М
О Т И В И
към
присъда
по
НОХД № 1448 / 2018 год, на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ
наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила Х.Х.Н.
в това, че през периода от месец септември 2013 г. до
06.06.2016 г. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление – на седем пъти, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение, в следните лица:
- Р.Р.М. ***, че са необходими парични средства за
заплащане на операция и лечение на негов познат, с когото Н. живеела на семейни
начала – С. А. С., че в местността „Зад Левента“ се създава водоснабдителна
кооперация, която следва да обслужва и имота на М., като Н. ще го представлява
в съответните дейности по регистрация на кооперацията и прекарване на системата
до дома му, че ще го представлява за прехвърляне на дела му от кооперацията и
за водене на съдебни дела във връзка с дейността на кооперацията;
- Ш.А.М. – че ще му окаже съдействие и протекции, за
да закупи общинско жилище на преференциална и изгодна цена, както и ще окаже
съдействие за настаняване в общинско жилище на колежката му Мюжген Раимова
Османова;
- Х.И.Р. и М.Д.И. – че работи в погребална агенция и
ще организира бъдещето погребение на майка им Ц. Д. И.,
и с това причинила на Р.Р.М. имотна вреда в размер
от 1 207 лева, на Ш.А.М. имотна вреда в размер от 5 353,44 лева, а на -Х.И.Р. и М.Д.И. имотна вреда в размер от 1
595 лева – престъпление по чл. 211, пр.2 вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано
осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна. Пледира, подсъдимата да бъде призната за виновна и да й се наложи наказание лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
По делото са приети за съвместно разглеждане, предявени
срещу подсъдимата граждански искове, както следва:
-
от Ш.А.М. за сумата 5 353,44 лв,
представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от месец май 2016 г., до
окончателното заплащане на сумата, както и 600 лв. за разноски за повереник;
-
солидарно от Х.И.Р. и М.Д.И. сумата 1 595 лв,
представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди.
Повереникът на Ш.А.М. поддържа предявения граждански иск. Претендира,
съда да признае подсъдимата за виновна и да присъди исканото обезщетение.
Гражданските ищци Х.И.Р. и М.Д.И., редовно призовани, не
се явяват и не изпращат представител.
Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Заедно със защитника си пледира за справедливо
наказание.
Районният
съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Х.Х.Н. е родена
на ***г***, български гражданин, разведена, средно образование, не работи,
осъждана, жив. в гр. Русе, ЕГН **********.
През 2011 г. – 2016 г.
подсъдимата живеела на семейни начала със свид. С. С. Последният обработвал
имотът на свид.Р.М., който се намирал в местността „Зад Левента“.
През есента на 2013
година, свид. С. претърпял операция. Разходите за последвалото лечение покрил
със свои средства.
През м.септември
2013г., подс.Н. се свързала със свид.М. по телефона и си придала вид, че се
грижи за имота му. Известно време след този случай, през м.септември подсъдимата
изчакала свид. М. пред сградата на местоработата му. След като се срещнали му обяснила,
че С. С. е много болен. Имал спукана язва и се налагало да му се прелива кръв.
Заявила, че спешно са й необходими 150 лева, защото без кръвопреливане, имало
опасност от летален изход за Саидов. М. й повярвал и веднага й предоставил
исканата сума. Няколко дни по-късно Н. се свързала със свид. М.. Помолила го да
й предостави сума в размер на 130 лева, които да бъдат платени на лекуващия
лекар, за да извърши операцията. Свид. М. отново се доверил и същият ден й
предоставил исканите пари. След няколко дни подсъдимата поискала от свид. М.
120 лева, необходими за закупуване на „скъпоструващи лекарства“ за С. Той
отново й повярвал и същият ден й предоставил тези пари, но й заявил, че занапред
няма да има възможност да помага финансово. Тогава подсъдимата му обещала, че
ще върне на части всички дадени от него пари. Уточнила, че работи в ЦСМП - Русе,
което не било вярно, тъй като не се е намирала в трудови правоотношения с тази
институция.
През месец ноември
2013 г. свид. М. няколко пъти търсил по телефона подс.Н.. При всеки разговор тя
изтъквала различни проблеми, които я затруднявали да върне парите. Така свид. М.
достигнал да извода, че няма да си получи парите и спрял да я търси.
През м.август 2014г. подс.
Х.Н. решила да въведе в заблуждение свид. М., относно необходимостта от
създаване на водоснабдителна кооперация в местността „Зад Левента“, към която
да се включи. Предложила му да го представлява във връзка с регистрацията на
кооперацията и прокарването на водопреносната система към имота. Обяснила му,
че „встъпителната вноска“ на всеки член възлиза на сумата от 103 лева. Свид. М.
не се усъмнил в истинността на думите на обвиняемата и се съгласил да вземе
участие в кооперацията. Няколко дни след това, предоставил на подсъдимата
сумата от 103 лева. Подсъдимата продължила да поддържа у него заблуждението,
като му заявила, че за закупуването на тръби е необходима сума в размер на 120
лева, която свид. М. й предоставил. Така за изграждане на водопреносната
система, през м.септември 2014г. свид. М. предоставил на подс. Н. на няколко
пъти различни суми, както следва:
- на 01.09.2014г.- 100
лева;
- на 03.09.2014г.- 35
лева;
- на 16.09.2014г. – веднъж
72 лева и по- късно същият ден 33 лева.
На 17.09.2014г., чрез
текстово съобщение, подсъдимата уведомила свид. М., че управителния орган на
кооперацията изисква още по 77 лева от член- кооператорите. Същият ден той
предоставил на подсъдимата исканата сума от 77 лева. Тогава й заявил
категорично, че отказва да плаща повече пари за водопровода. Изразил
намерението си да проведе разговор с председателя на кооперацията и да се
запознае с разходните документи. Тогава подс. Н. бързо измислила нов план, с
който да вземе от него пари. Заявила на свид. М., че съсед, който също имал
вила там, но не могъл да се включи навреме в кооперацията, имал желание да
изкупи дела му. М. веднага приел да продаде дела си в кооперацията. По-късно
подсъдимата изпратила на свид. М. текстово съобщение, с което го уведомявала,
че с председателя на кооперацията се намирали при нотариус, за да продаде дела
му, но за разноските по прехвърлянето следвало да й предостави сума в размер на
140 лева. Посочила, че „купувача Цецо“ впоследствие щял да му възстанови сумата
до 25.09.2014 г. М. категорично отказал да плати исканите пари, но подсъдимата
му отправила редица критики с мотива, че с отказа си я злепоставя пред
нотариуса, съседите и другите членове в кооперацията. Освен това заявила, че
наред с нотариалната такса, купувача щял да му възстанови и всички пари,
платени до момента от него. Подведен от думите й, на 20.09.2014 г. свид. М.
предоставил на обвиняемата исканите от нея 140 лева. Още на следващият ден, подсъдимата
уведомила свид. М., че „купувача“ ще може да му възстанови парите не до
25.09.2014г., а до 02.10.2014г., тъй като заминавал със семейството си на
почивка.
През следващите дни, подсъдимата
не спирала да звъни по телефона на М. и да му изпраща текстови съобщения. Уверявала
го, че за завършване на сделката по продажба на дела му от кооперацията били
необходими още около 150 лева. След многократни увещания от нейна страна, на
29.09.2014г. свид. М. предоставил на обвиняемата още 55 лева, които следвало да
се изразходват за документите по вписване на сделката в съда.
На 20.10.2014г. подсъдимата
изпратила СМС - съобщение, че „купувача Цецо“ щял да заплати всички средства на
30.10.2014г. В следващите два месеца, подсъдимата изпращала текстови съобщения
на М., в които сочела различни причини, заради които плащането от „купувача“ се
отлагало. Един път бил болен, друг път детето му било болно. Веднъж бил в
София, тъй като здравето на детето се влошило. Същевременно подсъдимата
поискала от М. сума в размер на 98 лева с мотива, че следва да се платят на
адвоката на „купувача“ приключването на сделката пред нотариуса. М. категорично
отказал, но след дълги и продължителни увещания, на 07.01.2015г. свид. М. й предоставил
сума в размер на 30 лева.
В последствие, в
продължение на около месец, подсъдимата изпратила множество текстови съобщения
на свид. М., в които отново изтъквала различни причини, заради които „купувача
Цецо“ не бил в състояние да му изплати парите. Тогава свид. М. поискал от нея
всички документи по създаване на водопреносната кооперация и дейността й, което
тя не сторила. Поради това свид. М. й заявил, че още на следващият ден ще
подаде жалба в полицията срещу нея.
Когато разбрала, че
свид. М. няма да й предостави повече пари, подсъдимата измислила нов мотив за
заблуда на свид. М.. Така, на 19.02.2015г. подс. Н. позвънила на свид. М. и го
уведомила, че председателя на кооперацията е измамила всички членове и е
присвоила всички предоставени й пари. Обяснила, че на 23.02.2015г. дадените от
член - кооператорите пари щели да им бъдат възстановени. На 16.03.2015г. подсъдимата
отново позвънила на свид. М. и го уведомила, че „съдебното решение, с което председателя
на кооперацията е осъден, е постановено, поради което парите ще им бъдат
възстановени на 21.03.2015г“. В следващите няколко месеца свид. М. многократно
търсил подсъдимата за да си получи парите, но тя или не отговаряла на
позвъняванията му, или твърдяла, че е много заета и няма възможност да излезе от
работа. На 06.05.2015г. подсъдимата предоставила на свид. М. сума в размер на
100 лева, за които посочила, че са част от паричните средства, които „председателката
на кооперацията“ възстановила и следвало да се върнат на член - кооператорите.
В последствие, подсъдимата непрекъснато сочила нови и различни дати за връщане
на парите, както и препоръката на адвоката да не се сезират органите на
полицията.
На 26.06.2015г., по
инициатива на подсъдимата, тя се срещнала със свид. М.. В разговора помежду им заявила,
че образуваното дело срещу председателката на кооперацията ще продължи дълго
време, но за да защитава интересите на член - кооператорите, подсъдимата била
наела адвокат Даниела Доковска, на която следвало да се платят по 42 лева. М.
отново повярвал на подсъдимата и веднага й предоставил тази сума. Още на
следващият ден, подсъдимата поискала 27 лева, които следвало да послужат за
воденото дело от адв. Доковска, но М. категорично отказал да ги плати.
В началото на
м.октомври 2015г. свид. М. посетил вилата си. Там установил, че в района въобще
не е изграждана водоснабдителна система. Той се свързал с пдсъдимата по
телефона и й заявил, че нищо от казаното от нея не отговаря на
действителността. Подсъдимата признала за извършеното и му заявила, че ще му
възстанови всички пари, които й е предоставил и пискала време за това. След
като до началото на м.септември 2016г. подс.Х.Н. не възстановила никакви
парични средства, свид. Р.М., сезирал органите на полицията.
През 2016г., свидетелите
Ш.М. и М. О. работели във фирма „Метро-плюс“. Първият бил „водач на автобус“, а
О. „стюардеса“. В началото на 2016г., свид. М. споделил със свид. Г. С.
(братовчед на С. С.), че търси да закупи жилище в гр. Русе. Салиев му заявил,
че познава жена, която имала възможност да му осигури общинско жилище, което да
закупи на по-ниски цени от „Жилфонд“- Русе. Тези факти му били известни от подсъдимата,
тъй като той и семейството му очаквали съдействие от нея в тази насока.
Една вечер през м.март
2016г., когато след края на работни ден свид. М. отишъл на бензиностанцията, на
което работел свид.Салиев, подс. Х.Н. също се намирала там. Двамата се
запознали и обсъдили жилищните нужди на свид.М.. Подсъдимата потвърдила, че
познавала много хора, които работят в „Жилфонд“ - Русе и че може да му
съдейства да закупи жилище на изгодна цена. Подсъдимата разяснила, че в този
момент се продавала къща на цена от 18000 лева. Свид. М. запитал какви действия
следва да предприеме, за да закупи този имот. Тя заявила, че следва да бъдат
заплатени 3000 лева, като „дар“ и още 1200 лева, за оформяне на документите по
сделката. Два дни по-късно, свид. М. взел решение да се възползва от
съдействието на подсъдимата и да закупи имота. Когато се срещнали, свид. М.
предоставил на подс.Н. 2142 евро. Седмица след това, подсъдимата потърсила по
телефона свидетеля. Обяснила, че къщата се намирала в района на „Пантеона на
възрожденците“. От своя страна свид. М. и свид. Г.С. посетили мястото, за да го
огледат. Според указание на подсъдимата, свид.М. не разговарял с обитателите в
имота или със съседи, тъй като сделката можело да се развали. Впоследствие
подсъдимата му звъняла всяка седмица и му разяснявала, че за да се намали
цената на имота, общинска комисия следвало да направи оценка на овехтяването на
имота - веднъж поради лошото му състояние, друг път заради липса канализация.
За провеждането на тези оценки и за изготвяне на необходимите документи,
следвало да се плати съответна цена. Така в три поредни седмици през периода
м.март - началото на м.април 2016г., свид. М. предоставил на подсъдимата 240
лева, 201 лева и 170 лева.
При една от
проведените срещи за предаване на парите, свид. Мюжген Османова споделила, че е
подала заявление до Община - Русе за предоставяне ползването на общинско
жилище. Подсъдимата веднага заявила, че би могла да окаже съдействие. Тъй като
свид. Османова не разполагала с исканите от подсъдимата парични средства, свид.
М. изразил готовност да помогне. Няколко дни след това, подс. Н. позвънила на
свид. М. и му заявила, че е договорила сделка за апартамент, който да бъде
продаден на свид. Османова на преференциални цени. Подсъдимата отвела свид. М. ***
и му посочила апартамент на петият етаж, който изглеждал необитаем. Преди да се
разделят, свид. М. предоставил на подс. Н. сума в размер на 180 евро, които
приблизително се равнявали на исканите от нея 350 лева, които следвало да се
изразходват за подготовка на документите за продажбата. Седмица по - късно, подсъдимата
отново позвънила на свид. М.. Обяснила, че следва да се платят още 201 лева, за
изготвяне на документи от комисия за „овехтяване“ на апартамента. Свид. М. й
предоставил исканата сума още същият ден. Впоследствие, подс. Н. заявила на
свид. М., че сделките за покупка на апартамента и на къщата ще се осъществят на
19.04.2016г. До тази дата, периодично говорела със свид. М. относно имотите,
цената им и начина на покупката, с което поддържала погрешните представи у
свидетеля. На 18.04.2016г. подсъдимата позвънила на свид. М. и му заявила, че
сключването на сделките се отлага за 25.04.2016г. Когато впоследствие и този
срок бил удължен, свид. М. разбрал, че е бил въведен в заблуждение, за което
сигнализирал органите на полицията.
Свид. Цветелина Р. се
познавала с подсъдимата от детството си, тъй като двете били съученички в
основното училище. През м.април 2016г. свид. Р. се включила в група за социални
контакти, в която членували все съученици от основното училище. Тогава при СМС -
чат и разговор с подс. Н. узнала, че тя работи в траурна агенция. В
действителност, в периода 01.09.1998г. - 2001г., подсъдимата е работила за
кратки периоди от време в две траурни агенция, но към него момент не се е
намирала в трудово правоотношение подобна агенция.
Бабата на свидетелките
Цв.Р. и А. Н. живеела сама в гр. Русе. През есента на 2015г. се разболяла и
грижи за нея полагали дъщерите й - свидетелките Х.Р. и М.И.. Впоследствие -
през м.май 2016г., здравето на възрастната жена започнало да се влошава, поради
което близките й очаквали нейната кончина. В тази връзка решили да се подготвят
за това предварително. През м.май 2016г., свид. Цв.Р. потърсила подсъдимата с
молба, да й окаже нужното съдействие по организиране на бъдещото погребение на
нейната баба и преместване на тленните останки на дядото на свидетелката от
Гробищен парк - Басарбово в Гробищен парк - Чародейка, където баба й имала
желание да бъдат погребани заедно. Въпреки че не работи в траурна агенция, подсъдимата
се съгласила да окаже търсеното от нея съдействие.
Така в средата на
м.май 2016г., подсъдимата посетила дома на бабата на свид. Цв.Р., където се
срещнала със свидетелките Хр.Р. и М.И.. Потвърдила пред тях, че работи в
траурна агенция, а след проведен телефонен разговор с неустановено лице,
заявила на жените, че преместването на тленните останки на техния баща може да
се осъществи на цена от 400 лева. Свид. Х.Р. веднага предоставила на подсъдимата
посочената сума, след което си заминала. В следващите няколко дни, подс. Н.
периодично звъняла на свид. Хр.Р.. Заявявала необходимост от парични средства
за заплащане на различни такси. Наред с това, изпращала на свид. Х.Р. и
текстови съобщения, в които или посочвала, че „шефа й определил цена от 185
лева“, или от мобилни телефони, които в действителност били издадени на нейно
име или на нейни близки - № ********** и № **********, изпращала съобщения, на
които придавала вид, че изхождат от траурната агенция или нейният управител. На
24.05.2016г. в 09.51 часа изпратила съобщение с текст на латиница: „Като лоялен
клиент внесете до 13 часа 230 лева за капаро плоча, свържете се с Х., спешно „,
а веднага след това изпратила друго съобщение с текст: „Свържете се с Х.,***
10.04 часа на същата дата последвало ново съобщение: „Г-жо, сумата е за камък,
двоен, като лоялен клиент, платете ако може“. Последвали и други съобщения, в
които подсъдимата, отново от името на траурната агенция, увещавала
свидетелките, че „фактурата е готова и трябва да се плати в определен срок“.
