Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260022
09.04.2024
година, град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на трети
ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 7977 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен e установителeн иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от К. и Е. П. срещу А. и С. Ч..
Ищците твърдят, че са собственици на основание
договор за покупко- продажба от *** на недвижим имот представляващ ателие, състоящо
се от работно помещение, тоалетна и бокс, със застроена площ от 28 кв.м. и
прилежаща тераса с площ от 14 кв.м., разположено на тавански етаж на сграда с
адрес: гр. П., ул. *** № *, представляващ СОС с идентификатор *** по КК с площ от 36 кв.м. Твърдят, че
са придобили правото на собственост от общината, като упражнявали фактическа
власт от ***г. Ответниците оспорвали правата им, поради което се иска
установяването на правото им на собственост на основание договора, или
евентуално давностно владение и отмяната на констативните нотариални актове, с
които се легитимирали насрещните страни.
Постъпил е отговор от ответницата, с който се оспорва претенцията. Твърди, че вторият и
третият етаж, заедно с общи части от сградата били собственост на А. К. и И. К.
след делба от ***г. Първият етаж от сградата бил собственост на Н. Б. съгласно
делбен протокол от ***г. С нотариален акт от ***г. А. К. със съгласието на
съпругата си дарил *** С. Ч. ½ ид.ч. целия втори етаж, заедно с 1/4
ид.ч. от тоалетната и коридора на третия етаж, 1/4 ид.ч. от вътрешното
стълбище, от тавана и терасата на сградата, както и 1/4 ид.ч. от дворното
място. През ***г. цялата сграда и земята били отчуждени на осн. чл. 98, във вр.
с чл. 95 ЗТСУ. През ***г. на основание чл. 100 ЗТСУ апартаментът на целия втори
етаж бил даден като обезщетение на А. К. и С. Ч., а апартаментът на третия етаж
бил даден като обезщетение на . К. и *** му С.К.. Партерният етаж останал
собственост на Държавата. При това положение, както преди отчуждаването, така и
след него, сградата била в режим на етажна собственост и таванът представлявал
обща част. С нотариален акт от ***г. А. К. със съгласието на ***, прехвърлил на
***- А. Ч. 1/2 ид.д. от апартамента, заемащ целия втори етаж на сградата, срещу
задължение за издръжка и гледане на трети лица. Било съставено и саморъчно
завещание от А. К.в полза на внука му. През ***г. била възстановена
собствеността на Н. Б. върху помещенията на партерния етаж, поради което цялата
сграда станала изцяло частна собственост. Общината и Държавата нямали никакви
права върху каквато и да било част от сградата. Таванът не би загубил характера
си на обща част от сградата и никога не бил преустройван в самостоятелен обект.
Поради това намира, че общината не е притежавала правата, които е прехвърлила
на ищците, а сделката била с невъзможен предмет. Оспорва твърденията за
упражнявана фактическа власт, като твърди, че ищците никога не били допускани
до помещенията. Иска се отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, с който се
оспорва претенцията. Изтъкват се съображения за несъответствие на етажа, на
който е разположен обектът, както и липсата на схема за имота при сключването
на договора с общината, като не били ясни и границите на имота. Счита, че
имотът е негова собственост, като таванският етаж на сградата винаги се ползвал
от ответниците. Изтъква, че идентификаторът е даден за цялата площ на тавана от
72 кв.м., която не била отразена в КК. Счита, че имотът не представлявал
самостоятелен обект на правото на собственост. Твърди, че вторият и третият
етаж, заедно с общи части от сградата били собственост на А. К. и И. К. след
делба от ***г. Първият етаж от сградата бил собственост на Н. Б. съгласно
делбен протокол от ***г. С нотариален акт от ***г. А. К. със съгласието на
***си дарил на ***си С. Ч. ½ ид.ч. целия втори етаж, заедно с 1/4 ид.ч.
от тоалетната и коридора на третия етаж, 1/4 ид.ч. от вътрешното стълбище, от
тавана и терасата на сградата, както и 1/4 ид.ч. от дворното място. През ***г.
цялата сграда и земята били отчуждени на осн. чл. 98, във вр. с чл. 95 ЗТСУ.
През ***г. на основание чл. 100 ЗТСУ апартаментът на целия втори етаж бил даден
като обезщетение на А. К. и С. Ч., а апартаментът на третия етаж бил даден като
обезщетение на И. К. и *** С. К.. Партерният етаж останал собственост на
Държавата. При това положение, както преди отчуждаването, така и след него,
сградата била в режим на етажна собственост и таванът представлявал обща част.
С нотариален акт от ***г. А. К. със съгласието на съпругата си, прехвърлил на
**си- А. Ч. 1/2 ид.д. от апартамента, заемащ целия втори етаж на сградата,
срещу задължение за издръжка и гледане на трети лица. Било съставено и
саморъчно завещание от А. К. в полза на ***. През ***г. била възстановена
собствеността на Н. Б. върху помещенията на партерния етаж, поради което цялата
сграда станала изцяло частна собственост. Общината и Държавата нямали никакви
права върху каквато и да било част от сградата. Таванът не би загубил характера
си на обща част от сградата и никога не бил преустройван в самостоятелен обект.
Поради това намира, че общината не е притежавала правата, които е прехвърлила
на ищците, а сделката била с невъзможен предмет. Оспорва твърденията за
упражнявана фактическа власт, като твърди, че ищците никога не били допускани
до помещенията. Оспорват се представените актове за общинска собственост.
Оспорва отразяванията в удостоверение *** и твърди, че през ***г. била заведена
реституционна претенция от ответниците. Счита, че договорът от ***г. е нищожен
поради невъзможен предмет, като съществувала непреодолима правна пречка за
обособяването на обект поради липса на изискуема височина. Иска се отхвърляне
на претенциите. Претендират се разноски.
С протоколно
определение от 19.02.2020 г. докладът в частта относно подадените отговори от ответниците е допълнен
в следния смисъл: „Оспорват ищците някога да са се качвали на таванския етаж, а
синът им не е бил допускан да посещава сградата.“
С протоколно
определение от 19.02.2020 г. като трето лице – помагач на страната на ищците по предявения от тях иск
за собственост е конституирана Община Пловдив.
В срок е постъпило становище, в което се
излагат съображения за основателност на предявения иск. Със заповед от *** г. на основание чл. 98
ЗТСУ имот пл. № ***, кв. ***, ведно с построената в него сграда на ул. „***“ №
*, гр. П., били отчуждени за строителство на ателиета „***“ и „***“, като бил
съставен акт за държавна собственост от *** г. по отм. НДИ. През *** г.
собствениците били обезщетени- А. К. и С. Ч. с апартамент на втория етаж, И. К.
и С. К.- с апартамент на третия етаж, а Н. Б.- парично, при което собствеността
върху имот пл. № ***, кв. ** на „***“, магазините и четвъртия етаж преминали в
собственост на Държавата. След приемане на Конституцията от 1991 г. отчужденото
със заповедта от *** г. станало общинска собственост. С параграф 7 от ПЗР на
ЗМСМА било извършено изброяване на държавните имоти, които от влизане на закона
в сила преминавали в собственост на общините. Предвид обстоятелството, че
ателието било предоставено за творческа дейност на ***, то същото преминало в
собственост на общината. Отделно, същото било изградено със средства на Община
***. От *** г. собственик на ателието била Община **, за което били съставени акт
от *** по отм. НДИ и акт от *** г. Евентуално, собствеността върху ателието
била придобита от Общината по силата на непрекъснато добросъвестно владение,
продължило повече от 10 години, считано от *** г. Правилно от Общински съвет
–*** било взето решение за провеждане на търг с явно наддаване, в резултат на
което бил и сключеният с ищеца договор от *** г., който породил своето правно
действие и прехвърлил собствеността в полза на ищеца. Твърди, че в резултат на
реализираното със средства на Общината мероприятие, таванът бил обособен като
самостоятелен обект – ателие.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Съгласно нотариален
акт за продажба на недвижим имот от ** г. /л. 134/, Н. Г. И. продава на Д. Х.
К. една масивна двуетажна *** /***/, състояща се от 73 кв.м., находяща се в гр.
П., ул. „***“, кв. **, парцел *, при съседи: от две страни улица и от две
страни А. Г. С.. От приетата по делото ПСТЕ и приложен от ответниците проект се
установява, че сградата е надстроявана в неустановен момент преди *** г., при
което е придобила фасадното оформление запазено и към настоящия момент.
По делото е представено Решение №
*** г. по гр. д. № *** г. на ПРС /л. 72-73/, с което срещу парично уравнение в
дял на И. Д. К. е възложен следния недвижим имот- 1/2 ид.ч. от дворно място,
съставляващо имот пл. № ***, парцел *-*** в кв. **-стар от *** по плана на гр.
П., заедно с целия трети етаж от построената в имота жилищна сграда, състоящ се
от две стаи, хол, кухня, заедно с 1/2 ид.ч. от клозета на същия етаж, 1/2 ид.ч.
от коридора на този етаж, 1/2 ид.ч. от вътрешното стълбище, от тавана и
терасата на сградата, а в дял на А. Д. К.- 1/2 от същото дворно място, заедно с
целия втори етаж от построената в имота жилищна сграда, състоящ се от две стаи,
кухничка и две преддверия, заедно с 1/2 ид.ч. от клозета и коридора на третия
етаж, 1/2 ид.ч. от вътрешното стълбище, от тавана и от терасата на сградата.
С нотариален акт от *** г. /л. 74/
А. Д. К. със съгласието *** си е дарил на *** си С. А. Ч 1/2 ид.ч. от
апартамента на втория етаж, заедно с 1/4 ид.ч. от тоалетната и коридора на
третия етаж, 1/4 ид.ч. от вътрешното стълбище, от тавана и от терасата на
сградата, както и 1/4 ид.ч. от дворното място.
Съгласно т. 17 от Заповед № *** г.
на ОбНС- *** /л. 220-223/, на основание чл. 98, във вр. с чл. 95 ЗТСУ (отм.),
за строителство на ателиета „***“ и ателие „***“ се отчуждава имот пл. № ***,
кв.*** „***“, намиращ се на ул. „***“ № *, заедно със съществуващата сграда
собственост на Н. Д. Б., А. Д. К., С. А. Ч. и И. Д. К., като в поле „забележка“
е посочено основанието, въз основа на което всеки от собствениците се
легитимира като такъв. За И. и А. К. и С. Ч. са описаните съдебно решение от
***г. и нотариален акт от *** г., а за Н. Б., като собственик на магазинни
помещения и всички избени помещения под тях, е посочен делбен протокол № ***,
том * от *** г., който не е представен по делото. В заповедта за отчуждаване е
посочена оценката на притежаваната от всеки собственик част от имота, както и
начинът, по който всеки собственик ще бъде обезщетен, като за Н. Б. е посочено,
че ще бъде обезщетена парично, а за И. и А. К. и С. Ч. е предвидено имотно
обезщетение. Изрично е посочено, че не се уважава
искането на И. К. и за***, тъй като не се отчуждава такова и няма удостоверение
по чл. 253, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ (отм.)
От приетата по делото преписка за
отчуждаване на имота се установява, че заповедта е била връчена на всеки от
собствениците /л. 217-218/, като същата е била обжалвана съобразно
възможностите, предвидени в гл. VIII, раздел I от ЗТСУ (отм.) – относно
оценката на имота и относно вида, общата характеристика и броя на жилищата,
които трябва да бъдат отстъпени като обезщетение. С решение от *** г. на
Особената комисия при Министерството на строителството и архитектурата /л. 209/
е оставена без уважение жалбата на А. К. против заповедта за отчуждаване
относно обезщетяването му с двустаен апартамент и отказа да се обезщети с
тристаен апартамент. С решение от *** г. на Пловдивски окръжен съд /л. 216/, по
жалба на И. К., заповедта е изменена, като е завишена оценката по някои
пунктове. С решение от *** г. на Пловдивски окръжен съд /л. 219/ заповедта е
потвърдена, като в мотивите на съдебния акт е посочено, че отчуждителното
производство се движи по реда на чл. 63, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗТСУ – за
преустройство на заварени сгради (конкретно – имотът на жалбоподателя), поради
необходимостта от съобразяването им с действащия застроителен план, като не е споделено,
че заповедта нарушава чл. 98, ал. 1, т. 3 и 4 ЗТСУ, тъй като жалбоподателят по
негово желание и след преустройство на сградата ще бъде обезщетен със същото
жилище, но вече съобразено с действащите строителни правила и норми. С
определение от *** г. на Особената комисия при Министерството на строителството
и архитектурата /л. 199/ е прекратено производството, образувано по жалба на И.
К., като е посочено, че претенцията е удовлетворена, като е предоставено
тристайно жилище в отчуждавания терен.
По делото са приети и съответните
заповеди, с които собствениците на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) са били
обезщетени. Със заповед от *** г.
/л. 214/, като обезщетение на А. Д. К. в обект „***– кв. **, к-с ***“ е
отстъпен ап. „*“, ет. **, състоящ се от три стаи, кухня, изба № „*“, а на С. А.
Ч. – е отстъпен ап. „*“, ет. **, състоящ се от четири стаи и кухня, като
последната заповедта е изменена на основание чл. 103 ЗТСУ (отм.) със заповед от
*** г. /л. 188/, като вместо с посочения имот, при наличие на предпоставките по
чл. 102 ЗТСУ (отм.), С. А. Ч. и Х. М. Ч. са обезщетени с ап. „*“, ет. **,
състоящ се от четири стаи, кухня, изба № **, таван № *** в жил. обект „***“,
кв. „***“. Със заповед от *** г. /л. 197/, при наличие на предпоставките по чл.
102 ЗТСУ (отм.), като обезщетение на И. Д. К. и С. М. К. в жил. обект „***“,
кв. **, к-с „***“ е отстъпен ап. „*“, ет. *, състоящ се от три стаи, кухня,
изба № „*“.
При тези данни и при липса на
доказателства заповедта за отчуждаване по чл. 98, във вр. с чл. 95 ЗТСУ (отм.)
да е била отменена в обсъжданата част по реда и условията на гл. VIII, раздел I
от ЗТСУ (отм.), същата е породила своето вещно действие и правото на
собственост върху отчуждения имот е придобито от Държавата. От заповедта се
установява, че предмет на отчуждителната процедура е бил целият имот пл. № ***,
кв. *** „***“, ведно с построената в него жилищна сграда, доколкото са оценени
всички права и обекти в имота, като за всеки от собствениците е извършена
оценка на притежаваната от него част- за Н. Б. са оценени магазинните помещения
и всички избени помещения под тях; за А. К. и С. Ч.- 1/2 от дворното място и
правото на строеж, както и вторият етаж; за И. К.- 1/2 от дворното място и
правото на строеж, както и третият етаж, а за И. и А. К. и С. Ч.- стълбищна
клетка в четири етажа, коридор и тоалетна на трети етаж, както и четвъртият
етаж и тераса. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника Ч.,
поддържани и в писмената защита, относно действието и предмета на заповедта.
От издадения след обезщетяването на
собствениците Акт за държавна собственост № *** г. /л. 842/ се установява, че
на основание заповедта за отчуждаване са актувани магазинни помещения с таван и
изби, масивни на дървен гредоред, находящи се в сграда на адрес: гр. П., ул. „***“
№ *, построена в имот пл. № ***, кв. ** „***“, като на гърба на съставения АДС
е посочено, че със Заповед № *** г. на Община ***, представена по делото- л.
585, магазинните помещения и всички избени помещения под тях се отписват като
държавни.
За наличие на проведено
реституционно производство по реда на ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС,
завършващо с позитивен съдебен акт, е представено Решение от *** г. на ПОС по
гр. д. *** г. /л. 136/, с което е отменен отказа на Община ***, взет на *** г.
и е възстановена собствеността на Н. Д. Б. върху магазинните помещения и всички избени помещения под тях, намиращи
се в двуетажната жилищна сграда с
магазини и избени помещения на ул. „***“ № * в гр. ***, застроена върху имот
пл. № ***, кв.*** „***“ по плана на гр. ***, при условие, че върне на държавата
полученото обезщетение.
Доказателства за заявена
реституционна претенция по ЗВСВНОНИ по ЗТСУ и др. закони по отношение на
таванския етаж се съдържат в приложеното по делото адм. дело *** г. по описа на
Административен съд – Пловдив. С молба от *** г. /л. 6 от адм. дело/ А. Д. К. и
С. А. Ч. са поискали да им бъде възстановена собствеността върху таванското
помещение, което впоследствие било
преустроено в самостоятелен мансарден етаж, находящо се в гр. П., „***“,
ул. „***“ № *, пл. № *** в кв. ***. С писмо от *** г. /л. 7 от адм. дело/
зам.-***на общ. ** е отказал отмяна на отчуждаването на посочения имот, тъй
като не били налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ и др. закони,
като е посочено, че сградата е съборена, мероприятието е започнало,
собствениците са обезщетени с по един апартамент и не декларират, че ще
изпълнят изискванията на чл. 5 и 6 от закона. Приложеното адм. дело е
образувано по жалба на С. А. Ч. и А. Х. Ч., като спрямо последния същата е
оставена без разглеждане с Определение *** г. на Административен съд – Пловдив
по адм. дело № *** г., оставено в сила с Определение *** г. на ВАС по адм. дело
№ *** г., като в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият не е заявител по реституционната
претенция, поради което не е бил страна по адм. правоотношение и не е
легитимиран да обжалва отказа на кмета. С оглед указанията, дадени с
определението на ВАС, производството по жалбата на С. Ч. е продължило, като с
Решение *** г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № *** г. е
прогласена нищожността на писмо с изх. *** *** г. на *** на общ. ***, като
издадено от некомпетентен орган, доколкото съгласно чл. 4 от ЗВСВНОНИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС органът, компетентен да се произнася по направени искания
за отмяна на отчуждавания, е кметът на съответната община. Решението на
Административен съд – Пловдив по адм. дело № *** г. е оставено в сила с Решение
№ *** г. на ВАС по адм. дело № *** г. По делото не са ангажирани доказателства
производството по заявената реституционна претенция да е завършило с отмяна на
отчуждаването и възстановяване на собствеността.
При така развилите се събития следва
да се приеме, че оспорването по чл. 193 ГПК на удостоверение от *** г.- л. 20;
се явява неоснователно. В действителност се установява, че е имало такова
искане от ответницата и праводател на ответника, но към момента на издаването
на удостоверението по него е имало произнасяне с писмо, имащо характеристиките
на административен акт. Едва след обявяването на неговата нищожност в сила от
2017 г. по отношение на общината се е възстановила висящността на
административното производство.
По делото е представена и Заповед №
*** г. на *** на Община ***/л. 975/, с която е отменена отчуждителната заповед
от *** г. в частта й, с която е отчужден имот пл. № ***, кв. ***, кв.
„***“, намиращ се на ул. „***“ № ** за
строителството на ателие „***“, собственост на трети за спора лица, на
основание чл. 102, ал. 10 ЗС (отм.). Същата не касае заповедта за отчуждаване в
частта й по отношение на имот пл. № , кв. *** и не засяга правата на страните
по делото.
Други доказателства за проведено
производство за отмяна на отчуждаването, извършено със заповедта от *** г., в
частта, касаеща имот пл. № ***, кв. ** „***“ и сградата в него, завършващо с
позитивен акт за възстановяване на собствеността– нарочна заповед на *** на
общината или съдебно решение (извън магазинните помещения и избите), не са
ангажирани.
Съгласно разясненията дадени в т. 4
на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г.,
ОСГК реституцията на недвижими имоти, отчуждени по благоустройствени закони -
ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез
изпълнение на определена административна процедура за възстановяване
правото на собственост. Тя е необходима, защото при тази реституция се засягат
актове на благоустройствената администрация, което налага предварителна
преценка от предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1
от реституционния закон от оторизирания административен орган и
съответно съдебен контрол при негов отказ да реституира имота. Фактическият
състав на възстановяването на собствеността включва: 1) Право на собственост върху
недвижим имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ...; 2) Отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992 г., а ако не
съществуват или са останали с временен режим, дворното място да отговаря на
изискванията на самостоятелен парцел като последните могат да бъдат включени в
режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3) Мероприятието за което е бил отчужден
имотът, фактически да не е започнало;
4) Искане за възстановяване на собствеността му от бившия собственик или
неговите наследници в съответния преклузивен срок и позитивно решение на органа
по реституцията по него; 5) Връщане на полученото обезщетение при
отчуждаването.
В настоящия случай по отношение на
частите от сградата над приземния етаж и земята не се доказва да е проведено
такова производството, като няма административен или съдебен акт за отмяна на
отчуждаването, нито се установява връщане на полученото обезщетение. Поради
това земята и сградата са били държавна собственост към момента на извършване
на реконструкцията.
Спорният по делото въпрос се свежда
до характера на таванския етаж след проведената отчуждителна процедура – дали
част от него е обособена като самостоятелен обект на правото на собственост при
спазване на изискванията за това, респ. кой е носителят на това право, както и
неговите пространствени предели, или същият в своята цялост представлява обща
част.
От приетата по делото първоначална
СТЕ се установява, че действащият РЗП на кв. „***“ е одобрен със Заповед № ***
г. и имот пл. №*** в кв. **, попада в парцел *** със запазване на
съществуващото застрояване в имот пл. № ***. Посочено е, че предходният РП е
одобрен със Заповед № *** г. за кв. *** и голяма територия, която обхваща
няколко квартала, е отреден парцел *** „***“, а в копието при Район „***“-
парцел **** и подземен паркинг, като няма ЗП, а съгласно легендата на ЗП на
***, одобрен със Заповед № *** г., кв. ****, попада в обществени терени (при
изслушване на вещите лица в о.с.з., проведно на *** г., е уточнено, че в
заключението е допусната техническа грешка, като заповед № *** е от *** г., а
не от посочената *** г.). Констатирано е, че сградата като предназначение,
външен вид и разпределение на таванския етаж съществува така, както е показана
в Работен проект за „**** в кв. ***, к-с ***“, съхраняван в техническия архив
на Район „***“ при Община ***. Вещите лица са дали заключение, че отчуждената
със заповедта от *** г. сграда не е била съборена – бил е извършен ремонт. След
одобрен проект за преустройство на таванския етаж е издадено Разрешение за
строеж № *** г. на ОбНС- ***, като извършеното строителство в ателието
съответства на проекта с някои незначителни отклонения като премахване на части
от неносещи стени и изграждане на нови и площ около 1 кв.м. при входа, включена
в него, която по проект не е била в очертанията. Констатирано е още, че
габаритите на таванския етаж и покривната тераса съответстват на показаните в
чертежа- част от проекта за „Старинни занаяти – златарски ателиета в кв. **,
к-с ***“ и е налице съответствие с изискванията на Наредба № 5 за правила и
нормативи за териториално и селищно устройство (ДВ бр. 69 от 02.09.1977 г. и
бр. 70 от 06.09.1977 г.) и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони (ДВ бр. 3 от 13.01.2004 г., изм.
бр. 21 от 01.03.2013 г.), при което е дадено становище, че процесният обект
отговаря на изискването за самостоятелен обект „ателие“ и като такъв
съответства, както на действащите към момента на изграждането му строителни правила
и норми, така и на действащите към момента на изготвяне на експертизата. За
онагледяване е представено Приложение 1, направено върху намалено копие на
чертежа- част от проекта за „*** в кв. **, к-с ***“.
За конкретизация на обстоятелствата
е прието заключение на допълнителна СТЕ, съобразно което при извършено
съвместно от двете вещи лица измерване в процесното ателие, не са констатирани
резултати, изискващи промяна в изводите, изложени в заключението на
първоначалната СТЕ. Представен е чертеж- Приложение 2, в който е отразено
фактическото състояние на ателието в сравнение с приложения по делото проект,
като са защриховани частите, в които експертите са констатирали височина под
1.5 метра от северната страна на помещението.
С оглед оспорването от ответниците е
допусната и приета повторна и допълнителна СТЕ, от която се установява, че със
Заповед № *** г. е влезнал в сила ЗРП на *** на гр. ***. Имот пл. № *** в
кв.***-стар, ул. „***“ № * бил включен в парцел *** и подземен паркинг-
предвиждало се е изграждането на „***“ на мястото на кв. „***“, като е
отбелязано, че съгласно този ЗРП се е предвиждало след отчуждаване
съществуващата сграда в имот пл. № ***, кв. **-стар да бъде съборена. Със
Заповед № *** г. бил одобрен РП на ***, съгласно който имот пл. № ***, кв. **,
бил включен в парцел *** комплекс. Отбелязано е, че около *** г. назряла идеята
да се смени концепцията за развитието на тази част от града- кв. „***“, като
вместо универсален магазин се възстанови бившият търговско-занаятчийски
характер на квартала, за което било взето Решение на ОбНС за преустройство на
кв. „***“ със запазване на съществуващите му структура и обемно-пространствено
възприятие. От *** било изготвено задание за проучване и проектиране, като на
база този ЗРП и това задание била издадена скица с виза за проучване и
проектиране, представена по делото на л. 182. Със Заповед № *** г. бил одобрен
действащият ЗРП на кв. „***“, съгласно който имот пл. № ***, кв. *** бил
включен в парцел *** за обществени и жилищни нужди. С него се предвиждало
запазване на структурата на кв. **– съхраняване на съществуващите сгради като
обем и фасади, с допустими козметични ремонти във връзка с поддържането на
фасадите на сградите, като по отношение на функционалната организация на
отделните обекти се предвиждала възможност за промяна на функционалното
предназначение на отделните сгради. Предвиждало се съответно и запазване на
съществуващата сграда в имот пл. № ***, кв. *** като обем и фасадно третиране,
но с нова функционална организация на вътрешното съдържание. Констатира се, че
скицата с виза от *** г., издадена на основание ЗРП, одобрен със Заповед № ***
г., е презаверена на *** г., след влизане в сила на новия ЗРП. Посочва се, че
същата е издадена за целия кв. ***- за поземлени имоти с пл. № *** и за всеки
имот е посочено конкретно какво се допуска да се проучи и проектира, като
конкретно за имот пл. № *** било посочено- „разрешава се проучване и
проектиране на преустройство на сградата в имот № *** за *** в партера и жилища в I-ви, II-ри и тавански етажи без изменение на фасадите“. В
констативно-съобразителната част от експертизата в т. 1.5 е посочено, че от
Териториална проектантска организация (ТПО)– гр. П. е изготвен пълен проект за
обект „***“ относно имоти с пл. № *** /л. 1284 и следващи/. Дадено е становище,
че при осъществяване на строителството по одобрения архитектурен проект е
съборена изцяло вътрешността на съществуващата сграда в имот пл. № ***, кв.
***, при пълно запазване на фасадните плоскости и обема на сградата- същата е
изцяло реконструирана, дървените гредореди са заменени със стоманобетонна
конструкция, сменено е функционалното предназначение. С архитектурния проект
било предложено и впоследствие осъществено на мястото на еднофамилна жилищна
сграда с магазини на първи /приземен/ етаж, обособяването на многофамилна
жилищна сграда с магазин /***/ на първи етаж, два самостоятелни обекта- жилища
на втори и трети етаж и самостоятелен обект- ателие за индивидуална творческа
дейност, обособено на таванския етаж. В този смисъл сградата била изцяло
реконструирана- с нови фундаменти, стоманобетонни шайби, колони, греди и плочи,
ВиК съоръжения, ел. инсталации, като покривната конструкция била изцяло
подменена (при изслушване на вещите лица в о.с.з., проведно на *** г. /л.
1265/, се уточнява, че покривната конструкция не е премахната, за да се изгради
нова, а са подменени материалите- греди, дъсчени обшивки, покривни материали,
при което е направена реконструкция, предвидена в обяснителната записка на
проекта в част „Конструкции“, представена по делото на л. 775. Строителството
на таванския етаж било осъществено едновременно със строителството
/реконструкцията/ на цялата сграда на база издаденото Разрешение за строеж ***
г. на ОбНС***, отдел „***“, представено по делото на л. 636. Вещите лица констатирали
незначителни отклонения при изпълнението на преградните стени в ателието,
разположено на таванския етаж, спрямо одобрения архитектурен проект-
съществувало премахване на част от неносещите преградни стени и изграждане на
нови. Дадено е становище, че процесният обект отговаря на изискването за
самостоятелен обект- ателие. Представено е Приложение 1, представляващо
архитектурно заснемане, изготвено за целите на експертизата, като е посочено,
че от същото, съпоставено с одобрения архитектурен проект от обект „***“,
намиращ се в архива на техническата служба на Район „***“ при Община ***, се
установява, че съществуващият в момента обект отговаря на предвиденото в
архитектурния проект, с изключение на констатирано отклонение при входа на
ателието от порядъка на 1 кв.м.
При извършения оглед вещите лица
установили, че съществуват два подови сифона за отвеждане на дъждовната вода-
един на терасата на ателието и един на тази, към която се излиза от помещението
за простиране.
Уточнено е, че в техническата служба
при Община *** – Район „***“ съществува проектната документация, като същата е
одобрена в част Архитектура и съгласувана в част Конструкции, част ВК, част ЕЛ
и част ОВ, като архитектурният проект е съгласуван с „Гражданска отбрана“ към
ОбНС- ***, ЕЛ проектът е съгласуван с „Електроснабдяване“ – гр. ***, а ВК
проектът- с „ВиК“ – гр. ***.
Разяснено е, че проектът за обект
„***“ е изготвен общо за имоти пл. № ***, както и разрешението за строеж от ***
г. е издадено общо за посочените имоти за посочения обект, като е направена
забележка, че Протокол образец № *** от *** г. (представен по делото на л.
934-937) и издаденото въз основа на него Разрешение за ползване на строеж „***“
кв.***, кв. „***“ от *** г. (представено по делото на л. 660) са съставени само
относно сградата в имот пл. №***, кв. *** по плана на кв. „***“. Изрично е
посочено, че горното се установява от описанието на строежа в Протокол Образец
№ ***, а именно- че се състои от партер, два жилищни етажа с по един апартамент
на етаж и тавански етаж, на който са разположени един брой ателие и общо
помещение за простиране към двата апартамента, като в разрешението за ползване
е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж от
*** г. и одобрените проекти.
Заключенията на вещите лица по
първоначалната и допълнителна СТЕ, както и по повторната и допълнителна СТЕ са
подробни и обосновани, вещите лица и по двете експертизи достигат до едни и
същи изводи и не са налице противоречия между становищата им, изложени в
писмените заключения, а и впоследствие при изслушването им в о.с.з., поради
което следва да бъдат кредитирани в своята цялост с една забележка. Съдът
намира, че не се установява с категоричност сградата да е била съборена изцяло
с изключение на фасадата. От приетите доказателства се установява, че същата е
била основно реконструирана, като са били заменени дървените елементи с
бетонни, били са обособени две самостоятелни жилища на първи и втори етаж и
ателие на таванския. В тази насока съдът взе предвид заповедта от *** г., с
която се оценяват отделните части на сградата и е посочено, че има бетонни
елементи, но и гредоред и дървено стълбище, обяснителната записка към проекта,
в която е предвидено запазване на последната бетонна плоча, молбите на страните
по отчуждителната заповед и реституционната процедура, в които се признава
извършването на ремонтни дейности, различията в описанията на обектите в
решението за делба от *** и нотариалния акт от *** г. от една страна и
последващите документи от друга и свидетелските показания. По отношение на
описанията следва да се посочи, че има съществени различия като в тези от **-те
години е посочено две стаи, кухничка и две преддверия, заедно с тоалетна на
друг етаж (извън самото жилище), а в заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) и следващите
нотариални актове, имотът е описан като апартамент с три стаи, кухня и изба, а
съгласно приетите по делото проекти в същите са предвидени и обособени отделни
помещения за баня и тоалетна. В същата насока е и удостоверение от *** г. /л.
778/, в което е посочено, че сградата е основано реконструирана. В допълнение
следва да се посочи, че този извод се подкрепя и от мотивите на представеното
Решение от *** г. на ПОС по гр. д. *** г. Макар самият съдебен акт да не оказва
влияние на правото на собственост на страните, следва да се посочи, че в
мотивите му е изрично описано, че е била извършена подмяна на дървени гредореди
и стълбище със стоманенобетонови и е направено укрепване на съществуващи колони
със стоманенобетонови.
Според показанията на свидетелите
К., Б. и К. сградата на ул. „***“ № * е била реконструирана в периода от *** г.
до *** г. (относно св. К. периодът датира от *** г., когато същата споделя, че
са били нейните първи впечатления от сградата). И тримата св. споделят, че
сградата е била заградена с метални платна, като всеки от тях заявява своите
лични възприятия за състоянието й през сочения период. Всеки от св. е възприел
различни факти от различните етапи на осъществяваното строителство, като от
разясненията, дадени от експертите, се установи, че се касае за такъв тип
строителна дейност, която в някаква степен изисква специални знания- като напр.
това дали се касае за премахване, или подмяна на покривната конструкция.
Показанията на св. Б. и К. следва да бъдат кредитирани, но не могат да
обосноват извод за това, че сградата не е претърпяла реконструкция, съответно
съществена промяна във вътрешното си устройство. В тази част показанията им са
общи и всъщност възпроизвеждат само
възприетите от тях промени, но не са
категорични, че това са всички изменение, които са настъпили. При описанията си
и двамата свидетели използват изрази като „не съм присъствал на строителните
работи вътре“, „не се виждаше“, „поне видими отвън“, „мисля че“, „забелязах
само“, „не съм видял“ и „не намерих никаква разлика“, които разкриват непълнота
във възприятията им относно реализиралите се събития и пресъздаването само на
отделни собствени впечатления. Поради това тези техни показания следва да се
ценят в съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. Така от
представената заповед за отчуждаване и поместената в нея оценка на
собствеността се установява, че преди сградата е била само частично със
стоманенобетонова плоча на етажите, а в останалата си част е била с дървен и
метален гредоред. Единствената изцяло стоманобетонова плоча е била на последния
етаж, където в момента е разположено процесното ателие. Наред с това е
съществувала дървена стълбищна клетка, както и общ коридор и клозет на третия
етаж (броени с приземния). В същото време са представени 2 молби от ответницата
и от праводателя на ответника- лист 190 и лист 192, от съдържанието на които
може да се изведе признание на извършваните промени. При тези данни се
констатира непълнота в показанията на всички свидетели, относно извършваните
промени в сградата след нейното отчуждаване и за тези обстоятелства следва да
се съди преимуществено от приетите писмени доказателства.
От така събраните доказателства се
установява, че след отчуждаването на имот пл. № ***, кв.***, ведно с
построената в него сграда на ул. „***“ № *, и преди обезщетяването на
собствениците на отчуждения имот, е било издадено разрешение за строеж, като
съобразно одобрените /съгласувани/ проекти на таванския етаж на сградата се е
предвиждало обособяването на самостоятелен обект за творческа дейност– ателие.
Съгласно представеното разрешение за ползване от *** г., строежът е изпълнен в
съответствие с разрешението за строеж и с одобрените проекти. Последното се
установява и от приетите СТЕ, експертите по които са категорични, че
изграденото ателие е съобразно предвижданията на проектната документация с
незначителни отклонения, както и, че същото отговаря на изискванията за
самостоятелен обект към момента на обособяването му и към настоящия момент.
Действително в разрешението за строеж е посочена дата на одобряване
/съгласуване/ на проектите- *** г., която не фигурира в приетата по делото
проектна документация. Въпреки това, съдът приема, че тази проектна
документация е релевантната, доколкото друга такава, предвиждаща нещо различно,
не е представена по делото, не е открита и от вещите лице при извършваните от
тях справки в техническия архив и в техническата служба на Район „***“ при
Община ***, както и в техническата служба на Община ***. Съдът намира, че този
извод косвено се подкрепя и от представените по делото- молба на И. Д. К. от *** г. /л. 586/, в която същият е посочил,
че „***“, както и от молба на А. Д.
К. и А. Х. Ч. от *** г. /л. 587/, в която е посочено „***“.
Тъй като след отчуждаването
съществуващата етажна собственост е била прекратена и всички обекти в сградата
са били собственост на Държавата, то за преустройството на таванския етаж и
обособяването на процесното ателие като самостоятелен обект на правото на
собственост, не е било необходимо съгласието на други лица и конкретно на
отчуждените собственици. С оглед предвижданията на проектната документация и
доколкото по делото се установи, че строежът е извършен съобразно нея,
процесното ателие е възникнало като самостоятелен обект, собственост на
Държавата след завършването на строителството. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 6
от ПЗР на ЗМСМА, след разграничаването на общинската от държавната собственост,
по силата на закона правото на собственост е преминало в полза на Община
Пловдив. За процесния обект е съставен акт за общинска собственост от *** г.
/л. 12/, а впоследствие и такъв **** г. /л. 11/.
Актовете за държавна и общинска
собственост нямат правопораждащо действие, но като официални документи се
ползват до доказване на противното с обвързваща доказателствена сила
относно отразените в тях обстоятелства. В този смисъл е и разрешението, дадено
в Решение № *** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., ГК. Предвид
изложените вече съображения, в настоящия случай отразяванията не се
опровергават.
Дори да не се приеме становището, че
представената по делото проектна документация е относима, се стига до същия
извод за принадлежността на правото на собственост в полза на Държавата, респ.
Общината. Ако се приеме, че за ателието не е било налице предвиждане в
одобрения проект, то по делото не се установява какво е било предвиждането за
тази част от сградата. В една такава евентуална хипотеза, доколкото изграденото
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, същото би станало
собственост на собственика на земята на основание чл. 92 ЗС. В този смисъл е
Решение № *** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., I г. о., ГК. Предвид
безспорно установеното отчуждаване, обезщетяването на отчуждените собственици
единствено с апартаменти, находящи се на първи и втори етаж от сградата,
възстановяване собствеността на Н. Б. само върху магазинните помещения и избите
под тях, както и липсата на доказателства отчуждаването да е било отменено в
частта за земята, върху която е построена сградата, то единствен собственик на
същата към момента на изграждане на процесния обект е била Държавата, а
впоследствие Общината, съгласно параграф 42 от ПЗР на ЗОбС. Предвид изложеното,
в такава хипотеза собственик по приращение на изграденото ателие, отговарящо на
изискванията за самостоятелен обект, би станала Държавата, а след това, при
разделянето на собствеността, Общината на основание параграф 7, ал. 1, т. 6 от
ПЗР на ЗМСМА.
Следва да се посочи, че без значение
е обстоятелството дали за самата земя има издаден акт за държавна собственост,
респ. такъв за общинска собственост, защото макар да са официални документи,
както бе посочено, същите не създават права. Правото на собственост се
придобива въз основа на конкретен способ, предвиден в закона. В случая, за
земята е съставен единствено акт за общинска собственост от *** г., вписан в
СВ- *** под акт № ***, том *** от *** г. /л. 603/. Независимо дали е бил
съставен или не акт за държавна собственост с категоричност се установява, че
Държавата е придобила правото на собственост върху земята по силата на извършеното
отчуждаване със заповедта от *** г. /л. 220-222/
Неоснователни са възраженията на
ответниците, че С. Ч. се легитимира като собственик на терена и на таванския
етаж по силата на дарение, обективирано в нотариален акт от *** г., тъй като бе
установено, че отчуждаването е извършено именно с последвалата заповед *** г.,
като страната е била обезщетена с апартамент в друг обект и няма данни в нейна
полза да е приключило производство по отмяна на отчуждаването, съответно да е
върнато полученото обезщетение. Не се приемат и възраженията, че ответникът Ч.
се легитимира като собственик на терена и таванския етаж по силата на
съставеното от А. Д. К. на *** г. в негова полза завещание /л. 16; 76/, тъй
като към датата на смъртта на завещателя- *** г. /л. 505/, последният не е бил
собственик на такива имоти, предвид извършеното отчуждаване със заповедта от
*** г., последвалото му обезщетяване единствено с апартамента на втори етаж от
сграда и липсата на доказателства в негова полза да е приключило производство
по отмяна на отчуждаването.
По същите съображение се опровергава
и представения констативен нотариален акт в полза на ответника Ч. за 1/4 ид.ч.
от поземления имот. Неговите права се основават на права на неговия *** А. Д.
К., а той не е притежавал права върху земята и сградата след отчуждаването от
*** г., които да може да прехвърли, извън посочения апартамент на първи етаж и
правото на строеж за него.
Предвид изложеното, доколкото ищците
основават правата си на сключения с Община *** договор за продажба на общински
нежилищен имот чрез търг от *** г. /л. 5-6/, а по делото се установи, че
праводателят им е бил собственик към момента на възникване на облигационното
правоотношение, то същото е породило своя транслативен ефект и ищците са
придобили собствеността върху процесния обект представляващ ателие на тавански
етаж с площ от 28 кв.м. Договорът с Общината е сключен с ищеца П., но доколкото
от представеното удостоверение /л. 22/ се установява, че ищците са в граждански
брак от *** г., то правото на собственост е възникнало в режим на СИО.
Относно удостоверението за
изграждане на обекта със средства на общината,
оспорването е неоснователно, защото този факт се признава от самите
страни и техните праводатели в кореспонденцията от *** до *** г. В молбите на
А. Д. К. и С. Ч. се признава извършването на преустройство на сградата и
обособяването на ателие на тавана. Освен това средствата използвани за
изграждането на обекта нямат отношение към възникването на правото на
собственост. То следва правилото на чл. 92 ЗС и самостоятелния обект става
собственост на собственика на земята.
Към изхода на спора няма отношение
на оспорването на актовете за държавна, съответно общинска собственост. Те не
създават права, а само констатират възникването на такива. В случая правото на
собственост е преминало към държавата със заповедта за отчуждаване от *** г. и
извършената след това реконструкция на сградата.
Възражението за това, че процесното
ателие не отговаря на изискванията за самостоятелен обект в сграда е неоснователно.
В тази насока бяха приети две комплексни СТЕ, които дават отговор в обратна
насока. Наличието на грешки при отразяването на обекта в КК е без значение за
правото на собственост, те подлежат на поправка съгласно действителното
положение.
Възражението за това, че не е
посочено ателие при приемането на сградата е неоснователно. В представения по
делото протокол на държавна приемателна комисия е записано, че таванският етаж
е предвиден за *** и общо помещение за простиране към двата апартамента.
Неоснователно е и възражението за
липсата на описание на всички елементи на сградата в заповедта за отчуждаване.
В представеното копие на документа е направено подробно и ясно описания на
всички обекти, които се отчуждават, което позволява тяхната категорична индивидуализация.
Неоснователно е и възражението за
липса на възможност за нормално ползване на жилищния етаж поради проектирането
им без складови помещения и тераси. От приложените нотариални актове за
прехвърляне на апартамент в полза на А. Ч., както и от приложените заповеди по
чл. 100 ЗТСУ (отм.) и проектите се установява, че за жилището е предвидено
избено помещение. Липсата на тераса, балкон или лоджия не влия на изводите,
защото е било предвидено и изпълнено общо помещение с тераса към него. Същото
се отнася и за възражението за липсата на отчуждено ателие. По делото няма
спор, че към момента на отчуждаването в тавана не е бил обособен самостоятелен
обект. Такъв обаче е обособен след това при извършената реконструкция на
сградата, в каквато насока е и изявлението на А. Д. К. и С. А. Ч., направено в
молба от *** г.- лист 6 от приложеното адм.д. №*** на Адм. съд ***.
До промяна в изводите не може да
доведе и липсата или наличието на презаверяване на разрешението за строеж. То
представлява административна санкция за законосъобразност, но сама по себе си
не може да се отрази на възникването на правото на собственост. Дори да липсва
изцяло проект и разрешение за строеж, когато се изгради една сградата или се
обособи обект в нея, върху него възниква право на собственост съгласно
императивните правила на Закона за собствеността. В настоящия случаи чл. 92 ЗС-
правото на собственост възниква в полза на собственика на земята, ако не е
уговорено друго. Доколкото друго е било уговорено само по отношение на апартаментите
на първи и втори жилищен етаж, правото на собственост върху **като
самостоятелен обект е възникнало в полза на Държавата, а след това е преминало
към общината.
Неоснователно е възражението за
необходимост от съгласие на собствениците за преустройство на тавана. След
отчуждаването на земята и сградата правото на собственост е принадлежало на
Държавата и съгласие на бившите собственици не е било необходимо.
Относно възражението за липса на
избени помещение следва да се посочи, че е неотносимо към предмета на спора,
защото не е свързано със статута на процесното ателие. Освен това действието на
реституцията с решението на ОС-*** от *** г. спрямо трети за административната
и съдебната процедура лица, каквито се явяват ответниците, не е въпрос на изследване
в настоящото производство.
Няма отношение към правото на
собственост и фактическата власт на Юлиян Кехайов върху обекта. Макар той да
бил един от собствениците в сградата, неговата фактическа власт представлява
държане по договор за наем в полза на общината- лист 626. Неговите действия
обективират владение в полза на трето лице, а не лично за себе си.
До различен извод не водят и
констатираните разминавания в одобрения проект. Съгласно двете приети
заключения те се явяват незначителни. На следващо място, промените в проекта
следва да се сведат до изменения в първоначалните предвиждания по време на
строителството. Този извод следва от приложения на лист 782 (том 4) чертеж,
показващ водно-помпено отопление за предвиденото на тавана ателие. По делото не
се установява такова да е било реализирано за таванския етаж, поради което и
предназначението на предвиденото за това общо помещение е било променено.
Промените са минимални и предвид приетите експертизи не влияят на извода, че
ателието отговаря на изискванията за самостоятелен обект.
Позоваването на решението на ПОС от
*** г. също не може да промени изводите за правото на собственост. В съдебния
акт се описват констатации на експертиза по друго дело, които нямат някакво
правно значение за настоящия спор и могат да бъдат ползвани само като косвени
доказателства. Възстановяването на магазините е било постановено, защото е
прието от съда, че не се обосновава започване на мероприятието. Последното
представлява правен извод, който зависи от доказателствата по конкретното
производство, като с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр.
д. № 6/2005 г., ОСГК са дадени разяснения за предпоставките за възстановяване
на собствеността. Ако ответниците са смятали, че са налице предпоставки за възстановяване
на правото им на собственост, е следвало да проведат съответната процедура за
отмяна на отчуждаването.
Самото решение на което ответниците
се позовават е косвено доказателства за това, че заповедта за отчуждаване е породила
действие, защото само валиден административен акт може да бъде отменен. Ако
същата не беше породила действие, то няма необходимост от нейната отмяна.
Косвен съдебен контрол върху
заповедта не може да бъде упражнен, защото ответницата е участвала лично в
производството, а ответникът основава правата си на правоприемство от А. К.,
който също е страна по административния акт. Съгласно чл. 17, ал. 2 изр. второ ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административни актове, освен ако се противопоставя на страна по делото, която
не е участник в административното производство по издаването му. Ответникът е
правоприемник на участник в производството, като не е имал основание да участва
в самата процедурата по отчуждаване, доколкото към онзи момент не се установява
да е притежавал права в сградата.
Възражението за нереализиране на
мероприятието, за което е извършено отчуждаването е неоснователно, предвид
изложеното по-горе, като и не е предпоставка за пораждане на отчуждителното
действие на заповедта от ***г. Нереализирането на мероприятието е предпоставка
по ЗВСНОИ по ЗТСУ… да се иска възстановяване на собствеността, при връщане на
полученото обезщетение. Възстановяването не е по силата на закона, а с изричен
акт на отмяна, какъвто по отношение на процесния обект не се установява да е
постановен.
В действителност се констатират
вариации на името на проекта в различните документи, но този факт не води до
извод за наличието на различни проекти с различни предвиждания. От съвкупния
анализ на документите се установява, че се отнасят до един проект, относно кв.
*** в кв. ***, който е бил реализиран по отношение на процесната сграда.
Неоснователно е възражението за
нищожност на договора поради липса на предмет. Както бе посочено по-горе
ателието представлява СОС и като такъв може да бъде предмет на прехвърлителни
сделки. Съдът не споделя възраженията за липса на одобрени проекти. Такива са
налице и бяха представени по делото. В действителност в тях не е посочена
датата от разрешението за строеж, но посочването й в разрешението за строеж е
достатъчно, за да обоснове извод за това, че реконструкцията е извършена въз
основа на одобрен проект. Наред с това бяха изложени и съображения, че при
липса на такъв правото на собственост отново би възникнало за държавата,
съответно би преминало към общината.
Разминаването в широчината на
стълбището не може да доведе до извод за липса на самостоятелен обект. То се
отнася за сгради над два етажа, а в
конкретния случай е налице сграда с приземен етаж и два жилищни етажа.
Таванският етаж не може да бъде квалифициран като трети, защото не се включва в
предвижданията за ниво на застрояване (ниско, средно или високо) и представлява
подпокривно пространство, в което е изградено ателие. Разминаването във височината
(под 1.5 метра) се констатира само в една малка част от обета и не обосновава
извод за това, че ателието не отговаря на изискванията. В тази насока бяха
приети две СТЕ, които дават заключение, че е налице самостоятелен обект на
правото на собственост.
Описаните
до момента съображение се отнасят само до ателието като застроен обект с
площ от 28 кв.м., но не и до придадената му по договора от 2003 г. тераса.
Съгласно приетите заключения и проектите, тя представлява последното ниво на
сградата и като такава изпълнява функцията на покрив на самата постройка. В
тази насока следва да се вземат предвид разясненията дадени в решение Решение №
37 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 528/2009 г., II г. о. Съгласно даденото
тълкуване предмет на собственост, обща на всички етажни собственици
/притежатели на отделни жилищни или магазинни обекти/ е и покривът на сградата.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС го причислява към общите части на
етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен,
терасовиден или има друга конструкция. Терасата се окачествява като покрив
не само когато стои над цялата постройка, но и тогава,
когато покрива определена част от нея. Характерът на покрива не
се изменя от използването му и като тераса, защото и в такъв случай запазва
функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси. Балконните тераси, които не изпълняват ролята
на покрив, са съставни
части на отделните апартаменти и принадлежат на отделните етажни собственици.
Щом като терасата обслужва
като покрив останалите под нея
обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва
от един или няколко собственика.
Предвид горното придадената към
ателието тераса представлява обща част на сградата, защото изпълнява функцията
на покрив за разположения под нея апартамент на етаж втори. Това, че до нея се
осъществява достъп само от един обект не променя предназначението й. Тъй като
терасата представлява обща част, ищците не са придобили правото на собственост
върху нея на посоченото от тях основание, а именно договор за покупко-продажба
от *** г., като час от СОС представляващ ателие, защото общината не е била
собственик и не е можала да я прехвърли на собствено основание. В тази част
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното отхвърляне на
претенцията следва да се разгледа предявеният при условията на евентуалност иск
за придобиване на терасата на основание давностно владение. Тъй като терасата
представлява плосък покрив на сградата и като такава е обща част по естеството
си, правото на собственост върху нея не може да бъде придобито по давност. В
този смисъл: Решение № 50019 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2022 г.,
I г. о. и Решение № 424 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5620/2007 г., II г.
о.
Ето защо претенцията на ищците
следва да бъде уважена по отношение на ателието, но да се отхвърли по отношение
на терасата.
Предвид констатираното неправилно
заснемане на предмета на делото в КК и частичното уважаване на иска, за точната
индивидуализация обектът следва да бъде описан съгласно приложение № * на ДСТЕ
– лист 742 от делото, като се има предвид, че описанието се извършва единствено
с оглед разграничаването на ателието, за което искът се уважава, от терасата,
за която претенцията се отхвърля. Така, искът е основателен за ателие,
състоящо се от работно помещение, тоалетна и бокс с площ от 28 кв.м., заснето
като част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположено
между точки *** на приложение * към ДСТЕ лист 742 от делото, и неоснователен
за тераса към ателието с площ от 14 кв.м., разположена източно от
преградните стени на обекта между точки *** на Приложение *.
На основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК издаденият констативен
нотариален акт следва да бъде отменен в частта относно ателието.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 1975.65 лева разноски за
д.т., депозит за СТЕ и адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата от общо 966.67 лева за
разноски за СТЕ, ПСТЕ и адв. възнаграждение. Освен внесените за експертизи и
свидетели общо 940 лева, не бяха констатирани други доказателства за внесени от
тях разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А. Х. Ч., ЕГН *** и С. А. Ч., ЕГН ***, и двамата с адрес:
гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, че К.
Б. П., ЕГН ***и Е. Г. П., ЕГН ***, и
двамата с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, са
собственици в режим на СИО, на основание договор за продажба на общински
нежилищен имот чрез търг от **** г., на следния недвижим имот: ***,
състоящо се от работно помещение, тоалетна и бокс с площ от 28 кв.м., заснето като част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед № *** от ***
г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. ***, район ***, ул. „***“ № *, ет. *, който
самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, брой нива: *, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж- няма, под обекта- *** и над обекта- няма, разположено между точки ***** на приложение * към ДСТЕ лист 742 от
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за право
на собственост по отношение на тераса
с площ от 14 кв.м., разположена
източно от преградните стени на ателието между точки *** на Приложение * към
ДСТЕ лист 742 от делото, на основание
договор за продажба на общински нежилищен имот чрез търг от 09.10.2003 г. и при условията на евентуалност на
основание придобивна давност.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2,
изр. последно ГПК нотариален акт за констатиране на право на собственост върху
недвижим имот от *** г. с № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от *** г. на
***, рег. № *** от регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с вх. № *** от
*** г., акт № **, том ***, дело *** г. в
частта относно ателие, състоящо се от работно помещение, тоалетна и
бокс с площ от 28 кв.м., заснето като
част от самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, одобрени със Заповед № *** от
*** г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П., район ***, ул. „***“ № *, ет. *, разположено между точки *** на
приложение * към ДСТЕ лист 742 от делото.
Приложение
2 към ДСТЕ лист 742 от делото, подписано от съдията, да се счита неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА А. Х. Ч.,
ЕГН *** и С. А. Ч., ЕГН ***, и
двамата с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, да заплатят на К. Б. П., ЕГН *** и Е. Г. П., ЕГН ***, и двамата с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, сумата от 1975.65 лева разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА К. Б. П.,
ЕГН *** и Е. Г. П., ЕГН ***, и
двамата с адрес: гр. П., ул. „***“ № * да
заплатят на А. Х. Ч., ЕГН *** и
С. А. Ч., ЕГН ***, и двамата с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, ет. *, сумата от 966.67 лева разноски по делото по съразмерност.
Решението е
постановено при участието на Община Пловдив, като трето лице подпомагаща страна на ищците К. Б. П., ЕГН *** и Е. Г. П., ЕГН ***.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
М.К.