Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 10.11.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.10. 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като разгледа докладваното от съдията Христов
в.т.д. № 1155 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение №399/17.03.2020 г., постановено по гр.д.№3420/2019г.
по описа на Районен съд – С.З., с което е прието за установено по отношение на въззивника
А.А.А. /ответник в първоинстанционното производство/, че дължи на въззиваемото
дружество „Е.Б.ЕС.” ЕАД сумата от 110,72 лв., представляващи стойността на
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за
достъп до разпределителната мрежа за периода 23.09.2017 г. - 22.03.2019 г.,
сумата от 9,22 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за
периода 11.11.2017 г. - 28.05.2019 г., както и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда - 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1492 от 30.05.2019 г. по
ч.гр.д. № 2812/2019 г. по описа на СТРС. Със същото решение въззивника е осъден
да заплати на въззиваемия направените разноски по първоинстанционното дело в
размер на 675 лв., както и сумата в размер на 75 лв., представляваща
направените разноски по ч. гр. дело №2812/2019 г. по описа на РС-С.З..
Въззивникът обжалва изцяло
първоинстанционното решение, като излага подробни съображения в жалбата за
неговата неправилност и необоснованост. Моли да се отмени обжалваното решение
изцяло, като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с
което да се остави без уважение иска. Доказателствени искания не са направени.
Твърди се, че неправилно е
прието от съда, че ответника е собственик, тъй като нямало доказателства за
това, както и че няма качеството потребител. Сочи, че на 29.02.2012г. А.А.А. е
подал декларация за достъп до мрежата, но молбата е адресирана до „Е.Б.ЕР.“ АД,
което не е страна по спора. Посочва се и че не са събрани доказателства за
реално консумирана енергия и фактическите изводи, че е бил сключен от ответника
договор за покупко-продажба на електрическа енергия за посочения обект, не се
подкрепят от доказателствата по делото.
Постъпил
е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият взема становище по
наведените в жалбата оплаквания. Моли да се отхвърли въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв. и 100 лв. – депозит за особен представител.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Е.Б.ЕС.“ ЕАД гр. П. в
исковата молба твърди, че на 29.05.2019 г. e подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд - С.З. за
вземанията си към А.А.А.. Ищецът, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката в качеството си на краен снабдител, , продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-СП 3/10.05 2008 г. и влезли в сила на 27.06 2008 г. Сочи, че на
основание чл. 104а от Закона за енергетиката потребителите използвали
разпределителните мрежи, към които били присъединени обектите им. Обектът на А.А.А.
бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕР.Ю." ЕАД, на
чиято лицензионна територия се намирал. А.А.А. имал качеството на небитов
клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, тъй като
ползваната от същия ел. енергия била за небитови нужди с оглед вида на обекта
на потребление. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно
представените по делото фактури.
От приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 2812/2019 г. по описа на Районен съд - С.З. е видно,
че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №1492 от 30.05.2019 г. за
сумата от 110,72 лева главница за незаплатена стойност на електрическа енергия,
доставена за периода от 23.09.2017 г. до 22.03.2019 г., по партида с клиентски
№ **********, с 9,22 лева обезщетение за забавено плащане за периода от
11.11.2017 г. до 28.05.2019г. и законна лихва, считано от 29.05.2019 г. до
изплащане на вземането, както и сумата 25 лева държавна такса и сумата 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда, да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията на „Е.Б.ЕС." ЕАД към А.А.А.
за следните суми: 110, 72 лв., представляващи стойността на консумирана от
обекта на потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода 23.09.2017г.-22.03.2019г.; 9, 22 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.11.2017г.-28.05.2019г.;
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 29.05.2019г., до
окончателното изплащане на задължението.
В едномесечния срок по чл.
131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника А.А.А., чрез назначения
особен представител адв. В.К..
Представени и приети са по
делото като доказателства Заявление-декларация за започване продажба на ел.
енергия да крайния снабдител и декларация за достъп до мрежата; Декларация за
съгласие от съсобствениците; Удостоверение за наследници изх. №
697/28.02.2012г.; Справка от имотен регистър; Фактури – 18 бр., както и Препис
- извлечение от клиентската сметка на ответника. Преценявайки посочените
доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия за процесния обект.
Безспорно
е по делото, че ответникът е собственик на процесния обект, поради което е
придобил качеството на потребител на ел. енергия. По силата на чл. 7, т. 1
от Общите условия ищцовото дружество е
поело задължението да снабдява с ел. енергия процесния обект на ответника в гр.
С.З., ул. ***. Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1 от ОУ ответникът се е
задължил и да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в
сроковете и по начина, определени в тези ОУ.
Ответникът, като краен
потребител, използва преносната или съответната електроразпределителна мрежа,
към която е присъединен при публично известни общи условия, съгласно
разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ. В случая, ответникът се явява потребител, присъединен
към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия,
следователно следва да заплаща всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп на крайния снабдител. Въз основа на чл. 27, ал. 1 от Общите условия, се
предвижда, че клиент, който не изпълни задължението си да заплати в срок
дължими суми, дължи на „Е.ЕС.“ обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира за неоснователни направените възражения от
особения представител, като приема, че в случая са налице кумулативно всички
юридически факти, с чието проявление в обективната действителност е свързано
възникването в полза на ищеца на правото да претендира заплащане на доставеното
количество топлинна енергия за процесния имот през релевантния период. По
делото се установи наличието на облигационно правоотношение между ищеца, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и ответника, в качеството на
неин купувач, обусловено от притежаваното от него право на собственост върху
топлоснабден недвижим имот. Доказано е и реално доставеното количество топлинна
енергия.
По отношение на задължението
за заплащане на мораторна лихва за забава, съдът намира, предвид акцесорния му
характер, че възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неговото неизпълнение в срок. Съгласно клаузата на чл.34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение общи условия, купувачите дължат
заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дн. срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл.86
във вр. с чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник,
изпада в забава и дължи заплащането на законната мораторна лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Предвид горното и предвид
обстоятелството, че в проведеното съдебно дирене в първоинстанционното
производство, ответникът не оспорва дължимите суми, нито по основание, нито по
размер, настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 415
във вр. с чл.422 от ГПК е основателен и доказан изцяло.
От изложеното се установява, че клиентът на ищцовото дружество
не е заплатил стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия и начислената цена за достъп до разпределителната мрежа за процесния
период. По изложените съображения, въззивната
жалба на на А.А.А. е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, като обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед приетото в т.7 на ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител, макар и назначен с акт на
съда по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези
на страната, която представлява. Следователно не особеният представител е
задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна,
която не е освободена от заплащането им. Дължимата държавна такса по жалбата и
разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат
на въззивника А.А.А., съобразно изхода на делото.
В полза на въззиваемия, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК, както и разноските за особения
представител на въззивника, заплатени от въззиваемия в размер от 100 лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №399/17.03.2020
г., постановено по гр.д.№3420/2019г. по описа на Районен съд – С.З. по описа на Старозагорския
районен съд.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на „Е.Б.ЕС.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ***, направените разноски по настоящото дело в
размер на 200 лева /двеста лева/
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.