Р Е Ш Е Н И Е
№ 479 /20.7.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
Членове: 1.
Ева Пелова
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 465 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по две жалби – касационна и частна. Касационната жалба е подадена
от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ и
е насочена против Решение № 38 от 18.01.2023 г., постановено по нахд №
1733/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е отменено
Наказателно постановление № 005177/07.10.2022 г. на директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което постановление за
нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от същия
закон на ответника е наложена глоба в размер на 1 800 лв. Частната жалба е
подадена от И.М.М. *** и е насочена против Определение № 161 от 01.03.2023 г.,
постановено също по нахд № 1733/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с
което съдът е отхвърлил искането за изменение на Решение № 38 от 18.01.2023 г.
в частта му за разноските.
Касаторът – директорът
на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – моли да бъде отменено
обжалваното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Излага съображения
за нарушения на материалния закон, като твърди, че са нарушени и процесуалните
правила. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведеното
съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски и възразява за
прекомерност на насрещната претенция.
Ответникът по жалбата на
Националното ТОЛ управление, който е подал и частна жалба против решението в
частта му за разноските –
И.М.М.
– оспорва касационната
жалба в писмен отговор и писмена молба, подадени от процесуалния му
представител преди проведеното съдебно заседание. Сочи доводи за
законосъобразността на обжалваното решение. На свой ред заявява претенция за
присъждане на разноски.
Прокурорът представя
заключение за основателност на касационната жалба. Намира обжалваното решение
за неправилно. Предлага съдът да го отмени и да потвърди НП.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило
неблагоприятно за нея.
Първоинстанционният
съд е отменил наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения
в административнонаказателното производство, както и поради несправедливост
(непропорционалност) на наложеното наказание.
На първо място
съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на правото на защита на
наказаното лице, поради неяснота относно датата на съставяне на АУАН, доколкото
в него са посочени две дати – 29.03.2022 г. и 10.04.2022 г. Действително в
заглавието на акта е посочено „АКТ № 005177/29.03.2022“, а малко по-надолу:
„Днес 10.04.2022 г.“. Но от цялостния прочит на съдържанието на акта не оставя
съмнение, за какво се отнасят посочените две дати: В описанието на нарушението
се сочи, че „ …на 29.03.2022 г., в 15:36 часа нарушителят управлява извън
населено място …товарен автомобил…“. По-надолу в акта, при доказателствата за
установеното нарушение е посочено: „За нарушението е генериран доказателствен
запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движение по пътищата номер
005177/29.03.2022“. От друга страна в АУАН е отразено: „На 10.04.2022 г. … след
извършена проверка в системата се установи, че И.М.М.… управлява товарен
автомобил … за което е дължима но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за движение по пътищата, на дата 29.3.2022 г. 15:36:58…“.
Цитираното съдържание на АУАН е ясно, точно и подробно и от него не остава
място за съмнение, че нарушението е
извършено на 29.03.2022 г. (на която дата то е и записано в системата) и е
установено със съставяне на АУАН на 10.04.2022 г. (след извършена проверка в
посочената система). Следователно, не е налице допуснато нарушение в
административнонаказателното производство във връзка с датата на съставяне на
АУАН, като в тази връзка е неправилен изводът на районния съд, че изясняването
на правилната дата на съставяне на същия е станало едва в съдебното
производство с показанията на актосъствителя.
Неоснователен е
и изводът на съда за неяснота в АУАН на мястото на извършване на нарушението:
На две места в акта е посочено, че нарушителят М. управлява товарен автомобил
по път 8 Пазарджик-Пловдив. Що се отнася до път „0.766 на ГКПП Капитан Андреево
трасе товарни автомобили Р. България посока Р. Турция, то става напълно ясно от
АУАН, че при извършване на това място на проверка на водача и автомобила е
извършена и проверка в системата, при която е открито по-рано извършеното
нарушение.
Действително в
НП е добавен конкретният километър по път 8, на който е засечено нарушението –
„км 198+643“, както и е уточнено, че незаплатената пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е „за изминато разстояние – тол такса“.
Според съда това допълване в НП на обстоятелства, които отсъстват в АУАН е
недопустимо и пречи на провеждането на защита. Касационният състав не споделя
този извод, тъй като в АУАН са описани всички съставомерни признаци на
нарушението, а в НП са направени само допълнителни уточнения, което е допустимо
и не нарушава правото на защита на наказаното лице:
Посочените в
АУАН разпоредби на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (посочена
в АУАН като нарушена) и чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (посочена в
АУАН като уточняваща вида на незаплатената пътна такса) предвиждат следното:
Чл. 139. (7)
Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Чл. 10. За
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние:
2. такса за
изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят
въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата
за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
Видно от
съдържанието на нарушената разпоредба на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението
по пътищата и от текста на АУАН е, че в последният се съдържат всички основни
характеристики на вмененото нарушение: управлението от касатора на товарен
автомобил с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона (т.е. над 3,5 тона съгласно изискването на чл. 10б,
ал. 3 от ЗП); движението по
път (8: Пазарджик-Пловдив), включен в обхвата на платената пътна мрежа; липсата
на предварително заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата. Тези посочени в АУАН обстоятелства описват достатъчно ясно и пълно
извършеното нарушение, т.е. извършителят е бил наясно извършването на какво
административно нарушение му е било вменено. Посочването в НП на конкретното
място, на което системата е засекла автомобила, представлява уточнение, което
не възпрепятства в никаква степен защитата на лицето.
Същото важи и за
уточнението в НП, че незаплатената пътна такса е такава „за изминато разстояние
– тол такса“. Видно от цитираното по-горе съдържание на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП
е, че в нея са въведени алтернативните задължения за водача да закупи маршрутна карта или „да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата“. Тоест самият законодател не посочва вида на дължимата
такса препращайки към разпоредбата, в която е определена (въведена), а не като
я назовава поименно: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3“. При това положение следва да се приеме,
че определянето в АУАН на вида на таксата по начина описан в закона, а именно
„такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата“ е правилно и законосъобразно.
Напротив, допълването в АУАН, че става въпрос именно „за изминато разстояние –
тол такса“, само внася допълнително уточнение в и без това ясния вид на
таксата, посочен в АУАН.
Неоснователен е
и доводът на съда за несъразмерност на наложената глоба (1 800 лв.) с тежестта
на извършеното нарушение (доколкото в конкретния случай размерът на дължимата
тол такса е бил 133 лв.). Тежестта на нарушението не се определя единствено от
конкретния размер на дължимата тол такса. Незаплащането на тол таксите
представлява съществено нарушение лишаващо държавата от така необходимите
ѝ бюджетни приходи. Също така с него се нарушава и въведения ред по
отчетност на движещите се по платената пътна мрежа товарни автомобили.
Нарушенията от този вид са още по-тежки и като се имат предвид инвестициите на
държавата в изграждане и поддържане на Електронна система за събиране на пътни
такси, както и създадените от законодателя улеснени алтернативни възможности за
заплащане на дължимата пътна такса посредством закупуване
на маршрутна карта или изпълнение на задълженията за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса. Следователно, фиксирания в чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП размер на глобата от 1 800 лв. за незаплащане на дължима
тол такса е справедлив, а в настоящия случай не са налице някакви изключителни
смекчаващи обстоятелства, който да обуславят явна несправедливост на този
размер на наказанието.
Следователно,
изложените от съда множество съображения за отмяна на наказателното
постановление са неоснователни.
Основателни са
останалите доводи на съда, с които той подробно е обсъдил и отхвърлил
останалите възраженията на наказаното лице за нарушения в
административнонаказателното производство и на материалния закон. Съдът
подробно е обсъдил всички възражения на наказаното лице, като за тези извън
разгледаните по-горе (приети от съда за основателни но неприети за такива от
настоящата инстанция) е посочил основателни аргументи за отхвърлянето им.
Правилно е становището му, че дори и да са налице допуснати
администравнонаказателни нарушения по тези възражения те не са съществени и не
нарушават правото на защита на наказаното лице. Затова настоящата касационна
инстанция препраща към мотивите на съда, с които той отхвърля възраженията на
нарушителя.
Следователно, от
събраните по-делото доказателства и от изложените по-горе аргументи е
безспорно, че М. е извършил вмененото му нарушение, което не е маловажно и за
което при спазване на административнонаказателните правила му е наложено
законосъобразно и справедливо наказание.
Затова, като
законосъобразно наказателното постановление следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото е неоснователна подадената от И.М.М. частна
жалба за неприсъждане на разноски. Напротив, такива следва да бъдат присъдени
на учреждението на касатора – Агенция „Пътна инфраструктура“. Следва да му бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции в претендирания
размер от по 150 лв., който е максималния предвиден в закона (доколкото
насрещната страна не е възразила за прекомерност).
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
38 от 18.01.2023 г., постановено по нахд № 1733/2022 г. по описа на Районен съд
– Пазарджик, като вместо него постановява:
Потвърждава
Наказателно постановление № 005177/07.10.2022 г. на директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от същия закон на И.М.М.
*** е наложена глоба
в размер на 1 800 лв.
Отхвърля
частната жалба на И.М.М. *** против
Определение № 161 от 01.03.2023 г., постановено по нахд № 1733/2022 г. по описа
на Районен съд – Пазарджик, с което Районен съд – Пазарджик
е отхвърлил искането за изменение на Решение № 38 от 18.01.2023 г. в частта му
за разноските.
Осъжда И.М.М.
***
да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ разноски
по делото за двете инстанции в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/