Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 29.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 101 по описа за 2022
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е въз основа на жалба от Д.С.А. ***, депозирана чрез
пълномощник адв. O=O=от
ШАК, против Решение № 2153-27-56/25.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
Шумен. С оспореното решение административният орган е отхвърлил жалба, подадена
от оспорващата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-27-01063915/24.01.2022г.
на контролен орган на НОИ, с които е предписано да бъдат заличени данни за
осигурителен стаж и доход за периода от 27.11.2015г. до 30.09.2016г. Жалбоподателката твърди, че решението е постановено при
допуснато съществено нарушение на административно – производствените правила, в
нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради
което моли същото да бъде отменено. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.2, т.1
от Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска
дейност, не се смятат за търговци, поради което лицата, произвеждащи земеделска
продукция, не могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на Закона
за счетоводството и нямат задължение да водят счетоводна отчетност. Тези лица
нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи. Счита, че
решението е недостатъчно мотивирано и е издадено при неизяснена фактическа
обстановка, като в тази насока сочи, че проверката е продължила само един ден и
е недостатъчна за постановяване на предписания, заличаващи близо година
осигурителни права. Според изложеното в жалбата административният орган
неправилно приравнява трудовите права с осигурителните. Релевират
се доводи за противоречие на решението с чл.53, ал.5 от КСО, както
и че същото се явява
дискриминационно. Като самостоятелно основание за неправилност
на обжалваното решение се сочи, че е налице изтекла погасителна давност. По
изложените в жалбата съображения Д.С.А. отправя искане за отмяна на Решение № № 2153-27-56/25.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ
– Шумен. В съдебно заседание оспорващата се
представлява от адв.Д.Д.,
който от името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените
в нея основания. В пледоарията по същество аргументира тезата за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и по изложените
съображения моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски съгласно
приложен списък.
Ответникът
– Директорът на Териториално поделение – Шумен на НОИ, представляван в съдебно
заседание от упълномощен процесуален представител гл.юрисконсулт Л.И.оспорва
жалбата. Сочи, че Д.С.А.
не е извършвала дейност като земеделски
производител, поради което същата не се явява осигурено лице по смисъла на КСО.
Предвид констатацията за липса на извършване на трудова дейност, за която
лицето да подлежи на задължително осигуряване, контролният орган е издал
задължително предписание за заличаване на подадени данни с декларация обр.1, жалбата срещу което е отхвърлена с решението на
директора на ТП на НОИ. По мотивите, изложени в обжалваното решение, счита
оспорването за неоснователно и моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата.
Шуменският
административен съд след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи,
становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по повод проверка от контролен орган на НОИ,
възложена със Заповед № ЗР-5-27-00977042/11.08.2021г. на директора на ТП на НОИ
– Шумен.
В хода
на проверката е установено, че Д.С.А. е регистрирана като
земеделски стопанин в ОД „Земеделие“ на 15.09.2009г., пререгистрирана на
11.03.2010г. и отписана от регистъра на 20.07.2010г. Впоследствие, на 27.11.2015г.
оспорващата отново се е регистрирала като земеделски производител. Същата е
представила договор от 24.11.2015г. за наем на 0,100 дка земеделска земя в
землището на с.Янково, представляваща дворно място. Съобразно справка за
дейността от Регистър на земеделските стопани оспорващата е декларирала
намерения за засети площи 0,0100 хка картофи (към 24.11.2015г.).
На
21.10.2016г. Д.С.А.
е заявила отписване от Регистъра на земеделските стопани.
С писмо
№1029-27-2896#1/18.08.2021г. от ТД на НАП – Варна, офис Шумен на контролния орган е
предоставена информация относно извършена проверка в информационната система за
периода 2015-2016г., съгласно която по отношение на Д.С.А. няма данни за внесен от лицето авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ; няма
данни за подадени от лицето декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; няма данни за
регистрирани фискални устройства. Подадена е Декларация вх. № **********/27.11.2015г.
за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която Д.С.А.
е заявила, че възобновява дейност като
земеделски производител от същата дата и ще се осигурява за всички осигурени
социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.
На 21.10.2016г. по електронен път с КЕП на упълномощено лице е подадена
декларация вх. № 070001630955558/21.10.2016г. за прекъсване на дейност.
Декларации обр.1 за лицето са подавани от „Бехи-Б. Хюсню“ ЕООД чрез Б.Р.Х., посочено като автор в
удостоверението за КЕП. В писмото, изходящо от ТД на НАП – Варна, офис Шумен е
посочено, че липсват други данни, удостоверяващи трудова дейност на лицето.
В хода
на проверката е изискана информация от Областна дирекция по безопасност на
храните – Шумен. Съгласно писмо № 1029-27-2898#1/13.09.2021г.
от ОДБХ не са издавани удостоверения за регистрация по чл.12 от Закона за
храните на обекти за производство и/или търговия с храни на Д.С.А.. Същата не е вписана в Националния регистър за бизнес – операторите и на
обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1 от ЗХ и не
фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи
дейност на територията на обл.Шумен.
Д.С.А. представила в ТП на НОИ – Шумен писмено обяснение, в което посочила, че е
ходила „при Б.то“, за да я регистрира като земеделски производител, че се е
регистрирала „заради майчинството“, че е представила „документи за къщата“ във
връзка с регистрацията, но не знае с какви култури е регистрирана, не знае
„какво е декларирала Б. за отглеждане“, не ѝ е казано какво да прави след
регистрацията и няма продажби.
Резултатите
от извършената проверка са обективирани в Констативен
протокол № КП-5-27-01063889/24.01.2022г.
Въз
основа на същите контролен орган при ТП на НОИ приел, че Д.С.А. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин, която да е основание
за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО и същата не се счита за осигурено лице
по смисъла на КСО. В регистъра за осигурени лица неправомерно са подадени данни
с декларация обр.1 за периода 27.11.2015г. – 30.09.2016г.,
поради което издал Задължителни предписания № ЗД-1-27-01063915/24.01.2022г. за
заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Д.С.А. за периода от 27.11.2015г. до 30.09.2016г.,
с вид осигурен 13, декларация обр.1.
Задължителните
предписания са оспорени пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх. №
1012-27-43/31.01.2021г.
По
повод така подадената жалба с оспореното Решение № 2153-27-56/25.02.2022г.
Директорът на ТП на НОИ – Шумен приел издадените задължителни предписания за
правилни и законосъобразни. Административният орган е възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания изложил, че съгласно определението за
регистриран земеделски стопанин, дадено с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, за да подлежи на осигуряване по предвидения от кодекса ред, не е
достатъчно лицето само да е регистрирано по установения ред, а е необходимо да
бъде изпълнено още едно условие, а именно – производство на растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба. Този извод произтича и от
разпоредбата на чл.10 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването ѝ, а също така и от определението за „осигурено лице“,
дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, според което „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл.4 или чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Административният орган посочил, че регистрационната карта със заверка от ОД
„Земеделие“ по никакъв начин не доказва, че лицето реално е извършвало
селскостопанска дейност. Предвид липсата на каквито и да е данни, че лицето е
упражнявало такава дейност, както и дадените писмени обяснения в тази насока,
директорът на ТП на НОИ – Шумен приел, че Д.С.А. не попада
в обхвата на осигурените лица по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, поради
което правилно и законосъобразно контролният орган е предписал заличаване на
подадените данни с декларация обр.1 за Д.С.А. за времето от 27.11.2015г. до 30.09.2016г.
Така мотивиран ответникът отхвърлил подадената пред него жалба.
Видно
от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено
на Д.С.А. на 11.03.2022г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на административния орган на 21.03.2022г.
Към
делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното
решение; справка, изготвена от ответната страна за изплатените парични
обезщетения, както и Решение № 2153-27-72/07.03.2022г. на директор на ТП на НОИ
– Шумен и Решение № 2153-27-72#1/31.03.2022г. на директор на ТП на НОИ – Шумен.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-27-56/25.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ –
Шумен на Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда
на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на
14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО -
ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с чл.59, ал.2
от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното
решение. Не се констатират съществени пороци на акта, които да обосновават
неговата незаконосъобразност. С оспореното решение директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл по жалба на настоящата оспорваща против Задължителни предписания на
контролен орган при ТП на НОИ – Шумен. Съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1 и
ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява
от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по
осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните,
съобразно разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО е даването на задължителни
предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ. Налице е валидно образувано
административно производство, приключило с постановяване на обжалваното
решение.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на оспорващата за издаване на процесното решение в нарушение на чл.27, ал.2, т.2 от АПК. Цитираната
разпоредба сочи, че административното производство е недопустимо, при наличието
на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или
оспорване. В конкретния случай видно от Решение № 2153-27-72/07.03.2022г. на
директора на ТП на НОИ – Шумен, същото е постановено по преписка №
1012-27-49/07.02.2022г., образувана по жалба на С.М.Х.. В мотивите на
посоченото решение са изложени факти и обстоятелства касателно
това лице, както и правни изводи досежно
основателност на подадена жалба против Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01067728/31.01.2022г., с които на С.М.Х. е предписано да заличи
подадени данни за периода 02.02.2009г. до
10.07.2011г. и от 08.03.2018г. до 31.08.2020г. При това положение не е налице
идентичност в предмета и страните на настоящото административно производство и
това, което е приключило с Решение № 2153-27-72/07.03.2022г. на директора на ТП
на НОИ – Шумен, независимо от обстоятелството, че в диспозитива
на административния акт е посочено, че се отменят Задължителни предписания №
ЗД-1-27-01063915/24.01.2022г. по жалба на Д.С.А.. В тази насока следва да бъде съобразено и Решение № 2153-27-72#1/31.03.2022г.
за поправка на Решение № 2153-27-72/07.03.2022г. на директора на ТП на НОИ –
Шумен, от което по несъмнен начин се установява, че не е налице идентичност в
административните производства. Наред с това,
решението, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено на
25.02.2022г., като директорът на ТП на НОИ е посочил, че същото е по преписка,
образувана по жалба на Д.С.А.. С решението приключва административната фаза по обжалване на
задължителните предписания.
Констатираната
непрецизност в издаденото
по-късно Решение №
2153-27-72/07.03.2022г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, постановено по жалба
на С.М.Х., не рефлектира върху законосъобразността на Решение №
2153-27-56/25.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Шумен, предмет на съдебен
контрол в настоящото производство.
Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-56/25.02.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Оспорващата
аргументира становище за неправилност на решението на директора на ТП на НОИ –
Шумен, с твърдения, че в случая е налице едно от осигурителните събития по чл.2
от КСО – „майчинство“ за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна
възраст, при което майката, регистрирана като земеделски производител има право
на обезщетение по чл.53 от КСО. Сочи, че отглеждането на малко дете е
осигурителният случай, събитието, което лишава фактически майката от
възможността да полага пазарно ориентиран труд и прекъсването на дейността е
основна предпоставка за правото на земеделския производител да получи
обезщетение. По тези съображения счита решението на директора на ТП на НОИ за
неправилно.
Съгласно
чл.53, ал.5 от КСО (норма, на която се
позовава оспорващата) самоосигуряващите се лица,
които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал.1 – 4. Цитираната
разпоредба сочи, че за да придобие право на обезщетение за отглеждане на дете
до две години, съответното лице следва да има качеството осигурено лице.
Осигурено
лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10,
продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и т.5.
Според
чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.
Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а
в ал.3 на същата норма, тези, задължително осигурените за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните
земеделски стопани и тютюнопроизводители – т.4. Нормата на чл.4, ал.4 от КСО дава
възможност за регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват
и за общо заболяване и майчинство.
По
силата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и
тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред.
По
делото липсва спор, а и се установява от приложените доказателства, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация като
земеделски стопанин, съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №3/29.01.1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, както и че
същата с Декларация вх. № **********/27.11.2015г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, е заявила, че възобновява дейност като
земеделски производител от 27.11.2015г. и ще се осигурява за всички осигурени
социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица.
Спорен
е въпросът дали наличието на декларирана дейност от надлежно регистриран
земеделски стопанин е достатъчно, за да се счита това лице „осигурено“ по
смисъла на КСО.
Според легалната дефиниция за понятието „осигурено
лице“, дадена с цитираната по – горе разпоредба на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Правилно при постановяване на своето решение
административният орган е съобразил и нормата на чл.10, ал.1 от КСО, според
която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно §1,
ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от цитираните
правни норми, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в
настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на
законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла
на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител,
като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния
ред.
В
случая в хода на административното производство оспорващата не ангажира каквито
и да е доказателства, че същата е произвеждала селскостопанска продукция, която
да е продавала. Посредством надлежно подадена декларация Д.С.А. е заявила, че възобновява дейност като земеделски производител, считано
от 27.11.2015г. и веднага е подала заявление – декларация за изплащане на
парично обезщетение за отглеждане на млако дете по
чл.53 от КСО, считано от 04.12.2015г. С определение в открито съдебно заседание
от 20.04.2022г. съдът указа на оспорващата, че следва да ангажира доказателства
за извършване на дейност като земеделски производител, в това число чрез
представяне на приходни и разходни документи, приемо
– предавателни протоколи за реализирана продукция, доказателства за получен
доход. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока.
От друга страна, в хода на административното производство са установени обстоятелства
за липса на данни за внесен от лицето авансов данък по чл.43 от ЗДДФЛ; за
подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ; за регистрирани фискални устройства,
както и за липса на регистрация по чл.12 от Закона за храните на обект за
производство и/или търговия с храни на Д.С.А.. Установено е, че същата не е вписана в Националния регистър за бизнес –
операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.24, ал.1
от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци,
извършващи дейност на територията на обл.Шумен. Въз основа
на събраните доказателства и след анализ на приложимите правни норми, правилно
директорът на ТП на НОИ – Шумен е приел, че Д.С.А. не се явява „осигурено лице“ в периода от 27.11.2015г.
до 30.09.2016г. предвид неизвършването на дейност като земеделски стопанин, с
оглед на което е отхвърлил подадената от нея жалба против задължителни
преписания на контролен орган при НОИ, с които е предписано да бъдат заличени
данни за осигурителен стаж и доход за посочения период. Жалбоподателката
не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не
попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр.
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените от нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин,
са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания.
Правилно
директорът на ТП на НОИ – Шумен е отчел и дадените от лицето писмени обяснения.
Видно от същите Д.С.А.
сочи, че е получавала майчинство от общината и оттам са ѝ казали, че ще
ѝ плащат само една година. Затова е отишла при Б., която я е регистрирала
като земеделски производител, за което оспорващата е плащала сума от 40,00 лева
всеки месец. След като детето ѝ е навършило две години, Д.С.А. е отишла
да се отпише от земеделския регистър. Дадените обяснения съответстват на
останалите писмени доказателства, от които се установява, че оспорващата е
декларирала възобновяване на дейност като земеделски производител на
27.11.2015г. и с подадено заявление – декларация за изплащане на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 от КСО е поискала,
считано от 04.12.2015г. да ѝ бъде
отпуснато парично обезщетение за отглеждане на детето Д.Г.Н., родено на ***г.
На 21.10.2016г. Д.С.А. е заявила прекъсване на дейност като земеделски
стопанин.
В
обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че наличието на регистрация за
дадено лице в регистъра на земеделските стопани не се явява самостоятелно и
достатъчно основание, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки
продукция (растителна и/или животинска), предназначена за продажба, независимо,
че е регистрирано по установения ред, не може да има качеството на „осигурено
лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски. Изискването, поставено от законодателя е лицето реално да осъществява
дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена
за продажба и при наличието на надлежна регистрация.
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство оспорващата не установи при
условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявала
трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки растителна
продукция, предназначена за продажба, независимо от дадените конкретни указания
в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното
производство, не са представени каквито
и да е доказателства, сочещи че Д.С.А. е
осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин,
произвеждайки продукция, предназначена за продажба, съответно, че действително са били реализирани, заявените от
жалбоподателката намерения за засаждане и отглеждане
на земеделска продукция. Напротив, установените по делото факти сочат, че
същата изобщо не е започнала да упражнява дейността, която е заявила. С оглед
на това, не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита едно
лице „осигурено“, а именно – да упражнява дейност, за която подлежи на
осигуряване.
По
изложените съображения съдът намира, че по отношение на жалбоподателката
не са налице кумулативно предвидените предпоставки в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
поради което и с оглед изискванията на чл.4, ал.3, т.4 и ал.4 от КСО, същата не
се явява осигурено лице по смисъла на КСО и правилно контролен орган на НОИ е
издал задължителни предписания за заличаване на данни за осигурителен стаж и
доход за периода от 27.11.2015г. до 30.09.2016г., жалбата срещу които е
отхвърлена с процесното решение.
Неоснователно
е възражението на оспорващата, че с постановеното решение спрямо същата се
прилага „непряка дискриминация“, в сравнение с други самоосигуряващи
се лица, за които е настъпило осигурителното събитие „майчинство“. Съгласно
чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация „непряка дискриминация“ е
поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които,
без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко
благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на
законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За
да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено
конкретно лице - сравнител, поставено в по-благоприятни
условия от жалбоподателката на база на признаците по
ал.1 на чл.4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика“. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от
фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация, като за да бъде
посочено адекватно едно лице като сравнител, същото
следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. В тази връзка
неоснователно е сравнението между самоосигуряващи се
лица, за които е налице валидно възникнало осигурително правоотношение, с
произтичащите от същото права и задължения и тези лица, които не са „осигурено
лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, каквато се явява оспорващата.
Ирелевантни за настоящия спор са възраженията за изтекла
давност. Както правилно е посочено в обжалваното решение, визираният в чл.115
от КСО давностен срок е относим
към вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях. С оглед на това, изложените аргументи в тази насока не следва да се
обсъждат.
В
контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че Решение № 2153-27-56 от 25.02.2022г. на Директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ е издадено от компетентен орган, в установената от
закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие
на материалноправните предпоставки за това и е
съобразен с целта на закона.
По
изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно,
а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.А. с ЕГН ********** ***, срещу Решение №
2153-27-56 от 25.02.2022г. на Директора на Териториално поделение – Шумен на
НОИ.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен
съд на Република България гр.София в 14-дневен
срок от съобщаването чрез изпращане
на препис по реда на чл.137
от АПК. Касационната жалба
се подава чрез Административен
съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: