Решение по дело №233/2019 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№

14.10.2020 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 16.09.2020 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Светлана Лазарова Илиева, като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 233 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са субективно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявени от Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, срещу ответниците:

- К.П.Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***;

- Я.Р.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и настоящ адрес ***;

- М.Т.Т. /преди развода й с първия ответник е била с фамилно име Г./, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ твърди, че срещу ответника К.П.Г. е повдигнато обвинение за престъпления по:

- по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 108, ал. 1, т. 5 ЗПКОНПИ.

- по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ.

Вторият ответник е бивша съпруга съпруг на първия ответник, с акт за сключен граждански брак № 31 от 24.04.2009г. в гр. Ловеч /л.102/, като бракът им е прекратен с Решение за развод № 130 от 28.11.2013г. по бр.д. № 42/2013г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 24.02.2014г. Третия ответник е втора бивша съпруга на първия ответник, като и техния брак сключен с акт за брак № 4 от 20.01.2017г. в гр. Разград е прекратен с Решение № 297 на РС – Разград влязло в сила на 09.07.2019г.

Поддържа, че в хода на извършената по отношение на ответниците проверка по чл. 107, ал.2 във вр. с §1, т.1 ДР от ЗПКОНПИ, е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за сумата в размер на 195 571.12 лева

Иска се от съда /след изменение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК – л.621-626, 686-689, 707-711, 748-749/ да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата имущество на обща стойност 129 568 лв. ответниците както следва:

От К.П.Г., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ауди“, модел „А 4“ с рег. № РР6506АТ, рама № WAUZZZ8DZYA131753, двигател № AKN035068, дата на първа регистрация 24.02.2000 г., придобит с Декларация от 22.08.2012 г., нотариално заверена в кантората на нотариус Виолета Т. ***

- ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ауди“, модел „А 6“, рег. № РР3904АХ, рама № WAUZZZ4F55N037195, двигател № BMK025123, дата на първа регистрация 04.10.2004 г., придобит с Договор за покупко-продажба на МПС от 13.02.2015 г.

От К.П.Г., ЕГН ********** и Я.Р.Г., ЕГН ********** на основание чл. 149 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № РР0125АН, рама № W0L000051R2572629, двигател № C18XE14016358, дата на първа регистрация 01.02.1994 г., придобит с Договор за замяна на МПС от 12.12.2011 г.

От К.П.Г., ЕГН ********** и М.Т.Г., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- сумата в размер на 7 400 лв. представляваща паричната равностойност на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, рег. № РР3463ВК, рама № WBANM71070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005 г.,

От Я.Р.Г., ЕГН ********** на основание чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- сумата в размер на 5 000 лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дялове от „Р. – 78“ ЕООД, ЕИК *********, собственост на Я.Р.Г..

От К.П.Г., ЕГН **********, на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- сумата в размер на 24 600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“ с рег. № РР1514ВС, рама № WDD2211221A200281, двигател № 64293040653713, дата на първа регистрация 17.01.2008 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 18.01.2016 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 23.11.2016 г.

- сумата в размер на 500,05 лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили средства по разплащателна сметка с дебитна карта в лева BG13 RZBB 9155 1007 3414 43, открита на 17.08.2016 г. в „Райфайзенбанк България” ЕАД, в офис Разград и закрита на 31.07.2018 г., с титуляр К.П.Г..

- сумата в размер на 5 174,47 лв., представляваща непреобразуваната част от постъпили парични средства по сметка с дебитна карта в лева BG74 UNCR 7000 1523 0303 67, открита на 04.08.2017 г. в „УниКредит Булбанк” АД, с титуляр К.П.Г..

От К.П.Г., ЕГН ********** и Я.Р.Г., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- сумата в размер на 12 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на бракуване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Ауди“, модел „С 8“, рег. № РР6155АТ /стар рег. № ТХ3539ХК/, рама № WAUZZZ4DZSN006573, двигател № ABZ007488, дата на първа регистрация 01.01.1995 г., придобит с Договор за замяна на МПС от 15.12.2011 г., бракуван на 30.03.2012 г.

- сумата в размер на 14 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка „Порше“, модел „Кайен“, рег. № РР1600ВК, рама № WP1ZZZ9PZ4LA51530, двигател № M480081420717, дата на първа регистрация 26.09.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на МПС от 30.10.2017 г., отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 12.01.2018 г.

От Я.Р.Г., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- сумата в размер на 10 820 лв., представляваща непреобразувани вноски от трети лица за периода 14.08.2009 г. – 16.11.2009 г. по разплащателна сметка в лева BG24 FINV 9150 1004 0350 54, открита на 13.08.2009 г. в „Първа Инвестиционна Банка” АД и закрита на 10.10.2013 г., с титуляр Я.Р.Г..

- сумата в размер на 8 008 лв., представляваща непреобразувани вноски по разплащателна сметка в лева BG48 IABG 7460 1000 3741 00, открита на 11.08.2011 г. в „Интернешънъл Асет Банк” АД, в клон Разград и закрита на 02.12.2014 г., с титуляр Я.Р.Г..

- сумата в размер на 20 575,96 лв., представляваща непреобразувана част от получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева BG48 IABG 7460 1000 3741 00, открита на 11.08.2011 г. в „Интернешънъл Асет Банк” АД, в клон Разград и закрита на 02.12.2014 г., с титуляр Я.Р.Г..

- сумата в размер на 2 300 лв., представляваща непреобразувани вноски по депозитна сметка в лева BG03 IABG 7460 2000 3741 00, открита на 05.03.2012 г. в „Интернешънъл Асет Банк” АД, в клон Разград и закрита на 17.04.2012 г., с титуляр Я.Р.Г..

- сумата в размер на 7 717 лв., представляваща непреобразувана част от постъпилите средства чрез вноски и входящи преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева BG36 TBIB 9310 10D1 2911 00, открита на 20.09.2012 г. в „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с титуляр Я.Р.Г..

От М.Т.Г., ЕГН ********** на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:

- сумата в размер на 472,52 лв., представляваща непреобразувана част от вноски и получен превод по картова сметка в лева BG97 PIRB 9170 1604 8550 13, открита на 22.04.2014 г. в „Банка Пиреос България” АД, в клон Разград, с титуляр М.Т.Г..

Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор само от ответника М.Т.Т., към който прилага писмени доказателства относно доходи. Намира исковата претенция за неоснователна и недоказана. Останалите двама ответници не депозират отговор на исковата молба.

В открито съдебно, при редовност в призоваването, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.

В открито съдебно, при редовност в призоваването, ответниците не се явяват и не изпращат представител.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че с Протокол № ТД04 ВА/УВ-15009/29.11.2017 г. е образувана проверка № 1656/1/22.11.2017 г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето К.П.Г., по повод постъпило уведомление от уведомление от Районна прокуратура – Разград с вх. № УВ – 1656/22.11.2017 г., за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 1873 ЗМ-601/2017 г. по описа на РУ МВР гр. Разград, пр.пр. № 1449/2017 г. по описа на Районна прокуратура гр. Разград, на лицето К.П.Г. за извършено престъпление по престъпление престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Първото престъпление попада в обхвата на на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 108, ал. 1, т. 5 ЗПКОНПИ, а второто престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.), респективно чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗПКОНПИ.

Проверката срещу лицето е започнала по реда на ЗОПДНПИ (отм.). На основание § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ, бр. 1 от 03 януари 2019 г.), неприключилите проверки и производства пред съда по отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на ЗПКОНПИ и всички правни основания са съобразени с регламентираните в ЗПКОНПИ.

Образуваната проверка по чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ за установяване на значително несъответствие в имуществото, е започнала на 29.11.2017г., като периодът й е от 29.11.2007г. до 29.11.2017г.

Относно първия ответник е одобрено споразумение от 16.04.2018г., на осн. чл. 382, ал.6 НПК, по НОХД № 263/2018г. по описа на Районен съд – Разград, съгласно което е признат за виновен по горецитираното обвинение по чл. 159а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК /л.547-550/.

По делото е безспорно установено, че вторият ответник е била съпруга на първия ответник, с акт за сключен граждански брак № 31 от 24.04.2009г. в гр. Ловеч /л.102/, като бракът им е прекратен с Решение № 130 от 28.11.2013г. по бр.д. № 42/2013г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 24.02.2014г. /л. 94/. Третия ответник е втората съпруга на първия ответник, като техния брак сключен с акт за брак № 4 от 20.01.2017г. в гр. Разград /л. 82, л. 94/ и е прекратен с Решение № 297 на РС – Разград, влязло в сила на 09.07.2019г. /л.573/.

Поради горното, искът е допустим и спрямо втория и третия от ответниците.

По делото относно произхода на средствата ответникът М.Т. представя писмени доказателства /л.505-509/, но същите се явяват неотносими, тъй като част от тях /от пункт 1 до 3/ касаят период от преди брака с първия ответник, а друга част /пункт 4/ касае превод от 100 евро без посочено основание.

Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза – първоначално и допълнително, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л.585-589, 703-705/, е че пазарна цена на процесните автомобили е както следва:

1.Лек автомобил, марка БМВ 320 Д, рег.№ Т2969ХТ, дата на първоначална регистрация 17.07.2003г.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване. – 20 000лв.

2.Лек автомобил, марка БМВ 525 Д, рег.№ РР3415ВА, дата на първоначална регистрация 26.06.2004г.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване. – 9 200лв.

3.Лек автомобил, марка Фиат Пунто, рег.№ РР0571АР, дата на първоначална регистрация 06.06.1996г.

Пазарна стойност към датата на придобиване. – 2 200лв.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване. - 2 000лв.

4.Лек автомобил, марка Сеат Ибиза, рег.№ РР0475ВВ, дата на първоначална регистрация 06.08.2001г.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване. - 2 900лв.

5.Лек автомобил, марка Ауди Алроуд, рег.№ РР8306ВС, дата на първоначална регистрация 19.06.2002г.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване. - 6 000лв.

6.Лек автомобил, марка Ауди А8, рег.№ РР5642ВК, дата на първоначална регистрация 03.03.2008г.

Пазарна стойност към датата на отчуждаване. – 20 600лв.

7. Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „530 ХД“, рег. № РР3463ВК, рама № WBANM71070CP14799, двигател № 306D326706405, дата на първа регистрация 29.12.2005 г.,

Пазарна стойност към датата на отчуждаване – 7 400 лв.

Съдът приема втория вариант от заключението на съдебно финансово – икономическата експертиза, като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 656- 668, 691/. Съдът не кредитира с доверие първия вариант от заключението, тъй като при изготвянето му вещото лице е използвало представените от ответника М.Т. представя писмени доказателства /л.505-509/, които както по - горе се посочи, съдът намира за неотносими. Видно от втория вариант на СФИЕ, е че:

Доходите, реализирани от проверяваните лица през периода, са в размер на 11 679.31 лв.

Обичайните и извънредни разходи са в размер на 92 639.84 лв.

Нетният доход, е отрицателна величина в размер на 80 960.53 лв.

Имуществото, е в размер на 137 938.07 лв.

Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 218 898.60 лв.

Или общата пазарна стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 137 938.07 лева.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1 във вр. с вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ. С определението за насрочване съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците за нередовност на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с ал.1, т.2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.

Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че едно от престъпленията, за които първия ответник е привлечен като обвиняем е такова по чл. 108, ал.1, т. 5 ЗПКОНПИ. В § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

Първата кумулативна предпоставка за уважаването на иска е наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество. В тази връзка на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. В настоящия случай от приетата по делото съдебно финансово икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие в имуществото на ответника в размер е над посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ;.

На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито. Съгласно чл. 5, ал.1 във вр. ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

При установяване значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ). За да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че получените или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за наличието на претендираното от ответниците законно основание за придобиване на процесното имущество.

На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки - чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 142, ал.1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ; , а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото - чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); съответно чл. 151 ЗПКОНПИ, а при преобразуване - преобразуваното имущество - чл. 70 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 149 ЗПКОНПИ;. Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице основанията по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.); (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му стойност (в този смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на ВКС).

Следва да се съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от заключението на СФИЕ ответниците са реализирали доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобиването на имуществото по пазарна оценка към момента на придобиването. В този смисъл вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., ГК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата между предходната правна уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ; е, че на отнемане по стария закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито имущество. Поради тази причина, в настоящото производство не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление (така Определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).

Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см. на § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на СФИЕ същите за целия проверяван период възлизат на общата сума от 62 415.14 лева. Направените разходи от ответниците за платени данъци и такси са в размер на 2 441.69 лв., а разходите за пътувания в чужбина вещото лице е изчислило, че са в размер на 22 306.24 лв., вноски по сметката на Я.Г. в ПИБ разходвани за такси за обслужване - 6.74 лв., разходи на ПОС-терминал по сметка на К.Г. в Райфайзенбан – 299.04 лв., разходи на ПОС терминал по сметка на К.Г. в Уникредитбулбанк – 3 933.51 лв., разходи на ПОС- терминал по сметка на М.Т. – 147.48 лв., разходи за наказателни постановления фишове, глоби, установени по сметка в ИАБ – 1 030.00 лв. Или общо направените обичайни и извънредни разходи са в размер на 92 639.84 лева.

По отношение на разходите за задгранични пътувания, при положение, че страните не са доказали друго, следва да се определят разходи по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която не намира директно приложение в случая, но също като данните на НСИ дава индикация за необходимите разходи при пътувания в чужбина.Така и Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

При така установените постъпления на парични средства в рамките на проверявания период, придобито имущество и направени разходи, спорните въпроси между страните са по приложението на правото, а именно как следва да бъдат направени изводите дали е налице значително несъответствие, в частност следва ли в перото на доходите да бъдат отнесени получените от трети лица парични преводи и социалните плащания, предмет на осъдителната присъда, респ. наличието на подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество. Настоящият състав намира, че отговорът на същите следва да бъде изведен от разписаната в закона методология, при отчитане дадените в него легални определения и съдържание на използвани понятия, при отчитане неговата основна цел - да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Съгласно разпоредбата на § 1, 3 ЗПКОНПИ преценката за това налице ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§ 1, т. 8/. В разпоредбата на § 1, т. 2 законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ /отм./, сега ЗПКОНПИ, е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, или както е прието от ВКС в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г., III г. о., ГК, това е "собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство".

Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.

В настоящия случай по отношение на получения чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица представени от ответника М.Т. /л. 509/, не са наведени каквито и да било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 2 ЗПКОНПИ. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл. 5, ал. 1 вр. § 1, т. 4 от същия, при съобразяване частичната им трансформация в придобито имущество. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г. Поради гореизложеното, съдът не кредитира вариант I от заключението на СФИЕ.

Следователно, нетният доход на ответниците, формиран като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 11 679.31 лева и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 92 639.84 лева, е отрицателна величина - минус 80 960.53 лева.

Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 137 938.07 лева.

Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 218 898.60 лева, което е значително както вече по горе се посочи - надвишаващо 150 000 лв.

Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл. 151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило имот с незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.

В горния смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение № 131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение № 69 от 14.06.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 90/2019 г., Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

На осн. чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от ответниците имущество, което включва личното имущество на проверяваното лице, имуществото, придобито общо от съпрузите, и имуществото на съпругите на проверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 1, т. 1, 2, и 4 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.

По въпроса дали имуществото съществува и е налично.

На основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г.

По делото не се доказа неналични и несъществуващи имущества да са разходвани, преобразувани или напуснали патримониума на ответниците, поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А ако се приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им равностойност.

Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни да са били разходвани или отчуждени. Това означава, че са налични в патримониумите на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

Ето защо исковата претенция е основателна и имуществото посочено в петитума на искането подлежи на отнемане от ответниците. В този смисъл вж. Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски, съобразно списъка по чл. 80 ГПК /л.474/, както следва: 1 300 лева за разноски за експертизи, 120 лв. за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо разноски – 1 870 лв.

Настоящият състав на съда намира, че в полза на Комисията, която се представлява пред съда от служител с юридическа правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от , следва да се присъди възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена функцията по процесуално представителство на юридическото лице, която законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон. Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер на 450 лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е налице защитаван материален интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение № 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от 15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение № 259 от 26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна такса в размер на 5 182.72 лева.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.