№ 18
гр. Ихтиман, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Административно
наказателно дело № 20221840200382 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0274-
001749/13.12.2021г., издадено от началника на РУ- Ихтиман, с което на З. Н.
Г., ЕГН **********, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10лв..
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който
поддържа, че се касае за техническа неизправност на автомобила и
нарушението не е извършено умишлено.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В
писмено становище поддържа, че НП е основателно и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.11.2021 г. около 14,28ч.. жалбоподателят управлявал лек
автомобил БМВ 525Д М с рег. №****, като спрял на знак „Стоп“ на
кръстовището на ул. *** и ул. ***. След това потеглил и завивайки задната
част на автомобила поднесла и направила полукръг, след това задната част на
автомобила направила и полукръг и в обратната посока, след което
автомобилът продължил движението си по пътя. Действията на водача били
1
възприети от служителите на РУ- Ихтиман- свидетелите Г., Г. и З..
Водачът бил спрян за проверка, след която бил съставен АУАН, в който
било отразено, че водачът използва пътищата за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари, а именно: преднамерено и умишлено извежда МПС извън контрол
чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми –
„дрифт“. Посочено е също така, че при проверката водачът не е представил
КТ към СУМПС. В АУАН отразено, че са нарушени чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от жалбоподателя. Въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 10лв..
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите
Г., Г. и З., както и обясненията на жалбоподателя (частично), както и справка
за нарушител/водач и Заповед за компетентност.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в която
заявява, че поднасянето се дължи на технически проблем в автомобила, тъй
като не се подкрепя от останалите доказателства по делото, поради което
съдът приема, че се касае за защитна теза.
Съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и
срещу подлежащо на обжалване НП, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията са
следните.
По нарушението на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП:
Според чл. 104б, т. 2 от ЗДП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Законодателят е предвидил в посочената разпоредба, че на водача на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В случая, описаното поведение на водача, било квалифицирано от
актосъставителя, както и от издателя на НП, като "дрифт" – преднамерено и
умишлено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до
загуба на сцепление на задните гуми. Според тезата на
административнонаказателното обвинение, именно това действие се
квалифицира като използване на пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари.
2
Подобно разбиране не кореспондира на указаното от законодателя в
цитираната законова норма. Това е така, на първо място защото в нормите на
Закона за движение по пътищата не се съдържа легална дефиниция на
понятието "дрифт". Липсата на такова определение прави недопустимо
налагането на административна санкция за нарушение, което законодателят
не е описал и въздигнал в санкционен състав на съответния нормативен акт.
Според съда, свободната словесна интерпретация на който и да било термин,
не позволява използването му за целите на административнонаказателното
производство. Отговорът на въпроса какво означава вмененото на
жалбоподателя деяние, би следвало да се намира в разпоредбите на закона, но
не и да се обосновава на свободната преценка на актосъставителя и
наказващия орган, какъвто е настоящият случай.
Също така следва да се посочи, че съставът на вмененото във вина
нарушение изисква не просто деянието да е извършено умишлено, а и при
него от субективна страна да е налице особена специфична цел – ползване
на пътя не в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари.
Именно тази друга цел, като елемент от субективната страна на състава на
административното нарушение, следва да присъства при описанието на
нарушението. В случая липсва обоснованост от ангажираните по делото
доказателства, че соченото нарушение е било извършено "преднамерено", а не
поради друга причина, която от своя страна също може да съставлява
административно нарушение, но със сигурност не покрива хипотезата на
посочената като нарушена правна норма.
При предприемане на санкционираната маневра, изразяваща се
поднасяне на задната част на автомобила на два пъти в различни посоки, след
което автомобилът взел завоя и продължава движението си по улицата,
водачът може да е допуснал други нарушения на правилата за движение по
пътищата, като например неправилно избиране на скоростта на движение и
несъобразяване с конкретната пътна обстановка, нарушаване на правилата за
предприемане на маневри, или други, но при установената фактическа
обстановка, категорично не може да се говори за използване на пътя не по
предназначение.
В горния смисъл е Решение № 551 от 11.06.2021 г. на АдмС - София
област по к. а. н. д. № 362/2021 г..
По нарушението на чл. чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него,
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже
фактическите констатации, изложени в АУАН и в НП.
Всички свидетели по делото- Г., Г. и З., заявяват, че нямат спомен дали
жалбоподателят е представил или не КТ към СУМПС. От останалите събрани
по делото доказателства също по никакъв начин не се установява дали при
проверката жалбоподателят е представил или не КТ към СУМПС.
Следователно по делото не се установи, че жалбоподателят не е
3
представил КТ към СУМПС
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното“. В съответствие
с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и
Постановление №10/1973г. по н.д 9/1973г. на Пленума на Върховния съд,
задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт, така установената доказателствена сила действително не е
обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно оспорване АУАН се
цени в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е
приложима в производството пред административнонаказващия орган, но не
и пред съда с оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в
чл. 14, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. В съдебното
производството пред първата инстанция важат правилата на НПК и съобразно
тях тежестта на доказване лежи изцяло върху административнонаказващия
орган и той следва да установи с всички възможни, относими и допустими
доказателства и доказателствени средства факта на извършване на
административното нарушение и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Редовно съставеният акт по
смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде единствено доказателство
за удостоверяване изпълнителното деяние и вината на извършителя му. В
горния смисъл Решение № 6201 от 21.10.2014 г. по адм.д. № 6675/2014 г. на
Административен съд – София.
Следователно не може да се приема, че извършването на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от останалите доказателства по
делото, какъвто именно е настоящият случай. В този смисъл свидетелите
нямат спомен дали жалбоподателят е представил или не КТ към СУМПС.
Потвърждаване на НП единствено въз основа на съставения АУАН без
наличие на достатъчно други доказателства нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в процеса и презумпцията за невиновност на
нарушителя до доказване на противното. В случая липсват каквито и да било
други доказателства подкрепящи обвинителната теза за осъществяване
именно от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. Дори
напротив- от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е
управлявал процесното МПС към датата на извършване на нарушението.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0274-001749/13.12.2021г.,
издадено от началника на РУ- Ихтиман.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му
4
на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5