Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/03.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично
съдебно заседание проведено на осми юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9689 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба от А.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** срещу С.Й.А., ЕГН **********,
адрес: *** и З.Ж.З., ЕГН **********, адрес: ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.134 ЗЗД вр. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт *********. на нотариус М Т, поради накърняване на добрите нрави; в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за прогласяване по отношение на
ищеца, недействителността на разпоредителната сделка, обективирана
в нот. ****** на нотариус М Т,
по силата на която втората ответница се е разпоредила в полза на първия
ответник със следния недвижим имот: **** № ***, находящ се
в ********* и в
условията на евентуалност иск с правно основание чл.134 ЗЗД вр.
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.07.2012г., поради неизпълнение от страна на купувача на задължението за
заплащане на покупната цена.
С Определение постановено в о.с.з.,
проведено на 23.02.2018г., З.Ж.З. е конституирана като съищец
по исковете с правно основание чл.134 ЗЗД вр. чл. 26,
ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.134 ЗЗД вр. чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Твърди, че по
силата на саморъчно завещание, обявено с протокол от 29.08.2012г. на нотариус
О С, вписан на ****.
под том. *****, нот. дело № *** в Агенцията по вписванията гр.Варна е
собственик на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ************, съставляващ имот с идентификатор ****състоящ
се от една стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 4 0, 25 кв.м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № **, както и 0,2718% идеални части от общите
части на сградата и 0,2718% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при
съседи на жилището: изток - aп.
***; запад - aп.**; север-стълбище; юг-зелени площи;
горе-ап.**;
от долу-ап.** и на избеното помещение:запад - избен
коридор; север-изба № ***
юг-изба № ***
и горе - зелени площи и жилища.
С
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, майката на
ищеца М К В, поч. на 26.06.2012г., обективиран в нотариален акт ******* на нотариус при ВРС, прехвърлила на
внучка си З.Ж.З. гореописания имот срещу задължение за гледане и издръжка.
По
предявен от ищеца иск, с Решение № 1212/18.06.2015г., постановено по в.гр.д. №
1002/2015г., Варненският окръжен съд развалил сключения между майка му и З. Ж.З.
договор за прехвърляне на имота, поради неизпълнение на задълженията за гледане
и издръжка.
На 12.07.2012г. длъжникът на ищеца З.З. сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който се разпоредил с ап.** в полза на
ответника С.А. за сумата от 13 764.60 лева. Поддържа се, че купувачът по
сделката не е изпълнил задължението си да заплати договорената продажна цена,
както и че договорената между страните продажна цена била много по-ниска от
пазарната, което е основание за прогласяване на нищожността на сделката, поради
накърняване на добрите нрави. Ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на сурогационен иск от качеството си на
кредитор на З З.,
бездействието на последната да защити интересите си накърнени с процесния договор за покупко-продажба и невъзможността да
удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника си. Моли за прогласяване
нищожността на договора, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в
нееквивалентност на престациите по договора, а в
условията на евентуалност за разваляне на договора за покупко-продажба на
имота, поради неизпълнение от страна на купувача на задължението му за заплащане
на продажната цена. Отделно от горното ищецът счита, че ответниците
- договарящи страни по сделката, обективирана в НА ****, със сключването на същата са имали намерение да
накърнят неговите интереси, в качеството му на действителен собственик на апартамента
по завещание и кредитор на ответницата З., което обуславяло правния му интерес
от предявения в условиятана евентуалност иск с правно
основание чл.135 ЗЗД. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в
срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват
предявените искове. Считат иска за
прогласяване нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави за
допустим, но неоснователен. Навеждат доводи за недопустимост на останалите
искове, а в условията на евентуалност за тяхната неоснователност. Оспорват, че
ищецът има качеството на кредитор на З.З.. Твърди се,
че купувачът по сделката е погасил задължението си за плащане на цената чрез
прихващане. Сочат, че са живели на съпружески
начала от 2000г. до средата на 2011г.. От 2011г. са във фактическа раздяла, като
З.З., заедно с общото им дете Й С Й., роден през
2001г. останали да живеят в ****, а С.А. ***. Постигнали са съгласие да прихванат насрещните си взаимни задължения
- задължението на З. за връщане на парите, изтеглени от А. и послужили
за изграждане на собствената й къща, срещу задължението на А. да заплати цената
на закупения апартамент. Считат, че не е налице твърдяната нищожност, доколкото
пазарната оценка не надвишавала двойния
размер на данъчната оценка. Твърди се, че С.А. изтеглил кредити на обща
стойност 32 912.35 лева, които вложил в
довършването на новата къща на З.. В същото време З. му продала свое имущество
на стойност 13 764.60 лева, като съотношението
между дадено и получено е в полза З.. В този смисъл липсвало увреждане
на кредитора. Молят за отхвърляне на исковете.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 191, т. XXXIX, дело № 9647/1993г. на нотариус при ВРС, майката
на ищеца М К В, поч. на 26.06.2012г. е прехвърлила на
З.Ж.З. гореописания имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Представено
е саморъчно завещание, обявено с протокол от 29.08.2012г. на нотариус О С,
вписан на ****,
нот. дело № *** в Агенцията по вписванията гр.Варна, с което ищецът се
легитимира като собственик на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ** находящ се
в ****.
По
предявен от ищеца иск, с влязло в сила Решение № 1212/18.06.2015г., постановено
по в.гр.д. № 1002/2015г., Варненският окръжен съд развалил сключения между
майка му и З. Ж.З. договор за прехвърляне на имота, поради неизпълнение на
задълженията за гледане и издръжка.
На
основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните, че С.Й.А. и З.Ж.З. имат общо дете от
съвместното си съжителство.
На 12.07.2012г. З.З.
е сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който се
разпоредила с ап.111 в полза на ответника С.А. за сумата от 13 764.60
лева, видно от нотариален
акт № 185, том 1, дело № 149/2012г..
От заключението по допуснатата СОЕ се установява, че пазарната стойност на
апартамента към 12.07.2012г. е 36 770 лева.
Представен е Нотариален акт ***г., от който е видно, че на 07.05.2001г. З.З. е
придобила възмездно дворно място, находящо се в село ***, цялото с площ 730 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда.
Св. Ц в изложението си
установява, че познава ответниците по делото, виждал
ги е заедно и през 2012г..
От показанията на св. Н Д., се установява, че познава ответниците от 2001г., когато му станали комшии в ***. Имали стара къща,
която съборили и на нейно място построили нова, като за довършването й Слави
теглил заем. Знае, че 2011 год. са се разделили и не живеят заедно. Сега З. ***, а С. ***11г. е виждал С. в *** - събота или неделя да идва
при сина си. З.
прехвърлила на С. апартамента, защото не можела да му върне парите.
В показанията си св Г В установява, че познава С.
и З. от 2006г. През 2010г. започнал да им строи новата къща. До есента на
2011г. С бил в с**. Знае, че Слави е теглил заем, за строежа на къщата. Завършил строежа на
къщата със З. и тя му плащала.
Във връзка с извършения строеж на жилищна сграда в дворното място в с.
Кичево, са представени Разрешение за строеж №30/22.05.2003г.; Разрешение за
строеж №19/12.01.2009г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №48/06.08.2015г..
Представени са Договор за кредит за текущо
потребление от 19.07.2010г. и Договор за кредит
за текущо потребление от 16.09.2010г., сключени между „Банка ДСК" ЕАД и С.А. за сумите от 10 000 лева и 20 000 лева.
Представен е Договор за потребителски кредит от 28.10.2010г., сключен между С.А. и „Ти Би Ай кредит" ЕАД за
закупуване на стока на стойност 2912.35 лева.
Представено е подписано от ответниците Споразумение за взаимно прихващане на вземания
от 14.07.2012г., с което са се съгласили, че дължимата продажна цена за апартамента по
договора от 12.07.2012г. е погасена чрез прихващане с дължимите от З.З. на С.А. суми, чиито размер възлиза на 32 912.35 лева,
отпуснати в полза на А. заемни средства, които са вложени в изграждане на имота
в ***.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Между
страните липсва спор, че с влязло в сила Решение № 1212/18.06.2015г.,
постановено по в.гр.д. № 1002/2015г., Варненският окръжен съд развалил
сключения между М К В, поч. на 26.06.2012г. и З. Ж.З.
договор за прехвърляне на ******,
поради неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка.
Настоящият състав намира, че прехвърлителите по договора за
издръжка и гледане са кредитори на приобретателите
относно поетото от последните задължение за полагане на грижи и издръжка.
Когато това задължение не бъде изпълнено, то за кредитора възниква правото да
иска разваляне на сключения договор и връщане на прехвърленото имущество.
Следователно качеството кредитор на непаричното вземане за реалното връщане на
имота в патримониума на прехвърлителя е налице от момента
на неизпълнението, а не от момента на предявяване на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД,
респ. вписване на исковата молба или влизане в сила на решението, с което този
иск е уважен /в т.см. е и константната съдебна практика по чл.290 ГПК – Р №
79/2010г. по гр.д. № 3356/2008г. на І г.о. на ВКС; Р № 121/2010г. по гр.д. №
3118/2008г. на ІІІ г.о. на ВКС; Р № 100/2016г. по гр.д. № 3071/2015г. на ВКС/.
На първо място,
поддържа се, че договорът от 12.07.2012г. е нищожен, като накърняващ добрите
нрави. Основанието е уредено като такова за нищожност на договорите в нормата
на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Основният мотив на ищеца да счете поддържаното
основание за осъществено, е липсата на еквивалентност на престациите
на сключилите договора страни.
Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В практиката на ВКС се
приема, че нееквивалентността на престациите е пример
за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на
чл.26, ал.1 ЗЗД.
По делото се установи,
че З.З. е прехвърлила на С.А. правото на собственост
върху недвижимия имот за сумата от 13 764.60 лева, съответстваща на данъчната
оценка на имота. От неоспореното заключение на в.л. Т. стана ясно, че към
датата на сключване на сделката, реалната пазарна цена на недвижимия имот е
била 36 770 лева, т.е. с около три пъти повече от цената по сделката. В решение
№24 от 09.02.2016г. на ВКС по гр.д.№2419/2015г., III г. о., ГК, по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса кога
нееквивалентността на престациите води до нищожност
на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави, като е прието, че
само наличието на нееквивалентност на насрещните престации
не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Приема се, че известна обективна нееквивалентност
е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за
равностойността на престациите да се извършва от
страните с оглед техния интерес. При най-високата степен на нееквивалентност на
престациите съществува такова съотношение, че едната
от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. С други думи, за да е налице нищожност на
поддържаното основание - значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Настоящият случай не е
такъв. Няма и доказателства, че сделката е била сключена с единствената цел да
увреди кредиторите на прехвърлителя, за да се
разсъждава въобще дали този факт попада в понятието за нищожност, поради което съдът
приема, че процесния договор не е нищожен, поради
накърняване на добрите нрави.
В настоящия случай следва да се
съобрази обстоятелството, че договарящите страни са живели във фактическо
съжителство и имат общо дете, т.е. в близки отношения са, между които може да
се постигне договорка за цена, различаваща се от средната пазарната стойност на
имота. Отделно от това, ответникът С.А. е вложил средства и труд за строежа на
къщата в с. Кичево, след нейното закупуване. От горното следва, че в разглеждания
случай покупко-продажбата на апартамента на цена малко повече от два пъти и
половина по-ниска от пазарната стойност на имота попада в първата хипотеза и
следователно не води до нищожност на сделката поради накърняване на добрите
нрави. Искът против двамата ответници следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход от спора по предявения иск за прогласяване на нищожност, поради сбъдване
на вътрешнопроцесуалното условие подлежи на
разглеждане предявения в евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Видно от решението по в.гр.д. №
1002/2015г. на ВОС, ищецът е упражнил правото да развали договора за издръжка и
гледане на своя наследодател М К В, поч. на
26.06.2012г. Следователно и предвид уважаването на исковата претенция
неизпълнението на задължението за издръжка и гледане предхожда значително
извършената между ответниците сделка от 2012г.. Към този момент прехвърлителят, респ. неговите наследници вече са
кредитори относно притезанието
за реалното връщане на имота.
Неоснователни са доводите на ответниците, че с извършеното прехвърляне не се уврежда кредиторовия интерес. Предмет на притезанието е връщането на имота
в патримониума на прехвърлителя по договора за
издръжка и гледане, поради което самият факт на отчуждаването му осуетява
възможността за неговото удоволетворяване,
като без значение е материалното състояние на длъжника след извършеното
разпореждане. А знанието, че е длъжник по такова вземане предпоставя и знанието за увреждане.
Увреждащата сделка е възмездна, приобретателят по тази сделка е
живял във фактическо съжителство с отчуждителя.
