№ 14615
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110141331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на
********************* към *****************, с която
срещу /фирма/, са предявени положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на
парично вземане на ищеца от 4500,00 лева, представляваща
неустойка по чл. 14 от договор за обществена поръчка с рег.
№ УРИ 5785опд-111 от 29.10.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение в съда
– 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 51,25 лева, представляваща лихва за
забава върху неустоечното вземане за периода от 24.12.2021
г. до 02.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 5499/2022 г.
по описа на СРС, I-во ГО, 45 състав е издадена Заповед №
1
6333 от 04.03.2022г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен
договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-111
от 29.10.2020 г., по силата на който ответникът е поел
задължение да извършва следгаранционно обслужване на
леки автомобили, предоставени за стопанисване и
управление на ***. Посочва, че по силата на предложение
за изпълнение на поръчката, изпълнителят /фирма/ се е
задължил да осигури приемане на минимум 5 броя МПС с
различни неизправности. Твърди, че на основание чл. 1, ал.
4 от договора възложителят изпратил до ответното
дружество заявка № 489/11.10.2021 г. за следгаранционно
обслужване на автомобил с рег. № ********** с конкретна
задача: диагностика на ДВГ на МПС. Автомобилът бил
приет незабавно в сервиза на /фирма/ на 11.10.2021 г., за
което бил съставен приемно-предавателен протокол.
Поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 5 от процесния договор е
уговорен срок за изпълнение като сочи, че същият е
изтекъл на 20.10.2021 г. Поддържа, че ответникът предал
автомобила на възложителя със закъснение – на 09.11.2021
г. Предвид това и на основание клаузата на чл. 14 от
договора била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на сумата от 4275,00 лева, формирана като 0,05 % от
общата цена на договора, в случая в размер от 400 000 лева
за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %. Твърди, oще
2
че на основание чл. 1, ал. 4 от договора възложителят
извършел още една заявка, а именно заявка №
389/29.10.2021 г., отново за следгаранционно обслужване на
автомобил, но на друг автомобил, а именно автомобил с
рег. № ************* със задача проверка и ремонт на
запалване, проверка и ремонт на ходова част и окачване,
смяна на ангренаж и проверка и ремонт на чистачки на
автомобила. Посочва, че автомобилът е приет в сервиза на
ответника незабавно, като същият, с оглед факта, че не са
се налагали основни ремонти, срокът за предаване е бил до
7 работни дни, поддържа, че и в този случай автомобилът
бил предаден със закъснение, този път с 1 ден – на
11.11.2021 г., вместо на 09.11.2021 г. Предвид това и на
основание клаузата на чл. 14 от договора била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 225,00
лева, формирана като 0,05 % от общата цена на договора, в
случая в размер от 400 000 лева за всеки просрочен ден, но
не повече от 20 %. Сочи, че с покана за доброволно
плащане с рег. № УРИ 578500- 9945/06.12.2021 г., получена
от изпълнителя на 09.12.2021 г., на ответника е предоставен
срок от 10 работни дни за доброволно изпълнение, но
такова не е извършено до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, затова намира за дължима и претендира и
законната лихва върху сумата. По издадената заповед за
изпълнение твърди, че ответникът в срока по чл. 414 от
ГПК е подал възражение, поради и което намира, че за него
3
е налице правен интерес от предявяване на исковете. Моли
за уважаването им. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на
исковата молба от ответника, с който оспорва предявения
иск. Не оспорва, че е избран като изпълнител по
обществена поръчка, имаща за предмет извършване на
следгаранционно обслужване на автомобили. Посочва, че в
предвид пандемичната обстановка в процесния период е
действал „форс мажор“, който освобождава длъжника от
евентуална забава. Оспорва при изпълнение на процесните
заявки да е налице просрочие, като в тази връзка излага
подробно доводи, че срока за изпълнение на заявка №
489/11.10.2021г., посоченият в исковата молба срок е в
противоречие с посочения за изпълнение срок за
изпълнение на ремонтните дейности до 20 работни дни;
твърди, че няма краен срок за изпълнение на заявка
489/11.10.2021г. Оспорва двата броя протоколи за дължима
неустойка, като несъдържащи необходимите реквизити –
номер на заявка, вид и номер на ППС, дата на изпълнение,
период на забава и др. Твърди, че неправилно е определен
размера на неустойката по чл. 12, ал. 1, затова оспорва иска
и по размер. Счита претендираният размер за прекомерен.
Посочва, че в процесния договор е налице неравноправна
клауза – чл. 16. Релевира възражение, че
следгаранционното обслужване на изпълнението, което се
твърди да е активирало договорната неустойка по
процесния договор, не е предмет на договора и е извън него,
4
поради и което не може да влече отговорност за забава и за
заплащане на неустойка. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът ********************* -
***, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът /фирма/, редовно
призован, се представлява от адвокат И., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе в предвид становищата на
страните, събраните по делото писмени доказателства и
като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 ГПК и по свое вътрешно
убеждение на основание чл. 12 ГПК приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са допустими, като предявени при
наличието на правен интерес, от легитимна страна в полза
на която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 5499/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, след подадено в
срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
5
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, първата предпоставка за уважаване на иска е
доказване от страна на ищеца на валидно възникнало
между страните договорно правоотношение, по силата на
което за ответника е възникнало задължение за
извършване на процесните дейности в уговорения срок,
както и налична в договора клауза за неустойка. В
конкретиката на случая не е спорно, че между ищеца, като
възложител и ответника, като изпълнител е сключен
договор за обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-111
от 29.10.2020 г., по силата на който ответникът е поел
задължение да извършва следгаранционно обслужване на
леки автомобили, предоставени за стопанисване и
управление на ***, срещу възнаграждение. Съгласно чл. 1,
ал.3 от договора следгаранционното обслужване включва:
1/ технически прегледи, проверки и обслужване на МПС,
съгласно техническото предложение на изпълнителя; 2/
ремонти и сервизни услуги, при възникнали повреди,
счупвания и аварии, както и основни /планови/ ремонти на
МПС и др. дейности, свързани с възстановяване
работоспособността и техническата изправност на
автомобилите. В чл. 1, ал.4 от договора страните
договорили, че обемът на следгаранционното обслужване и
ремонтите се конкретизира за всеки отделен случай чрез
подаване на писмена заявка до изпълнителя от
оторизирани от възложителя лица. Съгласно чл. 2, ал.2 от
6
договора срока за приемане на ППС в сервиз на
изпълнителя е 24 часа, считано от датата на приемане на
заявката, а според ал.3 срокът за извършване на
техническо обслужване, диагностика, регулировка /основни
и спомагателни агрегати, при които не се налага демонтаж
на агрегати и възли/ е до три работни дни от приемане на
поръчката, според ал.4 срокът за ремонти, при които не се
налага демонтаж на основни агрегати и възли до седем
работни дни от приемане на МПС в сервиз на изпълнителя,
а съгласно ал.5 срокът за основни ремонти, при които се
налага демонтаж на основни агрегати, както и основен
ремонт на двигателя – до двадесет работни дни от приемане
на МПС в сервиз на изпълнителя. В чл. 12, ал.1 от договора
страните договорили, че общото възнаграждение на
изпълнителя по договора е в размер на 450 000 лева с ДДС.
В чл. 14 страните договорили, че при забава на изпълнение
на задължение по договора, изпълнителят дължи неустойка
в размер на 0,05% от общата цена по договора, като
възнаграждение по чл. 12, ал.1 /450 000,00 лева с ДДС/ за
всеки просрочен ден, но не повече от 20% от общата цена.
Не е спорно, че със заявка № 489/11.10.2021г., видно и
от приемно-предавателен протокол от 11.10.2021г. в сервиз
на ответника е приет автомобил, марка Vw: Multivan с
ДКН № *********** за извършване на диагностика, като
видно от приемно-предавателен протокол от 09.11.2021г.,
подписан и от двете страни, автомобила е отремонтиран, но
със забава, последното отбелязано в протокола. За
7
извършения ремонт е издадена фактура №
**********/17.11.2021г., като изслушаната САТЕ,
неоспорена от страните, установява че извършеният
ремонт по горепосочения автомобил е свързан с демонтаж и
монтаж на основни агрегати, поради което срока за
изпълнение на поръчката е до двадесет дни, а именно
автомобила е приет на 11.10.2021г., като срока за предаване
на автомобила е изтекъл на 08.11.2021г. Със заявка № 389 и
видно от приемно-предавателен протокол от 29.10.2021г., в
сервиз на изпълнителя е постъпил за ремонт автомобил
марка Vw: Polo с ДКН № ********, като същият е предаден
отремонтиран с приемно-предавателен протокол от
11.11.2021г., подписан от представители и на двете страни.
Първоначално изслушаната по делото ССчЕ
установява, че сумата по договор № 111/29.10.2020г.,
изплатена по частичните заявки за ремонт на автомобили
до 20.10.2021г., съгласно заявка № 489/11.10.2021г. и до
09.11.2021г. по заявка № 389/29.10.2021г. е, съответно: до
20.10.2021г. – 275120,06 лева, а до 09.11.2021г. – 289365,70
лева. Експертизата установява, че към 20.10.2021г., датата
на претендираната неустойка за МПС с ДК № ******** по
договора на обща стойност от 450 000 лева при платена
сума от -275 120,06 лева, или остатъчната стойност към
горепосочената дата е 174 879,94 лева; съответно към дата
09.11.2021г., тоест датата на претендираната неустойка за
МПС с ДК № ************* по договора е 160 634,30 лева.
Вещото лице е дало няколко варианта относно размера на
8
претендираната неустойка. За МПС с ДК № **********,
върху сумата от 450 000 лева, за периода от 20.10.2021г. до
09.11.2021г. и посочен размер на неустойката от 4275,00
лева, а върху остатъчната стойност от 174 879,94 лева за
същия период в размер на 1661,36 лева. За МПС с ДК №
************* върху стойността от 450,000 лева, за периода
от 09.11.2021г. до 11.11.2021г. сумата в размер на 225,00
лева, а върху остатъчната стойност от 160 634,30 лева
сумата в размер на 80,32 лева. Съответно върху
изплатената сума по фактура № **********/17.11.2021г. за
МПС с ДК № *********** – 37,94 лева, за периода от
20.10.2021г. до 09.11.2021г., а върху стойността на фактура
№ **********/16.11.2021г. за МПС с ДК № ********, за
периода от 09.11.2021г. до 11.11.2021г. – 0,38 лева. Повторно
допуснатата за изслушване ССчЕ е установила, че
автомобил с рег. № ******НС е счетоводно заведен в СДВР
с първоначална стойност по сметка 2059 „Други
транспортни средства“, като към 01.01.2021г. счетоводната
амортизационна стойност е в размер на 16 200,00 лева и
остатъчната балансова стойност на автомобила е в размер
на 1800,00 лева, като първата регистрация на автомобила е
от 30.03.2009г. Автомобил с ДК № ******** е заведен по
сметка 9909 „Активи в употреба, изписан като разход“ с
балансова стойност 147,50 лева, като първата му
регистрация е от 24.09.2002г.
Така приетите за установени факти обуславят извода,
9
че между страните е възникнало и към процесния период е
съществувало облигационно правоотношение, породено от
сключения между тях договор с рег. № УРИ 5785опд-111 от
29.10.2020 г за извършване от ответника на
следгаранционно обслужване на моторни превозни
средства – леки автомобили, предоставени за стопанисване
и управление на *** за срок от 24 месеца, считано от
подписването му, като съдът приема, че в рамките на срока
на действие на договора с надлежно подадена заявка от
11.10.2021 г., получена от /фирма/ на същата дата и на
основание чл. 1, ал. 4 от договора от страна на ищцовата
******* към *** е заявено искане за извършване на ремонт
на лек автомобил с ДК № ******. Правоотношението е
търговско такова и за него се прилагат общите разпоредби
на ТЗ и ЗЗД. Безспорно се установява, че автомобилът е
предаден от възложителя, респективно приет от
изпълнителя на 11.10.2021 г., както, и че с оглед характера
на дейностите, които е следвало да бъдат извършени,
съобразно изслушаната САТЕ, срокът за изпълнение на
ремонтните работи е 20 работни дни, считано от приемане
на МПС в сервиза при ответника – арг. чл. 2, ал. 5 от
договора. Следователно, крайният срок за извършване на
ремонта и предаване на автомобила е 08.11.2021 г. – след
изтичане на 20 работни дни, считано от 11.10.2021 г.
Автомобилът е предаден отремонтиран от изпълнителя на
09.11.2021г.
Безспорно се установи извършването на ремонтните
10
дейности и предаването на автомобил с ДК № **********.
Спорно в производството е осъществяването на
фактите обуславящи забава на изпълнителя, налице ли са
такива, които изключват отговорността за неустойка. На
първо место съдът намира за неоснователни възраженията
на ответника, че забавата му е вследствие от форсмажорни
обстоятелства, които не могат да се вменят в негова вина.
Твърди се наличието на форсмажорно обстоятелство,
обусловено от въведеното в страната извънредно
положение във връзка с разрастващата се пандемия от
Ковид-19, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. - до 13 април 2020 г., който срок впоследствие е
продължен до 13 май 2020 г – съгласно т. 1 от Решение на
Народното събрание от 03.04.2020 г. за удължаване на срока
на обявеното извънредно положение, обстоятелство,
представляващо и общоизвестен факт по смисъла на чл.
155 ГПК, не подлежат на изрично доказване и което да е
основание за освобождаването му от отговорност за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗЗД длъжникът не
отговаря когато невъзможността да изпълни се дължи на
причина, която не може да му се вмени във вина.
Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на
ответника за заплащане на договорената между страните
неустойка за неизпълнение на договора, е необходимо
неговото неизпълнение да е последица единствено от
виновното му поведение. Когато невъзможността за
изпълнение се дължи на обективни причини, които
11
длъжникът не е могъл да предвиди/преодолее, то
неизпълнението не може да му бъде вменено във вина – в
този смисъл решение № 168 от 29.02.2012 г. по т. д. №
506/2010 г., т. к., ІІ Т. О на ВКС. В процесният случай
характер на такова събитие, имащо извънреден характер и
което е било непредвидимо за страните по него е
пандемията от короновирусната инфекция и обявеното във
връзка със същата извънредно положение в страната,
действало обаче много преди заявката за МПС №
********** и МПС с ДК № *************, които са заявени
в периода от 11.10.2021г. до 09.11.2021г., като по този начин,
по делото не се установи пряко извънредното положение да
е възпрепятствало ответника да извърши ремонтите
срочно.
Съдът намира и релевираното от ответника
възражение за непопадане на процесните автомобили в
обсега на предмета на договора за неоснователно. В тази
връзка ответникът оспорва основанието за възникване на
процесното вземане с довод, че към датата на заявката
процесните автомобили са отговаряли на условията за
бракуване – поради изминат пробег и преминат срок на
експлоатация. В тази връзка по делото е представена и
приета извадка от Вътрешните правила за организацията
на експлоатацията, материално-техническото осигуряване
и отчетността на ППС, плавателната и летателната
техника на ***, утвърдени със Заповед № Iз-305/21.02.2014
12
г. на министъра на вътрешните работи, прието по делото
/л.229/, касаеща Раздел II "Извеждане на техниката извън
щата, продажба на търг, бракуване и отчисляване на
техника". В разпоредбата на чл. 24 от последните е
предвидено, че извеждането на техника извън щата следва
да бъде извършвано със Заповед на директора на ДУССД,
каквато, респективно протокол за бракуване и
трансформация – приложение № 1Б, е необходима и при
отчисляването й от структурите на *** – чл. 29 от
Вътрешните правила. По делото не се твърди и не се
установява наличието на тези предпоставки по отношение
на процесните леки автомобили. Наред с това, при
очертаване на предмета на процесния договор в клаузата
на чл. 1 от същия страните са посочили, че се касае за леки
автомобили от съответните марки, посочени в Техническа
спецификация и Техническо предложение – неразделна
част от договора, като никъде не е упоменото изключване
от предметния му обхват на автомобили, отговарящи на
условията за бракуване, но небракувани и неотчислени от
възложителя. Това обстоятелство не е предвидено в
договора и като основание за отказ да се изпълни заявка,
нито като основание за освобождаване на изпълнителя от
отговорност при изпълнение на поръчката. Ето защо, не
може да се приеме за установено, че процесният автомобил
е отговарял на условия за бракуване и поради тази причина
не е включен в предметния обхват на договора, нито, че е
бил изведен от щата на *** по утвърдения за това ред.
13
Ответникът не се освобождава от последиците на забавата
и при констатирано неналичие на някой от реквизитите в
горекоментираните протоколи – номер на заявка, видно е в
тях е посочен номер и вид, марка на отремонтираните
ППС.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника, че неустойката е следвало да бъде изчислена
върху остатъчната стойност от дължимото възнаграждение.
От приетия по делото договор не се извежда такава обща
воля на страните. В чл. 14 от договора точно е посочено, че
неустойката се дължи като процент при просрочие от
общата цена на договора по чл. 12, ал.1 за всеки просрочен
ден, тоест върху сумата от 450 000 лева.
Относно възражението на ответника, че неустойката е
прекомерна /възражение по чл. 92, ал.2 от ЗЗД/ и че
договорът съдържа неравноправни клаузи /възражение по
чл. 146 и чл. 143 от ЗЗП. Ответникът има качеството
търговец по смисъла на ТЗ, поради което не се ползва от
засилената защита, предвидена за потребителите
физически лица по ЗЗП и не може да се позове на нея.
Поради това за процесният договор за обществена поръчка,
доколкото е търговска сделка и към него е приложим чл.
309 от ТЗ, според който не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци.
По всичко гореизложено съдът намира иска за доказан
14
в своето основание.
По размера на иска.
Относно размера по поръчка № 489 за автомобил с ДК
№ ******, съдът се консолидира със заключението на
вещото лице, че срока по заявката тече от датата на
предаване на автомобила – 11.10.2021г. до изтичане на
двадесет дни, съобразно уговореното между страните в чл.
2, ал.5 от договора /двадесет работни дни/ от заявката, тоест
в случая срока е изтекъл на 08.11.2021г. ППС е предявено
на 09.11.2021г., което обуславя извод за забава от един ден.
Този извод съда извежда от предмета на договора, където в
чл. 1, ал.3 страните са уговорили, че следгаранционното
обслужване включва ремонти и сервизни услуги, при
възникнали повреди, аварии, както и основни планови
ремонти, свързани с работоспособността и техническата
изправност на съответното ППС. Общата воля е достигане
на краен резултат по привеждане на автомобила в
техническа изправност. Действително видно от заявката
автомобилът е предаден за диагностика на двигател с
вътрешно горене, тоест ремонта е конкретизиран и следва
да бъде извършен в рамките на общата стойност на
договора по чл. 12, ал.1, но е видно от САТЕ, че при преглед
са установени повреди наложили смяна на части, демонтаж
и монтаж и разоборудване на основни агрегати и възли,
като демонтаж на скоростна кутия, демонтаж полувалове и
разоборудване на предно окачване, извършено от
15
изпълнителя съобразно целта и предмета на договора. Още
повече, че при предаването на автомобила, представител на
възложителя се е запознал с така извършения ремонт и е
подписал приемно-предавателния протокол, с което се е
съгласил с така извършените ремонти дейности. По
изложеното за процесната поръчка съдът намира, че
дължимата неустойка следва да е в размер на 225 лева,
съобразно заключението на вещото лице, изчислена
служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК, върху сумата
от 450 000 лева, при просрочие от един ден.
По поръчка № 389 относно автомобил с ДК №
********, последният е постъпил в сервиз на изпълнителя
на 29.10.2021г. за проверка и ремонт ходова част и
запалване, смяна ангренаж, проверка и ремонт на
чистачки, като между страните по отношение на тази
поръчка няма спор, че приложим е срока по чл. 2, ал.4 от
договора, който в процесния случай изтича на 10.11.2021г.,
а ППС е предадено съгласно приемно-предавателния
протокол на 11.11.2021г. По изложеното за процесната
поръчка съдът намира, че дължимата неустойка следва да е
в размер на 225 лева, съобразно заключението на вещото
лице, изчислена служебно от съда по реда на чл. 162 от
ГПК, върху сумата от 450 000 лева, при просрочие от един
ден.
Следователно главният иск съдът намира, че следва да
бъде уважен до размера на сумата от 450,00 лева, а за
16
сумата от 4050,00 лева, разликата над уважената сума от
450,00 лева до размера на пълно предявената от 4500,00
лева, следва да бъде отхвърлен.
Частичната основателност на главния иск предпоставя
и частична основателност на акцесорната претенция за
лихва за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД, която предполага
наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.
По делото се установи съществуването в полза на ищеца на
неустоечно вземане, че за заплащането му до ответника е
отправена извънсъдебна писмена покана, с приложен към
същата протокол за размера на неустойката, както и
връчването на поканата на /фирма/ на 09.12.2021г. –
обстоятелство, неоспорено от последния. От този момент
започва да тече определеният в нея срок за изпълнение – 10
работни дни, изтекъл на 23.12.2021 г., към който момент по
делото не се твърди и не се установява ответникът да е
изпълнил задължението. Ответникът е изпаднал в забава
на 24.12.2021г. и дължи заплащането на обезщетение, което
за периода, от 24.12.2021г. 02.02.2022г. /датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК/, определено от съда по реда
на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 5.13 лева, до който
размер следва да бъде уважена акцесорната претенция, а за
сумата от 46,12 лева, разликата над уважената сума от 5,13
лева до размера на пълно предявената от 51,25 лева следва
да бъде отхвърлен.
17
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на двете страни на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от
ГПК. На ищеца в заповедното производство следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 24,10 лева. В исковото производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 91,03 лева, депозит за
изслушване на САТЕ в размер на 200,00 лева, депозит за
изслушване на допълнителна ССчЕ в размер на 200,00 лева,
както на ищеца следва да му се присъдят и разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед
правната и фактическа сложност на делото и цената на
иска определя в размер на 300,00 лева на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Или общо разноски в
исковото производство в размер на 791,03 лева. Или на
ищеца съобразно уважената част от исковете в исковото
производство следва да му се присъдят разноски в размер
на 79,10 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски в
заповедното производство за процесуално
представителство по два договора за правна защита и
съдействие № 26/07.06.2022г. и № 51/07.06.2022г. в общ
размер на 200,00 лева. За сумата от 200,00 лева съдът
приема, че са налице доказателства, че е реално заплатена,
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, като съобразно отхвърлената част от исковете на
ответника следва да се присъдят разноски в заповедното
18
производство в размер на 178,00 лева.
В исковото производство ответникът е заплатил
разноски, както следва: 200,00 лева за изслушване на
САТЕ, 400,00 лева за изслушване на ССчЕ, като се
претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева, съобразно договор за правна защита
и съдействие № 12/10.10.2022г., от който се установява, че
възнаграждението е реално заплатено. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ищеца за
прекомерност на претендираното за присъждане
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Същото не е прекомерно, при направени служебно
изчисления от съда в хипотезата на чл. 7, ал.1,т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията й с ДВ, бр.
68/31.07.2020г., в предвид датата на сключване на договора.
Или на ответника съобразно отхвърлената част от исковете
следва да му се присъдят разноски в размер на 990,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от ********************* към
19
*****************, Код по БУЛСТАТ: *********** срещу
/фирма/, ЕИК ***********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че /фирма/
дължи на ********************* към *****************,
сумата в размер на 450,00 лева /четиристотин и петдесет/
лева, представляваща неустойка по чл. 14 от договор за
обществена поръчка с рег. № УРИ 5785опд-111 от 29.10.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение в съда – 03.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата в размер на 5,13 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, за
периода от 24.12.2021 г. до 02.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за неустойка за сумата от 4050,00 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 450,00
лева до размера на пълно предявената от 4500,00 лева и
иска за мораторна лихва за сумата от 46,12 лева,
представляваща разликата над уважената сума от 5,13 лева
до размера на пълно предявената от 51,25 лева, и за които
суми по ч.гр.дело № 5499/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО,
45 състав е издадена Заповед № 6333 от 04.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
********************* към *****************, Код по
20
БУЛСТАТ: ***********, сумата в размер на 24,10 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на
********************* към *****************, Код по
БУЛСТАТ: ***********, сумата в размер на 79,10 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ********************* към
*****************, Код по БУЛСТАТ: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК ***********, сумата в размер
на 178,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ********************* към
*****************, Код по БУЛСТАТ: *********** ДА
ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК ***********, сумата в размер
на 990,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
21
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22