О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  976

гр. Пловдив, 03.05.2019 година

 

 

          ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІ състав, в закрито заседание на 03.05.2019 г., в състав

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията Т. дело № 35 / 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на чл. 374, ал. 1 и чл. 130 от ГПК.

Според нормата на чл. 374, ал. 1 ГПК след приключването на производството по размяна на книжа по реда на глава 32 ГПК, съдът дължи проверка и произнасяне по въпроса за допустимостта на предявените искове. Този въпрос е повдигнат  от ответната страна в подадения отговор на исковата молба и се поддържа в постъпилия отговор на допълнителна искова молба.

 

Делото е образувано по искова молба, подадена от А.М.Ц. против „Ерим Фиш“ АД. Твърди се, че ищецът е акционер в ответното дружество, като притежава 2805 бр. налични поименни акции. Другият акционер в дружеството бил Л.Б.Г.. Дружеството се управлявало от Съвет на директорите, членове на който били двамата акционери, както и Адвокатско дружество ***, като Ц. и Г. били избрани от СД за изпълнителни директори, които да представляват дружеството заедно и поотделно и осъществяват оперативното ръководство на  дружеството.

След справка в Търговския регистър ищецът установил, че на 07.01.2019 год. било поискано заличаването му като представител на дружеството и промяна досежно начина на представляване, като занапред дружеството да се представлява единствено от Л.Г.. От приложенията към заявлението ищецът узнал, че на 20.12.2018 год. е било проведено заседание на Съвета на директорите, на което не е канен и не е присъствал, и на което било взето решение за освобождаването му като изпълнителен директор и от правото му да представлява дружеството пред трети лица.

Ц. счита, че с протоколното решение на Съвета на директорите пряко са засегнати и нарушени правата му на акционер; решенията са взети в противоречие с Устава на дружеството, тъй като Ц. не е бил редовно поканен за това заседание. Наред с довода за противоречие с устава ищецът счита решенията и за незаконосъобразни.

Поради изложените фактически твърдения предявява иск с правно основание чл. 71 ТЗ /която квалификация се споделя от съда/, с която моли да бъде постановено решение, с което бъдат отменени всички решения на Съвета на директорите на „Ерим фиш“ АД, обективирани в протокол от заседание от 20.12.2018 год., в т.ч. решението по т. 5, с което е освободен като изпълнителен директор и от правото да представлява дружеството пред трети лица. В уточняваща молба, постъпила на 05.02.2019 год., ищецът изрично заявява, че оспорва всички решения на СД, взети с посочения протокол, в т.ч. и тези по т. 1-4, с които се приема информация, представена на заседанието, тъй като счита, че и те също засягат правата му на акционер.

 

В отговора на исковата молба „Ерим Фиш“ АД обосновава възраженията си за недопустимост на предявения иск.

 

По въпроса за допустимостта на иска съдът отчете следното:

 

„Ерим фиш“ АД е акционерно дружество, регистрирано по реда на ЗТР през 2014 год. Същото е с едностепенна система на управление - управлява се от Съвет на директорите. Според устава на дружеството и в съответствие с ТЗ Съветът на директорите се избира от Общото събрание на акционерите. Съобразно чл. 33 от Устава дружеството се управлява и представлява от Съвет на директорите, който се състои от 3 до 9 членове, като броят се определя от ОС. Член на СД може да бъде дееспособно физическо лице, включително и неакционер, както и юридическо лице. Според чл. 34 Съветът на директорите измежду членовете си избира председател, заместник-председател и един или няколко изпълнителни директори. Съобразно чл. 35 Съветът на директорите възлага на Изпълнителните директори оперативното управление на дружеството, като при вписани повече от един изпълнителни директори, същите представляват дружеството заедно и поотделно.

Понастоящем Съветът на директорите на „Ерим фиш“ АД се състои от трима членове – Л.Б.Г., А.М.Ц. и Адвокатско дружество ***, вписани в Търговския регистър. Дружеството се представлява от двама от членовете на СД, определени за изпълнителни директори – Л.Б.Г. и А.М.Ц.. Същите са избрани за такива с протоколно решение на Съвета на директорите от 06.12.2016 год. Представителството е както съвместно, така и поотделно.

Според протоколното решение от заседание на СД, проведено на 20.12.2018 год., на което са присъствали двама от тримата членове на СД /без ищеца Ц./, управителният орган е взел решения по т.1-4 за приемане на предоставена информация, свързана със сключването на договори от името на „Ерим фиш“ АД и извършването на плащания и искането на обяснения от Ц. във връзка с тях и по т. 5 – за освобождаването на А.М.Ц. от длъжността изпълнителен директор и от правото да представлява дружеството пред трети лица.

 

 Според нормата на чл. 71 ТЗ всеки член на дружество може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото си на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.

Според ТР № 1 / 06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството - управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. С оглед действията или бездействията на органи на дружеството и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или членството му като цялостно комплексно право, съдружникът (акционерът) би могъл да предяви и осъдителен иск - напр.: по чл. 181 ТЗ за изплащане на определен с решение на ОС дивидент, който отново е във връзка с чл. 71 ТЗ.

Предявеният иск е за отмяна на решения на Съвета на директорите и като такъв по правната си природа е конститутивен. Твърди се от ищеца, че оспорените решения на управителния орган на дружеството накърняват правата му на акционер, нарушават законово регламентираните му членствени права.

 

Правата на акционерите в Акционерно дружество могат да бъдат групирани в две основни групи – имуществени и неимуществени.

Сред имуществените права са тези, посочени в чл. 181, ал. 1 ТЗ – право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност на акцията.

Към групата на неимуществените права спадат управителните и контролните права на акционера, както и колективните права /проф. А. К., „Акционерно дружество“, изд. Сиби 2019/. Приема се в доктрината, че управителните права на акционер в АД са две – право на участие в общото събрание и право на глас в това ОС, като е прието, че разграничението е условно, тъй като правата са тясно свързани. В практиката се приема, че сред неимуществените права са и правото на избор – пасивно и активно, т.е. правото на акционера да избира управителните органи и да бъде избиран в тях. Това право е залегнало в чл. 221, т. 4 ТЗ, според който Общото събрание избира и освобождава членовете на СД. С това се изчерпват неимуществените права на акционера.

Според решение на ВКС № 147 / 27.01.2016 год. придобиването на акции в АД е форма на инвестиция, предназначена да осигури възможност на инвеститора да се ползва от положителните икономически резултати, постигнати при осъществяването на стопанската дейност на дружеството. С придобиването на акциите инвеститорът придобива правото да участва в управлението и контрола върху дружеството. Участието в управлението включва възможността чрез упражняване на правото на глас в ОСА да въздейства върху решенията, свързани с управлението и разпореждането с имуществото на дружеството.

Акционерното дружество е капиталово търговско дружество и за разлика от персоналните дружества, каквото е Събирателното дружество, не са налице законово гарантирани права за пряко участие на акционера в управлението и представителството на дружеството /чл. 84 и чл. 89 ТЗ/. Управителните права на акционер в АД се изчерпват до описаните права на участие в ОС и на глас в това събрание.

          Избраните от ОСА членове на СД по принцип управляват и представляват дружеството – чл. 235, ал. 1 и чл. 244, ал. 1 ТЗ. Според чл. 235, ал. 2 и чл. 244, ал. 4 ТЗ Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, като има правомощието да ги овласти да представляват дружеството. Имената на тези лица се вписват в ТР. Овластяването според чл. 235, ал. 2, изр. 2 ТЗ може да бъде оттеглено по всяко време.

Така, възлагането на управлението и на представителството на един или няколко от членовете на СД, респ. оттеглянето на представителството, е въпрос изцяло на плоскостта на вътрешните отношения между членовете на Съвета на директорите в това им качество, а не между акционерите и Съвета на директорите.

С освобождаването на ищеца като изпълнителен директор и оттеглянето на правомощието му да представлява дружеството пред трети лица не се засяга законово регламентирани членствени права на Ц. конкретно в качеството му на акционер, а единствено негови права в качеството му на член на Съвета на директорите, които не са защитими по реда на чл. 71 ТЗ.

Искът по чл. 71 ТЗ е предвиден за защита само на действително предвидени в закона членствени права на акционер в ТД в това му качество, нарушени от някой от органите на дружеството. Законът не предвижда право за акционера да участва при вземането на вътрешните решения на вече избрания от ОСА Съвет на директорите за това на кой от членовете да се възложат управителните и представителните права. Неговите управителни права на акционер в АД са се изчерпали с участието му в ОСА при вземането на решението за броя и имената на членовете на управителния орган, но не се разпростират в последващите вътрешни отношения между самите членове на СД, изброени от Общото събрание на акционерите.

Защита по реда на чл. 71 ТЗ може да бъде реализирана само ако се твърди да са допуснати нарушения на членството и на отделни членствени права на акционера от някой от органите на СД, а подобно твърдение за нарушение на действителни, предвидени в ТЗ членствени права на акционер в АД да бъде изпълнителен директор с представителни права, не са предвидени. Поради това съдът приема искът за недопустим. В тази насока е формирана съдебна практика на Апелативен съд – Пловдив, която се споделя от настоящия състав – решение № 300 / 05.11.2018 год. по т.д. № 423 / 2018 год. С посоченият съдебен акт е обезсилено решение на първоинстанционния ПзОС по същество на спора, по иск за отмяна на решение на СД на акционерно дружество, като постановено по недопустим иск на акционер срещу решение на СД за освобождаването му като изпълнителен директор и представляващ.

За прецизност следва да се посочи, че съдът отчита обстоятелството, че наличието на правен интерес е предпоставка за допустимост единствено на установителен иск по чл. 71 ТЗ, какъвто не е предявен по делото /така решение № 50 / 16.06.2014 год. на ВКС по т.д. № 1087 / 2012 год., ТК, второ т.о./. Но в случая допустимостта на настоящото производство не се преценява на плоскостта на наличието, респ. отсъствието на правен интерес, а на обстоятелството дали законът изобщо предвижда подобно материално членствено право, което ищецът твърди че притежава и което твърди да е засегнато с оспорените решения и съответно дали урежда възможност за съдебната му защита. Според мотивите на цитираното решение на ВКС /изложени в края единствено за пълнота/ само в случаите, в които акционерът е член на управителен орган и същевременно съгласно устава, акционерното участие е необходима предпоставка за участие в органа, то в този случай е налице разширен обем на членствени права и към общите права на акционера се прибавя и реализация на правото му да бъде избран, водещо до право на участие и формиране на решенията на този орган. В случая, уставът на „Ерим фиш“ АД изрично предвижда, че член на СД може да бъде и физическо лице, което не е акционер. Поради това и за подобно разширяване на членствените права на акционерите не може да се говори. Както акцентира и ответната страна, с оспореното решение ищецът не е освободен като член на СД /а и не би могъл допустимо да бъда освободен, тъй като това е в компетентността на ОСА, а не на СД/, той продължава да има това качество и не е нарушено правото му да участва в управителния орган на дружеството, а още по-малко са отречени членствените му права на акционер в ответното АД.

 

Поради това производството по делото се приема за недопустимо и като такова същото следва да бъде прекратено, а исковата молба – върната на основание чл. 130 ГПК.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 374, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

П Р Е К Р А Т Я В А производството по т.д. № 35 / 2019 година на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение, ХІ с. и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА с вх. № 1827 / 18.01.2019 год.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в седмодневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Същото подлежи на връчване.

 

         

 

СЪДИЯ :