Решение по дело №2474/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 46
Дата: 13 януари 2021 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20207040702474
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 46                         13.01.2021  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на седемнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                        2. МАРИНА НИКОЛОВА

Секретар: С.А.

Прокурор: Х.К.

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2474 по описа за 2020 година.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Стар Пост” ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, СО- Район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 73, чрез управителя – Д.В., против решение № 260325/14.10.2020г.  постановено по а.н.д. № 2432/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление 38 от 16.04.2020г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което за нарушение на чл.100, ал. 1 от Закона пощенските услуги, вр. т. 4.1 от индивидуална лицензия № 2-003/25.03.2010 г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България, на дружеството е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че РС – Бургас е постановил неправилно решение. Навеждат се доводи, че не е извършено твърдяното от АНО административно нарушение. Посочва, че съдът не е обсъдил направените възражения и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени оспореното решение и потвърденото НП, като се претендират разноски.

В съдебно заседание касаторът „Стар Пост” ООД,  редовно и своевременно призован,  се представлява от адв. Я. която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация - Комисия за регулиране на съобщенията, редовно и своевременно призован, не се представлява.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Х.К. от Окръжна прокуратура – гр. Бургас, който  дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като намира жалбата за неоснователна.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното пред Районен съд – Бургас постановление, отговорността на „Стар Пост” ООД е ангажирана за това, че на 12.11.2019 г. в офис, находящ се в гр. Бургас, служител от Комисията за регулиране на съобщенията, извършил проверка и поискал да изпрати писмовна (кореспондентска) пратка до с. Ботево чрез използване на услуга, включена в обхвата на универсалната пощенска услуга - изпращане на писмо. След като било отказано да се изпрати пратката същия ден, проверяващият се легитимирал и пристъпил към проверка, като съставил КП № Б-РЗ-078/12.11.2019 г.

Контролните органи приели, че по този начин дружеството не е предоставило на потребителя възможност да ползва услуга, включена в обхвата на универсалната пощенска услуга, за чието предоставяне пощенският оператор е лицензиран.

За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) връчен и подписан с възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Според съдът не са налице формални предпоставки за отмяна на оспореното постановление. По същество първоинстанционният съд е приел, че дружеството е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.100, ал.1 от ЗПУ. Изложил е изводи, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

           Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

            Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, но въз основа на събраните доказателства е формирал неправилни правни изводи касателно приложимото материално право.

 Напълно се споделят изводите на въззивният съд относно липсата на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Изложените от касатора възражения са обсъдени от районния съд. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. По тази причина съдът споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи за обосновано и доказано като допуснато от страна на касатора нарушение на разпоредбата на чл.100, ал. 1 от Закона пощенските услуги, вр. т. 4.1 от индивидуална лицензия № 2-003/25.03.2010 г. Посочената като нарушена материална норма гласи следното:“ На пощенски оператор, който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.“Диспозицията на нормата е бланкетна, като с оглед гарантиране правото на защита на нарушителя следва да бъде привързана към конкретно условие от издадената му лицензия. В конкретния случай като такава е посочена т.4.1 от процесната лицензия. Същата се намира в раздел 4 именован „Пощенска мрежа“ и установява задължение за пощенският оператор да „осигури на потребителите равен достъп до пошенската си мрежа и ползване на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга. Смисълът на нормата е антидискриминационен и цели да гарантира еднаква възможност за ползване на универсалната пощенска услуга от разделени на база различни критерии групи хора. Нарушаване на цитираната клауза би било налице, когато се ограничава достъпа на лице или група лица до мрежата или услугите на оператора, спрямо достъпа осигурен на друго лице или група хора. Не такова обаче се явява констатираното от актосъставителя и санкционирано от административнонаказващия орган нарушение. Касае се за отказ изобщо (спрямо всички) да бъде предоставена включена в лицензията улуга. Този отказ представлява нарушение на друга точка от лицензията, а именно т.3.2. Същата се намира в раздел 3 именован „Услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга“ и вменява задължение за оператора да „предоставя услугите постоянно, в рамките на определеното работно време и с качество отговарящо на изискванията на т.5“ от лицензията. В обхвата на услугите на Стар Пост ООД попада приемането, пренасянето и доставянето на вътрешни и международни кореспондентски пратки. /т. 3.1.1, б. "а" от ИЛ/. Като е отказал да приеме пратката касаторът чрез негов служител е допуснал нарушаване именно на тази разпоредба, не е предоставил услугата при поискване в рамките на работното време на съответния офис. Така допуснатото разминаване между установените факти и правната им квалификация в НП винаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя, както и нарушение на материалния закон, явяващи се основание за отмяна на наказателното постановление.

Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че наведеното в касационната жалба възражение, че този офис е бил само за корпоративни клиенти е неоснователен. Както е посочено, в гр. Бургас има само един офис на „Стар пост“  ООД и не е необходимо потребителят да посещава, който и да било друг офис на пощенския оператор, тъй като за всички важат еднакви задължения, произтичащи от индивидуалната лицензия.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон макар и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява основателна, а решението на въззивния съд, като неправилно, следва да бъде отменено ведно със самото оспорено наказателно постановление.

 

По изложените съображения и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №260325/14.10.2020г.  постановено по а.н.д. № 2432/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 38 от 16.04.2020г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което за нарушение на чл.100, ал. 1 от Закона пощенските услуги, вр. т. 4.1 от индивидуална лицензия № 2-003/25.03.2010 г., ведно с измененията към нея, за извършване на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България, на Стар пост ООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.  и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38 от 16.04.2020г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                               

                                                                                               2.