Р Е Ш Е Н И Е
№494
от 22.06.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретар Ангелина Латунова и прокурор Антон Стоянов, като разгледа АНД
/К/ № 241/2023 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Г.Г. срещу
Решение № 167/29.12.2022 г. по АНД № 749/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Изложени са съображения за отмяна на оспореното
съдебно решение. Не бил установено по безспорен начин извършването на
нарушението, като било налице противоречие с посочената разпоредба, по която е
квалифицирано. Били допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на наказаното лице. Твърди, че наказателното постановление
/НП/ е издадено от некомпетентен орган. Нарушени били разпоредбите на чл. 27 и
чл. 28 ЗАНН, като случаят бил маловажен. Моли решението и потвърденото с него
НП да бъдат отменени.
В съдебно заседание касаторът В.Г.Г., редовно призован,
не се явява и не се представлява. В писмено становище излага подробни
съображения за отмяна на решението и потвърденото с него НП, като претендира и
разноски по списък.
Ответникът – Началник сектор в Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, сектор „Пътна полиция“
- Хасково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районния съд е валидно и
допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на правомощията му.
Районният съд е установил следната
фактическа обстановка: на 04.08.2022 г., около 20:30 часа, по автомагистрала
Марица А4, на платното в посока Република Турция, при км. 108 +900 на
територията на община Свиленград, В.Г.Г. участва в протест заедно с други лица,
като „запушват“ движението на моторните превозни средства в посоченото платно с
телата си, заставайки прави един до друг. На 31.08.2020 г. за извършено
нарушение на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ -
движение на пешеходец по пътното платно, което създава опасност за движението и
предпоставки за пътно-транспортно произшествие, на Г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение. За извършено нарушение на чл. 55,
ал. 1 ЗДвП на касатора с НП № 20-1253-001657/14.12.2020 г. на Началник сектор в
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, сектор „Пътна
полиция“ – Хасково,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание
чл. 184, ал. 3 ЗДвП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и
кредитиран от Районен съд - Свиленград доказателствен материал, който с
решението си е потвърдил цитираното по-горе НП.
Съдът констатира, че АУАН е съставен, а
НП – издадено, от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по
силата на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП /заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи/. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.
3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното
решение.
Презумптивната доказателствена сила на
акта не е оборена в хода на съдебното производство /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/.
Обективираното не се опровергава и от събрания и проверен по делото
доказателствен материал. Едностранни и безпротиворечиви са изслушаните
свидетелски показания, от които ведно с писмените доказателства се установява
соченото за извършено деяние, съставомерно по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Нарушението
е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на
определен противоправен резултат. Налице е пълно съответствие между отразената
в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената въз основа на цялата
административнонаказателна преписка такава в НП. Посочени са елементите от
обективната и субективната страна на нарушението. В АУАН и НП се съдържат
задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. В действителност в
АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, а в
НП – само разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗДвП, но доколкото по безспорен начин
се установяват нарушението, неговият извършител и вината му, намира приложение
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Изложените в подкрепа на този извод
съображения от страна на Районен съд – Свиленград напълно се споделят от
настоящата съдебна инстанция, поради което същата не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Съгласно чл. 184, ал. 3 ЗДвП „с глоба
20 лв. се наказва пешеходец, който наруши правилата за движение извън случаите
по ал. 2, когато пешеходец преминава през огражденията от парапети или вериги
или не спазва светлинните сигнали на пътните светофари и сигналите на
регулировчика.“.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДвП „на път,
обозначен като автомагистрала или скоростен път със съответния пътен знак, е
разрешено движението само на автомобили и мотоциклети, чиято конструктивна
максимална скорост надвишава 50 km/h. Движението на други пътни превозни
средства, както и движението на пешеходци, воденето на животни и навлизането на
автомобили, теглещи пътни превозни средства с гъвкава връзка, е забранено.“.
С оглед фактите по делото се установява
да е осъществено от касатора нарушение на забраната за движение на пешеходци по
път, обозначен като магистрала. Извършеното нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗДвП е
подведено под релевантната по време, място и лица правна норма /чл. 3, ал. 1 ЗАНН/, а именно - чл. 184, ал. 3 ЗДвП.
Законосъобразно
административнонаказващият орган е наложил административно наказание - „глоба“ в
неговия абсолютен размер, за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на
предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая. В
съответствие с приложимия към датата на извършване на нарушението
по-благоприятен закон /чл. 3, ал. 2 ЗАНН/, преди създаването на новия чл. 189з ЗДвП, с който се предвижда, че за нарушения по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН, Районен съд – Свиленград, извършвайки преценката налице ли е „маловажност
на случая“, е аргументирал подробно извода си за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото направените от Районен съд – Свиленград
изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то
съдът намира, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода от спора разноски в полза
на ответника по касация не се присъждат, доколкото такива не са поискани.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
167/29.12.2022 г. по АНД № 749/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.