№ 498
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502601 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Г. К. срещу
решение № 313/ 01.06.2023г. на ОС- Благоевград, 4 състав, постановено по
гр.д. № 589/21г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ над сумата от 80 000 лв. до 160 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта нейния баща Г. К..
Срещу същия съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс“ АД в частта, в която е уважен предявеният иск над 60 000лв до
80 000лв. и в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди.
Жалбоподателят-ищец твърди, че искът е уважен в изключително
занижен размер като не е съобразен лимитът на застрахователя от 10 420 000
лв. за 2020г. Неправилно е определен първоначалният размер на
обезщетението. Съдът е допуснал процесуално нарушение като е ценил само
част от доказателствата по делото, а друга, отнасяща се до възражението за
съпричиняване са игнорирани. Неправилно е кредитирана автотехническата
експертиза без да е взето предвид казаното от вещото лице в съдебното
заседание на 09.03.2023г. Приетото от съда като механизъм на
1
произшествието, че починалият не е подал сигнал с ръка, че ще завива на
ляво, противоречи на изготвената експертиза. В нея е посочено, че Г. К. като
велосипедист се е движел най-вдясно по лентата в непосредствена близост до
границата с банкета. Съдът не е съобразил, че водачът на МПС е имал
възможност да избегне удара. Приетото съпричиняване е в голям размер,
който е неправилен. Единствената причина за ПТП е водачът на лекия
автомобил, а не и починалият. Възражението за съпричиняване е недокзано.
Г. К. не е управлявал велосипеда под въздействието на алкохол и
поведението на пътното платно не е било неадекватно и несъобразено с
останалите участници в движението. Последното не е конкретизирано и не е
ясно в какво се изразява това поведение. И не е следвало да бъде взето
предвид от съда. Не са събрани доказателства, че Г. К. е нарушил чл.25, ал.1
и чл.80, т.2 от ЗДвП. При определяне на размера на обезщетението съдът не е
взел предвид депозираните свидетелски показания, установяващи болките и
страданията на Д. К. от смъртта на баща й.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен и го уважи за 160 000лв. или да присъди
обезщетение от 80 000 лв.
Жалбоподателят – ответник счита, че при правилно изяснена
фактическа обстановка и при установено съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът неправилно е приложил принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД. Не са отчетени всички факти от значение за определяне на
обезщетението, а именно датата на настъпване на ПТП, възрастта на
починалия- 71 години, факта, че ищецът не е живяла в едно домакинство с
него, а в гр. София. Счита, че е доказан принос на Г. К. за настъпване на
вредите в обем от 50%. Оспорва датата, от която е присъдена лихвата върху
обезщетението като счита, че искът е неоснователен за периода от
28.10.2020г., защото не е съобразен с чл.380 и чл.497 от КЗ. Застрахователят е
получил претенцията на ищеца на 18.02.2021г. и от тази дата започва да тече
тримесечният срок за произнасяне по нея. Най- ранната дата, от която следва
да се присъди законна лихва е 22.06.2022г., датата на подаване на исковата
молба.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него
част и постанови друго, с което да отхвърли иска над 60 000лв. до 80 000лв.
2
Д. К. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, оспорва насрещната въззивна жалба. Счита я
за неоснователна.
ЗД „Бул Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата на ищеца.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Д.
К. твърди, че на 21.10.2020г. около 13.20ч. в гр. Разлог на ул. „Хр. Ботев“в
района на фирма „Хемефа“, А. А. В. е управлявала лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Тя е нарушила правилата за движение
по пътищата като е блъснала правомерно движещият се велосипедист Г. А.
К., който е откаран в болница, изпаднал е в кома и същият ден е починал. По
случая е образувано ДП № 255/20г. по описа на РУ-Разлог. Ищецът счита, че
причина за настъпване на пътния инцидент са допуснатите от водача А. В.
нарушения на правилата за движение по пътищата. Ищецът твърди, че тя е
дъщеря на починалия Г. К.. Изключително тежко е понесла смъртта му, тъй
като е била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката между тях е била
силна, изпълнена с обич, уважение и привързаност. Винаги са си помагали и
подкрепяли. Баща й е бил опора в живота и морална подкрепа, полагал е
грижи за нея, осигурявал й е всичко, от което има нужда. Ищецът е била на
20 години, когато е настъпила смъртта на родителя й. Болката от загубата му
ще съпътства живота й занапред. Гражданската отговорност на водача на
лекия автомобил е била застрахована при ответника като полицата е била
валидна от 21.09.2020г. до 20.09.2021г. Д. К. е предявила писмена претенция
пред застрахователя, получена от него на 18.02.2021г., но не е получила
отговор. Затова моли съда да осъди ответното дружество да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв. като частичен
иск от 200 000лв. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** към датата на ПТП. Не
3
оспорва, че е такова е настъпило и кои са били участниците в него. Оспорва
механизма на произшествието като поддържа, че констативният протокол за
ПТП с пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“. Оспорва, че е настъпила вреда за
ищеца, както и че смъртта на Г. К. е в причинна връзка с ПТП. Счита иска за
завишен по размер. Прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият
е управлявал велосипеда в нарушение на правилата на ЗДвП, като е бил в
силно алкохолно опиянение, и поведението му на пътното платно е било
неадекватно и несъобразено с останалите участници в движението. Счита за
неоснователна претенцията за законна лихва от 28.10.2020г.
Не се спори, а и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 24 от 21.10.2020г., протокол за оглед на местопроизшествието от
същата дата и фотоалбум е, че на горната дата е настъпило описаното в
исковата молба произшествие.
Безспорно е, че в резултат от него е починал Г. А. К.. Видно от
удостоверение за наследници № 1609/02.11.2020г.е, че ищецът е негов
законен наследник.
Не се спори, а и видно от справката от Гаранционния фонд е, че за лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 21.09.2020г. до
20.09.2021г. при ответника.
Не се спори, че с влязла в сила присъда №20/ 15.06.2022г., постановена
от нохд№ 115/22г. от Окръжен съд- Благоевград, водачът на лекия
автомобил А. В. е призната за виновна за това, че на 21.10.2020г. е
нарушила правилата за движение по пътищата и е извършил престъпление по
чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.20, ал.2, изр.2 и
чл.25, ал.1 от ЗДвП като е причинила смърт по непредпазливост на Г. А. К.-
велосипедист.
Не се спори, че ищецът е предявил доброволна претенция към
ответното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
получена от него на 18.02.2021г. Такова не е изплатено.
По делото е приет протокол за химическа експертиза №
339/30.10.2020г., от който се установява, че Г. К. не е имал етилов алкохол в
4
кръвта.
По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала
заключение за механизма на ПТП, за наличието на видимост на
велосипедиста към лекия автомобил и обратно, къде са се движели
участниците в инцидента преди настъпването му, предотвратимостта на удара
от страна на водача на МПС. Вещото лице е посочило мястото на удара,
скоростта на движение на лекия автомобил-40 км/ч. В съдебно заседание
експертът е допълнил заключението си.
Съдът възприема заключението като обективно, обосновано,
основаващо се на научните правила и опита на експерта.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че
през месец октомври 2020г. е станал инцидентът със съпругът й. Обадили са
се от полицията. Дъщеря й е разбрала за смъртта на баща си от нея. Обадила
й се е по телефона. Когато е отишла да я види тя е плачела и е била
прегърната от приятелки. Заедно с починалия и дъщеря й са живеели като
семейство. Той се е грижел за ищеца от раждането й. Отношенията им са
били отлични. Д. К. и баща й са били много близки, разчитал е на него за
всичко. Бил й е опора, дори повече е разчитала на него, отколкото на
свидетеля. Много тежко ищецът е приела смъртта на баща си. Била е в
депресия, защото е плачела много, не е искала да ходи на работа. И сега
съвсем не е преодоляла смъртта на баща си, все още говори за него и се
натъжава. Всяка седмица идват да видят свидетеля с приятеля на ищеца и
отиват на гроба на починалия. Сега е по- спокойна и успокоението й е
настъпило след като се е запознала с приятеля си. Сега двамата живеят в гр.
***.
Свидетелят Д. познава ищеца от много малка, тъй като с детето й са
набори. Заедно са ходили на училище от 1 до 4 клас. Познава и семейството
й от около 20 години. Знае, че баща й Г. К. е претърпял инцидент . За него е
разбрала от майката на ищеца, защото работят заедно. Видяла е Д. К. след
като вече й е казано за смъртта на баща й. Била е много отчаяна, в депресия,
отпаднала. С баща си са били в добри отношения, разчитала е на него. Той я е
водил на училище, грижил се е за нея, давал й е пари, бил е добър родител.
Свидетелят счита, че Д. К. още страда за баща си, вече не празнуват. Преди
5
смъртта на Г. К. всички са живеели заедно. Преди да почине баща й ищецът е
общувала с хора, а сега е затворена, не иска да разговаря. Всяка седмица ходи
на гробището.
Свидетелят Ш. е очевидец на пътния инцидент. Пътувала е в лекия
автомобил на задната седалка. Преди да се омъжи е била с фамилия Б.
Автомобилът е бил управляван от А. В.. Тя й е зълва. Връщали са се от гр.
Разлог и са пътували за с. Дагоново. А. В. е карала с около 30-40 км/ч. Тогава
свидетелят е видяла колоездача. Той не е имал жилетка, не е подал сигнал, че
ще завива на ляво. Водачът е подал мигач, че ще завива и изведнъж
колоездачът се е ударил в стъклото. А. В. не го е наближавала,
велосипедистът се е хвърлил пред колата. Колоездачът се е движел в дясно и
изведнъж е завил на ляво. Не се е обръщал назад, за да види дали има кола.
Велосипедистът е искал да завие на ляво, за да отиде на работа.
Съдът кредитират показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетеля К. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близката
родствена връзка между нея и ищеца, но ги счита за достоверни и обективни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на
160 000лв., но е приел за основателно възражението за съпричиняване в обем
на 50%. Решението е влязло в сила в частта, в която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за 60 000 лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
6
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на
претенцията./опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена
претенция към застрахователя. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса
и застрахователят не е изплатил обезщетение. Поради това предявеният иск
по чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.
Заедно с това той трябва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
между застрахователя и деликвента.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е била застрахована при
жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По отношение на виновния водач за ПТП
7
има влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна
за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно
неговата противоправност, дали то е извършено и виновността на дееца.
Поради това следва да се приеме, че са настъпили предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Застрахователят е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и основателността на възражението
за съпричиняване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. При недоказването им за него са неблагоприятните последици,
изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
При претендиране на обезщетение от смърт на близък, респективно
родител, в предмета на доказване са отношенията, които са имали ищецът и
починалия и тяхната близост.
Д. К. е дете на Г. К., като е естествено да изпитва болка и страдание от
смъртта му. Били са близки и са имали много добри взаимоотношения. Тя е
приела тежко смъртта му, като е изпаднала в депресия, плачела е, била е
отчаяна. Тя е била в това състояние, защото той е полагал грижи за нея,
разчитала е на него повече, отколкото на майка си. Затворила се е в себе си,
не е искала да общува с хора и да ходи на работа. Внезапната му смърт я е
лишил от опора, поставил я е в необичайна за млад човек емоционална
ситуация. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
8
вреди съдът следва да съобрази и обстоятелството, че към 2020г. ищецът е
била на 20 години, а баща й на 71 години. Тя е формирана като личност,
изградена като характер и ценностна система, което не изключва нуждата
от родителска грижа към нея самата, макар и не в такъв обем в сравнение с
едно малолетно и непълнолетно дете. Тя е живеела заедно с баща си и
майка си като семейство преди неговата смърт. Показанията на свидетелите
К. и Д. установяват емоционалното състояние на ищеца при узнаването за
смъртта на баща й, както и след това и към настоящият момент. Те
установяват, че тя вече е значително по- спокойна, има създадена връзка с
мъж и живее в гр. София. Смъртта на родител е психологическа травма за
едно дете, но не в толкова голяма степен, колкото за един подрастващ
човешки индивид, чиято нужда от родителска грижа предстои.
Като съобрази всички тези обстоятелства съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищеца да е в размер
на 160 000 лв.
Въззивният съд счита, че в предмета на въззивно обжалване е
включено възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от
ЗЗД. Разпоредбата предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за
вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло обективно за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване
не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание
чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и
относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на
пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици
и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили
твърдените факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е релевирал
възражението си в отговора на исковата молба- починалият Г. К.в като
велосипедист е нарушил правилата на ЗДвП, като е бил силно повлиян от
алкохол, поведението му на пътното платно е било неадекватно и
9
несъобразено с останалите участници в движението. Възражението за
съпричиняване досежно нарушението на правилата за ЗДвП е
неконтретизирано, но е разгледано от първоинстанционния съд, който е
установил такова, поради което въззивният съд има задължението да го
разгледа. Поведението на велосипедистите, като участници в движението по
пътищата, е регламентирано в чл.79 –чл.82 от ЗДвП. Към тях са относими и
разпоредбите на Раздел Шести „ Сигнали, подавани от участниците в
движението“ и Раздел пети „Маневри“. Уредбата въвежда изисквания към
тях с оглед осигуряване на безопасността им на пътя, както и на останалите
участващи в движението. Правилата за движение по пътищата са въведени
с императивни материалноправни норми, установени в обществен и частен
интерес. Разпоредбата на чл.80, т.2 от ЗДвП изисква велосипедистите да се
движат възможно най- близо до дясната граница на платното за движение. От
показанията на свидетеля Ш., както и заключението на автотехническата
експертиза се установява, че Г. К. е управлявал велосипеда най - вдясно на
платното за движение в близост до банкета. В същата посока на движение се
е движел лек автомобил „Фолксваген Голф“, управляван от А. В..
Велосипедистът е предприел маневра „ завой на ляво“ като по този начин е
пресякъл треакторията на движение на автомобила. Експертът е установил,
че ударът за водача на МПС е бил технически предотвратим при навременно
спиране, както и при отклонение в дясно към банкета. Установено е, че
разстоянието до удара на лекия автомобил е било по- голямо от опасната му
зона на спиране. От друга страна е доказано в процеса, че Г. К. не е подал
сигнал с ръка, че ще завива на ляво като по този начин поведението му на
пътя е било непредвидимо за водача на МПС. Съгласно чл.28, ал.1, т.1 от
ЗДвП за предупреждаване на останалите участници в движението за
намерението си да извърши маневра водачът на ППС подава сигнал с лява
ръка, изпъната хоризонтално в страни за завиване на ляво. Велосипедистът
като водач на двуколесно пътно превозно средство е бил длъжен да
сигнализира на останалите участници в движението, че ще предприеме
определена маневра, в случая „завой наляво“. Той не го е сторил и по този
начин е поставил себе си в риск. Преди да предприеме маневрата не се
убедил, че няма да създаде опасност за участници в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
10
движение – чл.25, ал.1 от ЗДвП. При преценка на поведението на двамата
участници в движението съдът приема, че и двамата са допринесли за пътния
инцидент в равна степен- по 50%.
Не се доказа Г. К. да е бил повлиян от алкохол, доколкото в Протокола
за химическа експертиза от 30.10.2020г. е записано, че в кръвната проба,
взета от починалия на 21.10.2020г. не се открива наличието на етилов
алкохол. Не се доказа, че Г. К. е имал неадекватно и несъобразено с
останалите участници в движението поведение.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2020г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата за 2020г. е 610 лв. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост от този на
лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а от това кои вреди са били
предмет на съдебното производство и са били доказани в хода на съдебното
дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС, Р № 60090/
29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, II т.о./ Размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е равен на 131 минимални работни
заплати. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното първоинстанционото решение следва да се
потвърди в частта, в която е уважен искът по чл.432, ал.1 от КЗ.
По насрещната въззивна жалба досежно законната лихва върху
присъденото обезщетение. Съгласно чл.429, ал.3 от КЗ тя се дължи от датата
на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие
или от датата на уведомяването или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице която от датите е най- ранна. В случая не е
спорно, че застрахователят е получил писмената претенция на ищеца на
18.02.2021г., от която датата се дължи законна лихва върху сумата от
25 500лв. Над тази сума до 80 000лв., а именно за 54 500лв. законната лихва
се дължи от 08.03.2023г., когато е направено увеличение на иска и тази сума
е станала предмет на спора. Но тъй като в обжалваното решение това
разграничение не е направено,и не е въведено в предмета на обжалване,
затова следва да се отмени в частта, в която е присъдена законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 28.10.2020г. до
11
17.02.2021г.
По разноските.
Поради неоснователност на жалбата на ищеца разноски за въззивното
производство не се дължат. Той има право на разноски по отношение на
насрещната въззивна жалба. Дължи се адвокатско възнаграждение на адв.
К. само за защита по нея и за материален интерес от 20 000лв. по реда на
чл.38 от ЗАдв. в размер на 2640лв. с ДДС.
На ответника се дължат разноски за въззивната инстанция за
материален интерес от 80000 лв. в размер на 5910 лв. с ДДС. Сумата е
получена като минималното възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г. е
разделено на половина и е присъден ДДС. Съдът прилага решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС. Съдът намира за основателно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото
пред въззивния съд делото не съставлява фактическа и правна сложност.
Общо разноските за въззивната инстанция с внесената държавна такса по
насрещната въззивна жалба са 5048лв. съобразно изхода на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 313/ 01.06.2023г. на ОС- Благоевград, 4 състав,
постановено по гр.д. № 589/21г. в частта, в която е уважена претенцията за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
28.10.2020г. до 17.02.2021г. върху сумата от 80 000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 чрез
адв. М. Г. да заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ 1, ет. *,
ап. * и със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 чрез
адв. П. К. законната лихва върху сумата от 80 000лв., считано от
18.02.2021г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е уважен искът по
чл.432, ал.1 от КЗ над 60 000лв. до 80 000лв. и е отхвърлен над 80000 лв. до
160 000лв.
12
ОСЪЖДА Д. Г. К., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ 1, ет. *, ап. * и
със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10 чрез адв. П. К.
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 чрез
адв. М. Г. сумата от 5048 лв./пет хиляди и четиридесет и осем лева/
разноски по делото пред САС.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Дж.
Баучер“ № 87 и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 чрез
адв. М. Г. да заплати на адв. П. К., гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10
сумата от 2640лв./ две хиляди и шестстотин и четиридесет лева/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13