Решение по дело №414/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260062
Дата: 10 декември 2020 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500414
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260062/10.12.2020 г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                         РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 414 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Г.И. и В.Я.В., чрез процесуалния им представител адв. П. против решение № 260157/21.07.2020г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 2223/2019г., с което е отхвърлен предявеният от въззивниците против Община Варна иск, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с ид.10135.5545.3594 по  Кадастралната карта на гр.Варна, с.о.“Зеленика“, с площ от 2 393 кв.м., при граници: ПИ № 10135.5545.3290, № 10135.5545.9524, № 10135.5545.3293, № 10135.5545.3235 и № 10135.5545.445, на основание чл.124 ал.1 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилонст и необоснованост на обжалваното решение, основани на доводи за направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата, необсъждане на приетото по делото заключение, ведно с направените от вещото лице уточнения в с.з. и в нарушение на материалния закон. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че процесният имот е бил обобществяван и като такъв е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или придобиване по реда на §4а и сл. от същия закон, респ. че е придобит от ответната страна на основание чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

С депозирано в с.з. писмено становище жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна - Община Варна, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. По същество се пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. 

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК.

    Фактическите твърдения, на които се основава исковата претенция са, че въз основа на осъществявано непрекъснато, необезпокояване и явно владение в периода от 2005г. до настоящия момент, въззивниците Р.И. и В.В. са собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, с.о."Зеленика", заснет в КК на гр.Варна като ПИ с идентификатор 10135.5545.3594, с площ от 2 393 кв.м. След предприети от тях, през м.май 2019г. действия за снабдяване с КНА за собственост Община Варна е съставила акт за частна общинска собственост, претендирайки права на собственост върху имота. Твърди се, че посоченото в АОС основание за актуването - чл.2 ал.1 т.7 ЗОбС не удостоверява конкретно придобивно основание, както и съществуващи права на собственост в полза на общината. В същото време съставения АОС препятства възможността им да се позоват на изтеклата в тяхна полза придобивна давност чрез издаване на КНА. С оглед на това обосновават и правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за приемане за установено, че Община Варна не е собственик на процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен. Оспорва се, че въззивниците са собственици на процесния имот на твърдяното придобивно основание, предвид притежаваните от Община Варна права и въведения с §1 от ДР на ЗС мораториум. Твърди се, че правото на собственост е придобито от Общината на основание чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като имотът попада в селищно образование по §4 ЗСПЗЗ, подлежал е на възстановяване по ЗСПЗЗ, но за него не са били заявени реституционни претенции, респ. не са издавани заповеди по §4к ал.7 ЗСПЗЗ, както и че въззивниците не са от лицата, които след кооперирането не са загубили собственост в реални граници. Сочи се, че съгласно разписния лист към приетия ПНИ ПИ с идентификатор 10135.5545.3594 е записан на неиндетифициран собственик, поради което и по силата на законовата разпоредба на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ с влизане в сила на този план е станал общинска собственост.

Оспорване на твърденията за осъществявана от въззивниците фактическа власт върху процесния имот в срока по чл.79 ЗС, с приложение на презумпцията на чл.68 ЗС не е направено с отговора на исковата молба. Същите, като относими и към доказване на правния интерес от избраната форма на защита, съобразно разрешенията на т.1 от ТР № 8/2014г. на ОСГК на ВКС са и доказани.

От ангажираните от въззивниците гласни доказателства - показанията на свидетелите Г.М. и Н.Н. се установява, че от 10-15 години Р.И. и В.В. осъществяват непрекъсната фактическа власт върху имота, същите са го завладяли, след като са установили, че е изоставен и решили да го облагородят, в част от имота са направили бетонова площадка, която се използвала за паркинг, често с приятели се събирали на пикник, правили си барбекю, за определен период от време в имота отглеждали царевица. Съгласно показанията имотът е ограден от три страни, което кореспондира и на посоченото в заключението на СТЕ.

В същото време, установено е по делото, че с АОС № 10197/07.08.2019г. ПИ 10135.5545.3594 по КК на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК е актуван като частна общинска собственост.

С оглед на това и предвид въведения с §1 от ДР на ЗС мораториум относно придобивната давност по отношение на имоти частна държавна или общинска собственост до отричане със сила на пресъдено нещо правото на Община Варна, въззивниците като владелци на актувания имот не биха могли да се позоват на изтеклата в тяхна полза придобивна давност, което обуславя правния им интерес от предявения иск.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предметът на предявения иск /отричане съществуването на оспорваното от ищеца право на ответника/ обуславя и възлагането в тежест на ответната страна да проведе главно и пълно доказване на претендираното от нея право на собственост.

В цитирания по-горе АОС като основание за удостовереното с него право на собственост е посочена разпоредбата на чл.2 ал.1 т.7 ЗОбС. Безспорно е, че тази норма не съставлява конкретно придобивно основание, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл.131 ГПК Община Варна се позовава на разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ, което основание попада именно в хипотезата на предложение три на чл.2 ал.1 т.7 ЗОС.

Съгласно чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по см. на §4 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани /юридически или фактически отнемани/ и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, независимо от това, че може да са част от територия по см. на §4 ал.2 на ЗСПЗЗ.

От неоспореното заключение на СТЕ, прието пред първоинстанционния съд, кореспондиращо и на представените от Община Варна писмени доказателства се установява, че процесният ПИ 10135.5545.3594 попада в околовръстния полигон на СО "Зеленика", определен с решение на ОбС - Варна на основание §4 ал.2 ЗСПЗЗ. В изработения през 1960г., но неприет с нарочна заповед КП имотът е част от имот пл.№ 441, записан като държавен - "кариера за пясък". По приетия през 1979г. кадастрален план в границите на сегашен ПИ 3594 се включват четири имота с номера 3237, 3236, 3291 и 3292.  В разписния лист към този план първите два имота са записани съответно на Б. П. и на Й.Б., а за вторите е отбелязано, че няма данни. В комбинирания план по §4к ЗСПЗЗ, одобрен със Заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002г. процесният имот е част от стар имот с пл. № 1527, записан в разписния лист като неиндетифицирана собственост. За включените в него имоти, предоставени за ползване и попадащи в сегашния ПИ  3594, а именно 3237, 3236, 3291 и 3292 вписванията са – Й.Б. за ПИ 3236, Б.И. П. за ПИ 3236, П.С.Г. за ПИ 3291, а за ПИ 3292 е посочено, че е с неиндетифициран собственик.

В заключенето си вещото лице сочи, че за вписаните в регистъра лица не се съхраняват данни за документ, въз основа на който имотите са им били предоставени за ползване. В обясненията, дадени в с.з. същото е посочило, че е извършило справка в електронния регистър, воден в отдел "Земеделие" при Община Варна, в който е отбелязано, че ползването на тези имоти е предоставено на посочените лица със служебни бележки.

Констатациите на вещото лице относно ПКП и вписванията по него се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства - таблица за разпределение на кадастралните единици и извлечение от графичната част на плана, касаеща процесния имот.

От коментираното заключение се установява още, че в одобрения със Заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002г. ПНИ процесният имот е идентичен на новообразуван имот с пл. № 3594, като в регистъра към плана е вписано, че се стопанисва от Община Варна. ПНИ е интегриран в одобрената през 2008г. кадастрална карта, като в кадастралните регистри имот с идентификатор 10135.5545.3594 е записан като собственост на Община Варна.

При извършените справки в отдел "Земеделие" вещото лице не е констатирано данни стар имот 1527 да е бил включван в ТКЗС или ДЗС, както и да са предявени реституционни претенции по отношение на него. До 01.06.1996г., както и към настоящия момент за имота не е съставян акт за държавна собственост, съгласно приложения към заключението отговор на Областния управител на област Варна.

При така установеното относно статута на процесния имот в периода преди и към датата на приемане на ЗСПЗЗ, настоящият състав изцяло споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи.

Към датата на влизане в сила на реституционния закон имотът е имал характера на земеделска земя по см. на чл.2 от същия закон. Според ПКП същият е част от стар имот пл.№ 1527, с неидентифициран бивш собственик, като в границите му попадат имоти, за които както по този план, така и по КП от 1979г. е посочено, че са предоставени за ползване, т.е. същите не са били част от кариера /предвид отразеното по изготвения, но неприет КП от 1960г. и установеното от вещото лице фактическо състояние на имота/. Това от своя страна сочи на извода, че този имот е бил обобществяван по см. на чл.10 ЗСПЗЗ /фактически отнет, доколкото няма безспорни данни за включването му в блок на ТКЗС или ДЗС и известната практика преди 1991г. за предоставяне на земеделски имоти от държавните предприятия и организации на свои работници въз основа на служебни бележки/. Следователно е и подлежал на възстановяване по реда на този закон. Няма данни, респ. наведени от въззивниците твърдения за подавани заявления за реституция в предвидения в закона срок, както и за това, че към датата на установяване на фактическата им власт имотът да е притежаван от физическо лице.

Ето защо, с влизане в сила на ПНИ, на основание изричната законова разпоредба на чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ процесният имот е станал частна общинска собственост. Като такъв по отношение на него е приложим въведения с § 1 на ЗС /последна ред. ДВ бр.7/2018г./ мораториум, съгласно който за периода м.юни 2006 - 31.12.2022г. давността спира да тече.

Следователно, към настоящия момент не е изтекъл изискуемия се по чл.79 ЗС 10-годишен давностен срок, поради което и въззивниците не са придобили правото на собственост върху процесния имот на това основание, и  към датата на предявяване на иска Община Варна се легитимира като негов собственик.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание основание чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ въззивниците следва да заплатят на Община Варна юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 260157/21.07.2020г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр.д. № 2223/2019г.

 

ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Я.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, с адрес: гр.Варна, ул.“Осми Приморски полк“ № 43 сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

 

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                      2.