№ 447
гр. Варна, 08.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Петя Ив. Петрова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500358 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК вр. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК и е
образувано по частна жалба на В. В. М., подадена чрез адв. К., против
определение № 2265/15.06.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1170/2022 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане
частната му жалба вх. № 29193/03.05.2022 г. против определение №
4341/18.04.2022 г. по гр.д. №5913/2021 г. по описа на Варненския районен
съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на иска чрез
конституирането на адв. с.м.и. като нов ответник по делото наред
първоначалния на осн. чл. 228, ал.3 ГПК по предявения от ищеца срещу
ответника Н.Д. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и е прекратено
производството по в.гр.д. № 1170/2022 г. по описа на Варненския окръжен
съд.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е нищожно,
предвид постановяването му от незаконен състав, евентуално – неправилно
поради противоречието му със закона. Молил е за отмяната му.
Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от
обжалване на прекратителното определение на окръжния съд като неизгодно
за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна
по следните съображения:
Определението на окръжния съд не е нищожно, тъй като то е
постановено от законен състав на съда и в рамките на правораздавателната
му власт, постановено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, а
обстоятелствата, че двама от членовете на състава му са участвали и по друго
дело на страната изобщо няма отношение към твърдяния порок.
По правилността:
1
С определение № 4341/18.04.2022 г. по гр.д. №5913/2021 г. по описа на
Варненския районен съд, е оставено без уважение искането на настоящия
жалбоподател -ищец В. В. М. за изменение на предявения срещу Н.Д. иск по
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД чрез конституирането на адв. с.м.и. като нов ответник по
делото наред първоначалния. Това определение не попада в кръга на
определенията, подлежащи на инстанционен контрол по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т.
2 ГПК.
Налице е константна и непротиворечива съдебна практика (определение
№ 330 от 25.08.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1205/2020 г., II т. о., определение
№ 862/05.10.2012 г. по ч. т. д. № 182/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
15/15.01.2017 г. по ч. гр. д. № 96/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение №
51/13.03.2018 г. по ч. гр. д. № 436/2018 г. на ВКС, І г. о. определение №
803/24.11.2011 г. по ч. т. д. № 778/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.,
определение № 341/16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3850/2013 г. по описа на ВКС, I
г. о., определение № 221/20.11.2017 г. по ч. гр. д № 3709/2017 г. по описа на
ВКС, I г. о., определение № 466/14.10.2011 г. по ч. гр. д. № 460/2011 г. по
описа на ВКС, II г. о., определение № 222 от 04.04.2013 г. по ч. гр. д. №
2186/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.), съгласно която искането за
привличане на нов ответник, наред с първоначалния е способ да се
предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при
кумулирано прилагане за изискванията за изменение на иска и другарството в
процеса. Конституирането на нов ответник наред с първоначалния е форма на
последващо субективно пасивно съединяване на искове.
С разпоредбата на чл. 228 ГПК законът предвижда възможност за
изменение на иска чрез замяна на страната в посочени хипотези - встъпване
на нов ответник в процеса със съгласието на двете страни или при отказ на
ищеца от иска спрямо ответника - насочване на иска срещу ответник, който
не е съгласен да встъпи в процеса, като в действащия процесуален закон не е
възпроизведена разпоредбата на чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.), която допускаше
във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът да може да
привлече наред с първоначалния и друг ответник без тяхно съгласие.
Безпротиворечиво в практиката на ВКС се приема, че определението, с
което е отказано привличането, няма преграждащ характер, тъй като не
препятства възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде
конституирано в производството, да бъде заявена за самостоятелно
разглеждане в друго производство. Определението на първоинстанционния
съд, с което е отказано конституирането на нов ответник наред с
конституирания с исковата молба ответник, не подлежи на последващ
инстанционен контрол, защото не попада в нито една от хипотезите на чл.
274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - не се явява преграждащо производството по делото
и не е предвидена изрично възможност за обжалването му. За ищеца
съществува правната възможност да предяви нов иск срещу новия ответник в
2
отделно производство, както и да поиска съединяване на производството за
съвместното им разглеждане.
Като е приел, че определението на районния съд по чл. 228 ГПК не
подлежи на обжалване, а частната жалба срещу него е недопустима и поради
това е прекратил производството по делото, Варненският окръжен съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2265/15.06.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 1170/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3