№ 3101
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110203490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. М. К., срещу Наказателно постановление
№ СА-Т-И-22-04-062 от 10.06.2022г., издадено от Заместник-кмет на
Столична община, с което на основание чл. 35, ал. 3 във вр с чл. чл. 36, ал. 2
от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община (Наредбата) за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 23 от Наредбата.
В подадената срещу наказателното постановление жалба се излагат
твърдения за недоказаност на извършеното нарушение, както и на
обстоятелството дали осъществяваната търговска дейност е извършвана от
физическо или от юридическо лице. Посочва, се че копие от сключения
трудов договор между жалбоподателката и дружество „Висмар 2020“ ЕООД е
представен още към момента на съставяне на АУАН. Предвид на това,
жалбоподателката посочва, че задължението за снабдяване с разрешение за
извършване на търговската дейност е на дружеството, а не нейно. Изложени
са съображения, че не може жалбоподателката в качеството на физическо
лице да се приеме за търговец по смисъла на Наредбата и в този смисъл за
субект на твърдяното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява.
1
Не се явява и упълномощеният процесуален представител- адв. Т. Г., който в
предварително подадена до настоящия съдебен състав молба посочва, че
поддържа подадената жалба и моли за отмяна на наказателното
постановление. Същият моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна- зам. кмет на Столична община редовно призована
се представлява от юрисконсулт К. която моли за потвърждение на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Намира, че
същото се явява безспорно доказано както от обективна, така и от субективна
страна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканите разноски от жалбоподателката.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Към дата 19.05.2022г. жалбоподателката И. К. имала сключен трудов
договор №00004/09.01.2022г. с дружество „Висмар 2020“ ЕООД. Съгласно
същият жалбоподателаката имала качеството на „работник/служител“, а
дружество „Висмар 2020“ имало качеството на „работодател“. И. К. заемала
длъжността „продавач- консултант“ съгласно сключения между нея и
дружеството договор. Неразделна част от трудовият договор била и
длъжностната характеристика на жалбоподателката, съгласно която същата
следвало да извършва продажби на предоставената ѝ стока.
На 20.03.2022г. свидетелката Г. Г. С. на длъжност „старши инспектор“
към Столична община извършвала проверка в гр. София, парк „Заимов“,
която била възложена със Заповед №СО-РД-09-567 от 20.06.2013г. на кмета
на Столична община. Около 13:40 часа свидетелката С. забелязала
жалбоподателката, която в същият момент извършвала търговия на открито, а
именно продажба на печени кестени,варена царевица, минерална вода от 4 бр.
метални колички, като заемала около 5 кв.м. от тротоара. Във връзка с
извършваната проверка свидетелката С. установила, че жалбоподателката не
разполага с разрешение за извършване на търговия на открито. В тази връзка,
свидетелката Г. С. в присъствието на жалбоподателката и на един свидетел по
установяване на нарушението съставила на жалбоподателката АУАН №22-04-
062 от 20.03.2022г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1
от Наредбата. При съставянето на АУАН жалбоподателката заявила на
2
актосъставителката, че има сключен трудов договор с дружество „Висмар
2020“ ЕООД, като представила същия. Жалбоподателката К. получила
екземпляр от съставения АУАН срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката подала възражение
като посочила, че е осъществила търговската дейност въз основа на сключен
трудов договор с дружество „Висмар 2020“ ЕООД.
Въпреки подаденото възражение и представения трудов договор, АНО
въз основа на съставения АУАН, издал процесното наказателно
постановление № СА-Т-И-22-04-062 от 10.06.2022г., издадено от Д.Б. на
длъжност „зам. кмет на Столична община“, с което на основание чл. 35, ал. 3
във вр с чл. чл. 36, ал. 2 от Наредба за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (Наредбата) за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетелката С. и на събраните по делото писмени
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК, а именно трудов договор ведно с длъжностна
характеристика, заповеди на кмета на Столична община и длъжностна
характеристика на свидетелката К. за длъжността „старши инспектор“.
Съдът намира, че показанията на свидетелката С. дадени пред
настоящия съдебен състав се явяват логични, обективни и взаимнодопълващи
се с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав
счита, че доколкото лицето е извършило проверка то показанията се явяват
източник на пряка доказателствена информация по случая. Доколкото съдът
не намери основания за предубеденост на показанията на посочената
свидетелка, то счита, че следва да ги вземе предвид при изграждане на
вътрешното си убеждение. В своите показания пред настоящият съдебен
състав свидетелката заявява, че не е виждала трудов договор по време на
извършената проверката. Подобна липса на сведение за конкретен факт не
сочи изначална липса на сключен трудов договор, а единствено онагледява
съдържателността на свидетелските показания и невъзможността на съда да
установи от тези показания конкретното обстоятелство. Същевременно съдът
разполага с валидни процесуални механизми, за да установи изследвания
факт. В процесната хипотеза доказателствената към съвкупност е приобщен
3
трудов договор, който по своята процесуална природа е писмено
доказателство, годно да установи изследвания факт.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. Двата акта са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Актът е
съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец, като е
подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на санкционираното
лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН
са спазени.
Съдът обаче намира, че e налице допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал.1, т. 4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е
ограничило в значителна степен правото на защита на жалбоподателката, а
респективно и възможността на настоящия съдебен състав да извърши
преценка на законосъобразността на обжалвания административен акт. Съдът
намира, че нито един от двата процесни документа не съдържат изискуемите
от закона обстоятелства, от които би могло да се изведе обективната страна
на твърдяното нарушение. В този смисъл съдът намира, че в двата акта следва
да бъдат въведени твърдения за констатирани и настъпили факти, а не оценка
на такива. Нужно е било да се въведат твърдения за конкретни обстоятелства,
които да бъдат проверени чрез събрани по делото доказателства, сочещи
4
именно завареното на мястото лице да е извършвало търговия. В двата акта не
са въведени данни, очертаващи това обстоятелство, а единствено въведена
оценка за осъществяване на търговия на открито. Не са посочени факти,
касаещи субекта на отговорността – дали същата е извършвала дейност от
свое име и за своя сметка; служител на търговец; лице на граждански договор.
Всички тези обстоятелства са съществени, доколкото касаят признак от
обективната страна на твърдяното нарушение. Предвид липсата на същите
настоящият съдебен състав е лишен от възможността да извърши преценка
дали действително жалбоподателката е осъществявала търговия на открито
или не.
Отделно от това, съдът намира, че в съставения АУАН не е посочено и
стоките, които са установени при извършване на проверката да са имали
продажна цена, нито каква е тя, както и дали е била извършена контролна
покупка или пък такава да е наблюдавана от контролните органи. Тези
обстоятелства не са посочени и в издаденото НП.
Липсата на изложените по- горе обстоятелства е довела до ограничаване
на правото на защита на жалбоподателката и съответно се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление.
На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице
и друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление
изразяващо се в обстоятелството, че жалбоподателката И. К. не е годен субект
на твърдяното нарушение по чл. 26, ал.1, т.1 от Наредбата. Текстът на същата
въвежда задължение за търговецът, извършващ търговия по смисъла на чл. 19
от Наредбата. За да бъде годен субект на твърдяното нарушение, то следва да
бъде безспорно установено по делото, че жалбоподателката към момента на
извършване на нарушението е имала качеството на търговец по смисъла на §3
от ДР на Наредбата във вр. с §13, т. 2 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно посочените разпоредби „Търговец“ е всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. Легална дефиниция на
понятието търговец е дадена и в чл. 2, б. „б“ от Директива 2005/29/ЕО на
5
Европейския парламент и на Съвета
от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива
84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета, съгласно която „търговец" означава
всяко физическо или юридическо лице което, по смисъла на търговските
практики, осъществява дейност с предмет свързан с неговото занятие, работа
или професия или всяко лице което действа от името и/или за сметка на
търговеца. Същото понятие е било тълкувано и в решение на СЕС от 4
октомври 2018 г. по дело C-105/17 с предмет преюдициално запитване,
отправено от Административен съд – Варна. Настоящата съдебна инстанция
намира, че предвид посочените дефиниции и дадените тълкувания на същите
би могло да се достигне до извода, че в конкретния случай жалбоподателката
И. К. не е притежавала качеството „търговец“ и в този смисъл не е годен
субект на твърдяното нарушение. В наказателното постановление или
АУАН няма каквито и да са данни, относими към осъществяване на
дейността по занятие от физическото лице И. Катунка, от които да се
формира извод за системно извършване на този дейност от нея, респ.
извършването на дейността по начин, който предполага търговският й
характер. В този см. е и трайната съдебна практика на АССГ, а именно
Решение № 1457 от 7.03.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10854/2022 г.;
Решение № 673 от 7.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 8934/2022 г.;
Решение № 395 от 25.01.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 9885/2022 г .
Напротив, по делото са налице безспорни доказателства, че жалбоподателката
е извършвала посочената в обжалваното наказателно постановление дейност
от имено и за сметка на дружество, с което същата е имала трудово правни
отношения, видно от приложения по делото трудов договор и длъжностна
характеристика. Същото обстоятелство е било посочено от жалбоподателката
още при съставянето на АУАН, видно от отбелязването в него, когато същата
е направила възражение в тази насока, което обаче АНО не е взел предвид и
не е изследвал достоверността на твърденията на жалбоподателката, а
погрешно е ангажирал административно наказателната отговорност на
същата.
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за
6
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгл.
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради
това и с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за незаконосъобразно,
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да
бъде уважено на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, а
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение – оставено без уважение.
Предвид направеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 36 от ЗА, вр. с чл. 18, ал.
2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според които минималното
адвокатско възнаграждение за дела, при които наложеното наказание е под
форма на имуществена санкция в размер до 1000 лева, е в размер на 400 лева
+ 10 % за горницата над 1000 лева; както и действителната правна и
фактическа сложност на делото и приключването му в едно съдебно
заседание, съдът в настоящия му съдебен състав намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, но
безпредметно такова, доколкото процесуалният представител на
жабоподателаката- адв. Г. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер именно на 400 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. В случая въззиваемата страна зам. кмета
на Столична община е част от юридическото лице Столична община, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е
част наказващия орган, а именно Столична община.
7
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СА-Т-И-22-04-062 от
10.06.2022г., издадено от Заместник-кмет на Столична община, с което на
основание чл. 35, ал. 3 във вр с чл. чл. 36, ал. 2 от Наредба за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община (Наредбата) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от
Наредбата на И. М. К. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста/ лвева.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на И. М. К., направените
по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8