Р Е Ш Е Н И Е
№……/……...04.2020г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети март през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
Хекимова
въззивно
търговско дело № 154 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх.
№96893/30.12.2019г. от „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение №4994/18.11.2019г. по
гр.д. №2472/2019г. на ВРС, 42 състав, с коeто е уважен иска на Д.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, чрез адв. А.Х.Д. от ВАК с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на СУМАТА от общо
17 600 лв.(седемнадесет хиляди и
шестстотин) лева, която представлява: сумата от 12 700,00 лева за причинените на ищеца болки и страдания,
като неимуществени вреди - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна рана по
лява подбедрица, рани по лицето и сумата от 4 900,00 лева за причинените му неимуществени вреди -
психични проблеми изразяващи се в причинените му негативни психически
преживявания и състояние на емоционален стрес, за размера над 5000 лв. След
уточнение в съдебно заедание се изяснява, че се обжалва решението в частта, в
която е присъдено обезщетение в размер на 12700 лв. за размера над 5000 лв.,
както и в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 4900 лв. изцяло.
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно поради липсата на
безспорно доказан механизъм на извършване на процесното ПТП и
причинно-следствена връзка с вредите, за които се претендира обезщетение.
Твърди се, че вредите не са в резултат на деликт, а на случайно деяние, както и
поради изключителната вина на пострадалия. Твърди се също прекомерност на
определеното обезщетение, което следва да бъде намалено поради съпричиняване от
страна на пострадалия. Доказателствени искания не са направени. Отправената
към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди за размера над 5000 лева, като се присъдят и
направените разноски. С оглед частичното обжалване и доколкото присъдената
сума за неимуществени вреди е разделена по видове вреди, следва да се уточни
частта, за която се обжалва всяко от присъдените обезщетения.
В срока по чл. 263 ГПК, е
депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, с който
жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност
и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред първата инстанция
е образувано по предявени от Д.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. А.Х.Д. от ВАК, против ответното дружество ЗК „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За осъждане на ответното дружество да заплати сумата 17 600 лева за неимуществени вреди,
ведно с лихвата върху тази сума, считано от датата на увреждането 30.10.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата, включваща сумата от 12 700,00 лева, за причинените му
болки и страдания вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна
рана по лява подбедрица, рани по лицето; както и сумата от 4 900,00 лева за причинените му
страдания вследствие на психични проблеми изразяващи се в причинените му
негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес; както и
СУМАТА от 5800 / пет хиляди и
осемстотин лева/ за причинените му имуществени вреди върху собствения му
лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № В 6286 ВВ собственост на Д.М.Б.
вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2016г., виновно причинено от водача на л.
автомобил „Пежо 307“ с peг. № В **** НК, ведно с лихвата върху тази сума, считано
от 30.10.2016г. датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
30.10.2016г. в гр.Варна, на кръстовището
на бул. „Сливница“ с ул. „Струга“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо
307“ с peг. № В **** НК и лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № В 6286 ВВ. За
настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица с изх. №
3673/31.10.2016г., в който Л. В. К., управляващ МПС - лек автомобил „Пежо 307“
с peг. № В **** НК, бил посочен като виновния водач. По случая било образувано
ДП № 439/2016 г. по описа на сектор ПП Варна и пр.пр. № 14422/2016 г. по описа
на ВРП. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с peг. №
В **** НК, била застрахована по полица № BG/02/116001545956 от „Бул Инс"
АД ЕИК *********, със срок на действие от 01/06/2016 г. до 31/05/2017г.
Д.Б. сочи, че вследствие
на сблъсъка получил счупване на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото
бедро, разкъсно-контузна рана по лява подбедрица, рани по лицето. Счупването на
ребрата обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не
по-малко от 2 месеца. Твърди се в исковата молба, че поради силните болки се
налагало няколко месеца да приема болкоуспокояващи, за да може да заспи, по
време на лечението му се налагало постоянно обгрижване и обслужване от страна
на близките му, тъй като не можел да се справя сам с физиологичните си нужди.
Вследствие на удара изпадал в стрес и паника при преминаване на кола, изпитвал
силен страх да се качи в автомобил, както и панически страх от тълпи с хора и
спрели автомобили. Сочи се, че понастоящем ищецът има ограничение в движенията
в кръста и лявото бедро, поради което се притеснява дали отново ще бъде
пълноценен човек, това състояние, което не се очертава да се подобри, стеснява
възможностите му за работа, което провокира у него отчаяние и тревожност.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното
дружество ЗК „Бул Инс“ АД, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва
претенцията по основание и размер. Оспорва процесното произшествие да се дължи
на виновното и противоправно поведение на Л. В. К.
като водач на лек автомобил „Пежо 307“ с peг. № В **** НК. В тази връзка твърди произшествието
да е настъпило и в резултат на поведението на ищеца, който е предприел маневра,
без да пропусне насрещно движещите се ППС, с което сам се е поставил риск. Оспорва
уврежданията да са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното
произшествие. Счита на следващо място заявения размер на обезщетение за
прекомерен и като такъв противоречащ с принципа за справедливостта. Моли съда
да отхвърли исковете като неоснователни, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. При уточнение
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с
правно основание чл.432 КЗ за процесуално
допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед на успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна
на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както
и вида и размера на претърпените вреди. Вината се предполага до доказване на
противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства - констативен протокол за ПТП, гласни доказателства и заключение на вещото лице по САТЕ настоящият състав приема, че по безспорен начин се установява факта на настъпило на 30.10.2016г. ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Пежо 307“ с ДК № В **** НК, който поради преминаване на кръстовище на червен светофар е ударил завиващия наляво „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 6286 ВВ, при което е пострадал водача на втория лек автомобил.
Констативният протокол, съставен от
органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, доколкото
съставлява официален свидетелстващ документ, обвързва съда с материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно
съдържанието на удостоверителното изявление в частта, в която контролните
органи са отразили непосредствени впечатления. В случая в съставения за ПТП
констативен протокол не се съдържат констатации относно механизма на ПТП,
отразени са уврежданията по автомобилите, както и на пострадалото лице, като
относно причините за ПТП е посочено, че са в процесн на изясняване. От
заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство САТЕ, в
което са съобразени и дадените в досъдебното производство свидетелски
показания, се установява, че ПТП е причинено от лек автомобил „Пежо 307“, който
е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, като водачът е имал
техническа възможност да предотврати ПТП при спазване на правилата на движение.
Установено е също, че водачът на „Фолксваген Голф“ е предприел маневра ляв
завой на зелен сигнал на светофара.
В тежест на ответника е да опровергае
законово установената презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД, но доказателства, от които
да се изведе категоричен извод за това, не са събрани в производството, въпреки
указаната на страната доказателствена тежест. Не са ангажирани доказателства и
в подкрепа на твърденията, въведени с отговора на исковата молба, за
съпричиняване поради нарушение на правилата на ЗДвП от страна на водача на
пострадалия автомобил. Напротив, установява се от заключението на вещото лице и
съответно от събраните в хода на досъдебното производство свидетелски
показания, че водачът на „Фолксваген Голф“ е предприел маневра ляв завой на
зелен сигнал на светофара.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице. В случая причинната връзка се установява от констативния
протокол и заключенията на вещите лица.
Освен
изложеното, в случая решението е обжалвано частично относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тоест не се обжалват исковете
по основание, включващо фактическия състав на настъпване и механизма на ПТП.
Следва да се приеме, че въпреки повторението във въззивната жалба на всички
изложени в отговора на ИМ възражения исковете се обжалват само относно размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като въпросът относно настъпване
и механизма на ПТП не е в обхвата на въззивния контрол.
При така събраните по делото и
обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че в случая се установяват всички елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на деликвента, ползващ се от клаузите на
застраховка ”гражданска отговорност”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат – телесни увреждания на ищеца в резултат от настъпилото на
30.10.2016г. пътнотранспортно произшествие. Налице е основанието на чл.45 ЗЗД,
за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него
вреди на ищеца, съответно и функционално обусловената отговорност на
застрахователя по застраховка ”гражданска отговорност”. Не е спорно между
страните по делото наличието на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил л.а.„Пежо 307“ към
датата на ПТП, което е основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
Установява се и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването
на произшествието, което е източник на вредите. Ако водачът на лекия автомобил
бе спрял съобразно правилата за движение на червен сигнал на светофара, процесното
ПТП не би настъпило.
При
установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се
предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди
и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило счупване
на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна рана по
лява подбедрица, рани по лицето. От заключението по СМЕ се установява, че не се е наложила оперативна
интервенция, както и че характера на получените травми предполага пълно
възстановяване по отношение функциите на ребрата. От заключението на вещото
лице по съдебно-психиатричната се установява, че се дигностицират симптоми на
растройство в адаптацията – лек депресивен епизод, след остър стрес, според
заключението след ПТП ищецът изпитва повишена тревожност, невъзможност за пълна
свобода на действията, станал е особено чувствителен към своето здраве, като
тази фискация причинява чувство на малоценност и го прави по неуверен.
От събраните гласни доказателства – показанията на св. В. Б. и Г. Б.,
кредитирани от съда като основани на непосредствени впечатления, се установява,
че оздравителният период е продължил около 6 месеца, като през това време се е
нуждаел непрекъснато от помощ за ежедневните си нужди, изпитвал силни болки.
Дори и към момента изпитвал болки в ребрата при смяна на времето, при движения
настрани, изморявал се бързо. Вследствие на стреса от катастрофата изпитвал
страх от автомобили, вече не шофирал, сънувал кошмари, стряскал се от сън.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено
от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие
на което били причинени посочените увреждания. При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по
справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий
за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и
свидетелските показания се установява, че получените от ищеца травматични
увреждания са представлявали контузии в няколко области, възстановяването от
които е продължило около половин година, като и към момента ищецът продължава
да изпитва болка при натоварване или смяна на времето. Установява се също и
психическа травма, неотзвучала все още, изразяваща се в страх при сходни с
произшествието ситуации, кошмарни сънища, страх при определени житейски
ситуации, който ограничава действията на пострадалия, намалява неговата
увереност и самостоятелност.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че предявеният от Д.Б.
иск е основателен за сумата от 17600 лв., които съдът приема за справедливи с
оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки и страдания
от физическите увреждания и от негативните психически промени. При определяне
на този размер съдът
отчита изпитаните от ищеца болки по време на оздравяването, отчасти
продължаващи и досега, както и установения от свидетелските показания период,
през който пострадалият е имал ограничения на движенията. При липсата на
медицински данни за наличие на такова увреждане или оплаквания преди инцидента,
няма основание възражението на ответника в този смисъл да се приеме за
основателно. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе
размер в пълна и адекватна степен отговора на потребностите на пострадалото
лице от обезщетяване.
Поради съвпадане крайните изводи на
настоящия въззивен състав с тези на първата инстанция решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния
съд разноски за настоящата инстанция се дължат в полза на въззиваемата страна
съобразно представените писмени доказателства в размер на 1280 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4994, постановено на 18.11.2019г. по гр.д. № 2472/2019г., по
описа на Районен съд – Варна, 42 състав.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.М.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 1280 лева, представляваща сторените от ищеца пред настоящата
инстанция разноски за адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: