ОПРЕДЕЛЕНИЕ №402
гр. Варна,23.07.2020 г .
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 232/20г., намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство срещу решение № 1515/13.12.2019г., постановено по гражданско дело № 1357 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Варна, както и по насрещна въззивна жалба, подадена от ищеца против същото решение, както и по подадена частна жалба от ищеца против определение № 707/21.02.20г. по същото дело, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Варна, против решението в частите му, с които този въззивник е бил осъден да заплати на Х.Р.И. от гр. Варна сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и несигурност за бъдещето, липса на концентрация, провал на кариерата му като футболист и провал на изпит за прием в университет, както и сумата от 424.68 лв., като равностойност на 194.63 британски лири по курса на БНБ към датата на предявяване на исковата молба, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени самолетни билети за пътувания от Великобритания до България във връзка с участие в заседанията по наказателното производство срещу ищеца, които вреди са пряка и непосредствена последица от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по 129, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2017г. присъда No 254/13.09.2017г., постановена по НОХД No 3476/2016г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 21.12.2017 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ; и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца и сумата от 540.23 лв., представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Счита се, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че ищецът не е доказал по делото да е налице накърняване на доброто му име, твърденията си за провал на кариерата му на футболист и тези за провал на изпитите за университет, като са изложени подробни съображения след анализ на събраните по делото доказателства. Освен това се сочи, че е налице противоречие в мотивите на съда, който от една страна е приел, че ищецът успешно е положил изпити при приема му като студент в Шуменския университет, което означава, че е бил добре подготвен, а от друга страна – че наказателното производство, водено срещу него му е попречило да се подготви добре за кандидатстването му в Англия, тъй като не е усвоил добре англиийския език. Относно разходите за пътуване с оглед явяване по наказателното дело се сочи, че такива следва да се възлагат на Прокуратурата на РБ само, когато ищецът е бил призоваван на адрес във Великобритания, а не и когато е бил призоваван на адрес в гр. Варна. Претендира се отмяна на решението в осъдителните му части и потвърждаването му в отхвърлителната му част.
В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна Х.Р.И., представляван от своите процесуални представители – неговата майка М. Д. и адв. М. Д. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че в осъдителната си част решението е правилно и не страда от посочените от ответника пороци. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно в отхвърлителните му части, тъй като съдът не е приел всички твърдения, наведени от ищеца и по-конкретно – наведеното такова в първото по делото заседание за наличието на проявено от ответника дискриминационно отношение спрямо ищеца, с което е осъществена цялостната вреда на последния. Изложени са подробни оплаквания и относно липсата на подробен анализ на доказателствения материал по делото или даването на вяра на твърденията на ответника за сметка на доказаните твърдения на ищеца. В отговора са изложени и съображения за доказаност на по-висок размер на вредите, имайки предвид прекратената силна футболна кариера на ищеца. В отговора е отправено и искане в обжалваните от ищеца части първоинстанционното решение да се отмени и да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, ведно със задължителни указания от гледна точка дискриминацията на признак лично положение, евентуално – решението в обжалваните части да се отмени и вместо него да се уважат предявените претенции, ведно с присъждане на разноските в пълен размер за всички инстанции. Отправено е и искане да се остави без уважение подадената въззивна жалба от ответника.
2. Въззивна жалба вх. № 2605/24.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 22.01.20г./ на Х.Р.И., подадена чрез упълномощения си процесуален представител в лицето на неговата майка М. Д., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В жалбата се излага, че в тази му част решението е вероятно недопустимо, но също и неправилно, а освен това незаконосъобразно – постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Недопустимостта се обосновава с това, че съдът не е разгледал в пълнота цялостната фактическа обстановка и не е приел за разглеждане всички внесени оплаквания – заявеното искане за разглеждане по делото на дискриминационното отношение на ответника, с което последният е допринесъл за цялостната претендирана вреда на ищеца. В тази връзка се поддържа, че това дискриминационно отношение е било продължено при разглеждане на делото пред първата инстанция, а отделно от това съдът е нарушил самостоятелно принципите на равенство в процеса, прекъсвайки пълномощника на ищеца и създавайки му затруднение да обоснове причинно-следствената връзка между дискриминацията при провеждане на разследването и крайната вреда, която е предмет на настоящия процес. Освен това решението се счита за недопустимо и поради останалите неразгледани от съда пороци на досъдебното разследване – самостоятелното упълномощаване от непълнолетно лице на адвокат и зачитането като валидна на тази сделка; недопускането на родителя на ищеца да присъства на разпита му, за разлика от допускането на родител на пострадалото лице при извършване на процесуалните действия с него, което е довело до утежняване положението на ищеца. Всичко това е рефлектирало върху обема и интензитета на претърпените от ищеца вреди. Наведени са оплаквания и за други допуснати от съда процесуални нарушения при обсъждане на събрания по делото доказателствен материал. Претендира се обезсилване на решението в обжалваните части и връщането му на първата инстанция с указания за начина му на разглеждане, евентуално – да се отмени решението и да се уважи изцяло претенцията на ищеца, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер.
С депозирана въззивна жалба вх. № 2608/24.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 22.01.20г./, уточнена като самостоятелна такава /така молба с вх. № 4732/11.02.20г./, подадена от Х. Р. И., представляван от втория си процесуален представител – адв. М. Д., същият е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за горницата над 10 000 лв. до 80 000 лв. Поддържа, че решението е материално незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и присъждане на всички сторени по делото разноски.
С допълнителна молба вх. № 4881/12.02.20г. /с дата на пощенското клеймо 10.02.20г./ ищецът чрез процесуалния си представител в лицето на своята майка М. Д. е посочил, че допълва въззивната си жалба с искане да се разгледа във въззивното производство своевременно направеното оплакване за дискриминация по време на досъдебното производство, от която е произтекла вреда, за която също се претендира обезщетение.
На 06.03.20г. е подаден отговор от Прокуратурата на РБ против молбата от 10.02.20г., с която е поискано допълване на въззивната жалба с вх. № 2605/24.01.20г. Счита се, че не е посочено в какво точно се изразява дискриминацията, поради което се поддържа, че при провеждане на процесуално-следствените действия с участието на ищеца, са били спазени разпоредбите на НПК. Сочи се, че предвид различните процесуални качества, в които са се намирали Х.И. и Пресиян Янков, са били спазени и съответните за тези качества процесуални правила – Пресиян е бил разпитван в присъствието на майка си и не е ползвал юридическа помощ, докато Х. е бил с упълномощен от него защитник, който му е оказал компетентна юридическа помощ. Поради това се счита, че не е налице дискриминация по отношение на ищеца и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
3. Насрещна въззивна жалба вх. № 2967/28.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 24.01.20г./ на Х.Р.И., подадена чрез упълномощените му процесуални представители в лицето на неговата майка М. Д. и адв. М. Д., против решението в частта му, с която е отхвърлен предявения против Прокуратурата на РБ иск за присъждане на обезщетение за посочените по-горе неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и против въззивната жалба на Прокуратурата на РБ. Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло ищцовата претенция. Изложени са съображения и са отправени искания, идентични с изложените във въззивната жалба, подадена от ищеца с вх. № 2605/24.01.20г. и в отговора му на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ с вх. № 2968/28.01.20г.
С молба вх. № 5786/19.02.20г. М. Д. като процесуален представител на ищеца е поискала да се допълни подадената насрещна въззивна жалба с вх. № 2967/28.01.20г. като са изложени подробни допълнителни съображения против законосъобразността на първоинстанционното решение, с които по същество са дава отговор на оплакванията и доводите, изразени от Прокуратурата на РБ в нейната въззивна жалба. В молбата-допълнение на насрещната въззивна жалба е отправено доказателствено искане: да се допусне до разпит свидетелят Пресиян Янков с оглед изясняване на обстоятелствата по воденото досъдебно производство, с които се обосновава настоящата насрещна въззивна жалба.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден от Прокуратурата на РБ.
4. Частна жалба вх. №
7673/06.03.20г. /с дата на пощенското клеймо 04.03.20г./, подадена от ищеца Х.
Р. И., представляван от адв. М. Д., насочена против определение №
707/21.02.20г., с което е оставена без уважение молбата му с вх.№
2776/27.01.2020 г., за изменение в частта за разноските на Решение №
1515/13.12.2019 г., постановено по гр.
дело № 1357/2019 г. по описа на ВОС. Счита се, че определението е недопустимо и
неправилно и постановено в противоречие с правото на ЕС, при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита се,
че нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не следва да се прилага, тъй като
противоречи на правото на ЕС и на чл. 47 от Хартата на основните права в ЕС.
Сочи се, че съдът е уважил изцяло претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, същевременно е приел за неоснователно възражението на
насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца, а освен това макар и да се отхвърля частично иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, то това не означава, че ищецът не е понесъл
вреди в претендирания размер. Ищецът не бива да бъде санкциониран за това, че е
бил увреден. Нарушен е принципа за съразмерност от правото на ЕС, тъй като
преценката за размера на обезщетението за неимуществени вреди е предоставена на
субективното отношение на съдията. В действителност се поддържа, че
неимуществените вреди на ищеца са в по-голям от претендирания размер /два пъти
повече от поисканите 80 000 лв./, но той се е въздържал от цялостното им
предявяване именно поради опасенията си, че ще бъде санкциониран чрез
неуважаване на пратенцията му. Претендира се отмяна на определението и
присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер.
Отговор на частната страна не е подаден от Прокуратурата на РБ.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че въззивното производство, образувано по насрещна въззивна жалба вх. № 2967/28.01.20г. /с дата на пощенското клеймо 24.01.20г./ на Х.Р.И., подадена чрез упълномощените му процесуални представители в лицето на неговата майка М. Д. и адв. М. Д., допълнена с молба вх. № 5786/19.02.20г., следва да се прекрати. Това е така, защото за ищеца липсва правен интерес от подаването на насрещна въззивна жалба след като преди това и в предвидения срок е подал своя самостоятелна въззивна жалба, обжалвайки същата част от първоинстанционното решение /в този смисъл виж произнасянето на ВКС с Определение № 263 от 13.05.2011г. по ч. гр. д. № 251/2011г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л. Б./.
Предмет на настоящото въззивно производство следва да останат подадените в срок от всяка от страните въззивни жалби против първоинстанционното решение, както и частната жалба на ищеца против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК.
Поради необходимостта обаче да се
стабилизира определения по този начин предмет на въззивното производство,
последното следва да бъде спряно до влизане в сила на настоящото определение в
прекратителната му част.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 232/20г. на ВАпС в частта му, в която същото е
образувано по подадената от Х.Р.И. насрещна
въззивна жалба вх. № 2967/28.01.20г.
/с дата на пощенското клеймо 24.01.20г./, допълнена с молба вх. № 5786/19.02.20г.
СПИРА производството по настоящото дело, имащо за предмет подадените в срок от всяка от страните въззивни жалби против първоинстанционното решение, както и частната жалба на ищеца против определението на ВОС по чл. 248 от ГПК, до влизането в сила на настоящото определение в прекратителната му част.
Определението и в двете му части може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: