М
О Т И
В И по НОХД № 454 по описа на 2019 година на
Районен съд Варна, тридесет и седми наказателен състав.
Против
подсъдимият Н.Н.А., ЕГН **********,*** е внесла
обвинителен акт, по който е образувано наказателно дело от общ характер по
чл.183 ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че: за периода от месец
октомври 2015 г. до месец юни на 2018 г. (включително), в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление (с
две деяния), след като бил осъден с
Решение № 5809/04.12.2014 г., по гражданско дело № 6379/2014 г. по описа
на Районен съд - Варна, 14-състав, влязло в законна сила на 06.01.2015 г., да издържа своите низходящи - сина си Н.
Н.Н., роден на *** г. и сина си М. Н.Н., роден на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител Д.Й.Х., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 24 (двадесет и четири) месечни вноски, всяка от които в размер на 150
(сто и петдесет) лева или общо 3600 лева за Н. Н.Н. и
24 (двадесет и четири) месечни вноски, всяка от които в размер на 150 (сто и
петдесет) лева или общо 3600 лева за М. Н.Н., като
общият размер на всички неизплатени вноски за издръжка на двете деца възлиза на
7 200 лева (седем хиляди и двеста лева), а отделните деяния са осъществени,
както следва :
1. За
периода от месец октомври 2015 г. до месец декември 2016 г. (включително)., в
гр.Варна след като бил осъден с Решение № 5809/04.12.2014 г., по гражданско
дело № 6379/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, 14-състав, влязло в
законна сила на 06.01.2015 г., да издържа своите низходящи - сина си Н. Н.Н., роден на *** г. и сина си М. Н.Н.,
роден на *** г., чрез тяхната майка и законен представител Д.Й.Х., съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
15 (петнадесет) месечни вноски, всяка от които в размер на 150 (сто и петдесет)
лева или общо 2250 лева за Н. Н.Н. и 15 (петнадесет)
месечни вноски, всяка от които в размер на 150 (сто и петдесет) лева или общо
2250 лева за М. Н.Н., като общият размер на всички неизплатени
вноски за издръжка на двете деца възлиза на 4 500 лева (четири хиляди и
петстотин лева).
2. За периода от месец октомври 2017 г. до месец юни на 2018 г.
(включително), в гр.Варна след като бил осъден с Решение № 5809/04.12.2014 г.,
по гражданско дело № 6379/2014 г. по описа на Районен съд - Варна, 14-състав,
влязло в законна сила на 06.01.2015 г., да издържа своите низходящи - сина си Н.
Н.Н., роден на *** г. и сина си М. Н.Н., роден на *** г., чрез тяхната майка и законен
представител Д.Й.Х., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 9 (девет) месечни вноски, всяка от които в
размер на 150 (сто и петдесет) лева или общо 1350 лева за Н. Н.Н. и 9 (девет) месечни вноски, всяка от които в размер на
150 (сто и петдесет) лева или общо 1350 лева за М. Н.Н.,
като общият размер на всички неизплатени вноски за издръжка на двете деца
възлиза на 2700 лева (две хиляди и седемстотин лева).
В разпоредително заседание подс.Н.А. и
неговия защитник, адв. Д.Д., ВАК изразиха желание делото да се разгледа по общия
ред, поради което разглеждането на делото продължи по общия ред.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура Варна поддържа
обвинението, счита, че фактическата
обстановка е изяснена в хода на съдебното следствие. От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства по категоричен и безспорен начин се
установявало, че подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Подсъдимият е
съзнавал, че има месечно задължение за изплащане на издръжка за децата си Н. и М.
в размер на по 150 лева за всяко и в инкриминирания период не е изпълнявал това
си задължение. Налице е съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски за
периода от месец октомври 2015 г. до
месец юни 2018 г. в общ размер на 7 200 лева. Без значение е трудовият
статус на подсъдимия и получаване на възнаграждение на осъдения на издръжка
родител. Съгласно чл.143 ал.2 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. От събраните доказателства се
установявало, че подсъдимият не е изпълнявал това свое задължение, следователно
са налице всички съставомерни признаци на престъпление по чл.183 ал.1 от НК. От
субективна страна подсъдимия е действал при форма на вината пряк умисъл. Като
смекчаващо отговорността обстоятелства следвало да се приеме чистото съдебно
минало на подс. А.. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по така
възведеното обвинение и да му наложи наказание пробация - на основание чл.
42А ал. 2 т. 1 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност
два пъти седмично за срок от шест месеца и т. 2 - „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.
Защитникът на подс.А. – адвокат Д. *** счита, че
предявеният обвинителен акт е необоснован и недоказан, като по делото не са
събрани достатъчно доказателства за разкриване на обективната истина.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК изисквало категорично доказан пряк умисъл,
който от събраните по досъдебното производство доказателства не е доказан.
Подсъдимият е имал желание да изплаща издръжката, но не е имал финансовата и
житейска възможност да реализира това свое желание, поради заболяване. Счита,
че повдигнатото обвинение абсолютно не е доказано по безспорен начин и има обективни
предпоставки неговия подзащитен да няма възможността да плати, а именно
неговото заболяване. Моли съда да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият А. ангажира личното си участие в
наказателния процес. При дадените обяснения в съдебно заседание признава вината
си, сочи обективни причини за неизпълнение на задълженията си за издръжка. В
последната си дума заявява, че винаги ще отделя пари за децата си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.А. и св.Д.Х. имали сключен граждански
брак от 05.01.2010 год. за което бил съставен акт за граждански брак с №782. По
време на брака им се родили две деца – Н.
Н.Н., роден на *** г. и М. Н.Н., роден на *** г.
С решение № 5809 от 04.12.2014 г., влязло в сила на
06.01.2015 г. по гражданско дело № 6379/2014 г. по описа на ВРС, подсъдимия А.
била осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетните си деца Н. в размер
на 150 лева и на М. в размер на 150 лева, чрез техния законен представител - майка, св.Д.Х., с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на основание чл.82 от СК.
В периода от м. януари 2015 г. до м. септември 2015 г.
А. заплащал ежемесечно издръжката, след което спрял, макар и да разполагал с
възможност да заплаща издръжката, т.к работил като шофьор в Норвегия. Същия
притежавал л.а. „Крайслер Вояджър“
с рег. № В 77-88 КК, който продал през 2017 год. по този начин след влизане в
сила на съдебно решение в гр.Варна, за периода м.октомври 2015 г. до м.декември
2016 г. подсъдимия съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно – 15 /петнадесет/ месечни вноски, всяка от които в
размер на 150 лева или общо 2250 лева за детето си – Н. и 15 /петнадесет/
месечни вноски, всяка от които в размер на 150 лева или общо 2250 лева за детето
си – М., като общия размер на всички неизплатени вноски за издръжка на двете
деца, за посочения инкриминиран период, възлиза на 4 500 лева.
Бил издаден ИЛ по описа на ВРС, във връзка с решение №
5809/04.12.2014 г. по гр. д. № 6379/14 г. на ВРС по което св.Д.Х. депозирала
две молби за образуване на изпълнителни дела. Били образувани ИД № 6130/2016 г.
по описа на ДСИ – Д.Милушева и ИД № 2001/2016 г. по описа на ДСИ – М.Ж..
Подсъдимият А. бил уведомен за образуваните дела от ДСИ, чрез покана за
доброволно изпълнение от дата – 02.08.2016 г., които били връчени на неговата
майка св.С. С.. По изпълнителните дела не са постъпвали плащания от страна на
подсъдимия.
В края на 2016 г. подсъдимия се завърнал в РБ и
започнал да работи в „Българска кухня Яна“ ООД с ТД от 18.01.2017 г.
Междувременно здравословното му състояние се влошило и той постъпил в клиника по – хепатогастроентерология
при УМБАЛ „Св.Марина“ – гр.Варна, където му била поставена диагноза –
чернодробна цироза с НВV /хепатит В вирус/, етиология, декомпенсирана,
Чайлд. Портална хипертония. Асцит.
Вариации на хранопровода – малки. Хроничен еритемо-ексудативен
антрален гастрит. Спленомегалия.
Хиперспленизъм – анемия, тромбоцитопения.
На 01.02.2017 г. бил изписан от клиниката. През следващите месеци бил приеман неколкократно в клиника по гарстроентерология
и хепатология при МБАЛ –ВМА гр.София.
На 19.09.2017 год. подсъдимия се явил на ТЕЛК комисия
предвид заболяването му, като било взето заключение и била определена – 80 %
трайно намалена работоспособност за срок от две години – до 01.09.2019 год.
Комисията определила, че А. могъл да изпълнява служебните си задължения, при
спазване на посочените от тях ограничения – без тежък физически и нощен труд,
без работа с токсични вещества.
Междувременно още през м. юли 2017 г. св.Д.Х. подала
жалба и било образувано ДП № 1803/2017 г. на Първо РУ при ОД МВР – Варна срещу Н.Н.А..
В хода на ДП била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е установено, че
подсъдимия А. към м.януари 2017 г. заболял от чернодробна цироза НВsAg/+/ ст В
по Чайлд, портална хипертония, варици
на хранопровода и в периода от 17.01.2017 г. до 16.09.2017 г. бил приеман за диагностициране и лечение и е бил във временна
нетрудоспособност. Според експертното
заключение влошеното му здравословно състояние не го правил нетрудоспособен към
настоящия момент. Същият е бил временно нетрудоспособен за периода от
17.01.2017 г. до 16.09.2017 г., след което бил изписан от болничното заведение
с подобрение, уточнен хигиенно-диетичен режим и амбулаторна терапия. В
проведения разпит в съдебно заседание на ВЛ. – д-р К., заявява, че подсъдимия „може
да работи без тежък физически и нощен труд, без работа с токсични вещества“. Допълва,
че експертизата е изготвена на база всички представени медицински документи – всички
епикризи от проведените лечения в различни клиники в
гр.Варна и в гр.София, ТЕЛК- решение и др.
От защитника на подсъдимия бяха представени и
приобщени към делото заверени копия от: рецептурна
книжка, удостоверение от НОИ, регистрационна карта от Агенция по заетостта,
Дирекция Бюро по труда гр.Варна, етапна епикриза, решение на специализирана
комисия.
Разпитана в съдебно заседание св.Д.Й.Х.,
майка на малолетните – М. и Н. твърди, че от пет години не живее заедно с
подсъдимия, който не изплаща издръжка на децата си. Сама заедно с нейните
родители се грижат за децата. Имат общо жилище с подсъдимия – апартамент,
закупен с кредит, който се изплаща от свидетелката. Сочи, че в момента получава
по сто и петдесет лева от „инвалидната“ пенсия на подсъдимия. Допълва, че
подсъдимия и жената с която живее имат собствен бизнес –кухня „Яна“ в гр.Варна,
въпреки което той по никакъв начин не и помага финансово при отглеждането на децата М. и Н.. Когато
вземал децата си им купувал дрехи, обувки и лакомства.
В съдебно заседание бяха разпитани в качеството на
свидетели С.С. и Н.С., родители на подсъдимия А..
Според техните показания те знаели, че синът им трябва да дава издръжка за
децата си, но не плащал нищо понеже бил болен. Подсъдимият живеел отделно от
тях с друга жена, която имала бизнес и рядко идвал да ги види, само по
празниците /на „байрама“/. Рядко водел децата /М. и Н./ при тях, а когато те
идвали, те им купували каквото те пожелаят.
В дадените обяснения в съдебно заседание подсъдимия Н.А.
не се признава за виновен. Заявява, че е искал да плаща издръжката, но не е имал
тази възможност понеже бил болен. Бил регистриран в Бюрото по труда, но оттам
не му осигурили работа. Живеел с друга жена, която имала бизнес – кухня „Яна“
до Катедралата в гр.Варна, работели заедно.
Съдът кредитира свидетелските показания и обясненията
на подсъдимия като обективни и непротиворечиви и подкрепени от писмените
доказателствени средства.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, а именно – обяснения от подсъдимия А.; свидетелските показания, дадени
на досъдебното и съдебното производство; приложените рецептурна
книжка, удостоверение от НОИ, регистрационна карта от Агенция по заетостта,
Дирекция Бюро по труда гр.Варна, етапна епикриза, решение на специализирана
комисия, епикриза, Решение № 5809/04.12.2014 г. по гр. д. № 6379/14 г. на ВРС,
ИД № 6130/2016 г. по описа на ДСИ – Д.М. и ИД № 2001/2016 г. по описа на ДСИ –
М.Ж..
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да
установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и
всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
На първо място от обективна страна, безспорно
с влизане в сила на съдебното решение на ВРС размера на издръжката, за
подсъдимия е възникнало задължение да заплаща издръжка, в посочените по-горе
размери по отношение на децата си – М. и Н.. От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено, чрез бездействие, т.е. чрез въздържане от дължимото
поведение, предписано със съдебния акт и изразяващо се в заплащане ежемесечно
на парични суми за издръжка за детето. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В
настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние на
престъплението по отношение на децата си в периода октомври 2015 г. – юни 2018
г., като е бездействал и не е изплатил присъдената за децата му издръжка.
Тук е мястото да се посочи, че действително са
налични няколко плащания, видно от показанията на св.Х. в размер на – сто и
петдесет лева от „инвалидната“ пенсия на подсъдимия. Дори обаче да се приеме,
че подсъдимият е внесъл част от дължимата за общия период на обвинението дължима
издръжка – то това не води до извод, че последния следва да бъде признат за
невиновен и оправдан за този период, както и че деянието му е несъставомерно.
Касае се за продължено престъпление и факта, че е платена част от дължимата
издръжка не води до извод за оправдаване на подсъдимия за този период. В тази
връзка е и Решение № 443/20.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 421/2010 г., I н. о,
където се приема, че: "Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК не би било извършено
само, ако се установи, че лицето е изплатило изцяло задължението си".
Съгласно Решение № 88/28.02.11 г. на ВКС по н. д. № 6/11 г. III н. о. пък:
"Престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е продължено престъпление
и деецът отговаря за две или повече неплатени месечни задължения за издръжка,
независимо от това, че в един по-дълъг период може да е имал изпълнение на
задължението или обективни причини за неизпълнение, т. е. прекъсване на
продължената престъпна дейност. Затова, както и в настоящия случай, предметът
на обвинението се формулира като определен брой неизпълнени месечни вноски, на
определена стойност за инкриминирания период". Казано по друг начин – това,
че след довършване на престъплението (с неплащане на две месечни вноски, които
дори не е необходимо да са поредни) подсъдимият евентуално е решил да погаси
част от задължението си, не води до извода, че той трябва да бъде оправдан за
месеците, за които се е издължил със закъснение. Този извод, освен от
практиката на ВКС, се подкрепя и от тълкуването на закона. Изрично в
поощрителната норма на чл.
183, ал. 3 НК е предвидено, че дори подсъдимият да заплати всички дължими
вноски – то той не се наказва (само ако не са настъпили други вредни последици
и то само веднъж), но при всички случаи се признава за виновен в извършване на
престъплението – т. е. по аргумент за по-силното основание – щом дори при
плащане на всички вноски – съдът пак следва да признае подсъдимия за виновен,
то той следва да направи това и при плащане само някои от тях, доколкото няма
никаква логика да го признае за виновен при плащане на всички вноски, а да го
оправдае за определен период, ако плати частично.
На следващо място съдът следва да посочи и че
закупените на децата подаръци, играчки, дрехи, лакомства и т. н. по никакъв
начин не се отразяват на дължимата издръжка. Самият факт, че се касае до
подарък, означава, че това е нещо, което се дава безвъзмездно, по силата на
нормалните морални отношения между най-близки роднини, а не нещо което в
последствие се прихваща от собственото насрещно задължение. Съдът в настоящият
му състав счита, че е крайно порочно даваните от бабата и дядото на внуците им дребни
вещи или дребни хранителни продукти да се преизчисляват и тяхната стойност да
се изважда от общата дължима издръжка, която бащата дължи за децата си. Касае
се за обичайни предмети, които по-възрастните роднини подаряват на най-близките
си. Освен че последвалото остойностяване на тези обичайни дарове, по разбиране
на настоящия състав, противоречи на господстващия морал, то и не променя факта,
че подсъдимият е осъден да заплаща точно определена парична сума и то чрез майката
на децата си.
Абсолютно всичко казано по-горе се отнася с
пълна сила и до подаръците направени от подсъдимия на децата му. Това че бащата
е решил да направи подаръци на децата си е похвално, но по никакъв начин не
може да го освободи от задължението за изплащане на издръжка, а от там и до
отпадане на отговорността му, в случай, че не го стори.
Пак с оглед направените от защитата
възражения за невъзможност за изплащане на дължимата издръжка, поради влошено
здравословно състояние на подсъдимия, следва да се отбележи, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови/здравословни
затруднения не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с
т. нар. "алиментен" характер. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението, доколкото съгласно нормата на чл.
143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални затруднения,
довели до нетрудоспособност на подсъдимия, а от там и за невъзможност за
заплащане на издръжка - са ирелевантни. В тази насока
е налице трайна и непротиворечива
практика на ВКС по наказателни дела, виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС
по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, съобразно което за реализиране на
състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна
страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на
осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др.
Освен това и на самостоятелно основание - от
данните по делото (съдебно-медицинска експертиза, епикризи)
е видно, че здравословните проблеми на подсъдимия, видно от заключението на
изготвената експертиза от ВЛ. –Д-р К. подсъдимия –„може да работи, без тежък
физически и нощен труд, без работа с токсични вещества“. Касае се за лице в
работоспособна възраст и при желание от негова страна той е имал възможност за
осъществяване на трудова функция.
В случая е налице и последния изискуем
признак от обективна страна, а именно да се касае за поне две неплатени вноски.
В случая дължимите вноски са общо 24 /двадесет и четири/ месечни вноски за
двете деца с дължима сума по всички неплатени вноски в размер на 7200. 00
/седем хиляди и двадесет/ лева.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл.
11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването именно на тези последици. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща
издръжка на децата си с влязло в сила
съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието децата му няма да
получат дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същите
ще бъдат лишени от полагаемите им се
финансови ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал
настъпването на общественоопасните последици от
деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на децата
си.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 НК се предвижда наказание до
една година лишаване от свобода или пробация. При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи
наказание по реда на чл. 54 НК, като се предпочете по-леката алтернатива от алтернативно предвидените
санкции.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете липсата на предходна съдимост на подсъдимия, заявената готовност за в
бъдеще да изплаща издръжката на децата
си – М. и Н..
Като отегчаващи обстоятелства следва да се
отчетат големия брой неплатени месечни вноски за издръжка -24, обстоятелството,
че лицето за което се е дължала издръжката са синове на подсъдимия, говорещо за
подчертано незачитане на установения в страната правен ред.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца. В този смисъл при отчитане
съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не
само техният брой, но и тяхната специфика.
В този изричен смисъл Решение № 75/21.08.2018
по дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017
г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 90/18.09.2018 по дело № 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември
2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018 г.
При съвкупния анализ на посочените смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства съдът намира, че на дееца следва да се наложи
наказание пробация в размер на 6 /шест/
месеца при следните пробационни мерки:
1. По чл.
42 А, ал. 2, т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес *** с явяване пред пробационен служител или
определено от него лице два пъти седмично.
2. По чл.
42 А, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Съдът намира, че така определеното наказание
ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия.
Определеният размер на наказанието съответства на степента на обществена
опасност на престъплението и на подсъдимия, така и на размера на предмета на
престъпно посегателство - парична сума в общ размер на – 7 200 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи
на подсъдимия да заплати направените разноски по делото в размер на 129.03 лв.
в полза на ОД МВР – Варна и сумата от 30.00 лв. в полза на Районен съд – Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: