РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Перник, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500371 по описа за 2021 година
С решение № 260053, постановено на 18. 03. 2021г., по гр. д. № 740 /
2019г. по описа на Радомирския районен съд, е отхвърлен предявения от М. Л.
Л., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. Л. Х., с ЕГН: **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за признаване за установено
по отношение на ответника Г. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес: **********,
че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план на
**********, одобрен със заповед № III-39 от 23.01.1969 г., издадена от ОНС -
Перник, ищците са били собственици на част от недвижими имот,
съставляващ имот с планоснимачен номер *** (двеста тридесет и пети) от кв.
**, с площ от 143 кв. м, при съседи: улица, УПИ *** и от две страни - УПИ
***, в кв. ** плана на селото, който участва в УПИ *** от кв. ** по
регулационния план на **********, която част неправилно е заснета като част
от УПИ *** от кв. **по регулационния и кадастрален план на **********.
С решението са осъдени М. Л. Л. и Н. Л. Х., да заплатят на Г. А. Г.,
1
сумата в размер на 650 лева, представляваща направени по делото разноски.
Недоволни от решението са останали М.Л. Л. и Н. Л. Х., които чрез
адвокат Б. Б., са го обжалвали изцяло. В жалбата се моли решението да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и да бъде постановено
решение, с което да бъде уважен предявения иск. Моли се да им бъдат
присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържат
жалбата си и в съдебно заседание, чрез писмена молба от адвокат Б.Б..
Насрещната страна Г. А. Г. не е депозирал писмено становище по
жалбата. В съдебно заседание я оспорва, чрез адвокат С.И., като
неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Радомирският районен съд е квалифицирал иска по чл. 54, ал.2 от
ЗКИР. От приложените по делото писмени доказателства, е направил извод,
че страните са собственици на съседни имоти - ищците М.Л. и Н.Х. са
собственици на урегулиран поземлен имот, находящ се в населената и
старозастроена част на **********, съставляващ парцел *** по
регулационния план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969
г., а ответникът Г.Г. е собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в
населената част на **********, съставляващ парцел *** по регулационния
план на **********, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г.
Като е изходил от събраните по делото доказателства, заключенията на
двете вещи лица и най – вече от заключението на вещото лице Р. С., съдът е
направил, че извод, че искът е неоснователен тъй като не е налице грешка в
кадастралния и регулационен план на с. ***, одобрен със заповед № III-
39/23.01.1969 г., касаещ границата между двата имота и техните площи.
Пернишкият окръжен съд, по реда на чл. 269 от ГПК приема за
установено следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
2
Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява
валидно.
Изхождайки от изложеното в исковата молба, така и от изричната
конкретизация на иска, направена от процесуалния представител на ищците в
с. з. на 04. 03. 2020г., както и от точка 4 от ТР № 8 от 23. 02. 2016г. по тълк. д.
№ 8/2014г. на ВКС, Пернишкият окръжен съд намира, че предявеният иск е
допустим, като Радомирският районен съд се е произнесъл именно по него и
обжалваното решение не се явява недопустимо.
По въпросите за незаконосъобразност на решението, въззивният съд е
обвързан от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, от
становището на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Въззивната жалба е бланкетна. В нея не се съдържа нито едно
конкретно оплакване по отношение решението на Радомирския районен съд.
Предявеният иск е с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, което може
да се извлече както от самата искова молба, така и от изричната
конкретизация на иска, направена от процесуалния представител на ищците в
с. з. на 04. 03. 2020г. Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е специален установителен
иск за право на собственост, целящ да се установи принадлежността на
правото на собственост на недвижим имот към един минал момент, като
предпоставки за допустимостта му са - грешно или непълно отразяване на
недвижим имот като местоположение и площ и невъзможността непълнотата
или грешката да се отстранят по административен път, тъй като е налице спор
за материално право, като при успешното провеждане на иска по същество
решението на съда е основание за промяна на КККР.
Ищецът, а впоследствие, новоконституираните носителки на правото на
собственост по отношение на парцел *** по регулационния план на
**********, твърдят, че към момента на одобряване на кадастралния и
регулационен план на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със заповед № III-39
от 23.01.1969 г., издадена от ОНС - Перник, наследодателят на ищците е бил
собственик на част от недвижими имот, съставляващ имот с
планоснимачен номер 235 (двеста тридесет и пети) от кв. 32, с площ от
3
143 кв. м, при съседи: улица, УПИ *** и от две страни - УПИ ***, в кв. **
плана на селото, който участва в УПИ *** от кв. ** по регулационния план на
**********, която част неправилно е заснета като част от УПИ *** от кв. **
по регулационния и кадастрален план на **********.
Следователно правно релевантна е датата 23.01.1969 г., касаеща
одобряването на кадастралния план на с. ***. Видно от заключението на
вещото лице Р. И. С., което съдът възприема като компетентно и обективно
изготвено, както и от устните обяснения, дадени в с.з. на 12. 08. 2020г., към
тази дата по кадастралния план е съществувал един общ имот - пл. № ***, от
който според регулационния план, одобрен със заповед № III-39/23.01.1969
г., се образуват двата парцела /урегулирани поземлени имоти/ с № *** по
регулационния план на селото, сега собственост на ищците, и № *** по
регулационни план на селото, един от собствениците на който сега е
ответникът Г.Г.. Видно от заключението на вещото лице регулацията не е
приложена, а граничната линия на регулацията е неправилно изпълнена /не по
регулационната линия/ с ограда от метални колове и телена мрежа върху
бетонова основа с ширина 0,25м. и височина 0,20см., а в една част е от
метални колове и гофрирана ламарина. За тази ограда свидетелите твърдят
различни години за нейното построяване : Х. Л. и Г. С. - преди около 3 – 4 – 7
години, свидетелката М. В. – много отдавна, откакто познава страните,
свидетелят Е. С. - преди около 20 години, но никой не твърди, че тя е
съществувала към 23. 01. 1969г. Съгласно заключението на вещото лице
именно неправилното изпълнение на границата между двата парцела е
причината за реалното несъответствие между площите на двата парцела,
които обаче по нотариални актове съответстват на площите по регулационния
план. Вещото лице е посочило, че към момента в кадастралния план няма
отделни имоти и не може да става въпрос за промяна на имотната граница
между тях.
Вещото лице е инж. И. Ш. е дало заключение към настоящия момент
каква част от УПИ на ответника се ползва от ищците /201,92кв. м./ и каква
част от УПИ на ищците се ползва от ответника /27,05 кв. м./.
Никой от свидетелите не твърди, че сега съществуващата ограда е
съществувала към 23. 01. 1969г., нито има други доказателства в тази насока,
4
а дори напротив от заключението на вещото лице инж. Р. С. се установява, че
към тази дата е имало един общ имот - пл. № ***. Следователно не е налице
грешка нито в кадастралния, нито в регулационния план, поради което
предявеният иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР, се явява неоснователен и следва да
се отхвърли. Отделно ищците не са доказали техният наследодател да е бил
собственик на процесното място от 143кв. по изтекла придобивна давност към
23. 01. 1969г.
След като изводите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Радомирския районен съд, то въззивната жалба се явява неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а настоящият съдебен състав изцяло възприема по реда на
чл. 272 от ГПК мотивите на първоинстанционния съд.
Въззиваемият ответникът е направил разноски пред Пернишкия
окръжен съд в размер на 430лв. за адвокатско възнаграждение на адвокат
С.И., поради което двете жалбоподателки следва да бъдат осъдени да му
заплатят тези разноски.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260053, постановено на 18. 03. 2021г., по гр.
д. № 740 / 2019г. по описа на Радомирския районен съд.
Осъжда М. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н. Л. Х., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, да заплатят на Г. А. Г., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, сумата 300лв., представляваща направените от него разноски
пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на
Република България, в едномесечен срок, от датата на връчването му на
страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6