Р Е
Ш Е Н
И Е № 260153
гр. Пловдив, 31.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с участието на
съдебен секретар Гинка Големанска и прокурор Светлозар Чераджийски, след
като разгледа докладваното от съдия Даниела Събчева ВНОХД № 743/2021г. по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Р.К., повереник на частния обвинител и
граждански ищец Т.К., жалба от гражданския ищец С.П. и протест на Районна
прокуратура гр.Пазарджик, всички срещу присъда № 260026 от 05.11.2020г по НОХД
№825/2019г на Районен съд – Пазарджик. С присъдата първоинстанционният съд е
признал подс.Р.С.В. за невиновен в извършване на престъпление по чл.286, ал.2
от НК и го оправдал. Със същия съдебен акт предявените граждански искове от страна на
гражданския ищец К. и гражданския ищец П. били отхвърлени като неоснователни.
С жалбата от адв.К. първоинстанционната присъда се обжалва в нейната
наказателна и гражданскоправна част. В мотивите към присъдата се твърди, че
постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се липса на мотиви поради липса на
задълбочен анализ на доказателствата, липса на отговор на отправените в хода на
съдебните прения възражения. Иска се присъдата да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С жалбата от гражданския ищец С.П. присъдата се обжалва в гражданско
правната й част, но в допълнението към нея се сочат и съображения срещу
изводите на съда по въпросите за авторството и вината и се правят искания в
тази насока. Твърди се липса на мотиви в първоинстанционната присъда, поради
липса на изложен обстоен анализ на доказателствата. Иска се присъдата да бъде
отменена и подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение, както и да бъде осъден да заплати причинените на гражданския ищец П.
неимуществени вреди. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
В протеста на Районна прокуратура гр.Пазарджик и допълнението към него се
твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че мотивите
представляват декларативни изявления, без каквото и да е обсъждане и анализ на
доказателствата. Прави се разбор на доказателствата, които според прокурора
сочат на осъществено от обективна и субективна страна престъпление. Иска се присъдата
да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която подс.В. да бъде
признат за виновен. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да
бъде върнато за ново разглеждане на първа инстанция поради допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на процесуалните права на
прокуратурата, частния обвинител и
гражданските ищци, както и поради липса на мотиви.
Срещу постъпилите жалби и протест е депозирано възражение от защитника на
подс.В.- адв. П.. В същото се сочи, че жалбите и протестът са допустими, но
неоснователни. Изтъква се, че действията на подс.В. са представлявали собствена
оценка на чужди действия, което не съставлява престъпление по чл.286 НК. Твърди
се наличие на подробни мотиви към първоинстанционната присъда. Сочи се, че
присъдата не е била протестирана от РП Пазарджик в гражданската й част. Твърди
се още, че с жалбата на адв.Р.К., представляващ ЧО и ГИ К., не се атакува
присъдата в гражданската й част. По отношение на жалбата на гражданския ищец П.
се сочи, че със същата се правят искания в наказателната част на присъдата,
което се твърди за недопустимо, с оглед процесуалното качество на
жалбоподателя. Твърди се липса на конкретни съображения относно обжалването на
присъдата от гражданския ищец П. в гражданско правната й част.
В съдебно заседание прокурорът поддържа подадения протест, а частният
обвинител и гражданския ищец поддържат депозираните жалби.
В последната си дума подсъдимия моли решението на първостепенният съд да
бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери
изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът и жалбите са ДОПУСТИМИ, подадени от правоимащи лица в
законоустановения срок.
