№ 14
гр. Плевен, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500831 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение № 1584/ 28.10.2022г. по гр.д.№ 4768/2022г. Плевенски районен
съд ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.
№4856/2020 г. по описа на РС-Плевен издръжка, както следва:ОСЪЖДА В. К.
С., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2, ап.4, ДА
ЗАПЛАЩА на М. В. С.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител И. В. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, месечна издръжка
вместо по 200 лева, по 260 лева, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 05.09.2022 г., до настъпването на обстоятелства, водещи до
изменението или прекратяването й, платима до пето число на месеца, за който
се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане, като за разликата до претендирания
размер от 350 лева ОТХВЪРЛЯ иска КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В. К. С., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2,ап.4, да заплати по сметка на Районен
съд-Плевен сумата от 86,40 лева,представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. К. С., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2,ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И., ЕГН
**********, от гр.Плевен, в качеството й на майка и законен представител на
малолетната М. В. С.а, ЕГН **********, сторените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 222,86 лева, съразмерно с уважената
1
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. В. И., ЕГН **********, от
гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ на В. К. С., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“
№***, вх.***, ет.2,ап.4 сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 39 лева, съразмерно с отхвърлената част от
иска.ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение
на решението.
Това решение е връчено на В. К. С.,на 31.10.2022г. с оглед на което срокът
за неговото обжалване изтича на 14.11.2022г.
Още на 07.11.2022г.е постъпила въззивна жалба от В. К. С.,чрез
пълномощника му адв.А. К..Решението се обжалва в частта с която е увеличен
размерът на издръжката от 200 лв. на 260лв.,както и по отношение на
присъдените деловодни разноски .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК, тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , от надлежен процесуален
представител на страната по делото , може да се приеме ,че има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК ,внесена е дължимата д.т.,
поради което като редовна и допустима следва да бъде разгледана в открито
съдебно заседание.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
искания за събиране на нови доказателства.
Срещу въззивната жалба не е подаден писмен отговор от противната страна
в определения двуседмичен срок от връчването на препис от жалбата.
Плевенски окръжен съд , като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо ,но по съществото на спора неправилно в обжалваната му част
решение ,което следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго
решение по съществото на правния спор с което искът за увеличаване на
издръжката да бъде отхвърлен като неоснователен.
Както е известно размерът на издръжката зависи от два основни фактора -
чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В
случая според въззивната инстанция, и двата фактора са неправилно прецени
от ПлРС,което е довело до неправилен извод, че са налице условията за
увеличаване на присъдената с решението по гр.д.№ 4856/ 2020г. на РС-Плевен
издръжка на малолетното дете М. В. С.а.
По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението от
исковата молба ,че са нараснали нуждите на малолетното дете в сравнение с
предходния период за който е била дължима издръжката в размер на 200лв.
месечно.Според доказателствата по предходното гр.д.№ 4856/2020г. на РС-
Плевен детето е посещавало ДГ“*** „ като ученичка в І-ва възрастова група
,а според представените по настоящото гр.д.№ 4768/22г. на ПлРС детето М.
2
посещава трета група ДГ „*** „ в гр.Плевен за учебната 2021г./2022г. и
продължава да посещава четвърта група за учебната 2022/23г. В т.см. е
очевидно ,че няма съществена промяна в социално положение на детето - то
продължава да посещава детска градина , като по делото не са представени
никакви доказателства за размера на заплащаната месечна такса за детска
градина , а още по –малко пък може да се прави извод ,че тази такса е
увеличена в сравнение с предходните години , когато детето е било в ДГ“***
„. Размерът на евентуално заплащаната такса за детска градина не е
общоизвестен факт, който да не подлежи на доказване от ищцата и който
съдът да е длъжен да изследва и съобразява служебно. Поради това ,от гл.т.
на разходите за обучението на детето не е доказана промяна към тяхното
увеличаване ,което респ. да налага и повече средства от неговите родители за
посрещане на тези потребности.
Не се твърди в исковата молба и не се доказва детето да има и някакви
специфични само за него потребности ,които да надвишават
средностатистически нуждите на едно дете на същата възраст от издръжка.
Посочените в социалния доклад , изготвен от Агенция за социално
подпомагане податливост на настинки, необходимост от посещения при
зъболекар и боледуване от трета сливица не са фактори ,които да сочат
някакви значими изключения от обичайното за децата на тази възраст
здравословни проблеми и които да налагат извършването на необичайно
високи разходи за решаване на такива проблеми.
Вярно е ,че има развиващи се инфлационни процеси в страната ,но следва да
се има предвид, че издръжката за малолетното дете от раждането на детето
досега вече е била изменяна два пъти- първоначално от 120 лв. на 150лв., а с
решението от 29.01.2021г. по гр.д.№ 4856/2021г. на РС-Плевен – от 150 лв. на
200лв.,т.е.инфлационните процеси не са останали неотчетени през времето,
изтекло от раждането на детето на 11.11.2016г. до 2021г. откогато е
предходното решение на съда по този въпрос.
На второ място, налице са обстоятелства ,които сочат негативно изменение
на втория фактор от който се определя размерът на издръжката -
възможностите на лицето, което я дължи.От събраните доказателства по гр.д.
№ 4856/2021г. на РС-Плевен става пределно ясно ,че ответникът В. К. С. е с
променен имиграционен статут във В. ,където се намира ,който включва
забрана да работи ,да учи , както и задължение да живее на точно определен
адрес –„***“ 8 / вж. неоспореното писмено доказателство на л. 30-31 от
делото на РС-Плевен /. От допълнително представеното писмено
доказателство на л.53-54 от делото на РС-Плевен пък става ясно ,че това
положение на ответника остава непроменено и към 02.10.2022г. , откогато е
датирано писмото от М. Л.-адвокат по имиграционно право,която се е
ангажирала със защита интересите на В. К. С.,като в него изрично се сочи
,че ответникът продължава да е с ограничено право за работа и не е в
състояние по тази причина да реализира никакъв доход . Липсата на доходи
за периода 2021/22г. се потвърждава и от представената данъчна декларация
на В. С. / вложена на л. 35-36 от делото на РС-Плевен / според която му е
начислен нулев данък.
3
От тези писмени доказателства,които не са оспорени от противната страна
по делото, се установява ,че ответникът не е реализирал доходи от труд през
периода 2021г-2022г. ,като са налице обективни причини за това – променен
имиграционен статус,който е свързан със забрана за лицето да полага труд
във В. и заедно с това със забрана да напуска определения адрес на който
пребивава там. От това следва, че дори да иска ,ответникът е поставен в
условия на обективна невъзможност да реализира доходи от труд ,чрез които
да може пък да осигурява по –висока издръжка за малолетното си дете М..
Освен това ,както се вижда от вложеното на л. 27 от делото на РС-Плевен
писмено доказателство –удостоверение за раждане , ответникът има друго
дете- Д. В. С.а ,родено на 28.05.2017г. ,което живее с него във В. . Като се
има предвид това обстоятелство ,както и посочената по-горе забрана за В. С.
да полага труд във В. ,то се налага извод ,че новото семейство на В. С.
състоящо се от него , от детето Д. и от майката на това дете- В.Н.Т. , се
издържа изцяло с доходите на майката на това второ дете и ако бъде
определен по-голям размер на издръжката на детето М. , то този разход
фактически би бил възложен на В.Т. ,която обаче няма никакво задължение за
осигуряване издръжката на детето М..
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че не са налице
в конкретния случай условията на чл. 150 във вр. с чл. 142, ал.1 от СК за
увеличаване размера на издръжката ,която В. С. дължи на малолетното си
дете М. .
Все в т.вр. следва да се отбележи и факта ,че и предходният размер на
издръжката от 200лв. ,определена по гр.д.№ 4856/2020г., е надвишавал
минималния размер на издръжката ,считано към 29.01.2021г./когато е
постановено решението по делото /и към която дата минималния размер на
издръжката на малолетно дете е бил 162,50лв./ 1/ 4 от минималната Работна
заплата ,която за времето от 01.01.2021г.- 31.03.2022г.е била в размер на
650лв. Издръжката в размер на 200лв. месечно все още продължава да е над
минималната издръжка ,дори спрямо минималната работна заплата от 710 лв.
,която се получаваше в страната до 31.12.2022г. / минималният размер на
издръжката при тази МРЗ беше равен на 177,50лв./, а дори и при последното
изменение в размера на минималната работна заплата от 01.01.2023г.
,откогато тя стана 780 лв., издръжката от 200лв. надхвърля минималния
размер на дължимата издръжка ,който според тази МРЗ е 195лв.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че решението
на РС-Плевен в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо това
да бъде отхвърлен искът ,предявен от И. В. И. като майка и законен
представител на малолетното дете М. В. С.А за изменение на издръжката
,дължима от бащата В. К. С. , от 200лв. на 260лв. ,като неоснователен.
С оглед този изход на делото по правния спор ,следва да бъде отменено
решението на РС-Плевен и в частта с която В. С. е бил осъден да заплати на
И. В. И. направените от нея деловодни разноски в размер на 222,86 лв., както
и присъдената д.т. 86,40лв. в полза на ПлРС.
Освен това вместо присъдените в полза на В. С. деловодни разноски в
4
размер само на 39 лв. , следва да бъдат присъдени в негова полза пълният
размер на направените от него деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение пред ПлРС ,които според представения договор за правна
помощ са в размер на 150лв. , а така също и направените от въззивника
деловодни разноски пред въззивната инстанция които включват адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. ,както и платената от него държавна такса
за въззивното обжалване в размер на 43,20лв. или общо деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 223,20лв.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1584/ 28.10.2022г. по гр.д.№ 4768/2022г. на
Плевенски районен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ с която се ИЗМЕНЯ
на основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.№4856/2020г. по
описа на РС-Плевен издръжка, както следва:ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2, ап.4, ДА ЗАПЛАЩА
на М. В. С.а, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.
В. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, месечна издръжка вместо по 200 лева,
по 260 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2022 г.,
до настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й, платима до пето число на месеца, за който се отнася, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното изплащане, както и В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ с която се
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК В. К. С., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2,ап.4, да заплати по сметка на Районен
съд-Плевен сумата от 86,40 лева,представляваща държавна такса върху
увеличения размер на издръжката и се ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от
ГПК В. К. С., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2,ап.4,
ДА ЗАПЛАТИ на И. В. И., ЕГН **********, от гр.Плевен, в качеството й на
майка и законен представител на малолетната М. В. С.а, ЕГН **********,
сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
222,86 лева, съразмерно с уважената част от иска , а така също и В ЧАСТТА
с която се ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И. В. И., ЕГН
**********, от гр.Плевен ДА ЗАПЛАТИ на В. К. С., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.“***“ №***, вх.***, ет.2,ап.4 сторените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 39 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. В. И. като майка и законен представител на
малолетното дете М. В. С.А иск по чл. 150 от СК за изменение на
издръжката,дължима от бащата В. К. С. , от 200лв. на 260лв. , като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетното дете М. В. С.А да заплати на В. К. С., с ЕГН **********
направените от него деловодни разноски пред РС-Плевен ,които са в размер
5
на 150лв./платено адвокатско възнаграждение / ,както и да му заплати
направените от него деловодни разноски пред въззивната инстанция в общ
размер на 223,20лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6