№ 484
гр. *****, 08.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000305 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „ЗАД Армеец“ АД
със седалище гр.София срещу решение № 13 от 08.01.2024г. по търг.дело №
381/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което застрахователят е осъден да
заплати на С. З. З. от гр.***** следните суми: сумата от 300 000лв.,
представляваща неимуществени вреди за претърпени болки и страдания,
ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 8 939.05лв., представляваща
имуществени вреди (претърпяна загуба) за закупени медикаменти,
консумативи, импланти, медицински услуги, различни видове лечения,
хоспитализация съгласно представена по делото с молба вх. №
17610/13.07.2023г. справка по чл.366 от ГПК, ведно със законната лихва
считано от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението върху
частта от присъдената сума в общ размер 3 43238лв. – позиции от № 1 до №
56 от представената по делото справка и ведно със законната лихва считано от
датата на съответната фактура или касов бон до окончателното изплащане на
задължението върху частта от присъдената сума в общ размер 5 506.67лв. –
позиции от № 57 до № 118 от представената по делото справка; сумата от
5 275.2лв. – имуществени вреди (пропуснати ползи) представляващи
разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищецът, и
обезщетението, получено за времето в отпуск по болест, за периода от
1
16.10.2020г. до 28.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022г.
до окончателното изплащане на задължението, всички вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 16.10.2020г., в гр.***** на автомагистрала „Хемус", по
вина на водача на товарен автомобил „************" с peг.№ *********
Б.Х.Б., застрахован от въззивното застрахователно дружество по риска
Гражданска отговорност на автомобилистите на основание чл.432 ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД..
По отношение на осъдителната част на решението за законната лихва
върху имуществените вреди по част от фактурите от позиции № 57 до № 118 е
постановено решение № 214 от 10.05.2024г. за поправка на очевидна
фактическа грешка, като от първоинстанционния съд е направен опит за
посочване на началната дата на дължимото обезщетение за забава, видна от
посочената в диспозитива дата на фактурите.
Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението е
неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва извода на съда, че изключителна вина за настъпване на
събитието има застрахованият водач, както и че не са налице предпоставките
по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Твърди че от приетото като доказателство по делото
заключение по съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът
на мотоциклета е следвало да премине в лявата лента и да управлява в нея по-
продължително време, преди да предприеме изпреварване на товарния
автомобил. Сочи че това действие е било необходимо тъй като товарният
автомобил ************* не е фабрично оборудван с огледало за обратно
виждане в купето, а разполага единствено със странични огледала, т.е. водачът
му е бил обективно затруднен да възприеме в по-ранен момент
мотоциклетиста.
На следващо място твърди че присъдената сума е прекомерно завишена,
предвид претърпените травми, продължителността и начина на протичане на
оздравителния процес, както и проведеното лечение. Твърди че
първоинстанционният съд не е мотивирал еднозначен извод за приноса за
релевантните за определяне на обезщетението факти спрямо вида на и обхвата
на вредите и неправилно е преценил последните. Сочи че определяйки
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв. съдът е нарушил
принципа за справедливо обезщетяване, тъй като не е съобразил съдържащите
2
се в пленумно постановление № 4/68г. на ВС задължителни за съдилищата
разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде
конкретизирано, за да съответства на принципа, установен в чл.52 от ЗЗД за
справедливост на дължимото на увредените обезщетение. Определеното от
първоинстанционния съд обезщетение противоречи на поС.ната практика на
касационната инстанция, прекомерно завишен е спрямо практиката на
съдилищата по близки случаи.
Твърди че и претенцията за имуществени вреди е неоснователна като
оспорва претенцията за имуществени вреди под формата на претърпени
загуби и пропуснати ползи. Поддържа въведеното възражение за частична
недопустимост на основание чл.380 от КЗ, тъй като разноските извършени от
ищеца след 19.04.2021г., след позиция № 60 до позиция № 118 включително
не са претендирани по доброволен ред пред застрахователя. Оспорва
претенцията за претърпени загуби да е в този размер, като твърди че същата е
завишена и недоказана. Сочи че някои от документите не са такива за
извършено плащане, а други са представени два пъти /като описаните в
справката № 61 и № 62, оспорва ищецът да е сторил разноските, № 76 и № 91
– оспорва да представляват документи за извършено плащане и оспорва
ищецът да е сторил разноските, № 110 дублира позиция № 109/.
При условие на евентуалност твърди че принос за настъпване на
вредоносния резултат има пострадалия, тъй като същият е допринесъл в
значителна степен за настъпване на процесното събитие. С оглед механизма на
произшествието сочи че вината на пострадалия следва да бъде определена в
размер поне на 50 %, който следва да бъде приложен по отношение на
претенциите за неимуществени и имуществени вреди.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да
бъдат намалени застрахователните обезщетения. Претендира направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата С. З. З.
от гр.***** е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба от застрахователя и моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
3
Няма оплаквания в жалбите за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма доказателствени искания.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.10.2024г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4