Номер 2005.10.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя И. Петрова Дакова
Секретар:Пенка Н. Шивачева
Прокурор:Георги Христов Ханджиев (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя И. Петрова Дакова Наказателно
дело за възобновяване № 20202000600218 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Осъденото лице Б. А. С. , същият искател, се явява лично. Явява
се упълномощеният защитник адвокат Р. Н..
Не се явява упълномощен защитник адвокат С. П., който е
представил молба за отлагане на делото, поради невъзможност да се яви
в съдебно заседание, поради възникнал здравословен проблем.
За Апелативна прокуратура – Бургас прокурор Ханджиев.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото, няма пречка. Отсъствието на
колегата не препятства разглеждането на делото.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С.: Не възразявам делото да се гледа в отсъствие
на адвокат Петров.
ПРОКОРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
След като изслуша изявленията на страните, съдът намира, че няма
пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Съдът дава ход на съдебните прения.
1
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че наложената на Б. А.
С. присъда подлежи на отмяна, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 и конкретните ми
основания за това са следните:
При детайлно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, защитата не споделя изводите за наличието на хулигански
подбуди, тъй като за възникването на конфликтната ситуация е имало личен
мотив, продиктувано на първо място от неоснователното и напълно осъзнато
забавяне при пресичането на пешеходната пътека от пострадалия и второ от
отправените изключително тежки обиди от така наречения пострадал към
подсъдимия Б. С.. Защо използвам определението тежки? Защото са
директни реплики на етническа и расова основа. От целия възможен спектър
от обиди в българския език, пострадалият използва именно расистките изрази
„мангал“ и „циганин“, тъй като те логично ще се отразят с най-голяма тежест
върху психиката на С., който очевидно по външни белези, че принадлежи към
ромската общност. Случилото се на пешеходната пътека, считам за
установено с преки доказателства, не само от разпита на подзащитния ми, а и
от разпита на пострадалия в съдебна фаза, цитирам: „Той ме изчака да
премина, чух, че ми каза – хайде по-бързо, какво правиш, аз му отговорих, че
не мога по-бързо, след което го обидих. Казах му – „Нали виждаш, че
минавам, мангал.“ Тук държа да подчертая, че видно от разпита, тези
етнически и расови обиди са напълно съзнателно отправени от пострадалия,
също, че от страна на С. и съпругата му не са установени в съдебната фаза
никакви обидни думи, но от спомената провокация, естествено се е породило
напрежение във висока степен между двете страни, следователно и да се
зароди личен мотив С. да отвърне на удара с удар, макар и реакцията му да е
първична, обидна и несъобразена със закона и добрите нрави. Трайната
съдебна практика в България е категорична, че когато скандалите и
сбиванията, довели до телесни повреди или смърт са обусловени от лични
мотиви, не може да се приеме, че те са извършени от хулигански подбуди.
Деянието е извършено по хулигански подбуди по смисъла на НК, само когато
липсват лични мотиви, а основният доминиращ мотив на дееца е чрез това
деяние да покаже явно неуважение към обществото, да демонстрира грубо
незачитане на установените социални ценности, когато действията са
извършени без основание и са израз за съзнание и воля за непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение
към обществото и именно те са подтикнали извършителя към съответното
деяние. При хулиганския мотив, деецът е воден от вътрешна необходимост да
изрази неуважението си към обществото и то да го изрази явно,
непредизвикващо съмнение. Затова при извършване на посегателството
деецът трябва да бъде движен от такъв мотив и да цели провокация и скандал.
Този белег обаче липсва в поведението на автора на телесното увреждане С..
Вярно е, както самият той признава, че е нанесъл удар на пострадалия, но
това не доказва хулиганския му мотив, защото в установените действия на С.
отсъства тази преднамерена показност за хулиганското отношение, а точно
2
обратното. Физическата саморазправа е насочена към тежко провокиралия го
пострадал. Действително подзащиния ми С. е извършил посегателството на
обществено място, на улицата, но това също не е достатъчно основание да се
приеме, че са налице хулигански подбуди за извършването на деянието и ще
цитирам решение № 714 от 04.09.1991 г. по НД № 455/1991 г. на І НО –
основният мотив на дееца в случая, да засегне пострадалото лице, да му
причини болка, а както казват не е демонстрирал неуважение към обществото
и незачитане на общоприетите норми на поведение чрез посегателство върху
пострадалия. С оглед на това, единственият правилен и обоснован извод е, че
деянието не е извършено по хулигански подбуди. Касае се за престъпление
считам по чл. 130, ал. 1 НК, за което особената разпоредба на чл. 161, ал. 1 от
НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. В този
смисъл са и Решение на Върховния съд № 600 от 16.01.1979 г. по НОХД №
619/1978 г. на ІІ-ро наказателно отделение, също Решение № 82/29.03.1990 г.
на НД № 617/1989 г. на ІІ-ро наказателно отделение и Решение № 617/1989 г.
на ІІ-ро наказателно отделение и Решение № 123/30.03.1990 г. по НД №
125/1990 г. на Върховния съд.
В смисъла на казаното от мен на основание чл. 425, ал. 1 от НПК, Ви
моля да намерите искането за възобновяване за основателно и съгласно т. 2
на същия член да оправдаете подзащитния ми С..
Алтернативно, моля да отмените присъдата и върнете делото за
разглеждане от Районен съд – Сливен.
ОСЪДЕНИЯТ ИСКАТЕЛ С.: Присъединявам се към казаното от моя
защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Настоящото производство е започнато по искане на
осъдения С., като същото е на правно основание чл. 420, ал. 2 от НПК.