Така, на десет пъти, свид. Х.Р. предоставила на подсъдимата сума в размер на
1595 лева.
Майката на
свидетелките Хр.Р. и М.И. починала рано сутринта на 07.06.2016г. Тогава свид.
Хр.Р. потърсили подсъдимата, уведомила я за кончината на жената и поискала да
проведат погребението й. Първоначално, подс.Н. заявила, че отсъства от страната
и ще се прибере същата вечер, но в последствие прекъснала разговора и не
отговорила на нито едно обаждане. В този момент близките на покойната разбрали,
че са били въведени в заблуждение от подсъдимата. Това наложило сами да организират
и заплатят погребението на жената чрез действителна траурна агенция.
Тази фактическа
обстановка съдът приема въз основа на направеното признание от страна на
подсъдимата, свидетелските показания на Р.М., Ш.М., Х.Р., М.И., Х. К., М. О., Г.
С., А.Н., С. С., Ц. Р., С. М., Л.И., Й.К., И. Н., Ц. С., С. Б., К. К., Д. П., М.
Д., А. Н., както и от писмените доказателства и доказателствени средства -
справки от Община- Русе, от траурни агенции, удостоверение за идентичност на
имена, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Между тях няма противоречия, същите са
последователни, логични, взаимно се допълват и допринасят за установяване на
престъплението, предмет на настоящото съдебно производство; механизма на
извършването му, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието и
участието на подсъдимата в престъплението, поради което съдът изцяло ги
кредитира.
От показанията
на Р.Р.М. се установява как подсъдимата е възбудила и поддържала у него
заблуждение, а именно: че са необходими средства за операция и лечение за С. А.
С.; че в местността „Зад Левента“ се създава водоснабдителна кооперация, която може
да снабдява и имота на Р.Р.М., като Х.Н. ще го представлява в съответните
дейности по регистрация на кооперацията и прекарване на водопреносната система
към имота му; ще представлява Р.Р.М. за прехвърлянето на дела му от
кооперацията и за
водене на съдебни
дела във връзка
с дейността на кооперацията. В резултат на тези
невярни представи същият се разпоредил с парични суми в размер на 1207 лв.
От показанията
на Ш.А.М. се установява как подсъдимата е възбудила и поддържала у него
заблуждение, че ще му окаже съдействие и протекции, за да закупи общинско
жилище на преференциална и изгодна цена, както и ще окаже съдействие за
настаняване в общинско жилище на колежката му Мюжген Раимова Османова. В резултат на тези невярни представи същият се
разпоредил с парични суми в размер на 5353.44 лева.
От показанията
на свидетелките Х.И.Р. и М.Д.И. е видно, че подсъдимата е възбудила и
поддържала у тях заблуждение, че работи в погребална агенция и ще организира
бъдещото погребение на майка им Цветанка Динкова И.. В резултат на тези невярни представи те се
разпоредили с парични суми в размер на 1595.00
лева.
Чрез
показанията на останалите свидетели са потвърждават събраните доказателства
чрез разпита на пострадалите лица, както и че твърденията на подсъдимата са
неверни.
От справките на
Община – Русе и от траурни агенции се установя, че подсъдимата не е била в трудовоправни
отношения с тях към инкриминирания период.
От справките на
мобилните опаретари се
От справката за
съдимост (лист 7, том II т досъдебното производство) е видно, че до
момента на осъществяване на деянието Н. е осъждана четири пъти за четири измами
и едно документно престъпление. С последното осъждане, имащо отношение към
казуса, с присъда по НОХД № 2985/2008г. по описа на РС- Русе на подсъдимата е
наложено наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.25 вр. с чл.23 от НК е групирано с предходните три присъди, като
на основание чл.24 от НК е увеличено на четири години и шест месеца лишаване от
свобода. Същото е изтърпяно на 09.09.2010 г.
Съдът не
кредитира изготвената по делото техническа експертиза на СД, тъй възпроизвежда
информация съдържаща се в CD-носител, несъбрана по реда на НПК.
Съдът не
кредитира и справките от мобилните оператори, тъй като същите са отнасят за
последващ деянията период.
Изложеното налага следните правни
изводи:
Подсъдимата е пълнолетна и вменяема,
следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, може да бъде субект на престъплението, за което е
обвинена.
С деянието си е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211, пр.2 вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй
като през периода от месец септември 2013 г. до 06.06.2016 г. в гр.Русе, в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление – на седем пъти, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение, в
следните лица:
- Р.Р.М. ***, че са необходими парични
средства за заплащане на операция и лечение на негов познат, с когото Н.
живеела на семейни начала – С. А. С., че в местността „Зад Левента“ се създава
водоснабдителна кооперация, която следва да обслужва и имота на М., като Н. ще
го представлява в съответните дейности по регистрация на кооперацията и
прекарване на системата до дома му, че ще го представлява за прехвърляне на
дела му от кооперацията и за водене на съдебни дела във връзка с дейността на
кооперацията;
- Ш.А.М. – че ще му окаже съдействие и
протекции, за да закупи общинско жилище на преференциална и изгодна цена, както
и ще окаже съдействие за настаняване в общинско жилище на колежката му Мюжген
Раимова Османова;
- Х.И.Р. и М.Д.И. – че работи в
погребална агенция и ще организира бъдещето погребение на майка им Ц. Д. И.,
и с това причинила на Р.Р.М. имотна вреда в размер от 1
207 лева, на Ш.А.М. имотна вреда в размер от 5 353,44 лева, а на Х.И.Р. и М.Д.И. имотна вреда в размер от 1
595 лева.
Налице е продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата е извършила седем отделни
деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината и
при една и съща обстановка, като всяко последващо се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Налице са предпоставките за квалифициране
на деянието като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29
ал.1 б.“а“ от НК. Наложеното на подс. Н. по НОХД № 2985/2008г. по описа на РС-
Русе наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода е изтърпяно
на 09.09.2010 г., а подсъдимата е започнала осъществяването на престъплението,
предмет на настоящото наказателно производство преди да изтече предвидения в
чл. 30 ал.1 от НК срок.
От субективна страна престъпление е
осъществено с пряк умисъл и користна цел. Подсъдимата не е имала намерение да
извърши обещаните дейности; съзнавала, че с деянието си ще причини имуществена
вреда на пострадалите. Въпреки това, сторила отделните деяния. Така подсъдимата
е била наясно с общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и искала настъпването им. Налице е и користна цел, а
именно да набави за себе си имотна облага.
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимата Н. съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства
единствено изразеното от нея критично отношение и съжаление за извършеното от
нея престъпление. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват значителният
размер на причинената имотна на отделните пострадали, обремененото съдебно
минало на подсъдимата, извън осъждането й определящо квалификацията на
процесното деяние, като опасен рецидив.
Въз основа на изложените по-горе
съображения, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, на
основание чл. 211, пр.2 вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр.
с чл.58а, ал.1 вр. чл. 54а от НК вр. с чл.36 от НК, съдът наложи на подс.Н. наказание
лишаване от свобода за срок от шест години, което намалява с една трета, а
именно на четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
По отношение на предявения граждански иск
от Ш.А.М.:
Същият е допустим, предявен от лице,
което е от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени вреди, които са в
пряка и непосредствена връзка с извършените престъпления и е основателен. По
делото безспорно се установени причинноследствената връзка между виновното
поведение на подсъдимата Н. и настъпилия вредоносен резултат, представляващ
имуществена вреда по отношение на М..
Обезщетението, което следва да му заплати
за причинените имуществени вреди е в размер на 5 353,44 лв, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от месец май 2016 г., до окончателното
заплащане на сумата, както и 600 лв. за разноски за повереник.
По отношение на предявения граждански
иск солидарно на Х.И.Р. и М.Д.И.:
Същият е допустим, предявен от лица, които
са от кръга на правоимащите обезщетение за нанесени вреди, които са в пряка и
непосредствена връзка с извършените престъпления. По същество е основателен. По
делото безспорно се установени причинноследствената връзка между виновното
поведение на подсъдимата Н. и настъпилия вредоносен резултат, представляващ причинена
имуществена вреда на Х.И.Р. и М.Д.И..
Обезщетението, което следва да им
заплати солидарно за причинените имуществени вреди е в размер 1 595 лв.
При този изход на делото, подсъдимата Н.
следва да заплати по сметка на РРС сумата от 277,94 лева, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, а в полза на ОДМВР
- Русе сумата от 96,40 лева за направените на досъдебното производство разноски.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: