Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1685
гр.
Бургас, 02.12. 2020г.
Административен съд Бургас, IIІ-ти състав, в открито
съдебно заседание на втори декември през 2020г.,
в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар: Ирина Ламбова
като разгледа докладваното от съдия
Димитров административно дело № 2458 по описа за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс - чл.145 и сл. АПК), вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Постъпила
е жалба от лишения от свобода М.Т.М., ЕГН **********, понастоящем в затвора
Бургас - V
гр., против Заповед № 819/24.11.2020г. на началника на затвора Бургас, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от
14 (четиринадесет) денонощия”. Иска се отмяна на заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Оспорва се приетата за установена в нея фактическа
обстановка. Сочат се гласни доказателства - 8 бр. свидетели за идентични
обстоятелства, като съдебният състав е допуснал двама от сочените лица.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата съобразно
изложените в нея доводи и съображения.
Ответната
страна – началник на затвора Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата чрез
процесуален представител - юк. Георгиев. Счита същата за неоснователна. Пледира
заповедта да се потвърди. Представя административната преписка по издаване на
оспорения административен акт, характеристични данни на жалбоподателя и
протокол от извършено претърсване на помещение №421 от 06.10.2020г.
В
производството на основание чл.16, ал.1, т.3 АПК е конституиран и прокурор от
Окръжна прокуратура Бургас - Червеняков.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на
заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на
оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната
заповед е издадена от началника на затвора Бургас за това, че на 07.10.2020г.,
около 06:20 часа лишеният от свобода М.Т.М. демонстративно на висок глас е
отправил заплахи за разправа с длъжностни лица служители на НОС - мл. инсп. А. Ю.Белбер - надзирател и
мл. инсп. П.А. - надзирател, изразила се в думите „Много скоро моите хора навън
ще ви се обадят и ще ви намерят, и ще разберете че съм фактор и че не трябва да
се занимавате с мен“, което било преценено като нарушение на чл.96, т.3, вр.
чл.100, ал.2, т.1, т.5 и 7 ЗИНЗС.
За
инцидента била изготвена доклдна записка от дл. лице мл. Инспектор А. Ю. Белбер – сочен в заповедта като един от адресатите на
заканите, същата с вх. № 5195/08.10.2020г., според която жалбоподателят е
изрекъл заканата по отношение на двамата постови надзиратели, предполагаемо
заради извършено предходната вечер, т.е. на 06.10.2020г. претърсване на спално
помещение №421, в което е настанен жалбоподателят, в присъствието на мл.
инспектор А.. Обяснено било и това, че преди време мл. инспектор А. иззел от М.
забранена вещ, което е породило у последния злонамерени чувства срещу А.. Като
свидетели в докладната записка са посочени мл. Инспектор П.А.. Към докладната
били представени и писмените обяснения на л.св. П.С.М. и Р. Добринов С., както и
такива от сочения като провинил се М.М.. Последното лице отрича случилото се
изцяло. Свидетелят М. сочи в обясненията си, че на 07.10.2020г. около 7 часа ,
преди да бъдат насочени към столовата за закуска е чул М.М. от пета група да
крещи заплахи към постовия на етажа ( с неуточнена самоличност), че като
„звънне един телефон и надзирателят няма да може да се прибере у тях“, което на
него му е прозвучало като заплаха, като М. не спирал да го обижда. В
обясненията на Радостин С. излага обстоятелства за това, че по същото време и
място е станал свидетел на това, как М.М. се заяжда, обижда и заплашва
постовият в коридора между четвърта и пета група и колегата му от нощната
смяна. С подробности обяснява, че е чул, как М. обяснява, че щял да „звънне
един номер и щял да каже да хванат старшината отвън и да му се случи случка,
която никога повече нямало да му се случи, обиждал го отново, като накрая му се
заканил да направи така, че цял живот да го помни кой бил М. Клечката и че щялл
да му стъжни живота завинаги, както и други обиди.
Относно
инцидента началникът на затвора Бургас е разпоредил да бъде извършена проверка
от инспектор ИСДВР Затвора Бургас – Д.
Русинов с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства. Същият след личен
разговор с мл. инсп. Билбер, мл. инсп. А., както и мл. инсп. Д. Евтимов и получено пред
инсп. К. Стойчева потвърждение
на дадените по-рано обяснения на л.св. М., преместен в Затворническо общижитие
Житарово, както и след преценка достоверността на обясненията на изтърпелият
наказанието си Радостин С., предвид обстоятелството, че същият е бил бакар и е
било логично по това време да е бил при решетките на коридора, за да очаква да
бъде пуснат да донесе храната на групата, както и след преценка на разстоянието
между решетката при тези две лица и решетката на коридора на V-та група, описано като
5 метра, е достигнал до извод, че двамата лишени от св. са могли фактически да
чуят казаното от М.М., преценил за действително извършването на нарушението,
както и авторството му в лицето на жалбоподателя, въпреки оспорването на тези
изводи от самия М.М..
На
24.11.2020г. лишеният от свобода бил изслушан от началника на затвора Бургас
във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение на 04.10.2020г., за
което бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя /лист 13 по делото/, без
вписване на доказателствени искания или др. обстоятелства от страна на
жалбоподателя.
На
същата дата 24.11.2020г. е издадена обжалваната заповед на началника на затвора
Бургас, с която на лишения от свобода М.М. е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия” на
основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3 и т.4 във
вр. с чл.100, ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Недоволен
от наложеното му дисциплинарно наказание М. го обжалвал пред Административен
съд Бургас.
Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние –
действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се
нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Според
чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неспазване на
реда и дисциплината в помещенията или на работното място; според т.5 такова е и
всяко неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени
в този закон, а според т.7 на същата норма такова е и физическата саморазправа
с лишени от свобода или служители, както и закана за такава;
От
съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане
на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Съдът
намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на
извършената проверка. Тя се потвърждава и от събраните в хода на откритото
съдебно заседание гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели А.
и М., които потвърждават данните изнесени в обясненията им. Показанията на М.
са колебливи, първоначално сочи, че е бил мотивиран от л.св. Радостин С. да ги
напише, като самият той се опитва да обясни, че не познава М. лично, затова не
може да каже дали именно той е изрекъл написаното, но след като потвърждава, че
пред К. Стойчева е потвърдил
написаното, заявява с категоричност, че в лицето на М. разпознава човекът,
изрекъл заканите по отношение на постовите и че те са в смисъла, посочен в
обясненията му. Тези негови думи се възприемат от съдебния състав като верни и
отговарящи на обективната истина, доколкото и от разпитания в о.с.з. свидетел А.
става ясно, че самият М. е видян на решетката с л.св. Радостин С., като А. им е
направил забележка да се отдръпнат назад. Що се отнася до показанията на
останалите двама свидетели - Й.С.М. и С.В.А., става ясно, че същите не са били
очевидци на случилото се, чули са размяна на реплики, но не могат да
индивидуализират между кои лица е станало това. Съдът приема изложеното от
тяхна страна за недостоверно и изложено в защита на тезата на жалбоподателя М.,
тъй като няма основание същите да не могат да разпознаят гласа на последния,
предвид обстоятелството, че населяват общо помещение.
При
такаустановената фактическа обстановка обаче, съдът не споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи от страна на
административнонаказващия орган. По съществото на спора, органът е намерил
поведението на М. за съставомерно нарушение по чл.100, ал.2, т.1, т.5 и т.7 ЗИНЗС. Съдебният състав намира, че правилно поведението на М., изразяващо се в
отравяне на закани и обиди представлява нарушение на дисциплината в помещенията
на затвора, тъй като разпоредбата на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС задължава
лишените от свобода да спазват установените за тях правила, включае това за
спазване на дисциплина което М. не е сторил. В случая от доказателствата по
делото не се установява да е налице нарушението по т. 5. Нормата е бланкетна и
сама по себе си не съдържа конкретно правило за поведение. Не е посочено, а и
от доказателствата не се установява кое е това конкретно правило което е
нарушил жалбоподателя.
В
същото време, безспорно се установява нарушението по т. 7 - физическа
саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава. От
представените по делото писмени документи и свидетелските показания се
установява, че действително, посочените в заповедта закани са отправени от
задържаното лице към дежурните надзиратели. Заканите "Много скоро моите
хора нбавън ще ви намерят и ще разберете
, че съм фактор и не трябва да се занимавате с мен“ са възприети от мл. инсп. А.
и мл. инсп. Белбер непосредствено, които потвърждават това и в свои докладни
записки, а А. и в о.с.з. Те не се оборват от свидетелските показания на
посочените от жалбоподателя свидетели. Без значение е, споделеното от жалбоподателя,
че под „моите хора“ е имал предвид своите близки навън, които е имал намерение
да поиска да потърсят отговорност по отношение на мл. инсп. Белбер пред
Началника на затвора. Заплахите са отправени към дежурните надзиратели Белбер и
А. и са възприети като такива. В случая е ирелеватно обстоятелство какво точно
е искал да каже жалбоподателя и дали е имал предвид подаването на жалби, или
физическо/психическо насилие. От обективна страна отправените реплики са от
такова естество, че могат да бъдат възприети като закана/заплаха. От друга
страна, пояснението, че се касаело за иницииране на производство против Белбер
пред началника на Затвора, не е сведено до знанието на адресата на заплахите, и
за него остава единствен възможен начин да ги възприеме именно като такива –
закана и заплаха за саморазправа. В тази връзка, последващите разяснения какво
точно е имал предвид жалбоподателя, изричайки тези думи и изрази по адрес на
главния надзирател, са ирелевантни към извършеното дисциплинарно нарушение.
Доказателства, които да опровергаят фактическите констатиции в оспорения акт,
не бяха представени в хода на настоящото производство.
Що
се отнася до вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание съдът счита,
че по вид то съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, тъй
като за нарушенията по чл.100, ал.2, т.7 ЗИНЗС същият закон предвижда в
разпоредбата на чл.102, ал.2 възможност за налагане на дисциплинарното
наказание по чл.101, т.7 - изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия. Същото е наложено на предвидения в закона максимум с лаконичния
мотив, посочен в заповедта, че до момента жалбоподателят е търпял многократни
дисциплинарни наказания. В същия момент от представения доклад за периода на
годишна текуща атестация, изработен на 12.08.2019г. изрично се сочи, че не се
констатират случаи на извършване на дисциплинарни нарушения, който официален
документ влиза в противоречие с мотивите на заповедта. Същите мотиви изискват
подробна и точна и далеч по-обстоятелствена обосновка и предвид това, че
размерът надвишава значително предложеният от страна на началник сектор СДВР
гл. инсп. Н. Стайков, който е предложил наказание от пет денонощия.
С
оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила и целта на
закона, и в нарушение на материалните разпоредби за определяне на наказанието,
поради което следва да бъде отменена, преписката
да бъде върната на органа, издал заповедта, със задължителни указания за точно
приложение на разпоредбата на чл.102, ал.1 ЗИНЗС в частта изискваща точно и
обстоятелствено мотивиране размера на наказанието с поведението
на М. преди допускането му.
Така
мотивиран и на основание чл. 111, ал.5 и ал.6, т.3 от ЗИНЗС, Административен
съд Бургас, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед № 819/24.11.2020г. на началника на затвора Бургас, с която на М.Т.М.,
ЕГН **********, понастоящем в затвора Бургас - V гр. е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет)
денонощия”.
ВРЪЩА
преписката на органа, издал заповедта за изпълнение на указанията, изложени в
мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: