№ 36
гр. Търговище , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боряна С. Петрова
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530101033 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване
на вземане с правно основание чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 87, ал.1 от
ЗЗД; чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.София, твърди в исковата си
молба, че с ответника са сключили договор за кредит за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№ CREX-13610458, на 03.07.2016 година. На 24.11.2016 година, ответникът е активирал
предоставената му кредитна карта, с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начисляват годишна лихва и такси за
обслужване. Кредитополучателят се задължава да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума.
Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.12.2018 година. Поради горното ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от
ГПК, като в негова полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумите 881.21 лв., главница по договор потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
13610458, възнаградителна лихва в размер на 51.51 лв., от 01.12.2018 г. до 10.05.2019 г.,
лихва за забава в размер на 50.85 лв. от 10.05.2019 г. до 27.05.2019 г.ведно законната лихва
върху главницата от 01.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв.,
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.Заповедта на
1
длъжника е връчена при условията на чл.45, ал.5 от ГПК, поради горното и след дадени
указания, ищецът е предявил настоящите искове и моли съда да постанови решение, с
което да признае съществуване ето им, ведно със законните последици.
При условията на евентуалност е предявил осъдителни искове, за претендираните
суми.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен
представител упражни правото си на отговор. С отговора исковете се оспорват изцяло,
като неоснователни и недоказани. Навеждат се твърдения, че не е сключен договора въз
основа, на който кредиторът претендира вземането, както и, че не са представени
доказателства, относно това дали ответника е активирал кредитната карта и е
заплащал вноските по нея.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят за това, че ответникът е сключил с “БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр.София, твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили договор
сключили договор за кредит за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-13610458.
Кредиторът е отпуснал и револвиращ, потребителски кредит под формата на кредитна
карта № CARD-14109672. Съгласно договора, кредитния лимит по картата е в размер на 1
000 лв. Картата е активирана на 24.11.2016 година, като на 30.09.2019 година е
преустановено обслужването на картата.
Видно от изготвената по делото икономическа експертиза размерът на
задълженията на ответницата към 01.06.2020 година са следните: главница в размер на
881.21 лв., договорна лихва, в размер на 51.51 лв. за периода 01.12.2018 г. до 10.05.2019 г. и
лихва за забава, в размер на 50.85 лв., за периода 10.05.2019 г. до 27.05.2020 г. Кредитния
лимит по картата от 1 000 лв., е усвоен на различни дати, като е бил увеличен на 1 500 лв.,
на 27.11.2017 година. Постъпили са две плащания за обслужване на картата на 16.05.2019
г. , в размер на 50.00 лв. и на 30.09.2019 г., в размер на 30.00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Поради факта, че се касае за сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит и съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на РБ,
исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и
действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание, както и
дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до недействителност
респективно до нищожност на договора за предоставяне на потребителски кредит.
2
Извършването на служебна проверка относно наличие на противоречие на договора на
императивни материално-правни разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя
от страните се позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по договора договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на
кредитна карта. Видно от съдържанието на договора, същият е сключен лично между
кредитен инспектор и ответника, поради което отношенията между страните се
уреждат от Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед
неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за спазването
на императивния материален закон. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на
ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за
кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. Договорът за кредит както и останалите търговски
сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките,
установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния
Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да
е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е
предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Процесният договор отговоря
на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК.
Последното плащане за обслужване на кредитната карта е направено на 30.09.2019
година, а кредитният лимит от 1 000 лв., е усвоен на различни дати, като е бил увеличен на
1 500 лв., на 27.11.2017 година. Кредиторът е отправил покана за плащане, получена лично
от ответника, в която е посочен и размерът на задължението по договора за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта.
3
Плащане от страна на длъжника не е последвало. Съдът намира за неоснователни
възраженията на процесуалния представител на ответника, че не са представени
доказателства, сключването на договора за предоставяне на кредитна карта, както и, че
не са представени доказателства, че ответникът е активирал картата и е извършвал
плащания по него. Първото възражение се опровергава от приложения по делото договор,
подписан от ответника, съгласно който той се е съгласил и е сключил договора по силата
на който е получил и кредита предмет на договора, като в самия договор е инкорпорирано
и съгласието за сключване на договор за предоставяне на кредитната карта. А
възражението, че картата не е активирана от длъжника и той не е извършвал
плащанията по нея се неотносими, доколкото той е титуляр на задължението и с подписа
си е декларирал това. Сключеният договор между страните е действителен и
удостоверява вземане на ищеца към ответника относно непогасена главница и договорни
лихви, както и лихви за забава. Поради горното, предявените установителни искове за
съществуването на вземания по процесния договор са основателни.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските сторени в
заповедното производство, в размер на 75 лв., както и тези в настоящото производство, в
размер на 725 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция, Париж”, рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК “Младост-
4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров – зам. управител,
действащ чрез пълномощника Н. А. М.- юрисконсулт, от Д. Н. Д. ЕГН ********** от
*****************, представлявана от назначения му особен представител адв. Ц.И. АК
Търговище в размер на 881.21 лв., главница по договор № CREX-13610458 от 03.07.2016 г за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и използване на кредитна карта № CARD-14109672, възнаградителна лихва в размер на
51.51 лв., от 01.12.2018 г. до 10.05.2019 г., лихва за забава в размер на 50.85 лв. от
10.05.2019 г. до 27.05.2019 г., ведно законната лихва върху главницата от 01.06.2020 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 243 от 02.06.2020 г.,
по ч.гр.д.№ 530/20 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. ЕГН ********** от *****************, представлявана от
назначения му особен представител адв. Ц.И. АК Търговище да заплати на “БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция, Париж” , рег.№ ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК “Младост-4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Димитър
4
Димитров – зам. управител, действащ чрез пълномощника Н. А. М.- юрисконсулт,
направените по ч.гр.д.№ 530/20 по описа на РСТ разноски, в размер на 75 лв., и разноски в
настоящото производство, в размер на 725 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5