№………/…...11.2018
г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 1738 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна
жалба с вх. № 49385/20.07.2018 г. от „МЕРКУРИЙ-ПАШАНОВ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Чипровци“ №7, ет.2, ап. 3, подадена от управителя Георги Иванов Пашанов, чрез мл. адв. Петър Георгиев - ВАК, срещу
решение № 2853/15.06.2018 г., постановено по гр. дело № 8168/2017 г. по описа на
ВРС, XVIII-ти състав.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за
въззивното производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор от
„ЕКО КОМФОРТ 33“ ЕООД.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
ІІ.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът „МЕРКУРИЙ-ПАШАНОВ“ ООД,
обосновава подробно оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Твърди,
че във връзка с процесния договор за изпълнение на СМР от 19.01.2016 г. за „Ремонт и въвеждане експлоатация на ОвиК
инсталация на обект: „Офис сграда в гр. Варна, бул. „Сливница“, между страните
било уговорено, че окончателната цена по договора ще бъде изчислена на база
действително извършените количества работи въз основа на подписан
приемо-предавателен протокол, образец Акт 19, за извършените надлежно издадени
фактури. Сочи, че било договорено и авансово плащане в размер на 3 000
лева, за което не е имало спор между страните. Излага, че представеният по
делото приемо-предавателен протокол и издадената въз основа на него фактура са
били едностранно съставени от насрещната страна и не са носели подпис на
представител на въззивника. Оспорва материалната доказателствената сила на
посочените документи в качеството им на частен документ, подписан от издателя
си и удостоверяващ изгодни за него факти. Сочи, че от приетата по делото СТЕ се
е установило, че работите по т.1 и т.2 и т.7 от протокола могат да се приемат
за извършени, по т.3 - не може да се
установи със сигурност, а по т.4 и и т.6 – с условности. Конкретизира, че
правилно вещото лице е приело за слабо вероятно 80 % от елементите по т.4 от протокола
да са били счупени/повредени, доколкото етажът от сградата се е използвал и
преди това и е имало отговорник за поддръжката на климатичните тела. Сочи, че
от приетата по делото ССчЕ следвало, че процесната фактура първоначално била
осчетоводена от ответното дружество, а
впоследствие сторнирана, веднага след установяване от негова страна на
действително извършените СМР, което е имало характер на противопоставяне
веднага след узнаване на неизпълнението. Пояснено било и от вещото лице, че при
липса на двустранно подписан от страните приемо-предавателен протокол за
извършени СМР, фактура за извършените работи изобщо не следва да се издава. По
отношение на показанията на разпитания на ищцовата страна свидетел сочи, че
същите са в противоречие с останалите доказателства по делото и най-вече със
СТЕ. Оспорва възприетата от първата инстанция връзка между приемането на
работата и упражняване на фактическа власт върху сградата, находяща се в гр.
Варна, бул. „Сливница“ 24, която се използвала от съвсем различни фирми, но не
и от въззивника. Отрича да е използвал някога климатичната система на втория
етаж в сградата. Като не оспорва извършването на СМР по т.1, т.2 и т.7 от
протокола, твърди изпълнение на 27, а не на 30 броя – по т.6. Обосновава извод
за обща стойност на действително извършените работи по договора по-малка от
заплатения аванс, а именно 2 968,50 лева, респ. за недължимост на други суми по
договора. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което
да се уважи въззивната жалба, респ. да се отхвърли исковата претенция в цялост,
както и да се присъдят извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на
депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна – „ЕКО КОМФОРТ 33“ ЕООД не
подава писмен отговор.
III. По доказателствата: С въззивната жалба не са
направени нови доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание чл.
267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 49385/ 20.07.2018 г. от „МЕРКУРИЙ-ПАШАНОВ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Чипровци“ № 7, ет. 2, ап. 3, подадена от управителя Георги Иванов Пашанов, чрез
мл. адв. Петър Георгиев - ВАК, срещу решение № 2853/15.06.2018 г., постановено
по гр. дело № 8168/2017 г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, в
частта му, с която е прието за
установено, че „МЕРКУРИЙ-ПАШАНОВ“ ООД дължи на „ЕКО КОМФОРТ 33“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Дрин“ № 34, представлявано от Златко Златев, сумите
по издадената Заповед за изпълнение № 2901/25.04.2017 г., постановена по ч.гр.дело
№ 5410/2017 г., на ВРС, ХХ-ти състав, а именно: сумата от 4 636.20 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и шест лева и двадесет
стотинки/, представляваща дължима главница по сключен договор за изпълнение
на СМР от 19.01.2016 г., за което е издадена фактура № **********/01.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 190,08 лева /сто и деветдесет лева и осем
стотинки/, представляваща договорна неустойка за периода 01.03.2017 г. –
10.04.2017 г., на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
НАСРОЧВА
открито съдебно заседание за 22.01.2019
г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на
страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото,
ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от
определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 от
22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.