Определение по дело №601/2024 на Административен съд - Търговище

Образувано е по искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗП ПАМ №РД-14-4767/21.10.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище, към ИА „АА“, обективирано в жалбата на С. С. Г. от гр.Търговище, чрез адвокат Р.Р. против законосъобразността на същата Заповед.

В жалбата се моли на основание чл.166 АПК, допуснатото предварително изпълнение на оспорената Заповед да бъде спряно. Навежда доводи, че продължителността на съдебната процедура би му причинила значителни и труднопоправими вреди, които са свързани с невъзможността да получава доходи и поема присъщи разходи.

При проверка на данните по делото, съдът установи следното от фактическа страна:

Със Заповед ЗП ПАМ №РД-14-4767/21.10.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище, към ИА „АА“ на осн. чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.7, б „а“ и ал.2, т.6 ЗАП е наложена ПАМ –временно отнемане за срок от една година на удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“ № 1023362 спрямо жалбоподателя.

Заповедта е съобщена на 23.10.2024г.

Жалбата срещу законосъобразността на акта съдържаща и искането за спиране на нейното предварително изпълнение е подадена до Административен съд-Търговище на 28.10.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

Съгласно чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози се допуска предварително изпълнение на приложената мярка.

В този закон не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Характеристиките на принудителната административна мярка като вид държавна принуда са от такова естество, че тя винаги създава ограничения или въздейства възспиращо върху правната сфера на адресата на мярката. Предпоставката по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК следва да е такава, че да не отрича изначално допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, а да се явява такъв негативен факт върху адресата на мярката, който създава значителни или труднопоправими вреди като резултат от предварителното изпълнение на мярката, а не от самото изпълнение на същата. Безспорно лишаването от удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“ ограничава възможността му да упражнява труд, но този резултат настъпва от изпълнението на мярката. В случая не е обосновано, съответно доказано с какво предварителното изпълнение на тази мярка би довело да значителни или труднопоправими вреди за адресата й.

Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. Жалбоподателят твърди определени неблагоприятни последици, но не е ангажирал доказателства, с които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Той е натоварен с доказателствената тежест да обори законовата презумпция за надделяващ обществен интерес от предварителното изпълнение на конкретната принудителна мярка.

Принципно възраженията за законосъобразност на заповедта, с която е определена мярката, както и за нейната съразмерност са относими към спора по същество, а не към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение.

На основание изложеното съдът намира, че искането, съдът да постанови спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. С. Г. от гр.Търговище, чрез адвокат Р.Р., съдът на основание чл.166 АПК да постанови спиране на допуснато предварително изпълнение на Заповед ЗП ПАМ №РД-14-4767/21.10.2024 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище, към ИА „АА“ на осн. чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.7, б „а“ и ал.2, т.6 ЗАП е наложена ПАМ –временно отнемане за срок от една година на удостоверение „водач на лек таксиметров автомобил“ № 1023362.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС, с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

Препис от определението да се връчи на страните.