Определение по дело №1323/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261373
Дата: 13 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Стефан Емилов Милев
Дело: 20211100601323
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ……….

гр. София, 13 април 2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в проведено на 13.04.2021 г. закрито заседание в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван КОЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          Стефан МИЛЕВ

                                                                                                    Симона УГЛЯРОВА

като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.ч.н.д. № 1323/21 г., намери за установено следното:

 

Р.Я.М., свидетел по н.о.х.д. № 4177/18 г. на СРС (НО, 3 с.), е обжалвал по реда на гл. XXII НПК постановеното в откритото заседание на 23.09.2020 г. протоколно определение, с което му е била наложена глоба от 200 лв. за неявяване без уважителна причина.

Въззивният съд прецени, че следва да прекрати образуваното пред него частно производство и да върне делото, ведно с жалбата, на първата инстанция, която да отстрани редица процесуални нередовности във връзка с нейното подаване.

На обжалване по реда на чл. 341, ал.2 НПК подлежи не самото определение, с което се налага глобата, а съдебният акт, с който впоследствие се  о т к а з в а нейната отмяна – чл. 120, ал.6, вр. ал.3 и  чл. 271, ал.11 НПК. Районният съд не е разяснил на жалбоподателя М. това правно положение (видно от указанията, дадени в с.з. на 17.02.2021 г. и от отразеното в изпратената по-късно призовка – л.  372, гръб и л. 387 от н.о.х.д.) и така го е поставил в ситуация да оспорва (вероятно – поради незнание) необжалваем съдебен акт – определението от 23.09.2020 г.

За да изпълни стриктно задълженията си по чл. 15, ал.2 НПК, първата инстанция е следвало да информира св. М., че правото му на жалба е всъщност срещу протоколното определение от 04.11.2020 г. (л.275, гръб от н.о.х.д.), с което молбата му за отмяна на процесната глоба е оставена без уважение, както и да разясни точното правно основание на произнасянето си – дали е при условията на чл. 120, ал.6, вр. ал.3 НПК, или в хипотезата на чл. 271, ал.11 НПК.

След като изпълни тези свои задължения, и в случай, че по делото постъпи редовна жалба от страна на санкционирания свидетел, СРС най-напред следва да прецени възможността още той – по реда на чл. 344 НПК – да отмени собственото си определение от 04.11.2020 г. (ако намери основания за това), или да администрира материалите за произнасяне към въззивната инстанция.

По тези съображения, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.н.ч.д. № 13230/21 г. на СГС, НО, ІІ въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

            Определението е окончателно.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: