Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 13.06.2022
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На пети май година две хиляди двадесет и втора
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.
гражданско дело № 2738 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищецът Ж.М.Ж. заявява, че по силата
на договор за наем сключен на 10.10.2019 г. между него,като наемодател, и
ответника Д.М.Д. и Н.Г.Ч., като наематели, същите се съгласили да плащат наемна
цена в размер на 250 лв. месечно, както и консумираната от тях вода и ел.
енергия. За периода 10.12.2019 г. –17.02.2020 г. ответникът и Н.Ч. не платили
дължимата наемна цена на обща стойност 600 лв., както и консумираната от тях
вода за 77.37 лв. и ел. енергия за 422.75 лв. отразени във фактури № *** г.и
ф-ра № *** г. или на обща стойност 500.12 лв., Отделно от това в наетия
апартамент причинили вреди на стойност 1 500 лв., изразяващи се в разбита
холова секция, разбито кухненско обзавеждане СКШ, начупени фаянсови плочки в
банята, разкъсан и вмирисан нов матрак на спалнята, негоден за ползване, за
което му дължат обезщетение на тази стойност.
Подал заявление за издаване на изпълнителен лист по
чл. 410 ГПК срещу ответника и Н.Ч., по което било образувано ЧГД № 553/2020 г.
в РС – К.. На 05.03.2020 г. било издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 351 срещу ответника и Н.Г.Ч. за сумата 2 600.12 лв., като впоследствие му бил
издаден изпълнителен лист за тази сума при условията на солидарна отговорност
само срещу Н.Г.Ч.. Тъй като заповедта за изпълнение не била получена от
ответника по причини, че не живеел на регистрирания адрес, а освен това нямал
регистриран трудов договор за евентуалното й връчване по месторабота, с
Разпореждане № 4347/2020 г. по делото съдът му дал указания да предявя иск по
чл. 422 ГПК срещу Д.М.Д. за установяване на вземанията му в размер на 2 600.12
лв.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено
по отношение на ответника, че заедно с Н.Г.Ч. му дължи сумата 2 600.12 лв.,
произтичаща от договор за наем на недвижим имот – за неплатена наемна цена от
600 лв. за периода 10.12.2019 г. – 17.02.2020 г., консумирана и неплатена от тях
вода и ел. енергия в размер на 500.12 лв. и обезщетение за причинени вреди в
наетия от тях апартамент в размер на 1 500 лв., всички суми дължими със
законовата лихва от датата на предявяване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК
по ЧГД № 553/2020 г. КРС – 26.02.2020 г., до окончателното изплащане на
главницата.
Претендира присъждането на разноски по чл. 78, ал. 6 и
ал. 7 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Г. е поискал постановяване
на неприсъствено решение по спора.
С протоколно
определение от 05.05.2022 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил
към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал.
2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за
съдебното заседание на 05.05.2022 г., като не изпраща процесуален представител
и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От разпореждане на
съда от 09.08.2021 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 28 от
делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
Представените с
исковата молба писмени доказателства: договор за наем на недвижим имот от 10.10.2019
г.; заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 553/2020 г. на КРС;
разпореждане № 4347/29.07.2020 г. по ЧТД 553/2020 г. на КРС; изпълнителен лист
по ЧГД № 553/2020 г. на КРС; писмо вх. № 260932/08.04.2022 г. по
описа на Районен съд – К. от Е.Б.Е.“ ЕАД за издадени и платени фактури за
консумирана ел. енергия за обект с ИТН 2138401 на адрес: град К., за периода
10.2019 – 03.2020 г.; писмо вх. № г. по описа на Районен съд – К. от НОИ, ТП – С.,
с което уведомяват съда, че лицето Д.М.Д. е сключило трудов договор от
16.12.2021 г. с „Б.“ ЕООД като трудовия договор е прекратен на 22.02.2022 г.
След тази дата няма данни за нов актуален трудов договор; писмо вх. № г. по
описа на Районен съд – К. от ВИК – С., с която предоставят на съда информация
относно предоставени ВиК услуги за периода 10.10.2019 до 17.02.2020 г. по
партида № за град К., на името на Ж.М.Ж.;***
за сумата от 91,17 лв. от 10.08.2021 г.; разписка № от 11.08.2021 г. за платена сума 439,13 лв. и
3 бр. приложения към нея за фактура, и; разписка № г. за 7 лв.; копие на
гаранционна карта не
са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно
задължение по Договор за наем на недвижим имот, сключен на 10.10.2019 г.
Освен това, исковете
се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства, представените писмени
доказателства и заключението съдебно-техническа експертиза, което заключение
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно
чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото
дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства
по делото не са събрани.
Исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде
осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К. сумата от 104 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството от заплащането на която е бил освободен ищецът на основание
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 180,00 лева,
представляващи дължими разноски за производството – възнаграждение за вещо
лице, от заплащането на което е бил освободен ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Воден от горното и на
основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.М.Д., ЕГН **********,
с адрес *** съществуването на вземането на
Ж.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите: 2 600,12 лева
главница, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на Ж.М.Ж.,
ЕГН **********, с п.а., заповед № 351/05.03.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 553/2020 г. по описа на Районен
съд - К..
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН
**********, с адрес *** да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К. сумата от 104 лева, представляващи дължима държавна
такса по производството.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от
180,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: