РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. гр. Лом, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20211620102515 по описа за 2021 година
Исково производство по реда на чл.422 ГПК
Ищецът „ЧЕЗ Електро България” АД твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си
към Т. Е. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Л., обл. М., ул.“В****“ №
*** в размер на 804,19 лв.- главница и 254,85 лв. - лихва. В резултат на това
било образувано ч.гр.д. № 828/2020 г. по описа на ЛРС и издадена заповед за
изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и поради това бил предявен настоящият установителен иск.
Ищецът поддържа, че „ЧЕЗ Електро България” АД е енергийно
предприятие по смисъла на Закона За енергетиката (ЗЕ) и лицензиант за
дейностите обществено снабдяване, която изпълнява като краен снабдител,
доставчик от последна инстанция и търговец.
Навеждат се твърдения, че между страните е налице облигационна
връзка за продажба на ел. енергия, който е безсрочен. Между страните
действат и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ Електро България” АД одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от
07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение №ОУ-О3 от 26.04.2010 г. /OУ/ издадени
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, одобрени от ДКЕВ
Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение №OУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като съгласно чл. 98а, ал. 4 от
ЗЕ, чл. 986, ал. 4, отм. редакцията преди ДВ, бр. 54/ и постоянната съдебна
1
практика, договорът обвързва страните без изричното му писмено приемане.
Твърди още, че трайната практика на ВКС, влизането в сила на Общите
условия било регламентирано от чл. 98а, ал. 4 и чл. 98б, ал. 4, ЗЕ /нови ДВ бр.
74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г./ както и от чл. 93, ал. 2 от Наредба за
лицензиране на дейността енергетиката/ ДВ бр. 53 от 22.06.2004 г.- ДВ бр. 58
от 30.07.2010 г./. С тези норми, в отклонение от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ,
законодателят посочва, че за влизането им в сила за потребителите, не е
необходимо изричното им писмено приемане от тях. Безспорно било и, че
продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез търговска сделка,
сключена при общи условия по смисъла на чл. 298 ТЗ, но при различие между
ТЗ и ЗЕ, приложими били специалните норми на ЗЕ.
Твърди, че на основание чл. 58, ал. 1 от Общите условия на договорите за
използване електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД на 02.03.2017 г. служители на оператора на
електроразпределителната мрежа са извършили проверка на мястото на
измерване на електрическа енергия, доставяна в обект къща, находяща гр. Л.,
ул. „В*****“ №****, за което е регистрирана партида с клиент с №
300245111373. В момента на проверката в съответствие с чл. 58, ал. 1 от ОУ
бил съставен Констативен протокол (КП) № 3018004/02.03.2017г. в
присъствието на двама независими свидетели, на основание чл. 58, ал. 2 от
ОУ. Потърсен е представител потребителя. На проверката е присъствал и
представител на орган на МВР.
Проверяващите били установили и отразили на стр.3 от КП в графа
„Описание на констатациите и влиянието им върху точността на измерването
на електрическата енергия в обекта: „Липсва пломба на щита на ел. таблото.
Потребителят е прекъснат от електромер дистанционно. Установена е
промяна на схемата на свързване, състояща се в следното: срязани от
изходящите проводници към къщата под ел. таблото. Фазовият проводник
(AL/R-16 mm2) е свързан директно към една от фазите на захранващия ел.
таблото кабел, а нулевият е свързан към заземителната линия на ел.
таблото. В присъединението не участват предпазители“.
Описаното в КП установявало, че е осъществено присъединяване, при
което липсва средство за търговско измерване (СТИ) и съответно е налице
случай на потребяване при пълно неизмерване на протичащата по проводника
направо към къщата ел. енергия.
Излагат се твърдения, че съгласно изискванията на чл. 58, ал. 3 от ОУ на
клиента е изпратено уведомление изх. № NTZ64480/06.03.2017 г. С него
потребителят е уведомен за извършената проверка, към писмото е приложено
и копие на КП, което е изпратено на адреса.
Проверката установявала по категоричен и безпристрастен начин
присъединение, в отклонение на правилата и нормативите, при пълно
заобикаляне на СТИ и факта, че такъв не е бил във веригата, по която ел.
енергия е отивала към къщата, съответно не би могъл и хипотетично да отчете
дори 1 киловат от потребяваната ел. енергия.
Присъединението било премахнато.
2
На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1,
б. „б ПИКЕЕ (отм.) е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия по посочения в началото клиентски номер
за периода от 13.12.2016 г. до датата на извършената проверка 02.03.2017 г. от
служителите от отдел, „Нетехнически загуби”, т. е. за период до прекъсване
на ел. захранване съгласно чл. 48, ал. 1 от Правилата. Периодът, както и
единичната цена на доначислената ел. енергия в пари (цената, изчислявана
съгласно чл. 51 от ПИКЕЕ (отм.), е значително по-ниска, от тази, която се
заплаща при реално отчитане на потребена ел. енергия), са описани в
Приложение 1 към фактурата.
Количеството потребена ел. енергия било доначислено по реда на чл. 48,
ал.1, т. 1б от ПИККЕ_отм. Извършеното преизчисление е в размер на 5651
kWh по формула при липса на точен измерите. В резултат било издадено
предложение за корекция на сметка.
Издадена била и фактура №21775657/08.03.2017 г. на стойност 804,19 лв.
В изпълнение изискванията на 98а, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
основание чл. 17, ал. 2 от ОУ за фактурата ответникът бил уведомен с писмо
изх. № **********/09.03.2017 г., изпратено с обратна разписка, видно от
пощенските документи, към което е приложена и фактурата. Това доказвало
спазване на изискването уведомяване на клиента, като писмото, ведно с
фактурата са получени от клиента.
Поради това моли съда да признае за установено, че ответника дължи на
ищеца исковата сума. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който особения представител на ответника счита, исковете
за допустими, но неоснователни. Ответната страна твърди, че ответника няма
облигационна връзка с ищеца, не е и представен договор за доставка на
ел.енергия в процесния имот. От друга страна, намира че следва да се
приложи института на погасителната давност, тъй като това били периодични
плащания. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
В о.с.з. проведено особения представител на ответника поддържа
отговора и моли съда да отхвърли иска, като неоснователен, представя
писмено становище, с което доразвива застъпената теза.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК.
По ч.гр.д.828/2020г. ЛРС е издадена заповед № 483 от 2.7.2020г., за
изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя-настоящ ищец,
против ответника, за сумата от 804,19лв., главница/начислена при установен
случай на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия за клиентски №
300245111373, както и 254,85 лв. лихва за периода 22.03.2017г.-18.06.2020г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението, до изплащане
3
на вземането и разноски по заповедното производство. Издадена е заповед по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, и съдът е указал на
заявителя в 1-месечен срок да предяви иск относно вземането си. В срока е
депозиран иск по чл.422 ГПК.
В процесния имот е извършена проверка, съобразно предвидените за
това правила и е констатирано промяна на схемата за свързване, съставен е и
КП, с които е установено намесата в измервателното система. Присъствал е и
служител на РУ Полиция.
Приета е по делото и СТЕ изготвена от в.л. М. Б.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По делото е безспорно, че ответника е краен снабдител и притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия,както и , че
ищецът е предоставял електрическа енергия в процесния период на
посочената в исковата молба стойност за обект по открита партида № с кл.
№300245111373 и с адрес: гр. Л., ул.В**** № ***.
По възражението дали ответника , че липсва подадено заявление за
присъединяване към електропреносната мрежа, а оттам и липса на
облигационна връзка, съдът намира следното:
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ; „Клиент на едро“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел
препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор
на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с
цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е
налице хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна съгласно Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото
4
дружество одобрени с решение на ДКЕВР
клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот
/има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/,
присъединен към електроразпределителната мрежа на съгласно
действащото законодателство.
Затова получателят на процесните фактури – ответника по делото има
качеството клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, с
адрес: гр.Л*, ул.“В.****** № *** . Безспорно е, и това, че ищцовото
дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а
ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на
чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и
одобрени от клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува
одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите най - малко в един
централен и един местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен
срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен
снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато
потребителят не се е възползвал от горепосочената правна възможност,
следва да намерят приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2 Търговския
закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен снабдител
стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на
посочените два периода. При положение, че по делото не е представен и не се
твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на
отношенията им по повод предоставяните от ответника услуги /на основание
чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите
условия. Поради това от данните по делото се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение, като по делото са представени
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца и се установи, че собственик на процесния имот е получателят на
фактурите. Още повече, че по аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както
посочените общи условия, които са достъпни в интернет сайта на ищеца, така
и решение на ДКЕВР съставляват общоизвестни факти като такива същите не
се нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на
облигационна връзка между страните, следва да се съобразят Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България” АД.
По делото няма спор, че ответника през този период не е изплащал
никакви задължения. Поради двустранния характер на правоотношението
между ищеца и ответника за двете страни са възникнали насрещни
задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави
тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати
тяхната стойност в посочения срок
5
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените в
исковото се явява основателна и като такава следва да бъде уважена
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. Е. Л.,
ЕГН ********** дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК *********
сумата в размер на 804,19 лв./осемстотин и четири лева и деветнадесет ст./,
представляваща неплатени суми по фактура № **********/08.03.2017 г.,
както и лихва на стойност 254,85 лв./двеста петдесет и четири лева и
осемдесет и пет ст./ за периода 22.03.2017г.- 18.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.06.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Е. Л. с ЕГН **********, да
заплати на „ЧЕЗ Електро България“АД, ЕИК175133827 сума в размер на
92,00 лв./деветдесет и два лева/, представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 828/2020 г. ЛРС, както и сумата в размер на 900
лв./деветстотин лева/ по исковото производство, от които за особен
представител - 300,00 лв., ю.к. възнаграждение - 300,00 лв., за вещо лице-
200,00 лв. и ДТ-100,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6