Искането е подадено в срока по чл. 421 НПК, но разгледано по същество
считам, че същото е неоснователно и това искане и направените правни
изводи в искането, не почиват на анализираните по делото, събрани по
съответния ред, предвидени в НПК доказателства. Защитата твърди, че
подсъдимият, по-точно осъденият С., с деянието си не е осъществил
престъпния състав по чл. 325, ал. 5 от НК. В случая той не е демонстрирал
явно неуважение към обществото, а е нанесъл лека телесна повреда на
пострадалия. В това отношение съдилищата – първоинстанционният и
въззивният съд, в мотивите към присъдата и решението подробно са
анализирали всички събрани доказателства, като единствения правен извод
как от оценката на тези доказателства в тяхната съвкупност и извършените
действия хронологично във времето, може да се направи извод, че осъденият
С. е осъществил деянието по престъпния състав на чл. 325, ал. 5 от НК, във
вр. с ал. 3, тъй като неговата агресивност, както при управляване на МПС,
така и към околните граждани, с които преди това той не е имал познанство,
3
не е имал взаимоотношения, от които да произхожда някакъв конфликт
между тях. С тази агресивност реагира при първата среща с пострадалия, като
провокация към това отново е агресивното управление на МПС от страна на
осъдения С. и съответно желанието му пешеходците - в случая пострадалият,
да съобрази своето поведение единствено с желанието му, така както вижда в
свой собствен интерес и демонстрирайки явно неуважение и виждане, че
пешеходецът не трябва да се съобразява с правилата за движение, а с
желанието и волята на осъдения.
Непосредствено след това, неговото агресивно поведение на водач на
МПС, т. е. незачитайки установените правила и законови норми, става
опасност за живота и здравето на свидетелката по делото и нейното дете, след
което отново се е насочил към пострадалия, преминавайки пешеходната
пътека и отново игнорирайки всякакви правила за движение, единствено така
както е неговото желание и както той желае да демонстрира пред обществото,
т. е. към свидетелката, към пешеходеца – пострадалия, както и към цялото
общество, че всички трябва да съобразяват тяхното поведение не с нормите
установени с правовия ред, единствено да парадира и демонстрира надмощие
над останалите и демонстрирайки несъобразяване с обществото и своята
приятелка - съпруга, возеща се в автомобила му. Отговаряйки на
провокативното му поведение, както като водач на МПС, застрашаващ
околните и неспазващ правилата за движение, така и с обидни думи и закани,
тази негова агресия прераства и във физическа саморазправа, отново
несъобразявайки се с никой и явно незачитане на установения правов ред,
както и на свободата на изразяване с думи, така и неговата физическа
неприкосновеност. Проследявайки това градиращо агресивно поведение на
осъдения С., с всички действия извършени от него, които единствено и само
доказват, че той не зачита установения правов ред, демонстрира явно
неуважение към обществото и гражданите, доказва, че той е извършил
престъпното деяние и всички тези факти подробно са анализирани в мотивите
на първоинстанционната присъда и съответно в решението на
първоинстанционния съд. Затова считам, че съдилищата правилно са
приложили закона, като са счели въз основа на анализираните доказателства,
че осъденият С. е осъществил престъпния състав на чл. 325, ал. 5 от НК и
няма нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, т. е. няма основание
за възобновяване на производството.
На следващо място, видно от съдебната справка, съдът много подробно
е анализирал и обсъдил съдебното минало на осъдения С., като съобразявайки
това съдебно минало и възможността, която му е дал съдът да се превъзпита,
като той е освободен условно предсрочно от местата за лишаване от свобода,
не са постигнати целите на това което законът и съдът му е дал възможност
да се превъзпита, а напротив той е продължил да извършва други
престъпления и стигайки до настоящото престъпно деяние, което е с
изключителна дързост и циничност, поради което считам, че правилно съдът
4
е приложил закона като е определил наказание спрямо извършеното от
осъдения С. деяние и неговата интензивност, настъпилите обществени
опасности и съответно съобразявайки се с чувствата на осъдения С., като по
този начин с налагането на това наказание е счел, че ще се постигнат целите
на закона, визирани в чл. 36 от НК, както и целите на превенцията, поради
което считам, че съдът не е допуснал нарушение на закона, както и че
определеното наказание е справедливо, съобразено с личността на осъдения и
тежестта на извършеното от него деяние, поради което считам, че не са
налице основанията на чл. 348, ал.1, т. 1от НПК и предлагам съдът да не
уважава искането за възобновяване на наказателното производство на
основание чл. 420, ал. 5, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
РЕПЛИКА НА АДВ. Н.: Във връзка с казаното от прокурора, свързано
с агресивността към околните граждани, е субективно възприета,
следователно и предполагаема, макар и в по-висока степен. Съгласен съм, че
тя съществува, но тя има и своето начало. И началото е след нанесените
тежки обиди на етническа и расова основа и недоумявам защо нито една от
съдебните инстанции досега не е коментирала в мотивите си.
От извършените нарушения на водача, същият е санкциониран по
съответния ред, предвиден в закона. Освен това, в наказателното
производство не е установено състоянието на С. преди и след нанесените
обиди, например наличието на състоянието на афект или подобно на афект
състояние, предизвикано от пострадалия. Всичко е в сферата на догадките и
се основава единствено само на съдебното минало на подзащитния ми, което
считам за неправилно.
Съдът дава ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ С.: Искам да се
възобнови производството и се отмени решението.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и
обяви, че ще се произнесе с решение, което ще бъде публикувано по
съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5