РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.12.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА К.
ЧЛЕНОВЕ:1. ПЕТЪР САНТИРОВ
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
с
участието на секретаря Г. Цветкова и в присъствието на прокурора Антоанета
Панчева след като разгледа докладваното от съдия К. ВНОХД № 2275 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 27.11.2018г. постановена по НОХД
№ 13832/2018г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 111-ти състав е признал
подсъдимия А.Д.К. за виновен в
това, че на 08.03.2018 г., около 02:35 часа в с. Казичене, по ул. „Апостол
Ламбов“ с посока на движение от ул. „Мито Войнишки“ към ул. „Васил Левски”, на
кръстовището, образувано от ул. „Апостол Ламбов“ и ул. „Хаджи Димитър”,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № *******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,00/ две
цяло/ на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
244/08.03.2018 г. на УМБАЛ „Св.Анна” - София“ АД, съгласно чл. 3, ал. 2 и чл.
6, ал. 4 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/обн.
ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, като съгласно чл. 3, ал.
2:-„...установяването на употребата на алкохол се извършва .., или с химическо
лабораторно изследване....” и чл. 6, ал. 4 - ,,...в случай, че не приема
показанията на техническото средство за установяване на употребата на алкохол,
лицето избира ... или с медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване ....”- престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, поради което
и на осн. чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
една година и глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Съдът на осн. чл.
66, ал.1 НК е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
С присъдата съдът е наложил на подсъдимия А.Д.К.
на осн. чл. 343г НК наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като приспада при
изпълнение на наказанието времето, през което лицето е било лишено , от правото
да управлява МПС по административен ред считано от 08.03.2018 година до датата
на влизане в сила на присъдата.
Съдът на осн. чл.
190, ал. 2 НПК е осъдил подсъдимия А.Д.К. да заплати в полза на СРС сумата от пет
лева-д.т. за издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила жалба от
защитника на подс. К. – адв. К., в която се оспорва
авторството на деянието. Заявява се и явна несправедливост на наказанието, като
при условията на алтернативност се пледира за отмяна на осъдителната присъда и
признаване на лицето за невиновно и
оправдаването му, респ. за определяне на наказанието при условията на
чл.55 от НК.С жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
В закрито заседание на 28.06.2019г. въззивният съд по
реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на СГП моли да се потвърди изцяло първоинстанционното решение.
Твърди, че от събраните писмени доказателства- свидетелските показания,
протокол за медицинско изследване и протокол за химическо изследване водят до
несъмнения извод, както за авторството на деянието, така и за осъществяването
му от страна на подс. К.. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е правилно
определено от първоинстанционни съд и като такова следва да остане непроменено.
Защита на подс. К.- адв. К.
редовно уведомена , не се явява пред настоящата инстанция. От същата е
постъпило становище, в което поддържа отмяната на осъдителната присъда.
Подсъдимият А.К. редовно уведомен, не се явява пред
въззивната инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен
акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна и
законосъобразна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на
достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството и виновността. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият А.Д.К.
е роден на *** година в гр. Пазарджик, българин, българско гражданство,
неженен, неосъждан,с ЕГН **********.
На 08.03.2018година
подсъдимият А.К. управлявал моторно превозно средство - л. а. “Опел Вектра“ с peг. № ******* и се
движел в с. Казичене, по ул. „Апостол Ламбов“ с посока на движение от ул. „Мито
Войнишки“ към ул. „Васил Левски“. Около 02.35 ч. подсъдимият К. приближил с
управлявания от него лек автомобил кръстовището, образувано от ул. „Апостол
Ламбов“ и ул. „Хаджи Димитър“, където самокатастрофирал в лек автомобил „Ауди А
8“ с ДК № *******, собственост на Д.Н.Д..
Служители при 08
РУ-СДВР и служители на служба „СОТ“ запазили местопроизшествието, като
уведомили ОДЧ. На местопроизшествието бил изпратен екип за съдействие от
ОПП-СДВР в състав св. С.Г.и св. И.Н., които установили водача като А.Д.К.,
който лъхал на алкохол. К. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест „Дрегер
7410 +“, фабр. № 0154, проба № 01241, който отчел
положителен резултат 2,70 на хиляда съдържание на алкохол в издишания от К.
въздух. На водача К. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бланков № 552164/08.03.18 г. и бил издаден талон за медицинско
изследване. Подс. К. бил съпроводен от проверяващите
полицаи до Първа градска болница, където дал кръв за медицинско изследване за
съдържание на алкохол в кръвта.
От заключението
на изготвената ФХЕ № 244/08.03.18 г. на УМБАЛ „Света Анна- София“ АД е видно,
че съдържанието на алкохол в кръвта на К. било 2,00 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно :
показанията на свидетелите Б.М., Г.Г., С.А., Д.Д., С.С., С.И., С.Г., И.Н., обясненията на подсъдимия К., акт за
установяване на административно нарушение, бл. номер 552164/08.03.18 г., талон
за медицинско изследване, протокол за химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 244/08.03.2018 година на УМБАЛ „Света
Анна-София“ АД, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
на УМБАЛ ,Св. Анна“, справка от ОПП-СДВР за административни нарушения на подсъдимия
и за правоспособност и свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд намира, че при извеждане на
релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на
други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3, изр.2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на
едни от тях, а други отхвърля. Първоинстанционният съд е дал отговор на
наведените възражения на защитата, давайки категоричен отговор относно
обстоятелството дА.концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия е установена по надлежния ред. Настоящият съдебен състав изцяло
се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради
което не намира за необходимо да преповтаря.
С оглед липсата на конкретни възражения от страна на
подсъдимия и защитата, настоящата инстанция следва само да обобщи анализа на
доказателствената съвкупност, въз основа на който по категоричен и безспорен
начин се установява извършеното деяние, авторството и вината.
В подкрепа фактологията на събитията също като
първоинстанционният съд, настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на
свидетелите Б.М., Г.Г., С.А., Д.Д.,
С.С., С.И., С.Г., И.Н.. При извършена самостоятелна
преценка за достоверност на показанията на посочените свидетели, въззивният съд
намира, че в направения от СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като
обосновано последните са оценени като достоверни от съда и са били ползвани при
формиране на фактическите му изводи. Правилно първата инстанция е дала вяра на
показанията С.С. и С.И., които са били с наблюдения
върху нетрезвото състояние на подсъдимия още преди качването му в МПС и
потеглянето му от казиното. Това е така, тъй като не са събрани
доказателства по делото за наличието на каквато и да е било причина посочените
свидетели да са пристрастни или заинтересовани по някакъв начин от крайния
изход на делото, да познават подсъдимия или да са в лоши отношения с него и да
са искА.по този начин с поведението си и показанията
си да му навредят. Същите освен това са категорични в показанията си, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, което е ударило намиращият
се пред него автомобил, собственост на св.Д.Д.. На
следващо място, посочените свидетели са категорични, че подсъдимият е бил
неадекватен, видимо употребил алкохол. Следва да се акцентира и на
обстоятелството, че показанията на свидетелите С.С. и С.И. са в синхрон и кореспондират с
останалите доказателства по делото, ето защо и правилно първата инстанция е
кредитирала техните показания.
Съществена роля при изясняване на подлежащите на
доказване факти имат и показанията на свидетелите Б.М. и Г.Г..
И двамата излагат с добре съхранен спомен за процесния случай, като категорично
сочат, че подсъдимият е бил във „видимо неадекватно състояние“. Св. М.описва
последователно с точност поведението на подсъдимия, това, че е бил в колата на
приятеля си С.А., както и че при идването му с колегата Г.в района на Бившето
Военно поделение са забелязА.спрелият автомобил марка
„Опел“ модел „Вектра“ със следи от удар в предната
част. От показанията на св. М., с подкрепа и от тези на Г.се установява, че
подсъдимият е седял в колата на неговия приятел св. С.А. и при виждането им двамата
са се опитА.да избягат, но при подаденият от тях
сигнал св. А.е спрял и им е била извършена проверка. Настоящият съдебен състав
кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.М. и Г.Г.,
доколкото същите не познават подсъдимия, нито останалите свидетели по делото и
в този смисъл са абсолютно незаинтересовани от
изхода на делото.Отделно от това, показанията им се подкрепят и са в
синхрон с останалите доказателства по делото.
Обосновано съдът е възприел и показанията на
свидетелите С.Г.и И.Н., които в изпълнение на служебните си задължения са се отзовА.на подадения сигнал и са възприели обстоятелства,
относими към предмета на делото. Чрез показанията на св. Г..се установява, че
между автомобила на подс. К. и този на св. Д.Д. е
имало съприкосновение, както и че подсъдимият видимо не е бил в кондиция. Става
ясно, че пробата на подсъдимия за алкохол е била положителна, както и че той на
базата на възприетите резултати е съставил и АУАН. Показанията и на двамата
свидетели се намират в синхрон както помежду си, така и с писмените
доказателства и доказателствени средства по делото - АУАН № 552164/08.03.2018г.,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол / л.10 от ДП/, талон
за медицинско изследване № 0025597 от 08.03.2018г. / л. 11 от ДП/.
Задълбочено и критично контролираният съд е анализирал
обясненията на подсъдимия, които се характеризират с тяхната двойствена природа
– като средство за защита и като доказателствено средство. Правилно не са
приети обясненията му в частта, че след настъпването на ПТП същият е употребил
алкохол, тъй като в тази им част се опровергават от изложеното от св. С.А.,
който твърди че е върнал подсъдимият на местопроизшествието, но и междувременно
да е употребявал алкохол. Всъщност и в показанията и на този свидетел се
съдържа твърдение, че е възприел очевидно нетрезвото състояние на К.. В цялост изложеното от подсъдимия се оборва
изцяло от показанията на обсъдените по-горе свидетели, писмените доказателства
по делото и от изготвената по делото ФХЕ.
Въз основа на посочените източници, въззивният съд счита, че липсват каквито и да е
доказателства, които да са в подкрепа на защитната теза на подсъдимия, че е употребил алкохол
след преустановяване управлението на автомобила, а не преди това.
Настоящата
инстанция дава вяра и на изготвената по делото ФХЕ. Същата е изготвена от
компетентно лице, което е отговорило обективно и пълно на зададеният въпрос. От
заключението се установява, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият е бил в състояние на алкохолно опиянение, като наличието на етилов
алкохол е 2,00 промила.
Не на последно място въззивната инстанция кредитира
приобщените по надлежния ред писмени доказателства - справка картон на водача Караджов и справка
за съдимост.
Въззивната инстанция намира,че при правилно
установената фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, първостепенния съд е направил и правилни правни изводи
досежно съставомерността на поведението на
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по
реда на чл. 343б, ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимият А.К. на 08.03.2018 г., около 02:35 часа в с. Казичене, по
ул. „Апостол Ламбов“ с посока на движение от ул. „Мито Войнишки“ към ул. „Васил
Левски”, на кръстовището, образувано от ул. „Апостол Ламбов“ и ул. „Хаджи
Димитър”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с peг. № *******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,00/ две
цяло/ на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 244/08.03.2018 г. на УМБАЛ
„Св.Анна” - София“ АД.
Посочената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 и
чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/обн.
ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./
Установено е, че А.К.
е дал кръвна проба за извършването на медицинско изследване, въз основа на
което е извършена химическа експертиза № № 244/08.03.2018г. на УМБАЛ „Св.Анна” - София“
АД, от която се доказва, че концентрацията на алкохол в кръвта на лицето е била
над 1,2 на хиляда, а именно 2,00 на хиляда.
В тази връзка
правилно първостепенният съд е приел, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е установена по надлежния ред, както изисква разпоредбата на чл.
343б, ал.1 НК.
Легална дефиниция
на понятието „управление“ се съдържа в Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д.
№8/1982г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо дА.превозното средство или машина е в покой или движение,
когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. Понятието „управление“ на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
разглеждания случай действията на подсъдимия безспорно представляват физическо
действие по управление на моторното превозно средство. . Поради което и несъмнен е
извода, че подсъдимият е извършил инкриминираното .
От субективна
страна подсъдимият К. е извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При правилна
правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото
фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на
подс. А.К. по реда на чл.54 от НК. Въззивната инстанция изразява съгласие с
първата и относно установените смекчаващи обстоятелства - оказаното съдействие за своевременното приключване на
съдебното производство без извършване на разпит на свидетелите от досъдебното
производство и липсата на предходна съдимост, като отегчаващи - степента на
алкохолно опиване, надвишаваща съставомерната такава, причиненото
пътнотранспортно произшествие от водача на МПС.
Въззивният съд
счита, че първостепенният такъв е индивидуализирал наказанието на подсъдимия
правилно и законосъобразно, като е наложил на същия минимално предвиденото
такова за този вид престъпление, съобразно с разпоредбата на чл.343б от НК –
една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено съгл. чл.66,
ал.1 от НК за минимално възможния срок от 3 години, както и глоба в размер на
200 лева.
Правилно и
законосъобразно е било индивидуализирано и другото наказание, наложено на
подсъдимия на основание чл. 343г НК, а именно лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 година и шест месеца с приспадане на
времето, през което подсъдимият е бил лишен от право по административен ред.
В случая така
наложените наказания и според въззивния съд в най-пълна степен биха спомогнА.за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК както с оглед на индивидуалната, така и предвид на
генералната превенция, още повече и като се има предвид широката
разпространеност на този тип престъпления в съвременното общество и то сред
сравнително широк кръг хора, при което и
по този начин поставят в опасност не
само своето здраве, но и това на другите участници в движението по пътищата. В
конкретния случай това е проявено и чрез самокатастрофирането
на К..
С оглед изхода на
делото, правилно първата инстанция, на основание чл. 190 от НПК е възложила в тежест на подсъдимия разноски в размер на 5 лева за издаване на
изпълнителен лист.
Ето защо
и въззивният съд намира жалбата за
неоснователна, а присъдата на първата инстанция за правилна и законосъобразна.
При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, доколкото въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното отменяване или изменение, прецени, че следва да
постанови своето решение като потвърди изцяло присъдата на първата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.11.2018 г., постановена по НОХД
№ 13832/2018 г., по описа на СРС, НО,111-ти състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: