№ 142
гр. Стара Загора, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001341 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 194/05.07.2021г., постановено по гр.д. №
3410/2020г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в частта, с което
съдът е признал за установено по отношение на ЕТ „Д.-Д.В.-С.В..“, ЕИК
******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „****“ №**, ет.*, ап.*, че дължи на СТ.
ИВ. ИВ., ЕГН ********** и 7 и Д. СТ. В., ЕГН ********** и двамата от гр.
***, кв. ***, ул. *** № ** сумата от 6000 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 2.09.2020г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 997/02.07.2020 г. по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2254/2020 г. по описа на РС Стара Загора. С решението са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Във въззивната жалба се развиват подробни съображения за
неправилност на обжалвания акт поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложени материалноправни
разпоредби и необоснованост от фактическа и правна страна.
Наведени са оплаквания, че неправилно съдът е приел за доказано
съществуването на наемно правоотношение единствено въз основа на
подадени от двамата ищци ГДД, в които са декларирали доход от получен
наем за 2019 г. в размер на 3 000 лв. Посочва се, че ищците са основали
претенцията си на писмен договор за наем, който е изключен от
доказателствата по делото. Твърди се, че липсват твърдения за сключен
1
неформален договор, не са налице и доказателства, от които да се направи
извод, че страните са имали волеизявления за отдаване под наем на 1/2
идеална част от игралната зала за конкретна цена и за претендирания период.
Посочените от съда доказателства - договора за покупко-продажба на 1/2
идеална част, подадените декларации за получен наем от всеки от ищците за
2019г., експертизата и показанията на С.В. не доказвали, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на наемно правоотношение за
процесната 1/2 идеална част от имота. При явната заинтересованост на
единственият свидетел, която не е отчетена от съда, неправилно решението се
основавало единствено на неговите показания. Независимо от
заинтересоваността на този свидетел да свидетелства във вреда на
въззивницата, тези показания не доказвали съществените елементи на договор
за наем. От заключението на икономическата експертиза също не се
доказвало наемно правоотношение през процесния период. Установеното
плащане на наем за 2018г. не било установено да се отнася до процесната
идеална част от игралната зала или до друг имот.
Жалбоподателят счита, че независимо, че договорът за наем е
неформален, при спор относно наличието на наемно правоотношение следва
да бъдат доказани такива факти и обстоятелства, от съдържанието на които да
се направи извод за наличието на съвпадащи волеизявления по съществените
елементи на договора за наем - цената и вещта. В случая събраните
доказателства не установявали такива обстоятелства, а приетото от съда в
обратен смисъл било неправилно.
Дори да се приеме, че е налице наемно правоотношение между
страните, въззивникът счита, че от подадените от ищците данъчни
декларации за 2019г. е видно, че въззиваемите са получили доход от наем, за
който са заплатили дължимия данък. Счита, че тези неизгодни обстоятелства
са заявени от въззиваемите в писмени документи, представени пред държавен
орган и същите обосновават неоснователност на иска за неплатен наем за
2019г. Посочените декларации се споменавали от съда в мотивите на
решението, но не били обсъдени и въз основа на тях не били направени
изводи. Необсъждането им от съда съставлявало съществено процесуално
нарушение, тъй като те доказвали пряко получен доход от наем за 2019г. и
водят до неоснователност на иска.
На самостоятелно основание първоинстанционният акт се оспорва
поради несъответствие между установеното с него вземане и заявеното такова
в заповедното производство. Посочва се, че производството по иска по чл.
422 ТПК е във връзка с подадено от ищците заявление по реда на чл.410 ГПК,
в което те са се позовали на чл.3 от писмен договор за наем от 27.12.2017г.
Съдържанието на този договор и разпоредбата, на основание на която са
заявили вземането си, не била доказана в първоинстанционното производство,
нямало и твърдения за нейното съдържание. Съдът не взел предвид и
обвързаността между двете производства във връзка с направените от ищците
твърдения и тяхното доказване. Посочва се, че искът по чл.422 от ГПК е
2
установителен по своя характер и има за предмет установяване
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В
исковото производство не бил доказан договор за наем от 29.12.2017г. и
съвпадащи волеизявления на страните по неговите съществени елементи,
които да ги обвързват през претендирания период /от 01.01.2019г. до
31.12.2019г./.
Първоинстанционният съд не изложил собствени фактически изводи
относно размера на наема /като периодична цена/, който е приел, че е дължим
и каква част от него се дължи на всеки от двамата ищци, като се има предвид,
че по предявения иск другарството на ищците е обикновено и предявяването
на иска по начина, по който е извършено в исковата молба и в заявлението по
ч.гр.д. № 2234/2020г. е нередовно. Посочва се, че както към заявлението, така
и към исковата молба са относими правилата за редовност по чл.127 и чл.128
ГПК при съответните изключения съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК.
В случая вземането, което се претендира било предявено общо, което е
нередовност на исковата молба. Тази нередовност не била взета предвид от
съда, с което е допуснато процесуално нарушение.
Като съществено процесуално нарушение се посочва и произнасянето
на съда в диспозитива на решението без посочване за какво е сумата и за
какъв период е дължима, липсвали мотиви за какъв период съдът е приел, че е
дължим наем на ищците. По този въпрос нямало произнасяне и в
диспозитива. Въпреки това било налице установяване на общо вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2234/2020г. по описа на
районен съд Стара Загора. В заявлението по заповедното производство
заявителите посочили по месечно претенцията си, макар и заявена общо. В
случая между установеното вземане в решението на съда и заявеното вземане
в заповедното производство било налице разминаване.
Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законоустановения срок въззиваемите са подали отговор, с който
оспорват въззивната жалба. Направено е искане същата да бъде отхвърлена
като неоснователна и необоснована. Претендират се разноските по делото.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания,
оспорванията в отговора и данните по първоинстанционното дело, намира за
установено следното:
Решението на окръжния съд, с което е частично уважен искът за
установяване на главното парично вземане, до размер на 6000 лв., а
останалата част от исковите претенции са отхвърлени, е валидно като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Исковата
молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано
3
от уведомяването на ищеца за подаденото от длъжниците възражение по чл.
414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Налице са
процесуалните предпоставки, в това число и особените такива, и липсват
процесуални пречки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
От приложеното ч. гр. дело № 2254/2020г. по описа на Районен съд -
Стара Загора се установява, че по заявление на Д. СТ. В. и СТ. ИВ. ИВ.,
подадено по реда на чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед № 997/02.07.2020г.
за претендираните суми. Срещу така издадената заповед ответникът –
длъжник е подал възражение, с което е посочил, че претенцията е
неоснователна. Ищците са уведомени за подаденото срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение възражение и същите са
предявили в законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на
която е образувано първоинстанционното дело.
В производството пред районен съд е назначена и изслушана съдебно
счетоводна експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като
компетентно и добросъвестно изготвена. Вещото лице е посочило, че от
счетоводството на ответника са представени справка „Аналитичен регистър“
за счетоводна сметка 501/каса в лева/ за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. Видно от движението на счетоводната сметка към 15.10.2019 г.
са отразени плащания както следва: изплатена сума в размер на 3000 лв. с
основание: наем за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. на Д. СТ. В. и
изплатена сума в размер на 3000 лв. с основание: наем за периода 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. на СТ. ИВ. ИВ.. Вещото лице е посочило, че за 2019 г. от
счетоводството на ЕТ „ДЕНИ-ДЕНКА В.СТЕЛА В.“ не са представили
счетоводни документи за начислени и изплатени наеми с обяснението, че
наеми не са начислявани помесечно и не са изплащани по Договор за наем.
Ищците Д. СТ. В. и СТ. ИВ. ИВ. имат представени годишни данъчни
декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2019г., които се подават годината, следваща
изплащането на дохода, т.е през 2020г., в които са декларирали получени
приходи от наем в приложение № 4 – доходи от наем
От подадените от ищците данъчни декларации за 2019г. не може да се
направи извод, че са получили доход от наем от ЕТ „Д.-Д.В.-С.В. В.“ за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., тъй като липсват от ЕТ счетоводни
документи за начислени и изплатени наеми за 2019г.
За да се признае за установено задължение по чл. 232, ал. 2, предл.
първо от ЗЗД следва да се установят следните кумулативни предпоставки: 1/.
наличие на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на
исковия период с уговорена наемна цена в посочения размер; 2/ че
наемодателят е изпълнил своето задължение да предаде имота на наемателя;
3/. че наемателят не е заплатил уговорената наемна цена. Доказателствената
тежест за установяване на първите две предпоставки е възложена на Д. СТ.
В. и СТ. ИВ. ИВ. при условията на пълно и главно доказване, а
установяването на положителния факт на изпълнение на задължението за
4
заплащане на дължимата наемна цена е в тежест на ЕТ „Д.-Д.В.-С.В. В.“.
Договорът за наем, чиято регламентация се съдържа в разпоредбата на
чл. 228- чл.239 ЗЗД , не е формален и писмената му форма не е условие за
неговата действителност. Следователно преценката на съда за възникването и
съществуването на договорното правоотношение между страните не е
обвързана с изискване за спазване на писмената форма. Сключването на
договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
Пред първоинстанционния съд е представен договор за наем от
29.12.2017г., сключен между страните, който е изключен от доказателствата
по делото на основание чл.183 ГПК.
С представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 85, дело №699/12.12.2017г. на нотариус Б.Г., с район на
действие РС Стара Загора ищците Д. СТ. В. и СТ. ИВ. ИВ. се легитимират
като собственици на ½ ид.ч. на недвижим имот- сграда- игрален клуб,
находящ се в гр.Сара Загора, ул.“Стефан Стамболов“№42.
Спорното по делото обстоятелство е дали наемното правоотношение
между страните по спора е съществувало за исковия период 01.01.2019г.-
31.21.2019г., което има за предмет ½ ид.ч. от сграда- Игрален клуб, находящ
се в гр. *****, ул. *****№** и каква е договорената наемната цена.
От назначената и изслушана съдебно счетоводна експертиза, се
установява, че от счетоводството на ответника са представени справка
„Аналитичен регистър“ за счетоводна сметка 501/каса в лева/ за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Видно от движението на счетоводната сметка
към 15.10.2019 г. са отразени плащания както следва: изплатена сума в размер
на 3000 лв. с основание: наем за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. на Д.
СТ. В. и изплатена сума в размер на 3000 лв. с основание: наем за периода
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. на СТ. ИВ. ИВ.. Очевидно е, че е бил налице
договор за наем за периода 01.01.2018г.до до 31.12.2018г. между страните по
делото и посочените от вещото лице суми са изплатени от ответника на
ищците, като предмета на договора не е установен.
Вещото лице е посочило, че за 2019 г. от счетоводството на ЕТ „Д.-
Д.В.С. В.“ не са представили счетоводни документи за начислени и изплатени
наеми с обяснението, че наеми не са начислявани помесечно и не са
изплащани по Договор за наем. Ищците- Д. СТ. В. и СТ. ИВ. ИВ. имат
представени годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2019г., които
се подават годината, следваща изплащането на дохода, т.е през 2020г., в
които са декларирали получени приходи от наем в приложение № 4 – доходи
от наем, което обстоятелство е ирелевантно за спора.
Пред първата инстанция е разпитан като свидетел Стоян Динев Велев-
баща на Д.В. и Стела В.. Показанията му следва да бъдат ценени с оглед
родството му със страните по спора. Изявленията му се ползват с по-ниска
степен на достоверност и се преценяват от съда с оглед на всички данни по
5
делото, като се отчита възможната му заинтересуваност. От показанията на
свидетелят С.В. се установява, че семейството е работило задружно от
1990г., но дъщерите му са влошили отношенията си от две години и са
започнали да водят дела помежду си, както и срещу св. Велев.
Безспорно се установява, че ЕТ „Д.-Д.В.С. В.“ ползва Игрален клуб,
находящ се в гр. *****, ул. *****№** от 2018г. и не допуска в помещението
Д. СТ. В. и СТ. ИВ. ИВ., които са собственици на ½ ид.ч. от имота. С
показанията си свидетелят не установи наличие на договор за наем и
съвпадащи волеизявления на страните по неговите съществени елементи /
предмет на договора и цена/, които да ги обвързват през претендирания
период - 01.01.2019г. до 31.12.2019г. Договорът за наем е неформален, но
при спор писмената форма е необходима за установяване на неговата
достоверност. По делото липсват други доказателства, които да установят
наличие на наемно правоотношение между страните за процесния период,
имот и цена.
Всеки от страните по спора, като съсобственици на една вещ може да си
служи изцяло с нея по предназначението й. Обстоятелството, че е
съсобственик, му дава основание да ползва общата вещ сам и изцяло. Ако
обаче в резултат на действията му другия съсобственик е лишен от
възможност да извлича ползи от вещта - дължи обезщетение. Съдебната
практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик,
ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частта на
другия съсобственик.
В случая съдът е сезиран с установителен иск за заплащане на наем в
размер на 6000 лв., но при липса на валидно наемно правоотношение за
процесния период 01.01.2019г. до 31.12.2019г., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. А щом няма главно вземане, не може да
възникне и вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва от
02.09.2020г. до изплащане на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Не до същият правен извод е достигнал решаващият
първоинстанционен съд, поради което решението му в обжалваната част, с
която съдът е признал за установено по отношение на ЕТ „Д.-Д.В.-С.В..“,
ЕИК ******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „****“ №**, ет.*, ап.*, че дължи на
СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и Д. СТ. В., ЕГН ********** и двамата от
гр. ***, кв. ***, ул. *** № ** сумата от 6000 лева - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 2.09.2020г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 997/02.07.2020 г. по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 2254/2020 г. по описа на РС Стара Загора и са присъдени
суми в полза на СТ. ИВ. ИВ. и Д. СТ. В. в размер на 878 лв.,
представляващи направени пред СРС разноски и в размер на 582 лв.,
представляващи направени в заповедното производство разноски, следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заявените
искове за посочената сума и период следва да бъде отхвърлени като
6
неоснователен.
При приетия изход на спора на ЕТ „Д.-Д.В.-С.В..“ следва да се присъдят
сумата от 820 лева направени разноски пред въззивната инстанция и 672 лв.
разноски направени пред РС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 194/05.07.2021г., постановено по гр.д. №
3410/2020г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора в частта, с което
съдът е признал за установено по отношение на ЕТ „Д.-Д.В.-С.В..“, ЕИК
******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „****“ №**, ет.*, ап.*, че дължи на СТ.
ИВ. ИВ., ЕГН ********** и Д. СТ. В., ЕГН ********** и двамата от гр. ***,
кв. ***, ул. *** № ** сумата от 6000 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата от 2.09.2020г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 997/02.07.2020 г. по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 2254/2020 г. по описа на РС Стара Загора както и в частта, в
която в полза на СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и Д. СТ. В., ЕГН **********
са присъдени суми в размер на 878 лв., представляващи направени пред СРС
разноски и в размер на 582 лв., представляващи направени в заповедното
производство разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и Д. СТ. В.,
ЕГН ********** и двамата от гр. ***, кв. ***, ул. *** № ** с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено, по отношение на
ЕТ „Д.-Д.В.-С.В..“, ЕИК ******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „****“ №**,
ет.*, ап.*, че дължи на СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и Д. СТ. В., ЕГН
********** и двамата от гр. ***, кв. ***, ул. *** № ** сумата от 6000 лева,
представляваща главница по договор за наем от 29.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 02.09.2020г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение № 997/02.07.2020 г. по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 2254/2020 г. по описа на РС Стара Загора, като
неоснователен.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** и Д. СТ. В., ЕГН **********
и двамата от гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Рила“ № 12 да заплатят на ЕТ
„Д.-Д.В.-С.В..“, ЕИК ******, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „****“ №**, ет.*,
ап.* сумата от 820 лева, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция /120 лева държавна такса и 700лева – адв.
възнаграждение/ и 672 лева, представляваща направени разноски пред
районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8