По същество те са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Първостепенният съд приел следната фактическа обстановка:
В проведено в РС-Пазарджик съдебно заседание по гр.д. №3490/2016г., в хода на съдебното
заседание адв.Т.К., като упълномощен представител на ответника С.П. заявила:
„Госпожо съдия, на подобни твърдения ние бихме отговорили по друг начин- не
отговарят на истината тези твърдения, че със заплашителен тон моят доверител
прави опит да говори с детето си, той няма друга възможност за контакт с това
дете, напротив и той самият счита, че детето е в риск, защото има данни, че
майката дори в момента прави секс пред детето с любовника си, такива данни са
дадени от близкото обкръжение на майката и нейния любовник Р. еди кой си“. След
това пострадалият по настоящото дело С.П. заявил в същото съдебно заседание по
гражданското дело следното:“15-годишно момиченце го каза това нещо, детето ти е
в такава среда, че ще побъркат детето ти, цитирам думите й, какво повече да Ви
кажа“. Посочените изявления били отразени в съдебният протокол. На 02.03.2017г
подс.Р. ***/02.03.2017г срещу С.П. и Т.К., в която твърдял, че на 30.11.2016г
двамата извършили спрямо него публична обида и клевета, тъй като заявили, че
той прави секс със съпругата на С.П.- ** пред малолетното му дете *. Въз основа
на тъжбата в РС-Пазарджик било образувано НЧХД 313/2017г, но поради отвод на
съдиите от РС-Пазарджик, на основание чл.43, ал.3 от НПК било образувано НЧХД№419/2017г
по описа на РС Ихтиман. В хода на самото производство за престъпление от частен
характер подс.В. оттеглил жалбата за престъплението обида и производството в
тази част било прекратено. Производството, образувано по жалбата за клевета, завършило
с оправдателна присъда, потвърдена с
решение на въззивния съд по ВНЧХД 245/2018г по описа на ОС - София.
Видно от съдържанието на
атакуваната присъда, описаната фактическа обстановка е била установена от първостепенният
съд въз основа на изброени в акта доказателствени източници, за които първостепенният
съд е посочил, че ги възприема в цялост и не намира да са налице противоречия,
които да следва да бъдат обсъдени от негова страна. Това са обясненията на подс.В. и показанията
на свидетелите Ст.П., Т.К., Б.*, **, И.*, за които първостепенният съд е
посочил, че взаимно се допълват. При проверката на тези доказателствени
източници действително се установяват фактите, приети за установени от
първостепенният съд. В мотивите си първостепенният съд отличил отделна група
доказателства- показанията на свид.*, свид.* и тези на малолетното дете Ж. П..
За последните съдът е посочил, че стоят в основата на извода му, че
разгласените обстоятелства за конкретно поведение на подсъдимия и бившата
съпруга на гр.ищец П. не са истина.
Действително събраните по делото
доказателства и възпроизвелите ги доказателствени средства са обсъдени
пестеливо от страна на първостепенният съд, което обаче предвид фактическите и
правни особености на конкретния случай позволява въззивният съд на проследи как
проверяваната съдебна инстанция е формирала вътрешното си убеждение по същество
на делото. Това е така, тъй като първостепенния съд е изложил ясно и
недвусмислено становището си за правнозначимите при конкретния казус факти и тяхното
правно значение. Първостепенният съд ясно е посочил в мотивите си, че не се
установява злоупотреба с правото на жалба от страна на подс.В., тъй като не се
доказва твърдените обстоятелства, изнесени от К. и П. в заседанието пред
РС-Пазарджик да са истина. Липсват каквито и да е доказателства, които да
сочат, че подсъдимият е правил секс със свид.* пред малолетното дете П.. От тук
следва, че депозирането на частна жалба от страна на подсъдимия е резултат на
правомерно упражнено негово право и тази му деятелност няма как да обоснове
съставомерност от обективна и субективна страна по чл.286 НК. Този извод на
първостепенният съд е обоснован в достатъчна степен и същият не се оборва от
нито едно доказателство по делото, поради което същият напълно се споделя от
настоящата съдебна инстанция.
Престъплението по чл.286 НК се
извършва единствено при форма на вина пряк умисъл, като деецът следва да
съзнава всеки признак на престъплението от обективна страна. Такъв признак на
престъплението от обективна страна е невинността на процесуално определените
като пострадали лица по настоящото дело, за която у дееца следва да има ясни представи. В
конкретния случай съзнание за невинността на пострадалите би могло да
съществува у подсъдимия, веднъж ако пострадалите не бяха изразили съответното
становище пред РС-Пазарджик, документирано в надлежен доказателствен източник, и
втори път ако твърденията им се окажат истина. Безспорен факт по делото са
казаните думи от страна на ЧО и ГИ К., подкрепени с изявление в същия смисъл от
ГИ П.. Съдържанието на конкретните реплики се установява от съдебният протокол от 30.11.2016г по гр.д. №3490/2016г., на РС-Пазарджик, който е годен източник на доказателства и се
ползва с официална удостоверителна сила. След като е факт заявеното от К. и П.,
то за установяване на престъпление от обективна
страна остава да се провери истинността на казаното. Нито едно от
доказателствата по делото не установява подс.В. да е извършвал такава
деятелност, каквато К. и П. съобщават пред гражданския съд. В тази насока е и
становището на първостепенният съд. Същият
приема, че не се доказва да е истина казаното от ЧО и ГИ К., допълнено с
изявлението на ГИ П., всички те отразени в протокол от съдебно заседание от 30.11.2016г . Изводът си в тази насока
първостепенният съд прави въз основа на показанията на малолетният свидетел *П.
и това е обяснимо, тъй като тези показания са единствения първичен доказателствен
източник с потенциал да възпроизведе факти за твърдяното поведението на
подсъдимия.
По повод възраженията на
прокурора, следва да се уточни, че възприятията на малолетния свидетел П.,
отразени в становище за психологическа консултация на д-р * и потвърдени с
показанията на д-р *, не установят истинността на казаното от К. и П. пред
гражданския съд. Фактът, че малолетният свидетел е виждал посочените лица голи,
както и размяна на прегръдки и целувки между тях по никакъв начин не може да
формира извод в твърдяната от ЧО и ГИ К. и ГИ П. насока пред гражданския съд.
Сами по себе си тези обстоятелства, не се отличават с конкретика, която да
изясни и подкрепи подобни твърдения. Не се установява какво значение е вложило
малолетното дете в използваната от него дума „голи“, в каква точно обстановка и
в какъв момент е формирало то тези свои възприятия за са се извлече в пълнота значението
на подобно поведение. Също така твърденията за прегръдки и целувки могат да
установят единствено наличието на близки интимни отношения, но те не могат да
се възприемат като демострирани пред детето сексуални такива. Това общо
описание на поведение на подс.В. няма този доказателствен потенциал, който прокурора,
пострадалите и повереника му придават. Също
така самите твърдения на пострадалите за поведението на подсъдимия се явяват
производни и поради този си характер показанията им не са достатъчни за да
установят твърдяното обстоятелство по несъмнен начин. Те не кореспондират с показанията на свид.* и
данните от медицинското му становище, тъй като последните не водят до изводи за
извършен сексуален акт, предвид казаното по-горе. След като никое от доказателствата по делото не установява неморално и
неправомерно поведение от страна на подсъдимия В., то изнесените обстоятелства
от К. и П., сочещи подобна деятелност не
могат да бъдат кредитирани. Не се
доказва казаното от К. и П. да е било
истина съответно няма как депозирането на частна жалба от страна на подс.В. да
е съпроводено със съзнание за тяхната невинност. От изложеното е видно, че с
действията си подс.В. не е осъществил престъплението по чл.286, ал.1 от НК, за
което е бил привлечен като обвиняем, нито от обективна, нито от субективна
страна.
Неоснователно е възражението на ГИ П. относно неправилно
възприемане на съдържанието на изречените от него думи. Видно от същите:
„15-годишно момиченце го каза това нещо, детето ти е в такава среда, че ще
побъркат детето ти, цитирам думите й, какво повече да Ви кажа“, ГИ С.П. се е солидализирал с казаното по-рано
от свид.К. в качеството й на негов процесуален представител по воденото
гражданско дело, като освен, че е изразил знание за същите обстоятелства ги
допълнил с информация за източника им. В тази насока са и показанията на свид.К.,
дадени пред първоинстанционния съд, която казва че П. е потвърдил нейните думи,
както и че казаното от нея всъщност и е станало известно от клиента й -самият С.П..
Изложеното сочи, че няма съмнения за значението на казаното от ГИ С.П., поради
което възраженията му в обратния смисъл са неоснователни.
По възраженията на ГИ П., следва да се отбележи още, че
първостепенният съд не е нарушил правата му като е дал ход на делото в негово
отсъствие. Пред въззивния съд бяха представени доказателства за наличие на
уважителна причина за неявяване на гражданския ищец, свързана с неговото
здравословно състояние. Такива доказателства обаче пред първостепенният съд не
са били налични към датата на съдебното заседание, когато гражданският ищец не
се е явил. Същият е бил представляван по делото от повереник, който също не се
явил на заседанието от 05.11.2020г и няма доказателства да е била налице
уважителна причина за това. Фактът на упълномощаване на процесуален
представител от страна на гражданския ищец означава, че същият е имал
възможност да уведоми съда за наличните уважителни причини за неявяването си
както и да изрази чрез него становището си по хода на делото. Това не е било
сторено, което обосновава единствения възможен извод- че гражданският ищец,
след като е разполагал със средства да охрани правата си в производството, не е
желаел към онзи момент да осигури правото си да участва в наказателното
производство. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на
гражданския ищец по този въпрос.
Настоящият съдебен състав счита, че образуването на
настоящото наказателно производство изначално се намира в конфликт с правото на
жалба на подс.В., имплицитно заложено в правото му по чл.10 от ЕКЗПЧ свободно
да изрази мнението си. Това е така, защото съдържанието на направените процесни
твърдения от К. и П. пред гражданския съд предполага възможността те да
засегнат честта и достойнството на лицето, за което се отнасят, което
обосновава и правото му да потърси защита по законов ред. Това е сторил в
случая и подс.В., като е упражнил конституционното си право на жалба по чл.45
от върховния закон на РБългария. В тази насока се отличава и съдебната практика
на ЕСПЧ- ДЕЛО МАРИНОВА И ДРУГИ срещу БЪЛГАРИЯ (Жалби № 33502/07, 30599/10,
8241/11 и 61863/11). ЕСПЧ сочи в това съдебно решение, че в подобни случаи на
разследвано набедяване/клевета следва да се провери дали подалото сигнала лице
/в случая въпросът е относим към подс.В./ е могъл да предвиди до степен, която
е разумна за конкретните обстоятелства, че той би могъл да бъде намерен за виновен
във връзка с твърденията, които прави. Това би било така, ако подалото сигнала
лице е недобросъвестно. Видно от фактите по настоящото дело, подс.В. се
почувствал засегнат от думите на К. и П. изречени в съдебното заседание пред
гражданския съд и по повод случая се посъветвал с адвокат как да защити правата
си. Съответно подс.В. е нямал как да
предвиди, че той може да бъде счетен за виновен относно твърденията си при
депозиране на частната жалба пред съда, при положение, че думите действително
са били изречени и е бил консултиран по повод тях от лично избран професионален
адвокат.
Действията на подс.В. са били мотивирани от желанието му да охрани честта и
достойнството си което сочи, че той е бил напълно добросъвестен и нито едно доказателство
по делото не оборва този факт.
С оглед изложеното, въззивният съдът намира,
че проверяваният първостепенен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради
което на основание чл. 334, т.6, вр. чл.338 от НПК същият следва да бъде потвърден, а депозираните срещу него протест и
жалби следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
По тези
съображения Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 260026 от 05.11.2020г по НОХД №825/2019г на Районен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.