РЕШЕНИЕ
№ 1275
гр. Бургас, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120100425 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Д. В. А. с ЕГН **********. Обжалва решение
на Общинска служба по земеделие – Созопол с № 2100-О/10.01.2023 г., по
преписка вх.№ 2749.
Твърди незаконосъобразност на решението – налице било съществено
несъответствие по стойност между определеното обезщетение и
предоставеното такова със земеделска земя. Посочва, че независимо от това,
самата земя, определена за обезщетяване, не била с необходимото качество,
видно от приложената скица. Имотът не бил равностоен и поради своето
местоположение, доколкото бил извън селището на гр. Черноморец. Счита, че
атакуваният административен акт е неправилен, тъй като неправилно била
изчислена стойността на имота, предоставен като обезщетение и се стигнало
до несъответствие по стойност между признатото и получено обезщетение.
При тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение като
незаконосъобразно. Претендират се и разноски.
Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол, изразява становище в насока неоснователност на
подадената жалба и релевираните със същата доводи.
Конституираните на основание чл.162, ал.1 от АПК заинтересовани
лица, не депозират становище и не изпращат представители по делото.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, същата е подадена в срок /чл.149,
ал.5 от АПК/, при наличието на правен интерес, който в случая за
жалбоподателят произтича от качеството му на наследник на правоимащото
лице Д. В. А..
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административен актове и следва да отговарят на условията за валидност и
законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона – чл.146 от Административно-
процесуалния кодекс /АПК/.
Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето, като съдът дължи произнасяне по въпроса за валидността на
оспорения административен акт и служебно, тоест не само и единствено по
отношение на релевираните от жалбоподателя доводи и възражения.
По същество:
Съдът намира, че по делото не се установяват пороци на
административния акт, които да водят до неговата нищожност. В този смисъл
актът е издаден от компетентен органи, в предвидената за това форма,
посочени са както фактическите, така и правни основания за издаване на
оспорения акт.
Обжалваното решение е административен акт, издаден от Общинска
служба по земеделие – Созопол, като правното основание за неговото
издаване е чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19а, ал. 4 от ЗСПЗЗ
производството по обезщетяване на собствениците преминава през следните
фази: 1. Решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на
обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, в
което се посочва стойността на обезщетението; решението се съобщава на
заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и
подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото
обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред
районния съд; 2. решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетението - със земя и/или поименни компенсационни бонове; 3.
Решение за обезщетяване на собствениците с конкретна земеделска земя.
Всяко едно от постановените решения следва да е влязло в сила и да е
придобило статут на стабилен индивидуален административен акт, преди да
се издаде следващото решение, т. е процедурата е задължителна за спазване.
Именно с обжалваното понастоящем решение се приключва процедурата по
обезщетяване на собствениците.
В този смисъл следва да са налице предходни решения по чл. 19, ал. 8
от ППЗСПЗЗ и по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, които и да са влезли в сила, за
да може да бъде издадено решението по чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Това
2
следва да се отбележи, с оглед отново служебната преценка от съда за
валидност на административния акт. В тази връзка в представената от
административния орган преписка по издаване на обжалвания акт, се
съдържат решения именно по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и по чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ. Видно от приложените пощенски разписки, същите са връчени на
заявителя М. С. И., която инициирала процедурата по обезщетяване на
наследниците на И. М.ов П..
Производството по реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ е особен вид
административно такова. Редът по чл. 14, ал. 2 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992
г.) не предвижда съобщаване на актовете на Общинската поземлена комисия
на всички наследници, тогава когато правата се възстановяват общо на
наследници на починало правоимащо лице. Те се съобщават само на
заявителя в реституционното производство, който е страна по него.
Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ постановява само, че подаденото
заявление от един наследник ползва всички останали наследници. С оглед
изложеното, съобщаването на всички заинтересовани наследници се счита за
извършено, когато действията по съобщаване са извършени по отношение на
един от тях /Така Решение № 1297 от 19.12.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. д.
№ 1076/2023 г./. В случая и въз основа на изложеното, съдът приема, че
посочените по – горе решения по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и по чл. 19, ал. 17
от ППЗСПЗЗ са съобщени на заявителя – наследник, като няма данни същите
да са били обжалвани или отменени, поради което съдът приема, че същите
са породили своето действия.
По отношение на релевираните доводи с жалбата за
незаконосъобразност на административния акт:
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл.
19, ал. 18 общинската служба по земеделие постановява решение за
обезщетяване със земя. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по
реда на Гражданския процесуален кодекс и в 14-дневен срок от съобщението
може да се обжалва пред районния съд при несъответствие по стойност
между признатото и полученото обезщетение. С издаденото решение по чл.
19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, постановено на основание решение по чл. 19, ал. 8
ППЗСПЗЗ, се определя начина на обезщетение - със земеделска земя на
стойност 3397 лв. и поименни компенсационни бонове от 1751 лв.
В настоящото производство следва да бъде установено съответствието
на цената на съответната земеделска земя, определена съобразно Наредбата за
реда за определяне на цени на земеделските земи. В тази наредба са
нормативно регламентирани критериите и условията, от които се изхожда, за
да се определи размера на обезщетението за земеделските земи. Затова при
извършването на съдебния контрол върху административния акт съдът следва
да прецени само дали общинската служба по земеделие се е съобразила със
законодателно регламентираните изисквания. От приетата по делото съдебно
– техническа експертиза, се установява, че стойността на процесната земя,
която била отредена на наследниците на И. М.ов П. с обжалвания акт, е с
3
обща стойност от 1983 лв. Тази стойност не съответства на размера на
определеното с Решение №5Ч от 17.01.2005 г. обезщетение, поради което и на
това основание издаденият административен акт се явява незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен, а преписката върната на
административният орган за издаване на нов, законосъобразен
административен акт, съобразно и указанията, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
По разноските:
По делото е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, но следва да се посочи, че съгласно чл.8, ал.1 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2. В настоящият случай съдът намира, че материалният интерес
следва да се определи въз основа на посочената с обжалваното решение
стойност на имота, тоест 1971 лв. При това положение, съдът съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. не се явява прекомерно.
Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано, в
размер на сумата от 810 лева за направените от жалбоподателя разноски,
които са 400 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, 400 лв. за депозити за
вещи лица по допуснатите по делото експертизи и 10 лв. за заплатена
държавна такса.
Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр.
Созопол № 2100-О/10.01.2023 г. по преписка вх.№ 2749 за обезщетяване със
земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Присад,
ЕКАТТЕ 58400, община Созопол.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с
указание за постановяване на Решение по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ при
спазване на изискванията му за законосъобразност, съобразно мотивите в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр...., сумата в размер на
810 лв., представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5