и не е бил лекуван. Намира, че ИМ следва да бъде оставена
от съда без движение, за да посочи ищеца банкова сметка, както и своя постоянен адрес.
Намира искът за допустим, но неоснователен. Оспорва искът като основание и размер.
Твърди, че претенцията е прекомерна. Не оспорва настъпването на телесни повреди за
ищеца. Твърди, че мотоциклета управляван от ищеца непосредствено преди навлизането си
в кръстовището се е движел със скорост над допустимата и ищецът не е съобразил
поведението си с пътните условия. Намира, че вследствие на това е настъпило ПТП, като
ищецът е навлязъл в кръстовището при сигнал на светофара „жълто“. Твърди, че ищецът е
управлявал мотоциклета си без включени светлини като е бил трудно видим за останалите
участници в движението. Сочи, че се е движел без каска и защитно облекло, както и че не е
контролирал мотоциклета пълноценно и затова е настъпило ПТП. Твърди, че сблъсък между
МПС и мотоциклет нямало. Оценява това поведение на пострадалия като причина за
съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи, че във връзка с произшествието е водено
АНД №2114/2023 г. по описа на ШРС, по което водачът на МПС е наказан с глоба от 1500
лв. Намира, че поведението на пострадалия не е елемент от присъдата и не е предмет на
изследване в наказателното производство. Намира, че причина за настъпване на ПТП е и
неправилното паркиране на МПС с рег. № ...... Сочи, че освен гореизложените обстоятелства
за вина у пострадалия, което е довело до съпричиняване има и друго поведение на
последния, с което се е стигнало до по-големи щети: не било проведено лечение, не били
извършвани контролни прегледи, не е извършена рехабилитация, не е извършено лечение на
депресията и психичните заболявания. Твърди, че получените от пострадалия охлузни,
прорезни и разкъсни рани, претърпени от пострадалия, са в пряка връзка с липсата на
предпазно облекло наа пострадалия. Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени
напълно. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.
С Определение №525/22.07.2024 г., с което производството е било насрочено за
разглеждане в съдебно заседание е бил конституиран на основание чл.219, ал.1 от ГПК ЗАД
„Бул Инс“ в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев Инс“.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
3
Разгледани по същество същите са частично основателни.
В съдебно заседание представител на ищеца поддържа съединените искове, така
както са били предявени. Твърди, че в производството са установени с надеждни
доказателства всички елементи от фактическия състав на настъпване на отговорността на
ответника по реда на чл.432, ал.1 от КЗ. Ответникът намира, че в рамките на
производството е установено съпричиняване на вредоносният резултат и то в значителен
размер – 90 %. Твърди, че причина за това са неадекватните действия на самия ищец, който
не е бил ударен от застрахованият автомобил, а е отклонил траекторията си на движение,
подминал го е и след това, самостоятелно, пренебрегвайки изискванията на правилата за
движение е продължил напред и се е ударил в неподвижностоящ в близост автомобил.
Изтъква изключителната вина за това на ищецът, който според него е следвало да намали
скоростта на движение и по този начин е щял да избегне директният удар в спреният
автомобил. Сочи, че едно такова неадекватно на обстановката действие от страна на ищеца е
било обръщането му назад във време на движението на мотоциклета. Намира
претендираното обезщетение за прекомерно, пердвид обстоятелството, че според приетата
СМЕ всички травми би следвало да отшумят за 20-25 дни. Намира, че няма никакви данни за
последвало лечение на ищеца, каквото се твърди и се посочва от част от свидетелите.
Твърди и че по никакъв начин не е установено в производството с надлежни документи, че
на пострадалият се е налагало да ползва болничен по-дълъг от установеното от СМЕ. Сочи
се, че това е установено със свидетели, които обаче не свидетелстват за собствени
впечатления, тъй като ответникът е работел в Норвегия и свидетелите не са установили тези
обстоятелства лично. Оспорва изцяло заключенията на Съдебно-психологическата
експертиза. намира, че от една страна тя е базирана върху данните от друга подобна
експертиза, която е изготвена извън производството, а също така и че тя не съдържа
достоверни данни, предвид обстоятелството, че обследването на пострадалият е станало
година и повече след инцидента. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на процесуалният представител на ищеца, както и иска да бъде направена компенсация за
присъдените на страните разноски в произцводството. За третото лице-помагач в съдебно
заседание не се явява представител. Преди първото съдебно заседание са депозирали молба,
която сочи, че застрахованият от тях автомобил „......“ „......“ не причинил ПТП.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП, като преки искове по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявими
от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”, както и
придружаващ го иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от
страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищецът следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата, както и обстоятелството, че
причинителят е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания,
4
техният интензитет и продължителност, връзката с противоправното поведение на
причинителя на вредата. По отношение претенцията за мораторни лихви следва да се
установи момента на поставяне на ответника в забава, както и конкретните размери на
дължимото обезщетение за забава за претендирания период. Ответникът следва да установи
онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за него и го освобождават от
отговорност по посочените претенции, т.е. същият може да установява такива факти и
обстоятелства, които са в противоречие с твърденията на ищеца. Може да установява липса
на ПТП, липса на причинна връзка между ПТП и настъпилите щети, липса на поставяне в
забава по отношение претенцията за обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Може да установи,
че е платил, че е налице съпричиняване и т.н. В настоящото производство ответника твърди,
че е налице съпричиняване. Последният следва да доказва при условията на пълно и главно
доказване онези факти и обстоятелства, които обосновават съпричиняването.
Не се спори между страните, че причинилият ПТП л.а. „....“, модел „.......“, рег.
№......... е застрахован при ответника по силата на Застрахователна полица №BG/22/........,
действала към момента на ПТП, като с оглед на това соченото обстоятелство следва да се
приеме за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.
В рамките на производството е било установено, че срещу водача на автомобила,
причинил процесното ПТП В. А. К., ЕГН ********** е било водено наказателно
производство по ДП №658/2022 г. по описа на РУ на МВР - Шумен, което е приключило с
внасяне в съда на Споразумение за решаване на наказателното производство. По
образуваното АНД №2114/2023 г. по описа на Районен съд – Шумен в съдебно заседание на
11.1.2023 г. е било одобрено постигнатото между ШРП и В. А. К. споразумение, по силата
на което обвиняемият К. е бил признат за виновен в това, че на 16.07.2022 г. в гр. Шумен
при управление на л.а. „......“, модел „.....“, рег. №..... е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.37, ал.1, изр. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път,
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“, като по този начин е причинил средна телесна
повреда на И. И. Г., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота,
обусловено от развилото се усложнение на фрактура на ребрата – десностранен
пневмоторакс, изискващ оперативна интервенция – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от
НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С оглед на постигнатото споразумение по АНД №2114/2023 г. по описа на ШРС
съдът е длъжен да приеме, тъй като законът приравнява подобно споразумение на присъда -
чл.383, ал.1 от НПК, („Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.“), че са налице последствията на чл.300 от ГПК –
„Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“, като в конкретният случай
отпада необходимостта съдът да излага собствени мотиви относно това настъпило ли е ПТП,
вината на водача и установяването на противоправността на деянието, като в тази връзка не
5
следва да бъдат подробно обсъждани и направените в тази насока възражения на ответника,
който в рамките на цялото производство оспорва въобще наличието на ПТП.
С оглед изложеното в настоящото производство се установиха непротиверечиво
следните факти и обстоятелства: на 16.07.2022 г., около 09:26 в гр. Шумен на кръстовището
на бул. „.....“ с улица „.....“ е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „......“, модел „.....“, рег.
№......, В. А. К., движейки се в едната от лентите на бул. „......“ при извършване на маневра
„завой наляво“ не пропуснал движещият се с предимство по другата – насрещна лента за
движение на булеварда, на кръстовище, регулирано със светофарна уредба и зелен сигнал,
мотоциклетист И. И. Г., управлявал мотоциклет марка „.......“, модел „.....“, с ДК №.......
Мотоциклетиста, за да избегне удара се отклонил вдясно и се блъснал последователно в
намиращите се след кръстовището л.а. марка „.....“, модел „....“, рег. №....., а след това и в
метална ограда и крайпътно дърво. Вследствие на ударите за мотоциклетиста И. Г. получил
травми, придружени от разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
съчетана травма в областта на главата, гръдният кош и крайниците: мозъчно сътресение и
охлузни рани по главата; пневмоторакс вдясно, малък хемоторакс вдясно, фрактура на 6-о и
7-о ребро, охлузни рани в дясна гръдна половина; охлузни рани на дясно рамо, дясна
предмишница, ляво коляно, лява подбедрица, разкъсноконтузна рана на 3 и 4 пръст на лява
ръка, порезна рана на дясна предмишница. Най-тежки последствията за пострадалия
настъпили от ударът на главата довел до мозъчно сътресение, (ищецът бил неадекватен към
момента на пристигане на лекарски екип – дишал тежко и затруднено, лекарският екип
констатирал, че говори неразбираемо и загубил спомен за инцидента), както и от травмата
на гръдния кош, уврежданията на който – счупени ребра и пневмоторакс, наложили
хирургическа интервенция. Пострадалият бил приет по спешност в МБАЛ – Шумен, гр.
Шумен на 16.07.2022 г., където престоял 12 дни и бил изписан на 28.07.2022 г. Предприетата
хирургическа интервенция била извършена на 19.07.2022 г. и била свързана с травмата на
гръдния кош, като представлявала плеврална пункция за изтегляне на течност от гръдния
кош. След изписването на пострадалият няма данни, обективирани с писмени доказателства
или за които да свидетелства експертно заключение за друго лечение, оперативни
интервенции или извършени рехабилитационни процедури.
Макар да следва да се приеме на основание чл.300 от ГПК, че е установена вината на
водачът на застрахованото МПС за настъпилото ПТП, предвид възраженията на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, съдът е допуснал и
две САТЕ с поставени и от двете страни въпроси.
Първоначално изготвената САТЕ (л.180 и сл. по делото) не намира основание за
приемане на съпричиняване на вредоносният резултат. Експертизата сочи, че по време на
ПТП времето е било ясно, а пътното платно е било сухо и без неравности. Причинилият
ПТП автомобил л.а. „....“, модел „....“, рег. №...... се е движел по бул. „......“ в гр. Шумен в
платното за движение в посока към ....... Това платно на булеварда било с две ленти за
движение и било отделено от другото платно на булеварда с тревна площ и ограда.
Автомобилът се движел в лявата лента на платното, което престрояване направил, за да
6
завие наляво по пресичащата бул. „.....“ улица „...... Водачът следвало да пропусне и осигури
предимството на всички движещи се превозни средства, които биха се движели в
насрещното платно, което следвало да се пресече, за да завърши завоя и навлезе в улица
„......“. Насрещно движещите превозни средства, както и завиващият, се движели при зЕ.
светлина на светофарната уредба. При предприемане на тази маневра „завой наляво“
водачът на л.а. „......“, модел „....“, рег. №....... не осигурил полагащото му се предимство на
идващия в насрещната лента към кръстовището мотоциклет марка „......“, модел „.....“, с ДК
№....., управляван от ищеца И. И. Г.. Виждайки навлизащият в кръстовището в рамките на
неговото платно автомобил мотоциклетиста се опитал да избегне удара и отклонил
движението на мотоциклета надясно. Така бил избегнат удара с автомобила навлизащ в
кръстовището, но мотоциклетът продължил движението си след кръстовището и се ударил в
паркиран вдясно л.а. с рег. №......., а след това и в разположената непосредствено до
платното метална ограда. И двете ППС са се движели с разрешена по закон скорост –
завиващият автомобил бил със скорост 18 км/ч, а мотоциклетът се движел със скорост от
44.6 км/ч отг. на въпрос №4).
Приета е и допълнителна САТЕ (л.251), към която е депозирано и допълнение (л.274).
Дадено е становище, че мотоциклетистът е разполагал с 1.8 секунди да предотврати удара в
паркираният автомобил след разминаване с навлезлия в кръстовището л.а. „......“, модел
„.....“, рег. №...... Посочено е, че при обръщане на главата на мотоциклетиста назад това би го
забавило при предпиремане на спиране на мотоциклета чрез задействане на спорачка.
Експертът е посочил, че с оглед разстоянията и времето за реакция мотоциклетистът не е
имал възможност да предотврати инцидента. В съдебно заседание при изслушване и на
двете експертизи вещото лице сочи, че до навлизане в кръстовището и моментът, в който
пострадалият е предпирел спасителната маневра за избягване на сблъсъка с автомобила
навлизащ в кръстовището той не е имал възможност да възприеме и съобрази
необходимостта от спиране с оглед избягване на последващият удар в спреният в края на
пътното платно автомобил, с който е настъпил сблъсък. Т.е., доколкото моточиклетиста при
навлизане в кръстовището се движи със съобразена скорост, предприема спасителна
маневра, за да избегне удара с навлизащият в кръстовището автомобил, не е имало как да
съобрази налагащото му се спиране преди ударът в паркираният автомобил.
По делото е приета и СМЕ (л.225 и сл. по делото). От нея се установява, че
съвкупността от телесни травми, констатирании при ищеца е възможно да настъпят при
ПТП, при което пострадалият ищец е участвал като водач на мотоциклет. Дадено е
категорично становище, че не се установява изпадане на пострадалият в кома, доколкото
това състояние следва да отговаря на строги физиологични признаци, включително да е в
пълно безсъзнание за няколко дни и най-вече пострадалият да не реагира на никакви външни
въздействия, като единствено се допуска, при състояние на сопор да бъде събуден от
болкови, но не и от вербални стимули. С оглед данните за неясна реч на пострадалия при
пристигане на медицинският екип, намира, че състоянието на пострадалия може да е
мозъчно сътресение, което обяснява и проявените реакции на пострадалия след ПТП, а и
7
загубата му на спомен за случилото се. Описва приетите от съда по-горе травматични
увреждания, както и продължителността на престой в болнично заведение и предприетите
медицински манипулации и лечение. Посочено е, че оперативната интервенция (плеврална
пункция) се характеризира с гладък постоперативен период, както и че всички болки
вследствие на получените от пострадалия травми следва да са отшумели за около 20-25 дни,
като първоначално са били силни, а впоследствие, с напредване на оздравителния процес
болката е намалявала.
В рамките на производството е била приета и СПЕ (л.193 от делото, която сочи, че
пострадалият в периода за възстановяване и непосредствено след завръщането му в
Норвегия за период от около шест месеца имал продължаващ болков синдром, двигателни
ограничения, нарушения на съня, променливо настроение, страхове от шофиране и пътуване
с кола, опасения да не пострада при подобен инцидент и при пътуване, ограничение на
контактите. Намира, че стресът е продължил по-голям период от време и е надвишил
адаптационните възможности на организма, което е довело до негативни физиологични и
психологични промени, което се проявяват с изброените по-горе симптоми и известна
социална дисфункция. За този период пострадалият се чувствал напрегнат, тревожен,
непрекъснато мислел за случилото се, като се опитвал да възстанови епизода на инцидента,
не можел да се съсредоточава, имал паметови смущения, измъчвали го опасения, че няма да
може да се справи с ангажиментите си, имал главоболие, замайване и залитане при ходене –
признаци на Постконтузионен синдром в пряка връзка с процесното ПТП. Сочи на
нарушения на съня, затруднено било битовото му обслужване, имал болки в коляното,
залитал и имал слабост в ръката – изпускал предмети. Намира, че посочените симптоми би
следвало да се консултират с невролог. Намира, че личностовото функциониране на ищеца е
възстановено, макар субективно все още да не отговаря на личностовите потребности на
лицето, като пострадалият се справял с базисните си социални роли. Не се установявали
клинични признаци за депресивно или психично разстройство.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани В. А. К. –
водач на причинилият ПТП автомобил, Р. О. С. – очевидец на инцидента, С. А. А. и Г. И. Г. –
брат на ищеца. При разпита на свидетеля В. А. К. – водачът причинил ПТП последният дава
данни за механизма на настъпване на ПТП. Не оспорва вината си за настъпването на ПТП,
като сочи, че автомобилът му при разминаването с мотоциклета е бил на средата на пътното
платно на мотоциклета, някъде по средата между двете ленти. Свидетелските показания не
разкриват други данни, освен посочените от експертизата и са в пълен синхрон с приетото в
обстоятелствената част на САТЕ.
Свидетелят Р. С. сочи, че бил в близост до мястото на инцидента. сочи, че бил
таксиметров шофьор и престоявал на намиращата се в близост пиаца за таксита. Твърди, че
няма ПТП. Сочи, че неговите възприятия за инцидента са свързани с изщракване, което чул.
Обърнал се в посоката, от която идвал шума и видял намиращият се насред кръстовището
автомобил, както и подминаващият го в този момент мотоциклетист. Възприел движението
на мотоциклета, който в този момент се движел, като намира, че мотоциклетиста бил
8
намалил скоростта, но се обърнал да види какво става зад него. В този момент изгубил
управление над мотоциклета и влязъл между първата паркирана след кръстовището кола и
намиращият се до нея парапет (ограда). Сочи, че той се обадил на Бърза помощ. Твърди, че
при оглед от него и други шофьори на пиацата по автомобила навлязъл в кръстовището
нямало следи от съприкосновение с мотоциклета. Сочи, че до идването на Бърза помощ
пострадалият бил в безсъзнание.
Другите двама свидетели съобщават данни относно състоянието на пострадалият
след катастрофата. Свидетелят С. А. сочи, че с пострадалият Г. били приятели от
ученическите години. Сочи, че пострадлаият от 10 години живеел и работел в Норвегия. Не
може да се сети от кого е научил за инцидента, но посетил пострадалият в болницата. Сочи,
че ищеца явно не помнел много неща и бил променен, като описва това му състояние с
думите „ … смачкан беше такъв, абе не беше той.“ Сочи, че пострадалият бил за около 20
дин в болница и останал в България и след изписването си. блиизките му се притеснявали
дали ще може да пътува за Норвегия предвид състоянието му и обстоятелството, че
забравял. Твърди, че след отиването си в Норвегия пострадалият бил в болнични, но отрича
да е виждал документ, който да установява подобно обстоятелство, сочи, че то му било
споделено от пострадалия. Твърди, че пострадалия не карал мотоциклет след инцидента
дори, когато се прибирал в страната.
Свидетелят Г. Г. сочи, че пострадалият бил в болница около 10-15 дни. След
изписването му не бил в добро състояние, ръцете му „не държаха“, не можел да се скачва и
слиза по стъпала. сочи, че за това, той го приел в къщи, където пострадалият стоял до
отпътуването си за Норвегия. „И. замина за чужбина, мисля, че края на юли или август, ще
Ви излъжа. Отпуската му е 30 дена, значи може би беше с конците и закърпен отвсякъде
трябваше да отива, защото му свършваше отпуската и там му вадиха конците, в
чужбина.“ Твърди, че заради влошеното си здравословно състояние след инцидента ищецът
ползвал два месеца отпуск, като се лекувал през това време при докторка – рускиня.
Трябвало да бъдат извадени конците от дроба му, а и краката му се подували. Твърди, че
след инцидента пострадалият И. Г. не помнел много неща и това му причинявало
неудобства. По споделени от пострадалия данни сочи, че той изпитвал затруднения в
работата си, трудно разбирал поставените му задачи, не карал мотоциклет от притеснение
във връзка с катастрофата, както и отказвал да се вози в коли.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на опредЕ.та в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността
пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу
9
застрахователя по застраховка ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Предпоставка пред отговорността на
застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
ГО между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест
да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът следва да установи
наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на
причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена
застраховка ГО при ответника - застраховател. Тъй като в настоящият случай се претендират
неимуществени вреди следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и
страдания, техният интензитет и продължителност.
Съдът намира, че е установена вината на водачът на л.а. „...“, модел „...“, рег. №.... В.
А. К. за настъпване на ПТП. Причина за това е обстоятелството, че е налице споразумение
по АНД №2114/2023 г. по описа на ШРС, като съдът е длъжен да приеме, че предвид
нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“.
Т.е. съдът не може да изследва обстоятелството дали е налична вина на водача, като следва
да приеме, че такава е налице. Предвид това не следва да бъдат обсъждани подробно
възраженията направени от представителя на ответника свързани с твърдения, че няма ПТП,
предвид липса на съприкосновение между лекият автомобил и мотоциклета.
Не се установиха и твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат, вследствие на поведение на ищеца. данните са, че последният е имал правомерно
поведение при възникване на ПТП. Движел се е с позволената за пътния участък скорост
44.6 км/ч при позволени 50 км/ч и е пресичал е кръстовище при зЕ. светлина на
светофарната уредба. Като водач пострадалият не е бил длъжен да съобразява други
обстоятелства и е имал правомерно поведение. Същевременно в кръстовището, което е
пресичал мотоциклетиста е навлязъл л.а. „...“, модел „....“, рег. №..... Навлизането е било
неправомерно, тъй като водачът на лекият автомобил, съобразно нормата на чл.37, ал.1 от
ЗДвП е следвало да осигури предимство на мотоциклетиста. Данните от експертизите са
категорични – пострадалият мотоциклетист не е имал достатъчно време за реакция, за да
предотврати сблъсък с л.а. „....“, модел „....“, рег. №...., чрез спиране на движението на
мотоциклета. За да предпази себе си той е предприел заобиколна маневра. Тя е била успешна
за предотвратяване на удара с навлезлият в кръстовището лек автомобил. Двете ППС са се
разминали, но веднага след кръстовището е имало паркиран в края на пътното платно друг
автомобил, който мотоциклетистът не е могъл да избегне и се е ударил в него, което е довело
до процесното ПТП и настъпилите за пострадалия вреди. Ответната страна с поставените
10
към двете САТЕ въпроси, се опитваше да установи, че пострадалият е можел да избегне
ударът със спреният автомобил. Въпреки това според експерта това не е било възможно не
само поради кратките времена за реакция, а и поради обстоятелството, че мотоциклетистът
не е бил длъжен да съобрази неправомерната маневра на лекия автомобил и това къде ще се
отклони мотоциклета след маневрата за избягване на удара. Съдът напълно кредитира
дадените заключения и изводите на експерта. За да се установи наличието на
съпричиняване следва да се установят действия на пострадалият, които несъмнено
допринасят за увеличаване на вредоносният резултат. Такива не се установиха. Според
доказателствата пострадалият се е движел правомерно с разрешена скорост в своето платно,
като не е бил длъжен да съобразява, че предимството на движение, което е имал, е щяло да
бъде отнето от лекият автомобил. Ситуацията разгледана по друг начин, чрез оценка на
поведението на нарушителя, би довела до извода, че спасителната маневра на
мотоциклетиста, довела го до катастрофата, не би била предприета от него, ако завиващият
лек автомобил би спазил законовите изисквания и би осигурил предимство на
мотоциклетиста. Т.е. явно е, че подобно произшествие не би настъпило въобще, ако водачът
на автомобила не би извършил неправомерно маневрата „завой наляво“. С оглед на това
съдът намира, че не е налице поведение на ищеца, което да допринася за настъпване на
вредоносния резултат и затова не може да се приеме, че е налице съпричиняване.
Съдът не приема за доказани обстоятелствата за трайни телесни повреди и
психически терзания у пострадалия в размерът твърдян в исковата молба и установяван от
свидетелите С. А. и Г. Г., както и посоченото в СПЕ. От една страна за тези страдания няма
никакви надлежни документи. Няма данни за медицински прегледи за състоянието на
пострадалият. Няма данни за негова трайна неработоспособност. Тези обстоятелства лесно
биха могли да се установят с медицински документи, както и с документи от евентуалния
работодател на ищеца. От друга страна тези данни влизат в противоречие с повечето
доказателства събрани в производството. От една страна СМЕ твърди, че посочените травми
са били придружени от болки, които следва да са продължили за период от 20-25 дни. Това е
и приетият от СМЕ период за пълно възстановяване на лицето. Тези обстоятелства се
потвърждават от свидетеля Г. Г. – брат на ищеца, в частта на разпита му, при който
последния твърди, че ищецът е отпътувал за Норвегия при изтичането на разрешения му
отпуск от 30 дни. Това твърдение влиза в противоречие с показанията на другия свидетел –
А., който пък сочи, че на ищеца му се наложило да остане в България и след изтичането на
отпускът му. Братът твърди, че ищецът е ползвал отпуск от още два месеца, но за това няма
данни. Ако са верни показанията на свидетелите за тежкото здравословно състояние на
ищеца, налагащо непосредствени грижи за него за значителен период от време, как
последния е отпътувал сам за Норвегия и то само, за да седи там в отпуск още два месеца?
Няма данни, както и подобни обстоятелства са в противоречие със СМЕ, че ищецът е
следвало да се лекува допълнително или че въобще е имало такова лечение в Норвегия. Не
се потвърждават данните главоболие, страхови изживявания, както и влошена социална
адаптация. Според свидетеля Г. Г. ищецът се е страхувал да кара мотоциклет и да се качва в
кола, но е отпътувал сам за Норвегия, където живее без близки, със самолетен полет, и
11
където ежедневно ще следва да ходи на работа. Подобни обстоятелства съдът намира за
невероятни предвид данните по делото и правилата на формалната логика.
Не се кредитира и приетото заключение по СПЕ – последното е изготвено изцяло по
данни съобщени от пострадалия и то значителен период – две години след ПТП. В него се
сочи, че ищецът вече функционира нормално в средата си, но има нужда от консултация при
невролог. При все това не се ангажират, каквито и да са данни за неврологични увреди,
които биха могли да се констатират след преглед.
В рамките на производството се установяват неимуществени вреди в пряка и
непосредствена връзка с последствията от катастрофата, но не и в претендираните размери.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни психически
страдания на ищеца, вследствие с предизвиканите личностови изменения у него поради
увредите на челния дял на мозъка.
Съобразно с посоченото в СМЕ болките на пострадалия, обусловени от получените
травми са продължили около 20-25 дни, като за този период за лицето е настъпило
възстановяване. Не са налице обективни данни, потвърдени чрез достоверно медицинско
изследване, които да установят, че пострадалият има затруднения с паметта си, способността
да си спомня, да пази равновесие и т.н. Това са данни, които се твърдят от ищеца и се
подкрепят единствено от свидетелските показания само на братът на ищеца и лице, което е
негов приятел.
Не се установиха каквито и да са данни за съпричиняване, което бе коментирано
подробно по-горе.
В рамките на производството се установява, а и между страните не е спорно, че
застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на щетите със заявление наименовано
„пряк иск“ (л.55 по делото) прието от застрахователя с вх. №..../09.08.2022 г, с което е
поискано на ищеца да бъде заплатена от застрахователя сумата от 130 000 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищеца следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 15 000 лв. Причини за размера съдът намира в
продължителността на болковия синдром около 25 дни, 12 дни болничен престой и
наложилата се несложна оперативна интервенция, неудобствата, които е изтърпял
пострадалия в този период. В останалата му част до пълният предявен размер от 70 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва да се уважи претенцията за имуществени вреди
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви върху главницата
за претенцията за неимуществени вреди, считано от 09.08.2022 г. – дата псоочена в молба
депозирана в съда на 19.02.2024 г.
За ищецът има данни, че е направил разноски в производството в размер на 4850 лв.
12
за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното от ответника възражение за
прекомерност на разноските, съдът съобрази, че предвид нормата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата дължима за защита по
дела с материален интерес от 70 000 лева е 6250 лв., предвид това възражението с оглед
размерът на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца е неоснователно.
Предвид резултатът по делото ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от
1039.29 лв., представляващи разноските на ищеца за процесуално представителство в
производството.
В производството са налице данни за разноски на ответника в размер на 2560 лева, от
които 1500 лв. адвокатско възнаграждение, 600 лв. за СМЕ, 400 лв. за САТЕ, както и 60 лв.
за призоваване на свидетел. Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
2011.43 лв., представляваща направените от последния разноски, съобразно с отхвърлената
част на иска.
Направените от съда разноски са в размер на 1710 лв. – за изготвените експертизи
следва да се разпределят между страните съобразно изхода на делото. Ищецът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 1343.57 лв., а ответникът остатъка от
сумата или 366.43 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лв. като държавна такса,
съобразно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№67А да заплати на И. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ....., ул. „....“ №......, оф.
..., сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева представляващи уважена част от претенция за
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие претърпяното от
ищеца ПТП, настъпило на 16.07.2022 г., около 09:26 в гр. Шумен на кръстовището на бул.
„.....“ с улица „....“ по вина на водачът на л.а. „....“, модел „....“, рег. №....., В. А. К., който
движейки се в едната от лентите на бул. „....“ при извършване на маневра „завой наляво“ не
пропуснал движещият се с предимство по другата – насрещна лента за движение на
булеварда, на кръстовище, регулирано със светофарна уредба и зелен сигнал, мотоциклетист
И. И. Г., управлявал мотоциклет марка „.....“, модел „.....“, с ДК №..., като, за да избегне удара
мотоциклетиста се отклонил вдясно и се блъснал последователно в намиращите се след
кръстовището л.а. марка „....“, модел „....“, рег. № ....., а след това и в метална ограда и
крайпътно дърво, при което на ищеца били причинени следните травматични увреждания:
фрактура на три леви ребра аксиларно, разкъсноконтузна рана на лявото коляно, множество
охлузвания и кръвонасядания по двата горни и левия долен крайник, които суми са дължими
на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
13
гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на л.а. „....“, модел „...“, рег.
№...., ведно със законната лихва върху сумата за главница по претенцията за неимуществени
вреди от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП за сумата от 55 000 (петдесет и пет
хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума – 15 000 (петнадесет
хиляди) лева и претендираното от ищеца – 70 000 (седемдесет хиляди) лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София да заплати по сметка на ШОС
сумата от 366.43 лв. (триста шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки) лева,
представляващи дължимите суми платени от сметката на съда за изготвяне на експертизи.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София да заплати по сметка на ШОС
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи държавна такса по уваженият размер на
иска.
ОСЪЖДА ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София да заплати на И. И. Г., ЕГН
**********сумата от 1039.29 лв. (хиляда тридесет и девет лева и двадесет и девет
стотинки), представляващи направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШОС сумата от 1343.57
лв. (хиляда триста четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки), представляващи
дължимите суми платени от сметката на съда за изготвяне на експертизи.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Лев инс” АД, ЕИК *********,
гр. София сумата от 2011.43 лв. (две хиляди и единадесет лева и четиридесет и три
стотинки), представляващи размера на разноските на ответника, съобразно с отхърлената
част на иска.
Производството е разгледано, а решението е постановено с участието на ЗАД „Бул
Инс“, ЕИК *********, гр. София в качеството му на трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
14