ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1465
гр. Пловдив, 30.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание
на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
КИРИЛ
ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова в.ч.гр. дело № 1272/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.
чл. 130 ГПК и е образувано по частна жалба от
“ЕВРОБАЛКАН – ВП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Браниполе, община Родопи, област Пловдив, местност “Чиирите”, подаденан чрез пълномощник
адв. Р.И., съдебен адрес ***, против Определение № 1878 от 26.02.2016 г., постановено
по гр. дело № 8356/2015г. на Пловдивски районен съд, ІХ гр. състав, с което е
върната насрещната искова молба на жалбоподателя срещу “МЕГА МОЛ РУСЕ” АД /н./
поради недопустимост на насрещния иск. В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на обжалваното определение, тъй като насрещната искова молба е
подадена в срока по чл.131 от ГПК, по- голямата част от вземанията са
възникнали преди датата, обявена за начална дата на неплатежоспособност, както
и че жалбоподателят е изпратил нотариална покана до синдика на дружеството за
заплащане на претендираните суми към 2014 г. и включването им в списъка на вземанията.
На следващо място се твърди, че тъй като ищецът е длъжник на жалбоподателя, то
последният има правото в рамките на образуваното исково производство да предяви
насрещните си претенции. С оглед на изложеното, се иска обжалваното определение
да бъде отменено като неправилно.
Препис от частната жалба е
изпратен на ответника „ МЕГА МОЛ РУСЕ” АД /н./, ЕИК *********, който с отговора
на същата я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните
съображения:
Исковото производство е
образувано по молба на „МЕГА МОЛ РУСЕ” АД /н./, ЕИК *********, с която е
предявен иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено, че жалбоподателят
дължи сумата от 7 069,56 лв., произтичаща от вземания по сключен договор
за наем, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по
ч. гр. д. № 5912/ 2015 г. на ПРС.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК жалбоподателят е предявил насрещен иск за парични вземания в общ размер на 19 585,06
лв., предявен като частичен иск от претенция за парично вземания в общия размер
на 58 755, 18 лв.
Към датата на подаване на
насрещната искова молба – 26.08.2015 г., по отношение на ищеца „МЕГА МОЛ РУСЕ” АД /н./ е открито
производство по несъстоятелност с решение № 172/ 17.11.2014 г., по т.д. 14/
2014 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като с решение № 136/ 01.09.2015 г., по
т.д. 14/ 2014 г. по описа на РОС, същият е обявен в несъстоятелност.
Разпоредбата на чл.637, ал.6 от ТЗ въвежда забрана, освен в предвидените от закона изключения, за образуване на
нови съдебни и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски
дела срещу длъжник, който се намира в открито висящо производство по
несъстоятелност към момента на завеждане на исковете срещу него. С правилата на
чл.637, ал.6 ТЗ и чл.638 ТЗ се цели при наличие на открито производство по
несъстоятелност, с оглед универсалният му характер, установяването на
качеството на кредитор, независимо от вида на вземането му, съответно
удовлетворяването на всеки от кредиторите, да стане в рамките на производството
по несъстоятелност /извън уредените в закона изключения/ при взаимна конкуренция
между кредиторите и осигуряване на възможност един кредитор на оспори вземането
на друг кредитор, което изключва приложението на общия исков ред, освен в
хипотезата на специалния установителен иск по реда на чл.694 ТЗ след проведена
в производството по несъстоятелност процедура по чл.692, ал.2 – ал.4 ТЗ.
Съгласно легалното определение на чл.616, ал.1 ТЗ кредиторите на
несъстоятелността са всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски
вземания, чиито вземания са възниквали преди, на или след датата на откриване
на производството по несъстоятелност, като установяването на качеството им на
кредитор става посредством предявяване на вземанията им в производството по
несъстоятелност, след като е открито. В този смисъл е и трайната съдебна практика
на ВКС (така определение № 84/ 30.01.2015 г., по т.д. № 626/ 2014 г., І т.о.,
постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК).
Изключенията от общата забрана за
образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела срещу длъжник, след като спрямо него е открито
производство по несъстоятелност, са лимитативно посочени в разпоредбата на
чл.637, ал.6, т.1 – 3 ТЗ.
В настоящия случай след откриване
на производството по несъстоятелност по отношение на ищеца е предявен насрещен
осъдителен иск за заплащане на парични вземания, поради което не е налице
хипотезата на чл.637, ал.6, т.1 ТЗ. Не се и твърди от ищеца по насрещния иск,
че вземането му е обезпечено с имущество на трети лица, което изключва
приложението и на чл.637, ал.6, т.3 ТЗ. Не се касае и за трудов спор. С оглед
на изложеното се налага изводът, че не са налице изключенията, при което е
допустимо образуването на ново съдебно производство срещу длъжника, който към
датата на предявяване на насрещния иск е бил в открито производство по
несъстоятелност, а към настоящия момент е обявен в несъстоятелност.
По доводите, наведени с частната
жалба, следва да се отбележи, че забраната за образуване на нови съдебни
производства е приложима във всички случаи, след като вземането, предмет на
иска за парично притезание, е възникнало преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, като е ирелевантно дали вземането е
възникнало преди или след датата, определена като начална дата на
неплатежоспобност. Редът за предявяване на вземане на кредитор срещу длъжник в
открито производство по несъстоятелност е строго формално регламентиран от
императивните разпоредби на ТЗ – чл.685 и сл. Разпоредбата на чл.645 ТЗ дава
възможност, при наличието на определените с цитираната разпоредба предпоставки,
в рамките на образувано исково производство да бъде разгледано направено
възражение за прихващане, с което обаче не се преодолява забраната на чл.637,
ал.6 ТЗ.
С оглед на изложеното настоящият
състав намира, че предявеният насрещен иск за парични вземания срещу ищеца,
който към датата на подаване на исковата молба е в открито производство по
несъстоятелност, е недопустим, поради което и обжалваното определение следва да
бъде потвърдено като правилно.
Настоящото определение, на основание
чл. 274, ал.4 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1878 от 26.02.2016 г., постановено по гр. дело № 8356/2015г. на Пловдивски районен съд, ІХ гр. състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.