Решение по дело №2339/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 104
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Светлана Кирилова Цанкова
Дело: 20193100502339
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 14..01. 2020  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА                                                

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

при участието на секретаря  Елка Иванова

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело №  2339 по описа за 2019 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.  и е образувано по  депозирана въззивна жалба депозирана от  Община Варна, Булстат ********* с административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43 представлявана от И.П. в качеството му на Кмет срещу решение 4141/10.10.2019 год,постановено по гр.д. 2171/2019 година по описа на ВРС, с което се :

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищецът В. Г.Н., ЕГН ********** ***, че ответНИКЪТ Община Варна с административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от И.П. в качеството му на Кмет, не е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2552.4178, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. Изгрев №4178, с площ от 1100 кв.м., а по скица 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори:  10135.2552.529, 10135.2552.4177 и 10135.2552.325, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

  ОСЪЖДА Община Варна с административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от И.П. в качеството му на Кмет да заплати на В. Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от 3206,01 (три хиляди двеста и шест лева и 1 ст.) лева, от които 865,01 лева сторени по делото съдебно – деловодни разноски и сумата от 2350 лева с вкл.ДДС възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

  Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, несъобразено с приобщения  към делото доказателствен материал, поради което молят решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

  Твърди се, че процесният имот попада в територия със статут „Земеделска”, липсват данни имотът да е бил предоставян за ползване, поради което твърдят, че съдът не е преценил доказателствата по делото.

  В предвидения срок, въззиваемата страна е представила отговор, с който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Във връзка с нейната основателност,  съдът съобрази следното:

В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.     

Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

 За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Производството по делото е образувано по предявен е отрицателен установителен иск от В. Г.Н., ЕГН ********** ***, Булстат ********* за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на имот с идентификатор 10135.2552.4178, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. Изгрев №4178, с площ от 1100 кв.м., а по скица 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори:  10135.2552.529, 10135.2552.4177 и 10135.2552.325, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.

Твърди се, че ищецът е собственик на процесния имот / договор за дарение- нот. акт № 14/1993г., /,като праводателят му / негов баща / е придобил имота по силата на договор за покупко – продажба / НА № 12/1966г. /.Твърди, че имотът се владее непрекъснато от 1991г. от ищеца. За имота  Община Варна е съставила акт за частна общинска собственост № 8616, рег. ХLV, като за придобивно основание е посочил разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС.,като се е вписала и  като собственик в кадастралния регистър към приетата кадастрална карта на гр. Варна, въз основа на цитирания АЧОС. Процесния имот с идентификатор 10135.2552.4178 е идентичен с имота посочен в документите легитимиращи ищеца за собственост, както и неговия праводател, поради което се оспорва правото на собственост върху същия на Община Варна.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Излагат се възражения, че имота е придобит от Община Варна по силата на закона, на осн. чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС вр. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, с оглед на което надлежно е съставен съответния АЧОС №8916/16.03.2016г. Имота попада в територия, която е включена в строителните граници на града, като с решение на Общинския съвет №322-4/29.05.200г. е одобрен околвърстен полигон на местност „Франга дере и Кокарджа“, която е територия по §4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изработен е ПНИ, който бил в процедура на одобрение. Излага възражения, като посочва че липсват данни имота да е предоставян за ползване на ищеца.

Въз основа на  представените  писмени доказателства / нотариален акт № 12/1966г. ,  нотариален акт № 14/1993г. , нотариален акт №23/1994г. / настоящият въззивен състав приема, че е доказано твърдението на ищеца в исковата молба,че са налице документи легитимиращи правата му на собственост върху процесния имот. Не се оспорва от ответника, че ищецът упражнява фактическата власт върху процесния имот

С акт за частна общинска собственост №8916/16.03.2016г., вписан в Служба по вписванията – Варна, вх.рег.№ 5476/18.03.2016г., акт 200, том ХІІІ, дело №2838/2016г., Община Варна е актувала имот с идентификатор 10135.2552.4178, с площ от 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори 10135.2552.529, 10135.2552.4177 и 10135.2552.325, на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, поради което е и налице правен интерес от страна на ищеца за предявяване на отрицателен установителен иск.

Пред ВРС е приета СТЕ, която настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се установява следното :

Към момента на извършване на покупко – продажбата, оформена в НА № 12/16.08.1966г. е действал кадастрален план изработен през 1956г., по отношение на който няма данни да е утвърден с нарочен административен акт. По този план относимият имот е под №9662 с площ от 2627 кв.м., като се установява частична идентичност с имота посочен в НА №12/1966г. с площ от 1100 кв.м. и северната част на ПИ9662 по КП от 1952г. Установява се идентичност по три граници: изток – дере, юг – В.Л. П., запад – С. И. И..Между имота посочен в НА №12/1966г. и имота посочен в договор за дарение оформен в НА № 14/1993г. се установява наличието на пълна идентичност. В заключение посочва, че между имота посочен в договор за дарение оформен в НА № 14/1993г. и процесния имот с идентификатор 10135.2552.4178 е налице частична идентичност.

Вторият действащ план за процесната местност е кадастрален план от 1973г., по отношение на който също няма данни за е утвърден със заповед, но същия е използван от общинската администрация за основа за изработка на последващ план.  Относимите към спора имоти /  комбинирана скица №2 / са без съответни кадастрални номера, съответно с площ от 388 кв.м. и 771 кв.м., която площ общо възлиза на 1159 кв.м. Установява се частична идентичност на двата имота с площ от 388 кв.м. и 771 кв.м. с имот ПИ9662 по КП от 1956г. и имот с идентификатор 10135.2552.4178 по КК на гр. Варна.

Със заповед № РД-02-14-89/19.01.1999г. на МРРБ е утвърден кадастрален план обхващащ територията на местностите „Франга дере и Кокарджа“. Този план е използван за основа за изработка на кадастралната карта. Относимият към спора имот по КП от 1999г. е под №681, с площ от 2275 кв.м., като собственик е посочена Община Варна, предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива.

Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор  на АГКК  е одобрена кадастрална карта на гр. Варна, като в първоначалният и вид относимият към казуса имот е посочен с идентификатор 10135.2552.530, с площ от 2274 кв.м.В регистъра за собственост е посочено, че имота е с неустановен собственик, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване. Със заповед от 07.02.2013г. в кадастралната карта е внесен промяна, като на място на стария имот с идентификатор 10135.2552.530 са образувани два нови имота 10135.2552.4177 с площ от 1006кв.м., вписан в собственост на Владимир Даскалов и процесния 10135.2552.4178, с площ от 1268 кв.м., посочен с неустановен собственик. Вещото лице посочва, че в последствие е допуснато ново изменение, като вече имот с идентификатор 10135.2552.4177 е записан в собственост на Добрина и Сиво Даскалови, а процесния имот 10135.2552.4178 е посочен, че е собственост на Община Варна, на основание акт за общинска собственост от 2016г.

По отношение на регулационното положение на имота се посочва, че през 1987г. е изработен застроителен и регулационен план, при който процесния имот попада в територия предвидена за комплексно блоково застрояване. До този момент територията, в която попада имота е със земеделски характер. По регулационния план от 1995г. имота е отреден за жилищно строителство. По ПУП-ПУР от 2012г. имота не е урегулиран и респективно е без предвиждания за застрояване. Процесия имот попада в територия, която е разположена непосредствено до границите на урбанизирана територия.

За имота няма данни да е включван в ТКЗС, ДЗС или други подобни образувания.Няма данни да е бил държавна собственост. Не е предоставян за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни за проведено производство по трансформация на права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Няма данни да е бил възстановяван на бивш собственици, който извод се прави въз основа на осъществена от експерта проверка в КВС при ОСЗ – Варна. По отношение на имота не е издавана заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни имота да представлява земя по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.За територията, в която се намира имота не е одобрен ПНИ. В имота няма изграден сгради, постройки или съоръжения, в същия са засадени и плодни дръвчета, имота е ограден по южната си граница между точки 7 и 8, на комбинирана скица №6.

При анализ на събраните по делото писмени доказателства, в това число и приетата по делото съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от страните, следва извода, че имотът придобит през 1966г. от наследодателя на ищеца, които имот е идентичен с имота предмет на дарение от 1993г. е идентичен с процесния имот с идентификатор 10135.2552.4178, като разликата в площите по различните планове е в резултат от различното заснемане на последния в поредицата кадастрални планове, които са изработвани и прилагани за местността, в която се намира имота.

Видно от събраните по делото доказателства, относно настоящия имот няма данни  и доказателства да е бил обобществяван, респ. същия да е предмет на реституционни процедури било то в полза на бивши собственици от които е бил отнет, било то в полза на лица надлежно трансформирали право на ползване в право на собственост, съответно имотът не е бил актуван като имот държавна собственост.

Правилно и законосъобразно, ВРС е приел,че  частната собственост за този имот не е била прекъсвана, при което и съобразно дадените указания в ТР№8/2012г. съдът намира, че ищецът е установил своя правен интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск,а ответникът – въпреки ,че носи доказателствената тежест, не е  установил по пътя на пълното и главно доказване, че  е придобил имота,съгласно разпоредбите на ЗОбС

Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че с оглед събраните по делото доказателства не се установява ,  че общината  се легитимира за собственик на процесния имот, поради което предявеният отрицателен установителен иск за собственост от В. Г.Н., ЕГН ********** ***, следва да бъде уважен.

В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция,  въззивникът следва да заплати  на въззиваемата страна  направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2350  лв,видно от представения по делото списък за разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение 4141/10.10.2019 год,постановено по гр.д. 2171/2019 година по описа на ВРС

 

ОСЪЖДА Община Варна с административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от И.П. в качеството му на Кмет да заплати на В. Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от  2350  лева, с вкл.ДДС възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:ь