№ 8209
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110134582 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издаде заповед за
изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК по ТЪРГОВСКА
СДЕЛКА)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 191764/11.06.2024
г., уточнена с молба с вх. № 217072/02.07.2024 г. подадена от „*" ЕООД,
вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „И* представлявано от
управителя - инж. Х* със срещу „*" ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ на Агенция
по вписванията с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1612, р-н Надежда, ж.к. "И*, представлявано от управителя Л*, с която са
предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. чл.92 ЗЗД вр. чл.79 ЗЖпТ вр. чл.6 от Наредба № 44 от 10.10.2001
г. за превоз на товари с железопътен транспорт вр. чл.367 ТЗ вр. чл.79
ЗЗД, с които се искат да се признае за установено, че „*" ЕООД дължи на *"
ЕООД мораторни неустойки (неустойки за забавено плащане), на основание
чл.32 от договор № 39/2021 г., неправилно наименувани като лихви, в общ
размер на 17 576.32 лева, формирани, както следва:
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 28761.96 лв. по фактура № **********/28.02.2021 r.,
1
с падеж на изпълнение на 03.04.2021 г., дата на плащане 15.04.2021г., в
размер 87,88 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 04.04.2021г. до
14.04.2021г. включително.
По фактура № **********/28.02.2021г.:
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва,
изчислена върху главницата от 37809.15 лв. по фактура №
**********/28.02.2021 г. с падеж на изпълнение на 03.04.2021 г.,
дата на плащане 15.04.2021г., в размер 115,53 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 04.04.2021г. до 14.04.2021г„ включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва,
изчислена върху главницата от 27239.12 лв. по фактура №
**********/28.02.2021 г. с падеж на изпълнение на 03.04.2021 г.,
дата на плащане 08.04.2021г., в размер 30,27 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 04.04.2021г. до 07.04.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 493.06 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с
падеж на изпълнение на 06.05.2021 г., дата на плащане 10.06.2021г., в
размер 4,66 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 07.05.2021 г.. до
09.06.2021 г., включително.
Лихва за забава в плащането на законната лихва, изчислена върху
главницата от 13833.46 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с
падеж на изпълнение на 06.05.2021 г., дата на плащане 10.06.2021г., в
размер 130,65 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 07.05.2021г.
до 09.06.2021г., включително.
По фактура№ **********/31.03.2021 г.:
5.1. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху
главницата от 18911.47 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с падеж на
изпълнение на 06.05.2021 г., дата на плащане 10.06.2021г., в размер 178,61 лв.,
период, за който се изчислява лихвата: от 07.05.2021г. до 09.06.2021г.,
включително.
5.2. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху
главницата от 13968.00 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с падеж на
изпълнение на 06.05.2021 г., дата на плащане 01.06.2021г., в размер 97,00 лв.,
период, за който се изчислява лихвата: от 07.05.2021г. до 31.05.2021г.,
включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 70151.10 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г.
с падеж на изпълнение на 11.06.2021 г., дата на плащане 06.07.2021г., в
размер 467,67 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 12.06.2021г.
до 05.07.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 9208.25 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г. с
падеж на изпълнение на 11.06.2021 г, дата на плащане 06.07.2021г., в
размер 61,39 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 12.06.2021г. до
2
05.07.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 17710.22 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г,
с падеж на изпълнение на 11.06.2021 г., дата на плащане 14.07.2021г., в
размер 157,42 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 12.06.2021г.
до 13.07.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 23662.86 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г.
с падеж на изпълнение на 11.06.2021 г., дата на плащане 14.07.2021г., в
размер 210,34 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 12.06.2021Г.
до 13.07.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 34337,63 лв. по фактура № **********/30.04.2021г.,
намалена с кредитно известие №**********/19.05.2021г., с падеж на
изпълнение на 11.06.2021г., дата на плащане 14.07.2021г., в размер 299,20
лв., период, за който се изчислява лихвата: от 12.06.2021г. до 13.07.2021г.,
включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 493.06 лв. по фактура № **********/31.05.2021 г. с
падеж на изпълнение на 08.07.2021 г., дата на плащане 13.08.2021г., в
размер 4.79 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 09.07.2021г. до
12.08.2021г, включително.
12. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 12087.04 лв. по фактура № **********/31.05.2021 г.
с падеж на изпълнение на 08.07.2021 г., дата на плащане 13.08.2021г., в
размер 117,51 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 09.07.2021г.
до 12.08.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 7013.87 лв. по фактура № **********/31.05.2021 г. с
падеж на изпълнение на 08.07.2021 г., дата на плащане 13.08.2021г., в
размер 68,19 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 09.07.2021г. до
12.08.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 3077.73 лв. по фактура № **********/30.06.2021 г. с
падеж на изпълнение на 05.08.2021 г., дата на плащане 12.10.2021г., в
размер 57,28 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 06.08.2021г. до
ПЛ0.2021Г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 349.12 лв. по фактура № **********/30.06.2021 г. с
падеж на изпълнение на 05.08.2021 г., дата на плащане 12.10.2021г., в
размер 6.50 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 06.08.2021г. до
11.10.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 12907.16 лв. по фактура № **********/30.06.2021г.,
3
намалена с кредитно известие №**********/07.07.2021г., с падеж на
изпълнение на 05.08.2021г., дата на плащане 12.10.2021г., в размер 170,09
лв., период, за който се изчислява лихвата: от 06.08.2021г. до 11.10.2021г.,
включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 6733.64 лв. по фактура № **********/30.06.2021 г. с
падеж на изпълнение на 05.08.2021 г., дата на плащане 12.10.2021г., в
размер 125,32 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 06.08.2021г.
до П.10.2021Г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 45015.85 лв. по фактура № **********/31.07.2021 г.
с падеж на изпълнение на 02.09.2021 г., дата на плащане 08.11.2021г., в
размер 825,29 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 03.09.2021г.
до 07Л1.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 10241.08 лв. по фактура № **********/31.07.2021 г.
с падеж на изпълнение на 02.09.2021 г., дата на плащане 16.11.2021г., в
размер 210,51 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 03.09.2021г.
до 15.11.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 32071.68 лв. по фактура № **********/31.07.2021г.,
намалена с кредитно известие №**********/23.08.2021г., с падеж на
изпълнение на 02.09.2021 г., дата на плащане 1б.П.2021г г., в размер
345,86 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 03.09.2021г. до
15.11.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 369.71 лв. по фактура № **********/31.08.2021 г. с
падеж на изпълнение на 08.10.2021 г., дата на плащане 14.12.2021г., в
размер 6,78 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 09.10.2021г. до
13.12.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 75852.58 лв. по фактура № **********/31.08.2021г.,
намалена с кредитно известие №**********/08.10.2021г., с падеж на
изпълнение на 08.10.2021 г., дата на плащане 17.12.2021г г., в размер
333,28 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 09Л0.2021г. до
16.12.2021г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 51165.80 лв. по фактура № **********/30.09.2021 г.
с падеж на изпълнение на 04.11.2021 г., дата на плащане 27.01.2022г., в
размер 1179,66 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 05.11.2021 г.
до 26.01.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 8930.30 лв. по фактура № **********/30.09.2021 г. с
падеж на изпълнение на 04.11.2021 г., дата на плащане 27.01.2022г., в
4
размер 205,89 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 05.11.2021 г.
до 26.01.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 17950.64 лв. по фактура № **********/30.09.2021 г.
с падеж на изпълнение на 04.11.2021 г., дата на плащане 21.01.2022г., в
размер 383,94 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 05.11.2021 г.
до 20.01.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 12407.38 лв. по фактура Хе **********/30.09.2021 г.
с падеж на изпълнение на 04.11.2021 г., дата на плащане 21.01.2022г., в
размер 265,38 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 05.11.2021 г.
до 20.01.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 26376.75 лв. по фактура Хе **********/30.09.2021 г.
с падеж на изпълнение на 04.11.2021 г., дата на плащане 21.01.2022г., в
размер 564,17 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 05.11.2021 г.
до 20.01.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 29871.35 лв. по фактура № **********/22.11.2021 г.
с падеж на изпълнение на 23.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в
размер 2530,77 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 24.12.2021 г.
до 24.10.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 1971.48 лв. по фактура № **********/22.11.2021 г. с
падеж на изпълнение на 23.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в
размер 167,03 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 24.12.2021 г.
до 24.10.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 19362.86 лв. по фактура № **********/26.11.2021 г.
с падеж на изпълнение на 30.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в
размер 1602,81 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 31.12.2021 г.
до 24Л0.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 72743.68 лв. по фактура № **********/26.11.2021 г.
с падеж на изпълнение на 30.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в
размер 6021,56 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 31.12.2021 г.
до 24.10.2022г., включително.
Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена
върху главницата от 6560.84 лв. по фактура № **********/26.11.2021 г. с
падеж на изпълнение на 30.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г„ в
размер 543,09 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 31.12.2021 г.
до 24.10.2022г„ включително.
ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми от датата на
подаване на заявлението (13.02.2024 г.) до окончателното изплащане на
5
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№5980/22.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по ч. гр. д. № 20241110108408 по описа за 2024г. на СРС.
В исковата молба се твърди, че между страните има сключен договор за
превод - „*" ЕООД, от една страна, като превозвач, и „*" ЕООД, от друга
страна, като клиент. Договорът е № 39/2021 г., по силата на който, след
отправени заявки от клиента, превозвачът организира и изпълнява
железопътни превози на товари, срещу което клиентът се задължава да
заплаща на „*" ЕООД: превозните разноски, включващи основните
цени, добавъчните такси и цените за допълнителни услуги, договорени
с 32 бр. анекси, представляващи неразделна част от договор № 39/2021.
Твърди се, че в изпълнение на договора през периода от 28 февруари до
26 ноември 2021г. включително, превозвачът е осъществил в полза на клиента
железопътни превози на товари, за които е издал на „*" ЕООД 32 броя
фактури и 4 броя кредитни известия, които са приложени към ИМ.
Твърди се, че тези фактури са получени от ответника, за което има дата
на получаване. Твърди, че главницата по посочените фактури са платени от
ответника, но със забава. Затова претендира лихвата за забава.
Твърди, че страните са сключили Споразумение от 25.10.2022г., с което
страните са констатирали и постигнали съгласие за следното: Към
03.09.2022г. „*" ЕООД е имало задължения към „*" ЕООД за главници по
превозни разноски, възникнали от договор № 39/2021г. за превоз на товари с
железопътен транспорт при условията на централно плащане, в размер на
2254002,10 лева с ДДС, включващи:
1) 1374159,47 лева с ДДС - просрочени задължения за главници с
изтекъл падеж, възникнали за периода от 31.10.2021 г. до 31.01.2022г.
индивидуализирани по суми и номера на фактури в Приложение № 1,
неразделна част от споразумението;
2) 879842,63 лева с ДДС - текущи задължения за главници, възникнали
по договор №3 9/2021г. за превоз на товари с железопътен транспорт при
условията на централно плащане, индивидуализирани по суми и номера на
фактури в Приложение № 2, неразделна част от споразумението.
Сочи, че със същото Споразумение „*" ЕООД е признало задълженията
си към „*" ЕООД, описани по-горе, като е съставен Погасителен план за
просрочените задължения, представляващи само главници в размер на
1374159,47 лева, съдържащ формата и начина на заплащане на същите.
Твърди се, че съгласно справка за движение от система за електронно
банкиране за период: 14.07.2021г.-14.07.2021г.включително, по банковата
сметка в евро * на „*" ЕООД. „*" ЕООД е платило фактури №
**********/30.04.2021г., №**********/30.04.2021г.,
№**********/30.04.2021г. По отношение на всички други плащания на
6
задълженията по главниците са постъпили по банков път, съгласно справки за
движения от система за електронно банкиране ВАСВ PLUS за периоди:
08.04.2021г.-24.01.2022г. включително, 07.06.2021г.-30.08.2021г. включително,
27.01.2022г.-27.01.2022г. включително и 10.06.2022г.-И0.06.2022г.
включително, по банковата сметка в лева * на „*" ЕООД от „*" ЕООД.
Твърди, че Всички фактури и кредитни известия, както и фактурите от
Споразумението от 25.10.2022г., съдържащи главниците, върху които се
изчисляват и претендират лихвите за забава в плащането в размер на
законната лихва, предмет на настоящето исково производство, са описани в
Счетоводна справка по фактури за начислени лихви на „*" ЕООД за периода
28.02.2021г.- 26.11.2021г., изготвена от отдел „Счетоводство" на „*" ЕООД.
Твърди се, че в договора № 39/2021г. страните са уговорили срок за
плащане в чл. 31, който гласи следното: за осъществения железопътен превоз
превозвачът издава фактури, които клиентът се задължава да заплаща в
срок от 10 (десет) календарни дни, който започва да тече от деня на
издаването и изпращането на съответната фактура на електронната поща
/е-mail/ на клиента. Клаузите на същия член се явяват частично приложими
между страните, тъй като превозвачът и клиентът са приели да
прилагат/изпълняват клаузата на изречение първо от ал.6, чл.30 от договора,
цитирано подробно по-горе, т.е. видно от представените фактури и кредитни
известия, като доказателства по исковото производство, оригиналните
счетоводни документи и приложенията към тях, са се връчвали/получавали
между страните, единствено и само на ръка. С т.11 на Анекс №1 към
договор №39/2021г., в сила от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. и т.7 на Анекс
№16/04.02.2022г. към договор № 39/2021г. срокът за плащане е предоговорен
на 30 (тридесет) календарни дни. Точка 11 на Анекс №1 към договор
№39/2021г. гласи следното: за осъществения железопътен превоз превозвачът
издава фактури, които клиентът се задължава да заплаща в срок от 30
(тридесет) календарни дни, който започва да тече от деня на издаването и
изпращането на съответната фактура на електронната поща /е-mail/ на
клиента. От това следва, че задължението на Клиента да заплати в срок от 30
(тридесет) календарни дни издадените фактури, възниква/започва да тече от
деня, в който същите са получени на ръка от служител на Клиента.
Твърди, че съгласно чл. 32, ал.1 и ал. 2 от договора за централно
плащане № 39/2021г. страните са уговорили, че „*" ЕООД ще дължи на „*"
ЕООД лихва за забава, която е в размер на законната лихва върху дължимата
(незаплатената) сума за всеки просрочен ден от датата на възникване на
изискуемостта до окончателното й изплащане. Началният момент, от който се
изчислява лихвата, е денят, следващ изтичането на 30 (тридесет) дневния
срок, а крайният момент - денят, в който дължимата сума постъпи по
банковата сметка на превозвача. Последният ден не се включва при
изчисляване на лихвата.
Счита, че началният момент, от който се изчислява лихвата, е денят,
7
следващ изтичането на 30 (тридесет) дневния срок, считано от датата на
получаване на фактурите на ръка, а крайният момент - денят, прехождащ този,
в който дължимите суми са постъпили по банковите сметки на Превозвача.
При Споразумението от 25.10.2022 г., началният момент, от който се
изчислява лихвата, е денят, следващ изтичането на 30 (тридесет) дневния
срок, считано от датата на получаване на фактурите на ръка, а крайният
момент - денят, прехождащ този, в който е подписано Споразумението, а
именно: 24.10.2022г. Реално 25.10.2022г. не е датата на плащане, но на тази
дата лихвата спира да тече, тъй като със споразумението задълженията са
разсрочени, т.е. договорен е нов срок за изпълнение и за периода на
разсрочване лихва не се дължи.
Твърди, че с цел уреждане на финансовите отношения между страните,
„*" ЕООД е отправило чрез "Български пощи'" ЕАД до „*" ЕООД писмена
покана за доброволно изпълнение рег. № 02-02-42/08.02.2023г. на „*" ЕООД, с
която кани „*" ЕООД да заплати всички негови непогасени и просрочени
задължения, включително и начислените лихви за просрочие, в срок до
21.02.2023г. Поканата е получена лично от Любен Танев на
13.02.2023г.,13:30ч. видно от разписка за доставяне ЕВ029251107BG. В тире
четвърто, абзац втори от поканата, са описани лихвите за просрочие до
31.12.2022г., които са в размер на 213472.00 лв., съгласно уговореното с
договора за централно плащане №39/2021г. Ищецът цели в това дело да се
признае за установено, че "*" ЕООД дължи сумата от 17576.32 лв., която
представлява мораторна лихва за забава при извършено плащане на главния
дълг - разноски за превозни услуги по железопътен превоз на товари.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, като в исковата молба е
инкорпориран списък по чл.80 ГПК.
В уточнителна молба с вх. № 217072/02.07.2024 г. уточнява, че
процесната сума се претендира на основание издадени фактури по договор
за превоз 39/2021 г. Уточнява, че се позовава на споразумение от 25.10.2022
г., а не на такова от 21.12.2020 г., поради техническа грешка. Посочва, че
началната дата на забава е денят, следващ изтичането на 30 дневния срок,
считано от получаване на фактурите и кредитните известия на ръка от
служител на ответника. Сочи, че крайната дата на забавата за всяка фактура е
различна, тъй като това представлява денят, предхождащ деня на постъпване
на сумите по главниците по договора за всяка фактура. Крайният срок при
споразумението от 25.10.2022 г. е 24.10.2022 г. Уточнява, че не предявява
частичен иск (л.397-398 от делото).
Посочва банкова сметка, по която може да се преведат дължимите суми
е: „Уникредит Булбанк" АД, IBAN:*, BIC.-UNCRBGSF, титуляр „*" ЕООД.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло признава
изложените факти и обстоятелства по исковата молба – досежно сключения
договор, уговорките, размера на сумите, фактурите и кредитните известия,
сроковете за плащане. Оспорва основателността на иска. Счита, че след като е
8
сключено споразумение от 25.10.2022 г. страните са си уредили по
недвусмислен начин кои задължения считат за дължими към датата на
подписването ми, както и че с погасяването им по определен в
Споразумението план ще считат финансовите си отношения за окончателни и
няма да имат никакви претенции помежду си. Позовава се на решение №
37/23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2018 г. на ВКС, като счита, че ищецът е
опростил задълженията за лихва, които се претендират (възражение за
споразумение и опрощаване). Позовава се на закона за финансовия одит,
според който е следвало да изпрати на ответника потвърдително писмо за
дължими лихви в края на 2022г. и следващата 2023 г. (възражение за
процесуално нарушение). Прави възражение за изтекъл срок за предявяване
на искове, като се позовава на чл.109, ал.4 ЗЖпТ, според който срокът за
предявяване на иск от превозвача срещу изпращача е едногодишен, считан в
процесния случай от датата на получаване на получаване на товарите
(възражение за давност/преклузия). Прави възражение, че главницата е
погасена по давност и лихвата (възражение по чл.119 ЗЗД). Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. В писмена защита ищецът излага съображения, че е налице
главно вземане, поради изпълнение на договор за превоз. Твърди, че е
доказано, че срокът за плащане е 30 дни от дена на получаването на фактурата
или известието на ответника. Твърди, че исковата претенция е за лихва върху
просрочено главно задължение. Оспорва, че лихвите са опростени, а е
договорен нов срок за плащане. Оспорва да се прилага чл.109, ал.4 ЗЖТ, като
лихвата не се прилага в този член. Моли да се уважат исковете. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
В писмено защита ищецът излага факти и обстоятелства за доказване
правото на иск. Оспорва да е налице опрощаване на процесното задължение с
цитираното споразумение. Оспорва да е изтекла давността за процесните
вземания, тъй като чл.109, ал.4 ЗЖпТ въвежда давност само за
възнаграждението за превоз, което твърди, че ответникът е платил, но не е
платил лихвата за забава, изчислена върху това възнаграждение.
Ответникът в о.с.з. ответникът се представлява от адвокат. Моли съда
да отхвърли исковете. Твърди, че след като главницата е погасена, то
вземането е погасено, защото следва главното задължение (възражение по
чл.119 ЗЗД). Счита, че погасителната давност също е една година за
вземането, съгласно чл.109 ЗЖпТ (възражение по чл.109 ЗЖпТ). Твърди, че
следва да се отхвърли иска за лихва върху лихва, защото ТЗ изрично
забранява, освен ако страните не са го договорили (възражение за
анатоцисъм, чл.294, ал.2 ТЗ). Претендира разноски. Представя списък по
чл.80 ГПК.
В писмена защита твърди, че чл.109, ал.4 ЗЖпТ се прилага и за лихвата
за забавено плащане, като прави тълкувания на ЗЗД. Твърди, че е налице
9
празнота в закона и съдът следва да приложи чл.46, ал. 2 ЗНА, както и
твърдението на ищеца, че противоречи на чл.119 ЗЗД. Прави възражение за
анатоцизъм, тъй като не следва да се присъжда лихва върху процесните
вземания. Прави възражение по чл.119 ЗЗД.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
I. По валидността и допустимостта на
производството
С определение № 39699/01.10.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.452-484, том II от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
В заявлението и в исковата молба ищецът претендира посочените суми
на основание издадени 32 броя фактури и сключен договор за рамково
плащане. В обстоятелствената част на исковата молба (л.5 от делото, стр.7
от ИМ), както и в т.12 от Заявлението по чл.410 ГПК ищецът претендира, че
въз основа на чл. 32, ал.1-2 от договора изпращачът, т.е. ответникът дължи
лихва за забава в размер на законната лихва върху незаплатеното
възнаграждение за превоз за всеки просрочен ден от датата на възникване на
изискуемостта до окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на тази част от договора и издадените фактури ищецът е
подал заявлението и искова молба. Видно от заповедта, сумите са издадени
10
именно въз основа на дължимостта на тази лихва по чл. 32, ал.1-2 от договора.
След като ищецът се позовава на нея, то основанието на вземането е
именно този чл.33, ал.1-2 от договора.
Съдът приема, че тази клауза от договора представлява мораторна
неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД – обезпечава вредите от неточното
изпълнение от страна на ответника в хипотезата на забавено плащане.
Неустойката е договорена между страните и се дължи именно въз основа на
договора. Както е посочено в Решение № 68/09.07.2012 г. по т. д. № 450/2011
г. на ВКС няма пречка страните да се договорят за мораторна неустойка.
Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се
подчинява на режима на чл.92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да
се счита за ограничена до размера на неустойката. При неустойката
настъпването на вредата е предположено, а размерът е определен от страните
в договора. При обезщетението по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД вредата също е
предположена, а размерът е определен от законодателя. На обезщетяване по
чл.82 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване и размер следва да е доказано.
Независимо от посочените различия законодателят е предвидил обезщетяване
на “по-големите вреди”, което сочи, че нормата следва да се тълкува в смисъл
на вреди, надвишаващи по размер договорената неустойка, а не и досежно
основанието за настъпването им - предположено или подлежащо на доказване.
Следователно обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако надхвърля договорната
неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора почл.92, ал.1,
изр.2 ЗЗД. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да
не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има
право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че
уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва
възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния
размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение №
230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по
реда на чл.290 ГПК. Единствено е недопустимо да се претендират както
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната
мораторна неустойка заедно и също неизпълнение.
По правилата на чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е недопустимо
11
кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение
с обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за същото
неизпълнение.
Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за
неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е
предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза
кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се
дължи.
Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва за
неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са
уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е
заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка
заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случаи, искът по чл.86, ал.1
ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по-големия размер
на законната лихва.
В процесния случай размерът на мораторната неустойката е уговорен в
размера на обезщетението (лихвата) по чл.86 ЗЗД. В правото на кредитора е да
избере дали ще се позовава на чл.86 ЗЗД или чл.92 ЗЗД, като при последният
иск същият не дължи да доказва вредите, а само договорката и размера,
съгласно договорката.
След като се позовава на чл. 32, ал.1-2 от договора, едновременно и в
ИМ и в заявлението по чл.410 ГПК, съдът приема, че правната квалификация
е осъдителен иск по чл.92 ЗЗД във връзка с договор за железопътен превоз.
Още един аргумент, от който е видно, че ищецът претендира процесните
суми като мораторна неустойка е фактът, че в исковата молба и в заявлението
в т.9, б. „в“ ищецът претендира и законна лихва върху всяка една от сумите от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Същото е недопустимо, ако ищецът претендира мораторна лихва по чл.86 ЗЗД
вр. 309а ТЗ предвид ограничението на чл.10, ал.2 ЗЗД и липсата на договорка
между тях по смисъла на чл.294, ал.2 ТЗ, защото страните не са се договорили
да има анатоцизъм – олихвяване на изтекли лихви. При все, че се претендира
лихва върху суми за забавено плащане и че ищецът се позовава на клауза за
неустойка за забавено плащане чл. 32, ал.1-2 от договорът, съдът направи
извод, че искът е за реално изпълнение на парично задължение,
12
представляващо неустойка за забавено плащане (мораторна неустойка) по
смисъла на чл.92 ЗЗД.
Видно от представения договор, след като страните са се договорили за
обезщетение за забавено плащане, то следва, че същото представлява
мораторна неустойка и обезщетява превозвача от неточното изпълнение от
страна на превозвача по смисъла на чл.92 ЗЗД. За съда е без значение как са
нарекли тази неустойка – лихва за забава или друг начин. Важен е смисълът, в
който страните влагат в нея, а именно обезщетение от неточно изпълнение в
срок, което е предвидено в договора. Същото покрива дефиницията на
неустойка по чл.92 ЗЗД.
Въпреки променената правна квалификация с настоящото решение
съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като промяната в правната квалификация не промяна докладваните факти и
обстоятелства, въз основа на които са предявени исковете, нито докладваните
възражения от ответника, както и разпределената доказателствена тежест.
II. По основателността на иска
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалафикация чл.92 ЗЗД вр. чл.79 ЗЖпТ вр. чл.6 от Наредба № 44 от
10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт вр. чл.367 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, с
които се иска да се признае за установено, че „*" ЕООД дължи на *" ЕООД мораторна
неустойка в размер на 17 576.32 лева, формирана по изброения по-горе начин, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение №5980/22.02.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д. № 20241110108408 по описа за 2024г. на СРС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението (13.02.2024 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
За да бъде уважен иска с правна квалификация и чл.92 ЗЗД, за да бъде уважен, в
тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, следва да са установени
следните обстоятелства:
наличие на клауза за неустойка
размер на неустойката
настъпил падеж на плащане
период на забавата
забава на ответника
ищецът е изпратил на ответника потвърдително писмо за дължими лихви в края на
2022г. и следващата 2023 г
Ответникът, при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи: точно
изпълнение на задължението – плащане в срок; плащане на процесните вземания, както и
своите възражения: правоизключващи: възражение за споразумение и опрощаване –
сключено споразумение, според което не се дължи неустойка; възражение за процесуално
нарушение - позовава се на Закона за финансовия одит, според който е следвало да изпрати
13
на ответника потвърдително писмо за дължими лихви в края на 2022г. и следващата 2023 г.;
правопогасяващо - възражение за настъпила давност/преклузия – чл.109 ЗЖпТ, сумата
е погасена по давност, на основание чл.119 ЗЗД.
С определение № 39699/01.10.2024 г. (л.452-484, том II от делото) съдът е отделил
спорно от безспорно, като страните не са възразили срещу доклада. Същият е обявен за
окончателен в първото по делото о.с.з. на 17.12.2024 г. (л.501-502 от делото).
При постановяване на настоящия акт съдът разгледа първото
предпоставките за уважаване на иска, т.е. фактите и обстоятелствата, които са
в тежест на ответника, а след това тези на ответника и неговите възражения в
следната последователност: погасяване на вземането чрез плащане;
погасяване чрез прихващане, погасяване по давност. Същите са предпоставки
за отхвърляне на иска. В последното изложение съдът се произнесе и по
правната квалификация на иска/исковете и държавната такса.
1. Предпоставките за уважаване на иска
Страните са сключили договор за превоз № 39/2021 г. със срок на
действие от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Предмет на договора е превоз на
стоки, като ищецът е превозвач (изпълнител), а ответникът е клиент
(възложител). Съгласно чл. 31 и чл.34, ал.6 от този договор, падежът на
заплащане на възнаграждението е в 10-дневен срок, считано от
получаване на фактурите на ръка.
Съгласно чл.32, ал.1 от договора, клиентът (възложителят) дължи на
превозвача лихва за забава в размер на законната лихва върху дължимата
(неизплатена) сума за всеки просрочен ден от датата на възникване на
изискуемостта до датата на окончателното изплащане.
Съгласно чл.32, ал.2 от договора, началният момент, от който се
изчислява лихвата, е денят, следващ изтичането на срока по чл.30, а
крайният момент – денят, в който дължимата сума постъпи по банковата
сметка на превозвача. Последният ден не се включва при изчисляване на
лихвата (Л.11-15 от делото)..
Исковата претенция се претендира на основание забавено плащане по договор №
39/2021 г. и издадени фактури за превоз, поради което за процесния случай относима е
клаузата на чл.32, ал.1-2 от споразумението.
Общата уредба на договора за превоз като абсолютна търговска сделка е дадена в
Глава двадесет и шеста от Търговския закон като нормата на чл. 367 ТЗ съдържа легалната
дефиниция на договора. Съгласно чл.367 ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава
срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. С
разпоредбата на чл. 379 ТЗ се предвижда особените правила за отделните видове превози да
се уреждат с отделни закони. В изпълнение на последната норма и специалните правила
досежно договора за железопътен превоз са уредени със Закон за железопътния транспорт.
Съгласно чл. 79 ЗЖпТ с договора за железопътен превоз на товари превозвачът се задължава
срещу заплащане да превози товара до определено местоназначение и да го предаде на
получателя му. Договорът за превоз на товари се счита за сключен от момента, в който
превозвачът в отправната гара, след като приеме товара за превоз, оформи и подпечата с
датния си печат превозния документ и предаде на изпращача екземпляр от него. Съгласно
чл. 6, ал.1 от Наредба № 44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт,
14
наричана по-долу Наредба, договорът за превоз на товари се счита за сключен, след като
превозвачът приеме товара за превоз заедно с товарителницата.
По арг. от чл. 81, ал.2 от ЗЖТ товарителницата е форма за доказване, а не за
действителност. Съгласно съдебната практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 60 от
17.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 241/2011 г., II т. о., ТК) договорът за превоз е неформален.
Следователно, чл.367 ТЗ представлява обща разпоредба, а чл.79 ЗЖпТ специална
разпоредба като следва да се приложи специалната разпоредба по правилото lex specialis
derogate legi generali. Следователно договорът за железопътен превоз на товари се счита за
сключен между страните в момента, в който на отправната гара, след като приеме товара за
превоз, оформи и подпечата с датния гаров печат превозния документ и предаде на
изпращача екземпляр от него.
Следователно договорът за превоз е двустранна сделка, двустранен договор,
възмезден, комутативен, неформален, но реален договор, тъй като се счита за сключен след
като превозвачът приеме стоката. Същата попада под понятието на абсолютна търговска
сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 вр. чл.286, ал.2 ТЗ. Същият се счита за сключен от датата
на качване на товара.
С оглед изложеното по-горе сключеният между страните Договор № 39/2021 г. не
покрива фактическия състав на нормата на чл. 80 ЗЖТ за постигнато съгласие и сключване
на договор за железопътен превоз на товари, а дава обща уредба на условията, при които за в
бъдеще между страните ще бъдат сключвани договорите за железопътен превоз на товари
при постигане на съгласие и предаване на товара за всеки конкретен превоз по уговорените
между страните релации. Представеният Договор № 39/2021 г. има характер на рамково
споразумение и установява само общи условия и договорки между страните. Самите
превози по всяка отделна товарителница са отделни фактически състави и представляват
основание за отделни искове. Всяка една фактура е налице отделен договор за превоз, тъй
като всяка фактура представлява превоз на различни стоки за различно място.
При тълкуване волята на страните по чл.20 ЗЗД съдът не е обвързан само от
словесното наименование от думите, а и от техния смисъл, значение и ефект. Ето защо
Съдът приема, че клаузата в чл. 32, ал.1 от договора представлява по своята същност
мораторна неустойка, а не лихва за забава макар и така да е наименувана. Това е така,
защото страните са се договорили какво ще бъде обезщетението на кредитора при неточно
изпълнение на задължението на длъжника в срок и същото е елемент от договора. При тези
факти клаузата от чл.32 от договора има характер на мораторна неустойка по смисъла на
чл.92 ЗЗД.
В този смисъл исковата претенция се претендира на основание забавено плащане
върху главница по различна фактура, за което неточно изпълнение страните са договорили
мораторна неустойка по смисъла на чл.92 ЗЗД. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за мораторна неустойка по 32
фактури, представляващи 32 договора за превоз, а не един иск за реално изпълнение на
договор № 39/2021 г.
Процесното дело има за предмет изпълнение на търговска сделка, доколкото
сключеният между страните договор попада в приложното поле на абсолютна търговска
сделка по чл.1, ал.1, т.5 вр. чл.286, ал.2 ТЗ и като относителна търговска сделка по смисъла
на чл.286, ал.1 ТЗ с оглед факта, че двете страни са търговци. Следователно спорът е
търговски. Поради своята цена на иска не се разглежда по особените правила по Глава
XXXII ГПК, приложими за окръжните съдилища, на основание чл.104, т.4 ГПК, за които се
образува търговско дело, на основание чл. 80, ал.1, т.3 ПАС. Ето защо делото не е търговско
по смисъла на ПАС. Но същото представлява търговско дело по смисъла на чл.280, ал.1, т.3
ГПК. Понятието търговско дело обхваща не само търговски спор по смисъла на чл. 365 от
15
ГПК (като първа инстанция делото е подсъдно на окръжен съд), но и дело във връзка с
изпълнение, прекратяване, разваляне и недействителност на търговска сделка без значение
на реда, по който се е развило производството. Същевременно, в хипотези, при които цената
на иска не надхвърля 25 000 лв., посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК спорове се
разглеждат от съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на
делото като търговско. В този смисъл е ТР № 3/23.02.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2019 г.,
ОСГТК.
При така изложените факти съдът направи извод, че между страните е налице
търговска сделка за превоз на стоки, като страните са се договорили за срок за заплащане на
възнаграждението на превозвача. Страните са се договорили и за неустойка за забава
(мораторна неустойка – обезщетение от неточно изпълнение на плащането в хипотезата на
забавено изпълнение), представляваща равностойността на законна лихва за забава по чл.86
ЗЗД.
Следва да се допълни, че между страните са налице още висящи дела, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане върху
суми по други фактури, тъй като са изплатени със забава. Доказателствената тежест е
идентична с настоящото дело и се търсят лихви за забавено плащане по главници по
фактури, различно от настоящото дело. Страните са идентични:
№№ дело в СРСРезултатДело в СГС
134582/2024настоящо
210088/2024уважен13354/2024
317012/20024висящо-
438273/2024Частично уваженАдминистриране на ВЖ
551534/2024уважен3472/2025
656906/2024висящо-
720691/2025
Съединени към гр. д. № 20691/**********/2025
920693/2025
По цитираните дела, другите съдебни състави са приели, че исковата претенция е с
правна квалификация чл.86 ЗЗД вр. чл.309а ТЗ, а не мораторна неустойка в договора, т.е.
с правна квалификация чл.92 ЗЗД.
С анекс № 1/01.01.2021 г., който е в сила от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.,
страните са се договорили и уточнили вида и количеството стоки, които
ще са предмет на превода, както и техния маршрут. Страните са се
уговорили и за цената на плащането на транспорта. Съгласно чл.11 от
този анекс, заплащането на възнаграждението става в срок от 30
календарни дни, от получаването на фактурите. Т.е. падежът на вземането
е на дата, съгласно чл.84 ЗЗД, а именно до 30 дни от получаването на
фактурите от страна на клиента (възложителя) (Л.16-21 от делото).
С анекс 16/04.02.2022 г., който е в сила от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.,
страните са се договорили и уточнили вида и количеството стоки, които
ще са предмет на превода, както и техния маршрут. Страните са се
уговорили и за цената на плащането на транспорта. Съгласно чл.7 от този
16
анекс, изискуемостта на вземанията по фактурите настъпва в срок от 30
календарни дни, от получаването на фактурите. Т.е. падежът на вземането
е на дата, съгласно чл.84 ЗЗД, а именно до 30 дни от получаването на
фактурите от страна на клиента (възложителя) (Л.42-45 от делото).
Следва да се отбележи, че в анекс 1, не е посочена дата, а е посочена година 2020 г.
На първо място този анекс не се оспорва от страните и не спорят, че се прилага по
отношение на договор 39/2021 г. С оглед липсата на оспорване, както и с оглед факта, че
страните са се договорили за кой период анексът действа, съдът приема, че този анекс касае
договор № 39/2021 г., поради което съдът го кредитира напълно. Няма спор по въпроса дали
анексът се прилага за договор 39/2021 г. При това положение след като не се оспорва
липсата на датата и анекс, съдът напълно кредитира представения анекс. Ето защо съдът
напълно кредитира този анекс, по изложените причини, както и липсата на оспорване от
сраните.
Видно от анекс № 16/04.02.2022 г., на него е посочена дата на сключване, поради
което за него не възниква проблем дали се прилага за процесия договор за превоз. Видно от
написаното от него същият се прилага за процесния договор. Съдът напълно кредитира този
анекс, по изложените причините, както и липсата на оспорване от сраните.
Цитираните два анекса следва да се тълкуват като договорка за определяне на срок за
изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.303а ТЗ. По правило, търговците
могат да не се уговорят за срок за изпълнение на парично задължение, при което ще се
прилагат повелителни (императивни) правни норми, описани в закона като чл.303а, ал. 3 ТЗ.
В процесния случай страните са се уговорили падеж на паричното задължение, а именно
определена дата от получаване на фактурата от страна на възложителя. Следователно е
налице хипотезата на чл.303, ал.1-2 ТЗ, поради което договорите между страните имат
предимство спрямо установеното от закона, на основание чл. 9 ЗЗД. При това положение
договорката за срок за изпълнение на паричното задължението следва да се счита такава по
чл.84 ЗЗД, като с изтичането на договорния срок настъпва изискуемостта на вземането. От
настъпването на изискуемостта на вземането длъжникът, т.е. възложителят по договора за
превоз, изпада в забава и дължи неустойка за забава (мораторна неустойка), която е
договорна, доколкото е определена в договора.
С двата анекса по същество страните видоизменят сключеният между тях договор за
превоз като се договорят, че срокът за изпълнение на парично задължение се променя от 10-
дневен на 30-дневен. Променя се само срокът и началната дата, от която се брои. По
договора - от датата на издаване и изпращане на фактурата. А по анексите е от получаване
на фактурата от ответника. Следва да се отбележи, че този срок за изпълнение на парично
задължение по двата анекс важи само за срока на действие на анексите, съответно: от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. то 31.12.2022 г. Тълкувайки волята на
страните по чл.20 ЗЗД, съдът направи този правен извод, в съответствие с цитираните
анекси, защото в тях страните преуреждат срока на изпълнение на парично задължение,
което първоначално е договорено в договор № 39/2021 г. С оглед написаната воля на
страните в анексите, че останалите клаузи от договора остават непроменени, както и че
изрично са посочили срок на действие на двата анекса, съдът направи правен извод, че
волята на страните е била да променят срока на изпълнение на паричното задължение само
за периода 2021 – 2022 г. За извън този срок, страните са нямали воля да променят срока на
плащане, т.е. падежът на вземането. Това е така, тъй като страните изрично са договорили и
срок на действие на договора и анексите. По аргумент от противното (per argumentum a
contrario), ако няма уговорка за срока на действие на анексите, то същите изцяло
видоизменят отношенията по договора за в бъдеще (ex nunc). В процесния случай, с
процесните анекси се преуреждат отношения за определен период, а не изцяло или изобщо.
При положение, че страните са се договорили за срок на действия на анексите, то и
17
видоизменящите клаузи са със същия срок на действие. Така срокът за плащане по договор
№ 39/2021 г., а именно 10-дневен, е поставен под отлагателно условие, настъпване на дата
01.01.2023 г,. от която дата не действат правилата (договореностите) на анекс 1 и анекс 16.
Ето защо уговореният падеж на плащане до 30-дневен срок от датата на получаване на
фактурата следва да се отчита само за фактури, издадени за периода от 01.01.2021 г. до
31.12.2022 г., тъй като анексите са в действие тогава. За периода от 01.01.2023 г. остават на
действат правилата на договор № 39/2021, а именно чл. 31 – 10-дневен срок от дена на
издаването на изпращането на съответната фактура на електронната поща.
Клаузата на чл. 31 от договора и двата анекса имат характер на договорка по смисъла
на чл.303а, ал.1-2 ТЗ, поради което имат примат над неуредените между страните срокове,
но определени от закона, съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ. При това положени и в двата случая
срокът е определен от страните, на основание чл.303а, ал.1 ТЗ.
Видно от исковата претенция същата е предявена за фактури, издадени през 2021 г.
Следователно за процесните вземания срокът за плащане е по анекс 1, т.е. до 30 дни от
датата на получаване на фактурата.
С последващи анекси с номера от 2 до 30 страните преуреждат цените на
превоза за конкретен вид стоки и маршрут (16-66 от делото).
С анекси № 31,32 от 01.11.2022 г. страните преуреждат цените на превоза
за конкретен вид стоки и маршрут (Л.67-68 от делото).
На 25.10.2022 г. страните са сключили споразумение, съгласно което
клиентът (възложителят) е признал, че дължи възнаграждение по
договора за превоз и сключените към него анекси в размер на
2 254 002.10 лева с ДДС, от които:
1 374 159.47 лева с ДДС за задължения за превоз на стоки с изтекъл
падеж, което задължението възникнало за периода от 31.10.2021 г. до
31.01.2022 г., съгласно фактури по Приложение 1 от споразумението
(задължения настъпил падеж)
879 842.63 лева с ДДС за задължения по договор №39/2021 г., съгласно
фактури, описани по Приложение 2 от споразумението. (текущи
задължения)
Страните са индивидуализирали сумата от 1 374 159.47 лева, съгласно
Приложение № 1 от споразумението. В него е посочено номера на фактурите,
датата на издаване, падежът на плащане на всяка фактура, както и размера на
главницата. Плащането на сумата, която се формира от Приложение № 1,
страните са се договорили да бъде разсрочена като съставили погасителен
план, съгласно чл.1, ал.1 от Споразумението. Те се заплащат на 24 броя
месечни погасителни вноски с начален момент месец октомври 2022 г.,
съгласно погасителен план.
Съгласно чл.2, ал.2 от това споразумение текущото задължение за
сумата от 879 842.63 лева с ДДС е уговорена, че ще се заплаща своевременно
при условията и падежите, определени в договор № 39/2021 г. Това текущо
задължение е индивидуализирано в това споразумение, съгласно Приложение
№ 2. В него са описани номерата на фактурите, датата на издаване, падежът на
плащане, както и размера на главницата (Л.362-366 от делото).
18
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективна, пълна и изготвена от компетентни вещи лица.
Съдът на кредитира заключението в частите посочени по-долу (Л.523-571
от делото).
Съдът приема, че така сключеното споразумение представлява договор по чл.365 ЗЗД,
съгласно който страните уреждат извънсъдебно и доброволно взаимоотношенията по повод
договор № 39/2021 г.
С това споразумение, ответникът като възложител е признал, че дължи два вида суми
– с настъпил падеж за периода от 31.10.2021 г. до 31.01.2022 г., и такива по договор №
39/2021 г. (текущи задължения).
Съгласно ССчЕ, крайният момент за плащане на сумите по споразумението, т.е.
сумите с настъпил падеж е 24.10.2022 г. Съдът кредитира тази част от заключението,
защото с чл.1, ал.1, тире 1 от споразумението страните се договорят разсрочване на
изпълнението за парично плащане на вноски. Следователно до датата, предхождащата
датата на споразумението, е натрупана мораторна неустойка. От датата на споразумението
25.10.2022 г. неустойка не се начислява, защото е разсрочено задължението за сумите по
Приложение № 1. С разсрочването е определен нов срок за изпълнение, поради което
неустойка се начислява след настъпване на този срок. Мораторна неустойка се начислява от
настъпване на падежа по анекс 1 до деня предхождащ датата на споразумението, а именно
25.10.2022 г. Следователно за задължения по издадени фактури по договор № 39/2021 г.,
които са предмет на Приложение № 1, неустойка се начислява от изтичане на 30-дневен срок
от получаване на фактурата (датата на настъпване на изискуемостта, съгласно анекс 1) до
24.10.2022 г.
За сумата по текущи задължения страните са се договорили да се заплаща при
условията и падежите, определени в договор № 39/2021 г. Следователно страните не са се
договорили сумата, представляваща главница за транспорт да се заплаща разсрочено. Липсва
договорка за разсрочено плащане. Напротив, страните са се договорили, че сумата по
договор № 39/2021 г., формирана в Приложение № 2, се дължи в сроковете, определени в
договора за превоз и анексите към него. Плащането следва да се осъществи в срок до 30 дни.
Забавата за тях настъпва след 30 дни от датата на получаване на фактурата от ответника.
Със споразумението ответникът е признал извънсъдебно, че дължи сума по договора
за транспорт на ищеца. С това споразумение вземането между страните е признато за
съществуващо задължение от страна ответника. Това е неизгоден за ответника факт и следва
да се зачете действието на споразумението между страните, а и именно признаване на дълг
за главница. Вземането е индивидуализирано съгласно Приложение № 1 и 2. В този смисъл е
ТР № 3/29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГК на ВКС.
По време на изпълнение на договор № 39/2021 г. страните преуреждат частично
отношенията си. Следователно споразумението също е елемент от претенцията, доколкото с
него страните взаимно чрез отстъпки уреждат спора помежду си. При това положение съдът
трябва да изследва фактурите по договора и по споразумението, т.е. дали посочените
фактури в споразумението са част от договора за превоз.
С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, искът е предявен за неустойка, която се
начислява като лихва върху точно определена главница, съгласно посочена фактура.
Следователно първата задача, която съдът трябва да изследва дали фактурите по ИМ
съвпадат с фактурите по Приложение № 1 и Приложение 2 от споразумението.
В таблици 1,2,3 от заключението на ССчЕ отговарят на въпроса дали фактурите по
ИМ имат съвпадение с фактурите, посочени в Приложение № 1 и Приложение № 2 от
19
споразумението. Видно от тях 5 броя фактури са въведени в ИМ и са били предмет на
споразумението в Приложение № 1, както следва: Фактури 5662/22.11.2021 г.,
56669/22.11.2021 г., 56752/26.11.2021 г., 56754/26.11.2021 г., 56768/26.11.2021 г. В
основанието за плащане е написано „Превоз по опис“. Следва да се отчете, че в основанието
за начисляване на сумите по посочените 5 брой фактури е записано „превоз по опис“.
Същото словосъчетание съвпада с договореното в договор № 39/2021 г., според който
превозът се осъществява за стоки, описани по допълнителна спецификация (опис) и се
издава фактура за това. Освен, това фактурите са издадени в процеса на действие на
договора, т.е. след 01.01.2021 г. При това положение съдът направи доказателствен извод, че
тези 5 броя фактури са издадени по процесния договор за изпълнение. Към 25.10.2022 г.
(същите са били с настъпил падеж), поради което техните главници са начислени в сумата по
чл.1, ал.1, тире 1 от споразумението. За тези главница е намислена мораторна неустойка
(обезщетение) за периода от изтичане на 30-дневен срок от получаване на фактурата
(настъпване на изискуемостта по анекс 1) до 24.10.2022 г. (денят предхождащ сключване на
споразумението). Това е така, защото с анекс 1 е определен нов срок по смисъла на чл.303а,
ал.1-2 ТЗ и чл.84 ЗЗД. Забавата е до 24.10.2022 г., защото от 25.10.2022 г. има нов срок за
изпълнение, чиито падеж ще бъде предмет на иска за изпълнение на споразумението, а не на
настоящия иск – заплащане на мораторна неустойка по главния договор (л.542-544 от
делото).
Няма съвпадение на фактурите по ИМ и тези по Приложение № 2 от споразумението.
Следователно процесните вземанията по процесните фактури не са включени в Приложение
№2 от споразумението и за тях няма опрощаване, новацията, подновяване или разсрочване.
Единствено са включени посочените 5 броя фактури и то в Приложение № 1, с което се
договарят за разсрочване.
В таблица 4 от заключението на ССчЕ се установява, каква е главницата за всяка
фактура по ИМ, дата на получаване на фактурата от ответника, първият ден на забавата
(първият ден след изтичане на 30-дневен срок, съгласно чл. 72 ЗЗД), последен ден от
забавата – денят преди плащане на главницата или 24.10.2022 г. за 5-е броя фактури, които са
описани в Приложение № 1 от споразумението. Таблицата показва периода на забавата,
дължимата неустойка (неправилно посочена като лихва), определена за този период и за
съответната главница за всички искови фактури (л.544 от делото).
В таблица 5 е показана същата информация, но не за всички искови фактури, а само
за фактурите, които са в исковата молба и тези в Приложение № 1 от споразумението. Както
съдът уточни по-горе, забавата е до деня преди споразумението 24.10.2022 г., тъй като със
споразумението се договаря нов срок на изпълнение (л.545 от делото)
Таблица 7 показва информацията за главницата по издадените процесни фактури,
периода на забавата по плащането на главниците, размера на неустойката, но за фактури,
които са посочени в ИМ, но не и в Приложение № 1 от споразумението. Показва всички
искови фактури без 5-те, които са включени в Приложение № 1 от споразумението (л.545-
546 от делото).
При това положение, като се обединят таблица 5 и 7 показват информацията в
таблица 4. При проверка от съдебния състав при събиране на размера на лихвата и
погасената главница от таблица 5 и 7 се получава същата сума, както и в таблица 4, което е
още един аргумент за кредитиране на експертизата като вярна. Таблица 8 показва същата
информация като таблица 4 – фактури по ИМ, които не фигурират в приложение № 2
(л.546-547 от делото).
Таблица 6 не доказва никаква относима информация, поради което съдът не я
кредитира (л.545 от делото).
С оглед изложеното по-горе, а именно, че всички процесни фактури са в периода на
20
действие на анекс 1, то следва, че изискуемостта ми настъпва след 30-дневен срок от
получаване на фактурите от ответника. След тази дата длъжникът е в забава, на основание
чл.84, ал.1 ЗЗД, тъй като в срок от 30 дни от получаване на фактурата ответникът има
доброволен срок за изпълнение. При това положение за процесния търговски спор не е
относим 10-дневния срок. Ето защо информацията показана таблици 9,10,11,12 от
споразумението не е относима, поради което съдът не кредитира тези таблици (л.547-551 от
делото).
В табл. 4 (л.544 от делото) от заключението е посочено, че няма датата на
получаване на първата фактура (ред 1), но е посочен размер на неустойката. Това е
противоречие, тъй като за да се определи мораторната неустойка следва да се знае дата на
получаване на фактурата. От друга страна, в обстоятелствената част на заключението (на
въпроси на ищеца) (л.536 от делото) е посочено, че тази първа фактура е получена на дата
04.03.2021 г. По делото е постъпило уточнение на експертизата, като вещите лица
уточняват, че са допуснали очевидна фактическа грешка (ОФГ). Посочват, че само първата
фактура няма дата на получаване, но следващите две от списъка са със същата дата на
издаване, каквато е датата на издаване на първата фактура. Експертите изчислили
неустойката съобразно с допуснатата от тях дата на получаване – 04.03.2021 г. След това
сравнили изчислението с това на дружеството и установили, че размерът на неустойката е
същият по размер, както е в счетоводството и в исковата молба и ако се приеме дата на
получаване 04.03.2021 г.. Така направили извод, че датата на получаване на първата фактура
е 04.03.2021 г., въпреки липсата на разписен лист, който да установява тази дата на
получаване на фактурата. Ето защо са приели, че посочената фактура е получена с другите
фактури от същата дата (молба с вх. № 154212/02.05.2025 г.).
На въпрос 1.2, заключението на експертизата отговаря, че в счетоводството на
ищцовото дружество са осчетоводени процесните фактури и процесните вземания по тях в
общ размер на 19 477.61 лева. Включени са в годишния финансов отчет (ГФО). Тези
вземанията са записани в раздел приходи, в раздел печалба. Тези лихви са довели до
завишаване на печалбата през 2022 г. за минал период 2021 г. Увеличена е печалбата на
ищцовото дружество Процесните суми са осчетоводени по сметка на клиент „*“ ЕООД, т.е.
ответникът. Експертизата установява, че по счетоводни записвания ищцовото дружество е
отчело лихва в размер на 19 477.61 лева, а предявеният иск е за 17 576.32 лева. Разликата по
фактури е описана в таблица 2.4 (л.535, 551-553). В открито съдебно заседание (о.с.з.)
вещите лица уточняват, че разликата се получава от това, че ищецът е начислявал лихви за
забава през 2021 г., в периода 2021-2022 г. върху всички неплатени в срок фактури от
ответника, които са върху всички фактури, включително и процесните. Ищецът е начислявал
лихви за забава върху вземания по фактури, които са извън процесните. Вещите лица
потвърждават, че са извършили ръчни изчисления за лихви върху процесните главници от
процесните фактури и те съвпадат с таблица 4 (л.579 от делото).
На въпрос 1.3 заключението отговаря, че сумата от 19 477.561 лева е осчетоводена
като задължение на „*“ ЕООД (ответникът). В счетоводството на ответника не се
установява тези лихви да са осчетоводени, т.е. по процесните фактури не са начислени
лихви в счетоводството на ответника. От хронологията на сметка на ответника се
установява, че ответникът осчетоводявало мораторни лихви по забавени плащания към
други дружества, но не и мораторни лихви по процесните фактури. Няма данни да е ползван
данъчен кредит от ответника (л.535-536, 553 от делото).
Следва да се уточни, че експертизата използва термина лихви за забава, тъй като така
е наименувано в чл.32 от договора, без да се отчита, че това е характер на мораторна
неустойка.
Експертизата и то в обстоятелствената част отговаря на въпросите за стойността на
неустойката за забава по процесните фактури, което е отговор на въпрос 2.1 на ищеца. В
21
подробен вид, вещите лица са дали заключение за това колко е неустойката за забава по
всяка фактура. Информацията напълно съвпада с данните в таблица 4, таблица 8 от
заключението. Таблица 2.5 е напълно идентична с таблици 4 и 8. Разликата е, че еднакви по
съдържание въпроси, са зададени едновременно от съда и от ищеца (л. 536-541,553-554 от
делото). Следователно отговор на въпрос 2.1 обяснява размера на неустойката по
процесните фактури.
От отговора на въпрос 2.2 от заключението се установява, че ответникът не е платил
неустойката по процесните 32 броя фактури и 4 броя кредитни известия (л.554 от делото).
От таблица 4 (л.544 от делото) от заключението по ССчЕ се установи датата на
получаване на фактурата – колона 4. В колона 5 е посочен крайният падеж на плащане, т.е.
последният ден за заплащане – 30 дни след получаване на фактурата. Следователно
плащането е следвало да бъде осъществено един ден преди датата, посочена в колона 5. В
колона 6 е посочена датата на плащане на главницата. При съпоставка на данните от колона
6 и колона 5, се установи, че датата на плащане е след изтичане на падежа. Съобразявайки
тези факти, съдът направи правен извод, че плащането е след 30-дневния определения срок,
т.е. налице е забавено плащане по главницата по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД. При това
положение ответникът дължи неустойка лихва за забава – обезщетение за забавено плащане,
съгласно договореното в чл.32 от договора, която е в размер на законната лихва за забава –
основния лихвен процент, определен с ПМС плюс десет процентни пункта. След като се
установи, че има главница, както и че същата е заплатена след изискуемия срок по чл.84,
ал.1 ЗЗД, то ответникът дължи неустойка, на основание чл.92 ЗЗД. Неплащането на главното
задължение в срок е основание да се начисли неустойка върху него за забавено плащане,
което е дължимо винаги по силата на договора, на основание чл.32 от догора. Ето защо
ищецът има право да претендира мораторна неустойка за забавено плащане, тъй като
изпълнението е след падежа.
При съпоставка (сравнително изследване) между претенции по исковата молба и по
заключение по ССчЕ, таблица 4 се установи следното:
Претенция по ИМПретенция по ССчЕ
Фактура по
№
Размер,Размер,
ИМ
периодпериод
левалева
15461/28.02.202104.04.2021-87.8804.04.2021-87.88
14.04.202114.04.2021
25508/28.02.202104.04.2021-30.2704.04.2021-30.27
07.04.202107.04.2021
5508/28.02.202104.04.2021-115.5304.04.2021-115.53
15.04.202115.04.2021
35570/31.03.202107.05.2021-4.6607.05.2021-4.66
09.06.202109.06.2021
45571/31.03.202107.05.2021-130.6507.05.2021-130.65
09.06.202109.06.2021
55588/31.03.202107.05.2021-97.0007.05.2021-97.00
31.05.202131.05.2021
5588/31.03.202107.05.2021-178.6107.05.2021-178.61
09.06202109.062021
65613/30.04.202112.06.2021-467.6712.06.2021-467.67
05.07.202105.07.2021
22
75622/30.04.202112.06.2021-61.3912.06.2021-61.39
05.07.202105.07.2021
85623/30.04.202112.06.2021-157.4212.06.2021-157.42
13.07.202113.07.2021
95632/30.04.202112.06.2021-210.3412.06.2021-210.34
13.07.202113.07.2021
105669/30.04.202112.06.2021-299.2012.06.2021-299.20
13.07.202113.07.2021
115733/31.05.202109.07.2021-4.7909.07.2021-4.79
12.08.202112.08.2021
125737/31.05.202109.07.2021-117.5109.07.2021-117.51
12.08.202112.08.2021
135738/31.05.202109.07.2021-68.1909.07.2021-68.19
12.08.202112.08.2021
145790/30.06.202106.08.2021-57.2806.08.2021-57.28
11.10.202111.10.2021
155814/30.06.202106.08.2021-6.5006.08.2021-6.50
11.10.202111.10.2021
165815/30.06.202106.08.2021-170.0906.08.2021-170.09
11.10.202111.10.2021
175816/30.06.202106.08.2021-125.3206.08.2021-125.32
11.10.202111.10.2021
185854/31.07.202103.09.2021-825.2903.09.2021-825.29
07.11.202107.11.2021
195856/31.07.202103.09.2021-210.5103.09.2021-210.51
15.11.202115.11.2021
205876/31.07.202103.09.2021-345.8603.09.2021-345.86
15.11.202115.11.2021
215692/31.08.202109.10.2021-6.7809.10.2021-6.78
13.12.202113.12.2021
225971/31.08.202109.10.2021-333.2809.10.2021-333.28
16.12.202116.12.2021
235984/30.09.202105.11.2021-1179.6605.11.2021-1179.66
26.01.202226.01.2022
245985/30.09.202105.11.2021-205.8905.11.2021-205.89
26.01.202226.01.2022
256012/30.09.202105.11.2021-383.9505.11.2021-383.95
20.01.202220.01.2022
266028/30.09.202105.11.2021-265.3805.11.2021-265.38
20.01.202220.01.2022
276037/30.09.202105.11.2021-564.1705.11.2021-564.17
20.01.202220.01.2022
285662/22.11.202124.12.2021-2530.7724.12.2021-2530.77
23
24.10.202224.10.2022
2956669/22.11.202124.12.2021-167.0324.12.2021-167.03
24.10.202224.10.2022
3056752/26.11.202131.12.2021-1602.8131.12.2021-1602.81
24.10.202224.10.2022
3156754/26.11.202131.12.2021-6021.5631.12.2021-6021.56
24.10.202224.10.2022
3256768/26.11.202131.12.2021-543.0831.12.2021-543.08
24.10.202224.10.2022
Общо1756.32 1756.32
По делото установи се периода на забавата, както и размера на мораторната
неустойка върху посочената във фактурата главница. При съпоставката на данните в горната
таблица се установи, че е неустойката е доказана по размер, тъй като съвпада с исковата
претенция.
С оглед изложеното искът/исковете би следвало да се уважат, освен ако не се
докаже погасяване чрез плащане, опрощаване или давност.
2. Предпоставки за отхвърляне на иска
2.1. Точно изпълнение на задължението в срок и Плащане на процесните неустойки
По делото не се установи ответникът да е платил точно в договорения от страните
срок.
С оглед изложените по-горе факти и доказателства, настоящият Съдът следва да
отговори на първия въпрос, който е въпрос по фактите, а именно дали ответникът е платил
процесните суми, т.е. мораторната неустойка върху просрочените главници. Налице ли е
погасяване чрез плащане от страна на ответника на процесните суми.
От отговора на въпрос 2.2 от заключението на ССчЕ се установи, че ответникът не е
платил неустйките по процесните 32 броя фактури и 4 броя кредитни известия (л.554 от
делото). По отношение на плащанията от ответника, експертизата установява, че има
извършени плащания и прихващания с КИ по главниците, но няма данни за извършени
плащания за претендираните мораторни неустойки.
Съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД задълженията са погасяват в ред разноски, лихви и главници.
С Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията То*, Върховният съд приема, че лихви по смисъла на чл.76, ал.2 ЗЗД следва да се
тълкува само договорната, възнаградителната лихва, но не и обезщетението за забава
(мораторна лихва). Едва след това се постанови ТР 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в цитираното тълкувателно решение за погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл.76, ал.2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването
на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според
поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви.
По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави
разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна,
договорна или законна. Неизпълнението на паричното задължение е винаги забавено
24
съгласно чл.81, ал.2 ЗЗД. Законодателно уредената отговорност на длъжника при
неизпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва
от датата на забавата без покана от кредитора, което определя паричните задължения винаги
като лихвоносни, независимо дали в договора има уговорени от страните лихви. Законната
лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за
изпълнение за разлика от договорните възнаградителни и другите определени в закона
обезщетителни лихви, които са елемент на дълга от момента на възникването му. Всички
видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение
на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението
и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат
тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на
всички видове лихви. Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да
се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид
уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл.111, б.”в” ЗЗД в
сравнение с общата погасителна давност за главницата.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по
реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Следователно няма пречки кредиторът да приеме друг ред за
погасяване на задълженията, различен от този по чл.76, ал.2 ЗЗД.
При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изр.3 ЗЗД
и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2
ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след
него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.
Съгласно цитираното по-горе ТР длъжникът следва да посочи кой елемент на дълга
погасява, а ако кредиторът няма интерес от частичното плащане или да извърши
погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. На първо място следва да се отбележи, че страните
не спорят, че главниците по издадените фактури (възнаграждението за превоз) са погасени
чрез плащане от ответника. Не е спорно, а и видно от заключението на ССчЕ, двете страни
са осчетоводили плащанията като плащане по главници. Трето, дори в ИМ ищецът признава
неизгоден за себе си факт, а именно, че са „изплатени със забава описани подробно по-горе
главници по фактури и кредитни известия за разноски (превозни цени и добавъчни такси)“
(л.7 от делото).
Неустойката по чл.92 ЗЗД от своя страна не представлява акцесорно задължение,
подобно на това за разноски и лихви по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а е еднородно с
главниците главно задължение, върху което на собствено основание по правило се дължи и
лихва за забава. ( Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., І т. о., ТК,
Определение № 60833 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 1983/2021 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Определение № 1212 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 918/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Определение № 301 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1949/2009 г., III г. о., ГК.и
др.).Следователно приложение в настоящия случай следва да намери правилото за
погасяване на няколко задължения, предвидено в чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото и страните не
са уредили по друг начин отношенията между тях.
25
Съгласно представените договори и анекси към тях, не се установи договореност
между страните за ред на погасяване на задължения.
В случая е налице неточно изпълнение на задължения от страна ответника, което не е
достатъчно да покрие неустойки и главници, като кредиторът не е обвързан от посочения от
ответника ред на погасяване на задължение. Но ищецът признава в ИМ фактът, че
ответникът е платил със забава главниците. Следователно ищецът като кредитор е приел
неточното изпълнение на ответника за плащане на едно или няколко задължения (главници),
което плащане не е достатъчно да погаси всички задължения. При това положение ищецът е
приел предложеното неточно изпълнение като е приел различен ред от този по чл.76, ал.1
ЗЗД. Същото е в противоречие на чл.76, ал.1 ЗЗД, но не е нарушение на закона, тъй като е в
съзвучие със свобода на договаряне по смисъла на чл.9 ЗЗД, а и цитираното ТР установява,
че кредиторът може да приеме нещо различно. Следователно няма пречки кредиторът да
приеме друг ред за погасяване на задълженията, различен от този по чл.76, ал.1 ЗЗД.
Извършените плащания от страна на ответника по договора и издадените фактури
представляват плащания на главници, като ищецът е приел това неточно изпълнение.
Следователно не може да се приеме, че с плащането ответникът е погасил процесните
неустойки. Освен това липсват доказателства ответникът да е посочил, че е платил
процесните неустойки. Има доказателства в обратен смисъл, че е платил главниците.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че при липсата на това
приемане от страна на ищеца (кредитор), то неустойката и главницата ще бъдат погасени и
по правилото на чл.79, ал.1 ЗЗД. Не се установи по делото ищецът да се е противопоставил
на това плащане и да е осчетоводил плащанията като плащания по неустойки, а не по
главници. При това положение настоящият съдебен състав приема, че няма плащания по
процесните неустойки, а с плащанията са погасени главниците. Като същото е извършено
без противопоставянето и приемането от страна на кредитора в ред различен от този по
чл.76, ал.1 ЗЗД.
Следователно ответникът не успя да докаже точното изпълнение за заплащане на
главниците по договора за превоз, както и плащане на процесните неустойки.
2.2. Възражение на ответника за опрощаване на процесната сума, съгласно сключено
споразумение
Както Съдът написа по-горе, съгласно заключението по ССчЕ само 5 броя от
процесните пет фактури са включени в споразумението от 25.10.2022 г. и то в Приложение
№ 1. Това приложение описва размера и основанието на признатите от ответника
задължения, които са с изтекъл падеж към 25.10.2022 г. и възникнали в периода от
31.10.2021 г. до 31.01.2022 г., съгласно чл.1, ал.1, тире 1 от споразумението (л.362 от
делото). Видно от това споразумение (л.364 от делото) процесните 5 броя фактури
(Приложение № 1) заедно с други фактури са обединени в едно общо задължение в размер
на 1 374 159.47 лева, съгласно чл.1, ал.1, тире 1 от споразумението. Това общо задължение е
разсрочено и определен нов срок на погасяване.
С оглед факта на обединяване, съдът приема, че със сключване на споразумението на
25.10.2022 г. вземанията по тези 5 броя фактури са загубили своето самостоятелно значение
и са включени в ново задължение, което е формирано от тях и други фактури (задължения).
Така от 25.10.2022 г. вземанията по процесните фактури не съществуват самостоятелно, а са
част от ново задължение, чиито срок за изпълнение е друг. Споразумението е вид новация
чрез договор по чл.365 ЗЗД, като задълженията по процесните 5 броя фактури са загубили
своето самостоятелно значение и е възникнало ново задължение. С оглед факта, че страните
се споразумяват за това от какво и по какъв начин се образува ново задължение и неговият
26
срок на погасяване, но не преуреждат отношенията си преди 25.10.2022 г., съдът приема, че
задълженията възниквали преди това споразумение се уреждат от главния договор и
анексите към него. Следователно за задължения до 25.10.2022 г. се прилага главния договор
и анексите по него. При това положение главниците по процесните фактури преди
25.10.2022 г. са дължими (търсими), на основание договора за превоз и издадените фактури,
а след датата на споразумяване същите са дължими (търсими), на основание договора по
чл.365 ЗЗД, но не върху сумите по процесните 5 фактури, а върху глобалната сума от 1 374
159.47 лева.
В договора по чл.365 ЗЗД страните не уреждат дължимостта на неустойката за минал
момент, поради което съдът не може да приеме за основателно възражението на ответника,
че със споразумението страните са се договорили, че вземането по процесните фактури са
погасени, т.е. опростени.
Не е основателно възражението на ответника, че ищецът като кредитор е опростил
процесните задължения. Първо, защото страните не са включили всички фактури, за които е
образувано настоящото дело в процесното споразумение, което има характер на договор по
чл.365 ЗЗД. Второ, с тази спогодба страните само обединяват стари задължения и определят
нов срок за изпълнение на новото общо задължение. Липсват уговорки в споразумението за
дерогация на клаузите по договора за превоз и анексите към него, както и преуреждане на
договорките за неустойка. Такава воля не може да се извлече по правилата на чл.20 ЗЗД.
Няма насока, че със споразумението страните са си опростили задълженията по исковата
молба. В спогодбата по чл.365 ЗЗД страните не променят действието на стари договори, а
само обединяват част от процесните вземания с друг вземания в едно общо и определят нов
срок на изпълнение на новото задължение. След обединението на задължението по
процесните 5 броя фактури, то губи самостоятелното си значение. Следователно след
25.10.2022 г. задълженията по процесните 5 фактури не могат да се претендират на
основание сключения договор за превоз, тъй като са погасени чрез новация. Те са дължими
(търсими) на основание спогодбата по чл.365 ЗЗД и не поотделно, а като част от новото
общо задължение.
В процесния случай ищецът претендира мораторна неустойка до деня преди
споразумението от 25.10.2022 г., а не след това. Възражението на ответника не е
основателно, защото до деня на споразумението главниците си съществуват на
самостоятелно основание – договор за превоз и издадени фактури. Като самостоятелни
главници за тях се дължи и мораторна неустойка при закъсняло плащане. Възражението би
било относимо и евентуално основателно, ако се претендира мораторна неустойка след
25.10.2022 г. и то на основание процесните 5 броя фактури и договор за превоз, а не
спогодбата по чл.365 ЗЗД. След като вземането съществува самостоятелно до 25.10.2022 г.,
то за него не е приложима новацията и не е опростено.
Принципно правилно ищецът се позовава на Решение № 37 от 23.04.2021 г. на ВКС
по т. д. № 3033/2018 г., I т. о., ТК, което е много идентично с настоящия случай. Съдът
възприема даденото тълкуване и решаването на подобен случай. Но следва да се отбележи,
че в цитираното решение при споразумението по чл.365 ЗЗД длъжникът е дал обезпечение.
По настоящото дело ответникът се задължава да даде обезпечение след неизпълнението на
споразумението, т.е. след неизъплнение на задълженията в срока, съгласно чл.3 от
споразумението. Второ, в това споразумение няма договорка за неустойка, нито път тя да е
увеличена двойно, така както е в цитираното съдебно решение. Липсват гаранции за
изпълнение на това споразумение. Следователно, доколкото липсва обезпечение, липсва
предвидени неустойка, то съдът не може да направи извод, че със споразумението по чл. 369
ЗЗД има налице опрощаване на задължение по чл.108 ЗЗД, защото липсват действия от
страна на кредитора и на ответника, видно от които имплицитно да се установи, че старите
задължения не се дължат, тъй като са поети по-обременителни, които гарантират
27
изпълнението и на старите и на новите задължения.
Ето защо съдът приема възражението за неоснователно.
2.3. Възражение на ответника по чл.119 ЗЗД
Съгласно Решение № 334 от 7.II.1970 г. по гр. д. № 2304/19669 г., I г. о . на ВС на
НРБ лихви могат да се търсят отделно от главницата и когато тя е погасена чрез плащане.
Чл. 119 ЗЗД има пред вид погасяване по давност на главницата, в какъвто случай страната не
може да осъществява чрез иск своето вземане.
Съгласно Решение № 38 от 23.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 276/2010 г., III г. о., ГК,
вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане и се погасява
с погасяване на главното вземане. Нормата на чл. 119 ЗЗД има предвид погасяване по
давност на главницата, в какъвто случай страната не може да осъществява чрез иск своето
вземане. Когато вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява за в
бъдеще.
А конкретният случай не е такъв. По делото е установено, че главницата е погасена
чрез плащане. Следователно ищецът може да търси и лихвите, изтекли от постановяване на
решението до заплащане на дължимите суми.
Ето защо възражението на ответника не е основателно.
2.4. Възражение на ответника за размера на давностния срок, настъпила погасителна давност
Съгласно чл. 109, ал.1, ал.2 Закон за железопътния транспорт (ЗЖпТ) право на иск
срещу превозвача има изпращачът - до момента, в който получателят подпише
товарителницата или приеме товара, а получателят - от момента, в който подпише
товарителницата или приеме товара, след като е отхвърлена рекламацията, предявена по
реда на чл. 105 - 108. Правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен срок,
считано от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от
момента на установяване на липсата с констативен протокол, в случите, когато се отнася за
вътрешни превози. При международни превози сроковете са в съответствие с
международните договори, по които Република България е страна.
Съгласно чл.109, ал.3 ЗЖпТ, в случаи на телесна повреда или смърт на пътник
искът се предявява в срок три години от деня на увреждането или смъртта или от узнаването
за тях.
Съгласно чл.109, ал.4 ЗЖпТ в едногодишен срок могат да бъдат предявени и
исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани
превозни цени и допълнителни такси.
Съгласно чл.110 ЗЖпТ давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на
рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаването на
отговора на превозвача или след изтичането на срока за отговор.
Съгласно чл.378 ТЗ, искът аз вреди от договор за превоз се предявява в едногодишен
срок.
Ответникът прави възражение, че искът е погасен по давност. Възразява, че давността
по лихвата не може да бъде три години по чл.111 ЗЗД, а за главницата една година по чл.109,
ал.4 ЗЖпТ, тъй като лихвата няма самостоятелен живот, тъй като е акцесорно вземане.
При това положение съдът следва да отговори на следните материално и
28
процесуално-правни въпрос, а именно:
Какъв е срокът по чл.109 ЗЖпТ – преклузивен или давностен
Каква е погасителната давност за лихвата за забава (мораторна лихва) върху
главницата по договор за превоз, респективно неустойката по договор за превоз
Колко е цената на иска по договор за превоз и каква е дължимата държавна такса
В Определение № 281 от 19.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 746/2011 г., II т. о., ТК ,
осъществяващо касационен контрол върху Решение № 508 от 28.03.2011 г. на САС по в. т.
д. № 122/2010 г., проверяващо Решение № 743 от 13.10.2009 г. на СГС по т. д. № 1265/2006
г., трите инстанции са приели, че срокът по чл.109, ал.1 ЗЖпТ е преклузивен, а не давностен.
В Решение № 1680 на САС по в. т. д. № 1118/2016 г. е разгледана хипотезата за иск
на превозвача към спедитора – товародател, поради което решението не е относимо за това
какво се включва в иска по чл.109, ал.4 ЗЖпТ.
В Решение № 1777 на САС по в. т. д. № 390/2016 г. е прието, че срокът по чл.109,
ал.4 ЗЖпТ е давностен. Същото е в Решение № 978 от 1.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
6952/2015 г., Решение № 7022 от 19.10.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 5913/2015 г., Решение
№ 8154 от 26.11.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 7781/2015 г., Решение № 8225 от 30.11.2015 г.
на СГС по в. гр. д. № 12521/2015 г.
В Решение № 978 от 1.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 6952/2015 г. са разгледани
искове за заплащане на възнаграждението на превозвача с правна квалификация чл.109, ал.4
ЗЖпТ и иск за заплащане на лихва за забава по чл.86 ЗЗД. Следователно според цитираното
решение искът за лихва не е част от сумите по чл.109, ал.4 ЗЖпТ. В този смисъл е Решение
№ 7022 от 19.10.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 5913/2015 г. В Решение № 8154 от 26.11.2015
г. на СГС по в. гр. д. № 7781/2015 г. е прието, че искът за възнаграждение по договор за
превоз е с правна квалификация чл.109, ал.4 вр. ал.2 ЗЖпТ, а лихвата за забава е по чл.86
ЗЗД, а е не а не с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 367 и чл. 373, ал.3 ТЗ, както е
приел СРС, с което първоинстанционното решение е отменено и е постановен същият
осъдителен диспозитив, но с различно цифрово посочване на новата правна квалификация.
По същия начин е прието в Решение № 8225 от 30.11.2015 г. на СГС по в. гр. д. №
12521/2015 г. В тези решения съдът е приел, че давността за лихвата е тригодишна.
В Решение № 16463 от 3.09.2024 г. на СРС по гр. д. № 10088/2024 г., което е между
същите страни, но за други фактури, и въззивното производство е висящо пред СГС,
районният съд е приел, че уредената в чл. 109, ал. 4 ЗЖТ вр. чл. 109, ал. 2 ЗЖТ специална
едногодишна погасителна давност се отнася единствено за вземанията за превозни
възнаграждения и допълнителни такси във връзка с превозния договор. Районният съд е
приел, че вземането за лихва се погасява в срока по чл.111, б. „в“ ЗЗД, а именно тригодишна
давност. Съдът е приел, че тъй като ответникът е изпълнил задълженията си за заплащане
на уговореното договорно възнаграждение неточно и некоректно в темпорално отношение,
същият не следва да се ползва от привилегията на по-късия в същото отношение давностен
срок, уреден в разпоредбите на чл. 109, ал. 4 ЗЖТ вр. чл. 109, ал. 2 ЗЖТ. СРС е тълкувал
вложения от законодателя смисъл, когато в чл.109, ал.4 вр. ал.2 ЗЖпТ е предвидил, че
специална едногодишна погасителна давност се отнася единствено за вземанията за
превозни възнаграждения и допълнителни такси във връзка с превозния договор, но не е
предвидил и такава давност за обезщетението, дължимо от неизправния длъжник, при
неточно изпълнение на главното задължение в темпорално отношение.
Първоинстанционният съд е приел, че лихвата за давност се погасява с изтичане на
тригодишната давност по чл.111 ЗЗД, а вземането за възнаграждение по договора за превоз
на превозвача с едногодишен срок по чл.109, ал.4 ЗЖпТ.
По същият начин е прието в Решение № 23196 от 20.12.2024 г. на СРС по гр. д. №
29
51534/2024 г. и Решение № 3764 от 6.03.2025 г. на СРС по гр. д. № 38273/2024 г., които са
между същите страни, но за лихви върху главници по други фактури.
Според съдът има противоречи съдебна практика дали срокът по чл.109, ал.1 ЗЖпТ е
давностен или преклузивен. От цитираните съдебни решения следва да се отбележи, че
правото по чл.109, ал.1 ЗЖпТ касае хипотеза за обезщетение на изпращача срещу
превозвачава за товара, поради което следва да се развие рекламационно приозводство
съгласно чл.109, ал.2 ЗЖпТ, по аналогия така както определят допустимостта на исковете на
увреденото лице срещу застрахователя на деликвента по КЗ. В процесния случай се
претендира лихва за забавено плащане върху превозни възнаграждения от превозвача към
изпращача. Следователно чл.109, ал.1 ЗЖпТ не е приложим. В случая би бил приложим
чл.109, ал.4 вр ал. 2 ЗЖпТ, като претенцията на превозвача не е обусловена от завеждане на
рекламационно производството срещу изпращача.
На следващо място разпоредбата на чл.109 ЗЖпТ възпроизвежда смислово
разпоредбите на чл.32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR). Съгласно чл.110 ЗЖпТ и чл.32 от CMR сроковете са давностни. Настоящият
съдебен състав приема, че законодателят е бил достатъчно ясен, като е определил срокът по
чл.109, ал.4 ЗЖпТ за давностен, а не за преклузивен. Погасява се самото право на
принудително изпълнение, а не правото на иск. Ето защо съдът приема, че срокът по чл.109,
ал.4 ЗЖпТ е давностен.
Същото чл. 372 ТЗ превозвачът има право на възнаграждение за превоз. Същото е
уредено и в чл.79 от ЗЖпТ и чл.6 от Наредбата. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЖпТ разноските
(превозни цени, допълнителни такси, митнически и други разноски), възникнали след
сключването на договора до доставката, се заплащат от изпращача, ако не е уговорено друго
между изпращача и превозвача. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата, превозвачът има право на
превозните цени, т.е. възнаграждението за осъществявания превоз, описан в Тарифата по
чл.2 от Наредбата. Не се допуска събиране на други суми извън превозните цени и
добавките, предвидени в тарифата, и направените разходи от превозвача, освен ако не е
уговорено друго между страните по превозния договор. Съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата
тарифата съдържа разпоредби относно изискванията при превозите на товари, тарифните
разстояния и тарифните направления, принципите на тарифиране, необходимите елементи за
изчисляването на превозните цени, добавките и другите условия, предмет на
правоотношенията по договора за превоз на товари, сключен между превозвача и изпращача.
По договора за железопътен превоз превозвачът има право да получи възнаграждение
за осъществявания превоз, както и разноските по него, включващи митни сборове, такси за
транспорт, тол такси и други разноски. Задължение на изпращача да заплати договореното
възнаграждение на превозвача.
Следователно прякото изпълнение на договора за железопътен превоз по иска на
превозвача срещу изпращача за заплащане на превозни суми (възнаграждение за превоз) се
квалифицира като иск по чл.79 ЗЗД вр. чл.6 от Наредбата вр. чл.79 ЗЖпТ вр. чл.367 ТЗ.
Разпоредбата на чл.109 ЗЖпЗ определя давностия срок подобно на чл.110 ЗЗД и чл. 378 ТЗ.
Разпоредбите не въвеждат право на превозвача да получи възнаграждение, а определят
срокът, с изтичане на който субективното право не подлежи на принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл.109, ал.4 ЗЖпТ не регламентира притезание в право на кредитора, а
възражение на ответника. Ето защо искът за реално заплащане на превозното
възнаграждение (превозни суми) срещу изпращача не може да се квалифицира като иск по
чл.109, ал.4 ЗЖпТ, а за него следва да се приложат правилата на договора за железопътен
превоз – чл.79 ЗЖпТ и чл.6 от Наредбата във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.367 ТЗ.
Задължението за заплащане на възнаграждение за превоз по договор за железопътен
транспорт е парично вземане, което е дължимо в срок. Срокът за изпълнение на това
задължение е определен в 303а ТЗ. С изтичане на този срок длъжникът, изпращача изпада в
30
забава, на основание чл.84, ал.1 ЗЗД. Ето защо когато длъжникът е в забава кредиторът има
право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, на основание чл.309а
ТЗ вр. чл.86 ЗЗД.
Процесните суми не се претендират на основание законна лихва за забава по чл.86
ЗЗД и чл.309а ТЗ, а съгласно клауза в договора за обезщетение за забавено плащане –
мораторна неустойка чл.92 ЗЗД.
Следователно не е от решаващо значение какъв е давностният срок на исковете по
чл.86 ЗЗД и чл.309а ТЗ по договора за превоз. От решаващо значение е
материалноправният въпрос е какъв е давностният срок за вземане за неустойка по
договор за железопътен превоз.
Съгласно чл.379 ТЗ с отделни закони се предвиждат отделни правила за отделните
видове превози. Съгласно чл.109, ал.4 ЗЖпТ давностния срок за превозни суми се погасява в
едногодишен срок. Ето защо следва да се отговори на въпроса дали превозните суми по
чл.109 ЗЖпТ следва да се тълкуват в смисъл, че представляват вземания за неустойки.
Договорът за превоз е двустранен и възмезден договор, съгласно който изпращачът
има задължението да заплати на превозвача възнаграждение за превод, разходите му.
Вземането произтича от договора за превоз. Неустойката е винаги договорно вземане,
вследствие на волята на двете страни. Същата обезщетява и обезпечава неточното
изпълнение на вземането – вредите на кредитора. Доколкото същата възниква по силата на
договора, тя следва да се квалифицира като превозно сума – главница по договора. При това
положение неустойката по договор за железопътен превоз се погасява в едногодишен срок,
на основание чл.109 ЗЖпТ.
Дори и да се приеме противното, че вземането на превозвача за неустойка не
представлява превозна сума, то съгласно принципът lex specialis derogate legi generali,
следва да се приложи по-общият закон от ЗЖпТ, а именно ТЗ. Последният урежда
взаимоотношенията по отношение на давността за неустойка, които не са уредени от
специалния закон ЗЖпТ. Съгласно чл.378 ТЗ искът за вреди неизпълнение на договор за
превоз се погасяване в едногодишен срок. Доколкото неустойката обезпечава и обезщетява
вредите от неточното изпълнение на договор, то неустойката по договор за превоз се
погасява в едногодишен срок по смисъла на чл.367 ТЗ. Това е така, понеже вземането за
неустойка е вид обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, като спецификата е, че
размерът на претърпените вреди не следва да бъде доказван. Това обезщетение е изрично
уговорено в договора. Ето защо и спрямо иска за неустойка за вреди от забавено изпълнение
по договор за превоз също важи общата разпоредба на чл. 378, т.1 ТЗ, с която се погасяват и
останалите искове за вреди. Не следва да се приложи правилата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, тъй
като ЗЗД е общ закон спрямо ТЗ.
Съгласно чл.32 от Конвенцията за CMR, давностния срок за всички вземания по
договор за международен автомобилен превоз е 1 година. Непротиворечива е съдебната
практика, че този срок включва неустойката. В този смисъл са: Решение № 89 от 18.02.2019
г. на РС - Ловеч по гр. д. № 851/2018 г., Решение № 223 от 9.05.2022 г. на РС -
Благоевград по гр. д. № 8/2022 г., Решение № 100098 от 24.04.2017 г. на СРС по гр. д. №
19054/2016 г., Решение № 4553 от 14.03.2024 г. на СРС по гр. д. № 69854/2022 г., Решение
от 3.01.2014 г. на СРС по гр. д. № 970/2013 г., Решение № 786 от 23.07.2015 г. на ОС -
Бургас по в. гр. д. № 24/2015 г., Решение № 1641 от 18.03.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
10303/2023 г., Решение № 1488 от 17.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11664/2021 г.,
Решение № 81 от 27.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 851/2009 г., I т. о., ТК.
По конкретния случай
Съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД при искове за мораторна неустойка давностният срок
започва да тече от последния ден, за който е начислена неустойката.
31
Първо, видно от табл. 4 от заключението на ССчЕ (л.544 от делото) най-късната дата
(последната фактура), за която е начислена неустойка е от 24.10.2022 г. Следователно
едногодишният срок изтича на 24.10.2023 г. Заявлението е подадено на 13.02.2024 г., т.е.
след настъпване на давността.
Второ, заявлението е подадено на 13.02.2024 г., поради което за да не бъдат погасени
по давност вземанията, последната дата, за която трябва да е начислена неустойката трябва
да бъде 13.02.2023 г. видно от табл. 4 от заключението на ССчЕ (л.544 от делото) най-
късната дата е от 24.10.2022 г., а другите дати са преди 24.10.2022 г. Следователно всички
дати са преди 13.02.2023 г. Ето защо процесните суми са погасени по давност.
Ищецът не успя да докаже период, в който давността е спряна, както и прекъсване на
давността.
При това положение възражението на ответника, че вземанията са погасени по
давност е основателно.
2.5. Възражение за анатоцизъм – чл.294, ал.2 ТЗ
В гражданското право анатоцизмът е забранен, на основание чл.10, ал.2 ЗЗД. В
търговското право е допустимо, само ако е уговорено между страните, на основание чл. 294
ТЗ. В процесния случай не се доказа по делото страните да се договорили за начисляване на
лихва върху обезщетението по чл.309а ТЗ и чл.86 ЗЗД. Възражението не е относимо. Ето
защо възражението на ответника е основателно.
Освен това предявените искове са на основание мораторна неустоечна клауза по
чл.92 ЗЗД, а не лихва за забавено плащане по чл.86 ЗЗД и чл.309а ТЗ. Неустойката
представлява главно вземане по договор върху което се дължи лихва от датата на поканата.
Предявяването на исковата молба/заявлението по чл.410 ГПК е покана по смисъла на чл.84
ЗЗД и по принцип върху предявената сума се дължи лихва от тази дата. Ето защо се дължи
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
И на това основание възражението на ответника не е основателно.
2.6. Възражение за процесуално нарушение
По делото не се установи противоречие със Закона за вътрешния одит в публичния
сектор и Закон за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по
устойчивостта. Потвърдителното писмо е изискване към одитора, а не в правоотношенията
по частен характер по договори.
Ето защо възражението не е основателно.
С оглед изложеното, Съдът приема, че ищецът доказа исковете си по
основание и размер. Ответникът успя да докаже пръвопогасяващото си
възражение за настъпила давност. Ето защо исковете следва да се отхъврлят.
III. ПО РАЗНОСКИТЕ
1. За страните
32
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Същият представя списък (л.573 от делото), съгласно който
претендира: 1000.00 лева за депозит за ССчЕ (л.507 от делото) и 2 378.00
лева адвокатски хонорар (л.572 от делото). Общият размер разноски, които
следва да се признаят на ответника са 3 378.00 лева.
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство.
Ето защо следва да се осъди „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „И* да заплати на „*" ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н Надежда, ж.к. "И*
сумата от 3 378.00 лева (три хиляди триста седемдесет и осем лева),
представляващи разноски по гр.д. № 34582/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
2. По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
ТДТССГПК за всички искове, независимо от субективното им съединяване,
тъй като се търсят плащания по всяка фактура.
Видно от табл.4 и от ИМ, фактури от 1 до 27 са с размер под 1250.00
лева. Следователно за всеки един от тези искове се дължи държавна такса в
размер на 50.00 лева. Това е 1350.00 лева.
По фактура № 28 процесната лихва е в размер на 2350.77 лева, поради
което дължимата държавна такса е в размер на 101.23 лева.
33
По фактура № 29 процесната лихва е в размер на 167.03 лева, поради
което дължимата държавна такса е в размер на 50.00 лева.
По фактура № 30 процесната лихва е в размер на 1602.81 лева, поради
което дължимата държавна такса е в размер на 64.11 лева.
По фактура № 31 процесната лихва е в размер на 6021.56 лева, поради
което дължимата държавна такса е в размер на 240.86 лева.
По фактура № 29 процесната лихва е в размер на 543.08 лева, поради
което дължимата държавна такса е в размер на 50.00 лева.
Следователно дължимата държавна такса по настоящото производство е
1 856.20 лева.
На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 355.26 лева, тъй
като е заплатена в заповедното производство (л.383 от заповедното дело).
Следователно дължимата такса по това дело е 1500.94 лева. Представен е
документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 355.26 (л.383 от делото).
Следователно следва да се доплати държавна такса в размер на 1 145.68 лева,
представляваща разликата между внесената в размер на 355.26 лева и
дължимата в размер на 1500.94 лева.
Съгласно чл.77 ГПК съдът следва да осъди ищеца, тъй като същият е
загубил делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ето защо следва да се осъди „*" ЕООД, *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „И* да заплати в полза на бюджета на
ВСС, по сметка на СРС сумата от 1 145.68 лева (хиляда сто четиридесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща невнесена, но
дължима държавна такса по гр. д. № 34 582/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.77 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като погасени по давност, предявените от „*"
ЕООД, *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1080, ул. „И*
срещу „*" ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1612, р-н Надежда, ж.к. "И* обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД вр. чл.79 ЗЖпТ вр. чл.6 от Наредба №
44 от 10.10.2001 г. за превоз на товари с железопътен транспорт вр. чл.367
ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено че „*"
ЕООД, ЕИК ********* дължи на „*" ЕООД, * мораторни неустойки
(неустойки за забавено плащане), на основание чл.32 от договор № 39/2021 г.,
неправилно наименувани като лихви, в общ размер на 17 576.32 лева,
формирани, както следва:
1. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
34
от 28761.96 лв. по фактура № **********/28.02.2021 r., с падеж на изпълнение на
03.04.2021 г., дата на плащане 15.04.2021г., в размер 87,88 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 04.04.2021г. до 14.04.2021г. включително.
2. По фактура № **********/28.02.2021г.:
1. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху
главницата от 37809.15 лв. по фактура № **********/28.02.2021 г. с падеж на
изпълнение на 03.04.2021 г., дата на плащане 15.04.2021г., в размер 115,53 лв.,
период, за който се изчислява лихвата: от 04.04.2021г. до 14.04.2021г„
включително.
2. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху
главницата от 27239.12 лв. по фактура № **********/28.02.2021 г. с падеж на
изпълнение на 03.04.2021 г., дата на плащане 08.04.2021г., в размер 30,27 лв.,
период, за който се изчислява лихвата: от 04.04.2021г. до 07.04.2021г.,
включително.
3. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 493.06 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с падеж на изпълнение на
06.05.2021 г., дата на плащане 10.06.2021г., в размер 4,66 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 07.05.202Н. до 09.06.202И., включително.
4. Лихва за забава в плащането на законната лихва, изчислена върху главницата от
13833.46 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с падеж на изпълнение на
06.05.2021 г., дата на плащане 10.06.2021г., в размер 130,65 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 07.05.2021г. до 09.06.2021г., включително.
5. По фактура№ **********/31.03.2021 г.:
5.1. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата от
18911.47 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с падеж на изпълнение на 06.05.2021 г.,
дата на плащане 10.06.2021г., в размер 178,61 лв., период, за който се изчислява лихвата: от
07.05.2021г. до 09.06.2021г., включително.
5.2. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата от
13968.00 лв. по фактура № **********/31.03.2021 г. с падеж на изпълнение на 06.05.2021 г.,
дата на плащане 01.06.2021г., в размер 97,00 лв., период, за който се изчислява лихвата: от
07.05.2021г. до 31.05.2021г., включително.
6. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 70151.10 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г. с падеж на изпълнение на
11.06.2021 г., дата на плащане 06.07.2021г., в размер 467,67 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 12.06.2021г. до 05.07.2021г., включително.
7. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 9208.25 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г. с падеж на изпълнение на
11.06.2021 г, дата на плащане 06.07.2021г., в размер 61,39 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 12.06.2021г. до 05.07.2021г., включително.
8. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 17710.22 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г, с падеж на изпълнение на
11.06.2021 г., дата на плащане 14.07.2021г., в размер 157,42 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 12.06.2021г. до 13.07.2021г., включително.
9. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 23662.86 лв. по фактура № **********/30.04.2021 г. с падеж на изпълнение на
11.06.2021 г., дата на плащане 14.07.2021г., в размер 210,34 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 12.06.2021Г. до 13.07.2021г., включително.
10. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 34337,63 лв. по фактура № **********/30.04.2021г., намалена с кредитно известие
№**********/19.05.2021г., с падеж на изпълнение на 11.06.2021г., дата на плащане
14.07.2021г., в размер 299,20 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 12.06.2021г.
35
до 13.07.2021г., включително.
11. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 493.06 лв. по фактура № **********/31.05.2021 г. с падеж на изпълнение на
08.07.2021 г., дата на плащане 13.08.2021г., в размер 4.79 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 09.07.2021г. до 12.08.2021г, включително.
12. 12. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху
главницата от 12087.04 лв. по фактура № **********/31.05.2021 г. с падеж на
изпълнение на 08.07.2021 г., дата на плащане 13.08.2021г., в размер 117,51 лв., период,
за който се изчислява лихвата: от 09.07.2021г. до 12.08.2021г., включително.
13. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 7013.87 лв. по фактура № **********/31.05.2021 г. с падеж на изпълнение на
08.07.2021 г., дата на плащане 13.08.2021г., в размер 68,19 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 09.07.2021г. до 12.08.2021г., включително.
14. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 3077.73 лв. по фактура № **********/30.06.2021 г. с падеж на изпълнение на
05.08.2021 г., дата на плащане 12.10.2021г., в размер 57,28 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 06.08.2021г. до ПЛ0.2021Г., включително.
15. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 349.12 лв. по фактура № **********/30.06.2021 г. с падеж на изпълнение на
05.08.2021 г., дата на плащане 12.10.2021г., в размер 6.50 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 06.08.2021г. до 11.10.2021г., включително.
16. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 12907.16 лв. по фактура № **********/30.06.2021г., намалена с кредитно известие
№**********/07.07.2021г., с падеж на изпълнение на 05.08.2021г., дата на плащане
12.10.2021г., в размер 170,09 лв., период, за който се изчислява лихвата: от 06.08.2021г.
до 11.10.2021г., включително.
17. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 6733.64 лв. по фактура № **********/30.06.2021 г. с падеж на изпълнение на
05.08.2021 г., дата на плащане 12.10.2021г., в размер 125,32 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 06.08.2021г. до П.10.2021Г., включително.
18. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 45015.85 лв. по фактура № **********/31.07.2021 г. с падеж на изпълнение на
02.09.2021 г., дата на плащане 08.11.2021г., в размер 825,29 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 03.09.2021г. до 07Л1.2021г., включително.
19. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 10241.08 лв. по фактура № **********/31.07.2021 г. с падеж на изпълнение на
02.09.2021 г., дата на плащане 16.11.2021г., в размер 210,51 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 03.09.2021г. до 15.11.2021г., включително.
20. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 32071.68 лв. по фактура № **********/31.07.2021г., намалена с кредитно известие
№**********/23.08.2021г., с падеж на изпълнение на 02.09.2021 г., дата на плащане
1б.П.2021г г., в размер 345,86 лв., период, за който се изчислява лихвата: от
03.09.2021г. до 15.11.2021г., включително.
21. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 369.71 лв. по фактура № **********/31.08.2021 г. с падеж на изпълнение на
08.10.2021 г., дата на плащане 14.12.2021г., в размер 6,78 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 09.10.2021г. до 13.12.2021г., включително.
22. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 75852.58 лв. по фактура № **********/31.08.2021г., намалена с кредитно известие
№**********/08.10.2021г., с падеж на изпълнение на 08.10.2021 г., дата на плащане
17.12.2021г г., в размер 333,28 лв., период, за който се изчислява лихвата: от
36
09Л0.2021г. до 16.12.2021г., включително.
23. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 51165.80 лв. по фактура № **********/30.09.2021 г. с падеж на изпълнение на
04.11.2021 г., дата на плащане 27.01.2022г., в размер 1179,66 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 05.11.2021 г. до 26.01.2022г., включително.
24. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 8930.30 лв. по фактура № **********/30.09.2021 г. с падеж на изпълнение на
04.11.2021 г., дата на плащане 27.01.2022г., в размер 205,89 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 05.11.2021 г. до 26.01.2022г., включително.
25. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 17950.64 лв. по фактура № **********/30.09.2021 г. с падеж на изпълнение на
04.11.2021 г., дата на плащане 21.01.2022г., в размер 383,94 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 05.11.2021 г. до 20.01.2022г., включително.
26. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 12407.38 лв. по фактура Хе **********/30.09.2021 г. с падеж на изпълнение на
04.11.2021 г., дата на плащане 21.01.2022г., в размер 265,38 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 05.11.2021 г. до 20.01.2022г., включително.
27. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 26376.75 лв. по фактура Хе **********/30.09.2021 г. с падеж на изпълнение на
04.11.2021 г., дата на плащане 21.01.2022г., в размер 564,17 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 05.11.2021 г. до 20.01.2022г., включително.
28. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 29871.35 лв. по фактура № **********/22.11.2021 г. с падеж на изпълнение на
23.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 2530,77 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 24.12.2021 г. до 24.10.2022г., включително.
29. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 1971.48 лв. по фактура № **********/22.11.2021 г. с падеж на изпълнение на
23.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 167,03 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 24.12.2021 г. до 24.10.2022г., включително.
30. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 19362.86 лв. по фактура № **********/26.11.2021 г. с падеж на изпълнение на
30.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 1602,81 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 31.12.2021 г. до 24Л0.2022г., включително.
31. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 72743.68 лв. по фактура № **********/26.11.2021 г. с падеж на изпълнение на
30.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г., в размер 6021,56 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 31.12.2021 г. до 24.10.2022г., включително.
32. Лихва за забава в плащането в размер на законната лихва, изчислена върху главницата
от 6560.84 лв. по фактура № **********/26.11.2021 г. с падеж на изпълнение на
30.12.2021 г., дата на плащане 25.10.2022г„ в размер 543,09 лв., период, за който се
изчислява лихвата: от 31.12.2021 г. до 24.10.2022г„ включително.
ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми от датата на
подаване на заявлението (13.02.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№5980/22.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, по ч. гр. д. № 20241110108408 по описа за 2024г. на СРС.
ОСЪЖДА „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1080, ул. „И* да заплати на „*" ЕООД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1612, р-н Надежда, ж.к. "И* сумата от
3 378.00 лева (три хиляди триста седемдесет и осем лева), представляващи
37
разноски по гр. д. № 34582/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3
ГПК..
ОСЪЖДА „*" ЕООД, *, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1080, ул. „И* да заплати в полза на бюджета на ВСС, по сметка на СРС
сумата от 1 145.68 лева (хиляда сто четиридесет и пет лева и шестдесет и
осем стотинки), представляваща невнесена, но дължима държавна такса по гр.
д. № 34582/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.77 ГПК.
УКАЗВА на „*" ЕООД, че внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по по банкова сметка
за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG
78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и
чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
38