Страните по сделката не са съпрузи, но от събраните доказателства се
установява, че са живели на съпружески начала на един и същ адрес. От
съвместното си съжителство имат и общо дете. От събраните гласни доказателства
не може да се установи точният момент, от който отношенията им са се
влошили. По аргумент за противното
следва, че към датата на сключване на възмездната сделката са живели съвместно
– факт, доказващ факта за знание и у двамата за увреждането на кредитора –
ищец. Както по-горе се посочи, качеството кредитор на непаричното вземане за
реалното връщане на имота в патримониума
на прехвърлителя е налице
от момента на неизпълнението, а не от момента на предявяване на иска по чл.87
ал.3 ЗЗД, респ. вписване на исковата молба или влизане в сила на решението, с
което този иск е уважен.
Съдът приема за положителен отговорът
на спорния въпрос за знанието на втория ответник С.А. за увреждането на
кредитора. В решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV
г. о. са изложени мотиви, че за да е налице знание за увреждане, не е
необходимо лицето, с което длъжникът е договарял, да познава кредитора и
длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства му е
съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може той да
е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на третото
лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора.
Обстоятелствата, от които произтича вземането, винаги са известни на по-тесен
или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника, но то се предполага до
доказване на противното само за съпруга, низходящите, възходящите и братята и
сестрите на длъжника. Презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен
на близост в отношенията, например съвместно живеене на съпружески начала или в
общо домакинство, имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в
основата на фактически извод за наличието на знание, като естеството на
съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите
обстоятелства.
Приложена към настоящия случай,
горната съдебна практика обуславя извод за знание у С.А. за увреждането на
кредитора. Ответниците са били във фактическо
съжителство, полагали са общи грижи и са издържали съвместно детето си.
Естеството на фактическата близост – съвместно съжителство и отглеждане на общо
дете, определя знанието на А. за горните обстоятелства.
Предприетите действия за намаляване на
имуществото на ответницата З.З., чрез извършената
сделка са увредили кредитора й - ищец.
Следователно, налице са всички
предпоставки от фактическия състав на нормата на чл.135 ал.1 вр. ал.2 ЗЗД – ищецът е кредитор
на прехвърлителя З.З. по атакуваната от него
сделка, същата го уврежда, за което страните по нея знаят. С оглед на това и
отчитайки обема на правата му съобразно решението по чл.87 ал.3 ЗЗД, съдът
намира, че предявеният иск за прогласяване за относително недействителен по
отношение на ищеца сключения между ответниците
договор за покупко-продажба, обективиран
в нот. акт *****. на
нотариус М Т на основание
чл.135 ЗЗД е основателен.
Поради основателност на иска с правно
основание чл.135 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.134 ЗЗД вр.
чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.07.2012г., поради неизпълнение от страна на купувача на задължението за
заплащане на покупната цена.
На
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски под формата
на платено адвокатско възнаграждение /1500 лв./, депозит за вещо лице /100 лв./
в общ размер от 1600 лв. По отношение на сумата от 1500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение не е направено възражение за прекомерност от
ответната страна.
На основание
чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложи сумата в размер на 129.34 лева, дължимата по делото държавна такса.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.А.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу С.Й.А., ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.134 ЗЗД вр. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт ***. на нотариус М Т, поради накърняване на добрите нрави, като неоснователен.
ОБЯВЯВА за относително
недействителна спрямо ищеца А.Д.А.,
ЕГН **********, адрес: *** сделката, обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба *******2г. на
нотариус М Т,
по
силата на която З.Ж З.,
ЕГН ********** се е разпоредила в полза на С.Й.А.,
ЕГН ********** със следния недвижим имот: ********, съставляващ имот с идентификатор ****състоящ
се от една стая, кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 4 0, 25 кв.м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № ***, както и 0,2718% идеални части от общите
части на сградата и 0,2718% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при
съседи на жилището: изток - aп.
**; запад - aп.***; север-стълбище; юг-зелени площи;
горе-ап.**;
от долу-ап.*** и на избеното помещение:запад - избен
коридор; север-изба № **;
юг-изба № **
и горе - зелени площи и жилища.
ОСЪЖДА С.Й.А., ЕГН **********, адрес: *** и З.Ж
З., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на А.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски по делото за заплатено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат и депозит за вещо лице,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Й.А., ЕГН **********, адрес: *** и З.Ж
З., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 129.34
/сто двадесет и девет лева и 0.34 ст./ лева, дължимата по делото държавна такса,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: