РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20215001000640 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба от ИВ. С. Т., действащ чрез
процесуалния си пълномощник адвокат В.Г., против постановеното решение
№260270 от 17.06.2021 г. по т.д.№606/2019 г. по описа на О.С.П..
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск от ИВ. С. Т.
против ЗК Л.И. АД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от смъртта на дядо му
Н.Н., настъпила при ПТП на 06.11.2015 г. с л.а. А. ** рег.№** **** **,
управляван от А. Р. О., застрахован със задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ответното застрахователно дружество.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение,
като го счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с принципа за справедливост и със събрания по делото
доказателствен материал. Не е съгласен с извода на първоинстанционния съд,
1
че не притежава надлежна активна материална легитимация съгласно
смисъла на Тълкувателно решение №1/2018 г. Счита, че съдът не е изследвал
въпроса сравними ли са по интензитет и продължителност болките на ищеца
с болките и страданията на най-близките, като излага съображения за
основателността на претенцията си за обезщетение по смисъла на чл.52 от
ЗЗД. Моли да се отмени решението и се уважи претенцията му за
неимуществени вреди. Претендира се заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ЗК Л.И. АД, действащ
чрез процесуалния представител адвокат В. Д., като се счита същата за
неоснователна. Претендира разноските.
Третите лица помагачи на ответника Р. АС. Р. и А.. АС. Р.,
наследниците на водача А. Р. О., не са представил отговор и не са взели
становище по въззивната жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателя на 29.06.2021 г. Въззивната
жалба срещу него е подадена по пощата на 12.07.2021 г. в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърленият иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от
смъртта на неговия дядо, при ПТП на 06.11.2015 г., предизвикано от водача
на с л.а. А. ** рег.№** **** **, управляван от А. Р. О., застрахован със
задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответното
застрахователно дружество. Основният повдигнат въпрос се отнася до това
притежава ли ищецът активна материална легитимация да предяви
осъдителния иск, създал ли е с починалия си дядо постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, поради която търпи морални болки и страдания
от смъртта му, сравними с болките и страданията на най-близките по
интензитет и продължителност.
В исковата молба се твърди, че в традиционните семейни отношения
за българското общество бабите, дядовците и внуците са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките по-между им се характеризират с взаимна
2
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Починалият при
ПТП дълги години се грижил за семейството си, радвал се на внуците си,
отделял от времето да се вижда с тях. Ищецът и дядо му преживявали много
трудни и много хубави моменти заедно. Били сплотени и емоционално
привързани. Детството на ищеца преминало с неговия дядо, който го научил
на всичко, което знаел за земеделие, ремонт на домашни уреди. Ищецът
разчитал на него. Доверявал се на дядо си. Внезапната смърт на дядо му
сложила край на тази хармония. Ищецът се почувствал самотен, без да може
да разчита на материалната и на моралната подкрепа на дядо си. Променил
се, изпаднал в тежка депресия и станал асоциален. Понастоящем изживява
стрес, подтиснатост, ранимост, вътрешна опустошеност, има сериозни
проблеми със съня, сънува кошмари, страданията му не стихват и няма това
да се случи до края на живота му. Оценява моралните си страдания в размер
на 100 000 лв.
От данните по делото е несъмнено установено настъпването на ПТП и
смъртта на Н.Н. на 06.11.2015 г., като негов резултат. В този смисъл са и
изводите от назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза. За
преживените болки и страдания на страната на ищеца е разпитан свидетеля
Н.Н., негов брат.
От показанията на свидетеля се установява, че връзките с дядо му били
повече от перфектни. Той бил готов всичко да даде за внуците си, винаги ги е
питал имат ли нужда от нещо. За първи път ги завел на море, ходили по
екскурзии. Купил им първите колелета, подпомогнал ги за шофьорските
книжки. Ищецът бил по-големия брат и му разказвал как ходели с дядо му за
гъби, за риба. В момента се занимавал с климатици, като тази страст останала
от дядо му, защото постоянно човъркали някакви печки, бойлери и др. Дядо
му бил жив и здрав преди ПТП, работил като шофьор и в работата си загубил
живота си. Ищецът не ходел на работа около един месец – взел си отпуск, а
след това и болнични. Първите няколко месеца бил като в транс, мълчал и се
затворил в себе си. Приемал хапчета, които да намалят стреса - валериан и
други неща, понеже не можел да работи. Сега болката я има, но когато ходят
на село и на гробищата винаги си спомняли за нещата, които правели заедно и
болката се връщала, но не като в първите години. Установява се, че с брат си
живеели заедно с родителите си, като били деца, имали перфектни
отношения с баща си, с родителите си, с баба си, която е съпруга на
3
починалия им дядо, както и с другите си баба и дядо.
В чл.52 от ЗЗД се урежда възмездяването на неимуществените вреди –
по справедливост. В разпоредбата не са посочени лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна
практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
смърт са всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В мотивната част е разяснено, че възможността на обезщетяване
на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по
изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
По делото е несъмнено, че ищецът е внук на починалия му дядо в
резултат на ПТП. Фактът на посочената родствена връзка сам по себе си не е
достатъчен, за да се присъди обезщетение. Необходимо е между лицата да са
съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич,
привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и
съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и
дете, както и наличието на житейски обстоятелства за съществуването на
близост, оправдаваща получаване на обезщетение. В случая такива не се
установяват. От свидетелските показания се установява, че между внук и дядо
са съществували взаимна обич, духовна и емоционална близост, внукът
разчитал на дядо си, дядо му бил опора в материален и морален аспект.
Установява се и, че ищецът тъжи от загубата на дядо си, не работил около
месец след смъртта му, не можел да спи, приемал леки по степен
успокоителни хапчета. Така установените отношения са обичайни в
посочената връзка и са характерни за традиционната българска култура.
Изпитани са и страдания от прекъсването на връзката. Не се твърдят, а и не
се установяват обаче особени конкретни житейски обстоятелства, поради
които връзката да е станала толкова силна и страданията от смъртта на дядо
Н. да са сравними с болките и страданията на най-близките /дете-родител/ по
4
интензитет и продължителност и да надхвърлят нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Напротив, ищецът не е прекъснал своята
връзка с родителите си, никога не е губил и разчита на тяхната опора. На
практика в рода са съществували традиционните за българското общество
отношения, както се твърди и в исковата молба, без да се установяват
конкретни житейски обстоятелства, които да са станали причина за
отношения и привързаност, прекъсването на които и страданията в резултат
на това да бъдат възмездени. С оглед гореизложеното, не се установява
активната материална легитимация по предявения иск, което води до
неговото отхвърляне. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд
в обжалваното решение. Ето защо и поради съвпадане на изводите,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна
жалба се явява неоснователна досежно оплакванията в нея.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение № №260270 от 17.06.2021 г.
по т.д.№606/2019 г. по описа на О.С.П., с което е отхвърлен предявеният иск
от ИВ. С. Т. против ЗК Л.И. АД за заплащане на обезщетение в размер на
100 000 лв. за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от
смъртта на дядо му Н.Н., настъпила при ПТП на 06.11.2015 г. с л.а. А. ** рег.
№** **** **, управляван от А. Р. О., застрахован със задължителна
застраховка Гражданска отговорност при ответното застрахователно
дружество.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на
ЗК Л.И. АД Р. АС. Р. и А.. АС. Р., наследниците на водача А. Р. О..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6