Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено
на 14..01. 2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 2339 по описа за 2019 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. и е образувано по депозирана въззивна жалба депозирана от Община Варна, Булстат ********* с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43 представлявана от
И.П. в качеството му на Кмет срещу решение 4141/10.10.2019 год,постановено по
гр.д. 2171/2019 година по описа на ВРС, с което се :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищецът В. Г.Н., ЕГН ********** ***, че ответНИКЪТ Община Варна с
административен адрес гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана
от И.П. в качеството му на Кмет, не е
собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2552.4178, находящ се
в гр. Варна, район Приморски, ж.к. Изгрев №4178, с площ от 1100 кв.м., а по
скица 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори: 10135.2552.529, 10135.2552.4177 и
10135.2552.325, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна с административен адрес
гр. Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от И.П. в качеството му
на Кмет да заплати на В.
Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от 3206,01 (три хиляди двеста и шест лева и 1
ст.) лева, от които 865,01 лева сторени по делото съдебно – деловодни разноски
и сумата от 2350 лева с вкл.ДДС възнаграждение за процесуално представителство,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Твърди се, че постановеното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, несъобразено с приобщения към делото доказателствен материал, поради
което молят решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Твърди се, че процесният имот попада в
територия със статут „Земеделска”, липсват данни имотът да е бил предоставян за
ползване, поради което твърдят, че съдът не е преценил доказателствата по
делото.
В предвидения срок, въззиваемата страна е
представила отговор, с който изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството по делото е образувано по предявен е
отрицателен установителен иск от В. Г.Н., ЕГН ********** ***, Булстат *********
за приемане за установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на имот с идентификатор
10135.2552.4178, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. Изгрев №4178, с
площ от 1100 кв.м., а по скица 1268 кв.м., при граници имоти с
идентификатори: 10135.2552.529,
10135.2552.4177 и 10135.2552.325, на
осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Твърди се, че ищецът е собственик на процесния имот /
договор за дарение- нот. акт №
14/1993г., /,като праводателят му / негов баща / е придобил имота по силата на договор за покупко – продажба /
НА № 12/1966г. /.Твърди, че имотът се владее непрекъснато от
1991г. от ищеца. За имота Община
Варна е съставила акт за частна общинска собственост № 8616, рег. ХLV, като за
придобивно основание е посочил разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС.,като се е вписала и като
собственик в кадастралния регистър към приетата кадастрална карта на гр. Варна,
въз основа на цитирания АЧОС. Процесния имот с идентификатор 10135.2552.4178 е
идентичен с имота посочен в документите легитимиращи ищеца за собственост,
както и неговия праводател, поради което се оспорва правото на собственост
върху същия на Община Варна.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Излагат се
възражения, че имота е придобит от Община Варна по силата на закона, на осн.
чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС вр. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, с оглед на което надлежно е
съставен съответния АЧОС №8916/16.03.2016г. Имота попада в територия, която е
включена в строителните граници на града, като с решение на Общинския съвет
№322-4/29.05.200г. е одобрен околвърстен полигон на местност „Франга дере и
Кокарджа“, която е територия по §4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изработен е ПНИ,
който бил в процедура на одобрение. Излага възражения, като посочва че липсват
данни имота да е предоставян за ползване на ищеца.
Въз основа на представените
писмени доказателства / нотариален акт № 12/1966г. , нотариален акт № 14/1993г. ,
нотариален акт №23/1994г. / настоящият въззивен състав приема, че е доказано
твърдението на ищеца в исковата молба,че са налице документи легитимиращи правата
му на собственост върху процесния имот. Не се оспорва от ответника, че ищецът
упражнява фактическата власт върху процесния имот
С акт за частна общинска собственост №8916/16.03.2016г., вписан в Служба по
вписванията – Варна, вх.рег.№ 5476/18.03.2016г., акт 200, том ХІІІ, дело
№2838/2016г., Община Варна е актувала имот с идентификатор 10135.2552.4178, с
площ от 1268 кв.м., при граници имоти с идентификатори 10135.2552.529,
10135.2552.4177 и 10135.2552.325, на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, поради което е и
налице правен интерес от страна на ищеца за предявяване на отрицателен
установителен иск.
Пред ВРС е приета СТЕ, която настоящият състав кредитира като обективно и
компетентно дадена, от която се установява следното :
Към момента на извършване на покупко – продажбата, оформена в НА №
12/16.08.1966г. е действал кадастрален план изработен през 1956г., по отношение
на който няма данни да е утвърден с нарочен административен акт. По този план
относимият имот е под №9662 с площ от 2627 кв.м., като се установява частична
идентичност с имота посочен в НА №12/1966г. с площ от 1100 кв.м. и северната
част на ПИ9662 по КП от 1952г. Установява се идентичност по три граници: изток
– дере, юг – В.Л. П., запад – С. И. И..Между имота посочен в НА №12/1966г. и
имота посочен в договор за дарение оформен в НА № 14/1993г. се установява
наличието на пълна идентичност. В заключение посочва, че между имота посочен в
договор за дарение оформен в НА № 14/1993г. и процесния имот с идентификатор
10135.2552.4178 е налице частична идентичност.
Вторият действащ план за процесната местност е кадастрален план от 1973г.,
по отношение на който също няма данни за е утвърден със заповед, но същия е
използван от общинската администрация за основа за изработка на последващ план. Относимите към спора имоти / комбинирана скица №2 / са без съответни
кадастрални номера, съответно с площ от 388 кв.м. и 771 кв.м., която площ общо
възлиза на 1159 кв.м. Установява се частична идентичност на двата имота с площ
от 388 кв.м. и 771 кв.м. с имот ПИ9662 по КП от 1956г. и имот с идентификатор
10135.2552.4178 по КК на гр. Варна.
Със заповед № РД-02-14-89/19.01.1999г. на МРРБ е утвърден кадастрален план
обхващащ територията на местностите „Франга дере и Кокарджа“. Този план е
използван за основа за изработка на кадастралната карта. Относимият към спора
имот по КП от 1999г. е под №681, с площ от 2275 кв.м., като собственик е
посочена Община Варна, предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – нива.
Със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК
е одобрена кадастрална карта на гр. Варна, като в първоначалният и вид
относимият към казуса имот е посочен с идентификатор 10135.2552.530, с площ от
2274 кв.м.В регистъра за собственост е посочено, че имота е с неустановен
собственик, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване. Със заповед от 07.02.2013г. в кадастралната карта
е внесен промяна, като на място на стария имот с идентификатор 10135.2552.530
са образувани два нови имота 10135.2552.4177 с площ от 1006кв.м., вписан в
собственост на Владимир Даскалов и процесния 10135.2552.4178, с площ от 1268
кв.м., посочен с неустановен собственик. Вещото лице посочва, че в последствие
е допуснато ново изменение, като вече имот с идентификатор 10135.2552.4177 е
записан в собственост на Добрина и Сиво Даскалови, а процесния имот
10135.2552.4178 е посочен, че е собственост на Община Варна, на основание акт
за общинска собственост от 2016г.
По отношение на регулационното положение на имота се посочва, че през
1987г. е изработен застроителен и регулационен план, при който процесния имот
попада в територия предвидена за комплексно блоково застрояване. До този момент
територията, в която попада имота е със земеделски характер. По регулационния
план от 1995г. имота е отреден за жилищно строителство. По ПУП-ПУР от 2012г.
имота не е урегулиран и респективно е без предвиждания за застрояване. Процесия
имот попада в територия, която е разположена непосредствено до границите на
урбанизирана територия.
За имота няма данни да е включван в ТКЗС, ДЗС или други подобни
образувания.Няма данни да е бил държавна собственост. Не е предоставян за
ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни за проведено производство по
трансформация на права по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Няма данни да е бил
възстановяван на бивш собственици, който извод се прави въз основа на
осъществена от експерта проверка в КВС при ОСЗ – Варна. По отношение на имота
не е издавана заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни имота да представлява
земя по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.За територията, в която се намира имота не е
одобрен ПНИ. В имота няма изграден сгради, постройки или съоръжения, в същия са
засадени и плодни дръвчета, имота е ограден по южната си граница между точки 7
и 8, на комбинирана скица №6.
При анализ на събраните по делото писмени доказателства, в това число и
приетата по делото съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от
страните, следва извода, че имотът придобит през 1966г. от наследодателя на
ищеца, които имот е идентичен с имота предмет на дарение от 1993г. е идентичен
с процесния имот с идентификатор 10135.2552.4178, като разликата в площите по
различните планове е в резултат от различното заснемане на последния в
поредицата кадастрални планове, които са изработвани и прилагани за местността,
в която се намира имота.
Видно от събраните по делото доказателства, относно настоящия имот няма данни
и доказателства да е бил обобществяван,
респ. същия да е предмет на реституционни процедури било то в полза на бивши
собственици от които е бил отнет, било то в полза на лица надлежно
трансформирали право на ползване в право на собственост, съответно имотът не е
бил актуван като имот държавна собственост.
Правилно
и законосъобразно, ВРС е приел,че частната собственост за този имот не е била
прекъсвана, при което и съобразно дадените указания в ТР№8/2012г. съдът намира,
че ищецът е установил своя правен интерес от завеждане на настоящия отрицателен
установителен иск,а ответникът – въпреки ,че носи доказателствената тежест, не
е установил по пътя на пълното и главно
доказване, че е придобил имота,съгласно
разпоредбите на ЗОбС
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че с оглед
събраните по делото доказателства не се установява , че общината
се легитимира за собственик на процесния имот, поради което предявеният
отрицателен установителен иск за собственост от В. Г.Н., ЕГН ********** ***,
следва да бъде уважен.
В обобщение обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата инстанция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 2350 лв,видно от
представения по делото списък за разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение 4141/10.10.2019 год,постановено по
гр.д. 2171/2019 година по описа на ВРС
ОСЪЖДА Община Варна с административен адрес гр.
Варна, бул. Осми Приморски полк №43, представлявана от И.П. в качеството му на
Кмет да
заплати на В. Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от 2350
лева, с вкл.ДДС възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:ь