Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
гр.Видин, 18.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 1306 по описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от
„Финтрейд Файнанс“АД – София, чрез адвокат Габриела Росенова Велинова против Н.С.Н.
***, с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че между него и ЕТ „АПМП-ИП- Д-р Ирина Серафимова“ с ЕИК
********* е сключен Договор за заем с
номер 7008409 от 04.10.2018г. за сумата
от 2000.00 лева, която сума е получена в брой от кредитополучателя. Посочва се, че лицата Ирина Серафимова
Костадинова и Н.С.Н. са солидарно отговорни с кредитополучателя. Съдлъжниците
не са изпълнявали всички свои задължения в срок и са преустановили плащанията,
като падежът на първата неплатена вноска по заема е настъпил на 10.01.2019г., а
крайният срок на изпълнение на договора е 05.09.2019г., с което е станал
изискуем целият неизплатен остатък от задължението. Поради това е инициирано заповедно
производство, по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците.
Длъжникът Н.С.Н. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и това
обосновава правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено вземането на
ищеца към ответника за сумата от 1725.46 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане,
сумата от 1142.21 лева – договорна лихва за периода от 10.01.2019г. до
05.09.2019г. , сумата от 607.28 лева - неустойка за периода от 10.01.2019г. до
05.09.2019. Претендират се разноските по делото.
В едномесечния срок за отговор, ответникът чрез
упълномощен процесуален представител е оспорил исковите претенции като неоснователни.
Направил е възражение, че към датата на подаване на заявлението, срокът
предвиден в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е бил изтекъл и отговорността на ответника е
била прекратена, тъй като същият е бил поръчител по договора за заем, а не
съдлъжник. Оспорено е, че заемната сума е предадена на кредитополучателя. Направено е възражение за нищожност
на клаузата за заплащане на договорна лихва в размер на 12% месечно като
противоречаща на добрите нрави. Направено е възражение за нищожност на
уговорената неустойка.
Ищцовото
дружество в писмено становище е оспорило възраженията на ответника, като е
посочило, че ответникът е поел задължение по договора като солидарен длъжник, а
не като поръчител. Сделката е търговска
съгласно чл. 304 от ТЗ, тъй като страни по сключения договор са
юридически лица – търговци, които действат в своята професионална сфера, на
свой професионален риск, а търговията е тяхно постоянно занятие, и лицата които
поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници. След като ответникът е
поел такова общо задължение с кредитополучателя, то е налице солидарна
отговорност по чл. 121 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е ч.гр.д. № 589/2020г.
по описа на РС - Видин, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза
и допълнителна такава.
С оглед
данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От
представения по делото Договор за инвестиционен заем «Финтрейд Инвест» №
7008409,
е видно,
че на 04.10.2018год. „Финтрейд
Файнанс“ АД като
кредитодател е отпуснало паричен кредит в размер на 2000.00 лева на
кредитополучателя ЕТ „АПМП-ИП- д-р Ирина
Серафимова“ с. Връв, обл. Видин. В договора
е посочено, че физическите лица Ирина Серафимова Костадинова и Н.С.Н. са
солидарни длъжници.
В чл. 2 от договора е уговорено, че
срока на заема е 12 месечен, вноските са 24 на брой, а размерът на
двуседмичната погасителна вноска е 159.36 лева. Посочени са и падежите на
плащане за целия срок на договора.
Уговорен е фиксиран месечен лихвен
процентпо заема – 12%., както и е посочен общият размер на плащанията –
3 824.64 лева.
Уговорен е начина на плащане на
месечните вноски – чрез Изипей, по банков път по посочена в договора сметка или
в брой на търговския представител.
В чл. 4 от договора е уговорена поредност на погасяване на
задължението, а именно първо се погасява неустойката за забава, ако е начислена
такава, след това договорната лихва и накрая главницата.
В чл. 7 е договорено, че при забава
в плащанията на погасителните вноски, се начислява неустойка в размер на 0.3% от общия размер на
всичко дължимо по кредита за всеки ден на забавата до пълното плащане на
забавената сума.
Уговорена е и възможност за
предсрочна изискуемост на вземането, в случай на забава на плащане от
кредитополучателя на което и да е дължимо плащане с повече от 40 дни.
По делото е разпитана свидетелката Деяна Руменова Стойкова
– служител в ищцовата дружество на длъжност „търговски представител“ за област
Видин, която установява обстоятелства във връзка със сключване на процесния
договор и предаване на заемната сума. Свидетелката посочва, че дейността на
дружеството била да финансира малкия и
средния бизнес като отпуска оборотни суми. Процесният договор с д-р Ирина
Серафимова е сключен през октомври 2018 г. Свидетелката посочва, че тя го е сключила и
подписала. Спомня си, че договорът е сключен с д-р Ирина Серафимова и
солидарния длъжник Н.Н.. С двамата е разписала договора поотделно. Първо - с
нея, после с него - в с. Ново село. Сумата била 2 000.00 лева и е предадена на д-р
Серафимова при подписване на договора. Изплащането на погасителните вноски се е извършвало както е удобно на
клиента - дават се в брой на свидетелката, превеждат се по банков път или чрез
„Изипей“. Свидетелката посочва, че са постъпвали плащания, като са давани пари както на търговските представители, така
е плащано чрез „Изипей“.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни,
логични и съотвестващи на останалия доказателствен материал по делото.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че по процесния договор за заем са направени четири погасителни вноски на стойност 956.97 лева. След плащането на 27.12.2018г. – няма направени други вноски по заема.
Вещото лице е посочило, че след приспадане на внесените суми по заема, задължението към 10.01.2019г. и към момента на изготвяне на експертизата е: 1725.46 лева – главница, 1142.21 лева – договорна лихва, 607.28 лева – неустойка или общо 3474.95 лева неплатени 18 броя вноски за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г.
Вещото лице е дало заключение за размера на договорната лихва и неустойката и във вариант на трикратния размер на законната лихва.
В допълнителното заключение, вещото лице е дало заключение за размера на главницата, договорната лихва и неустойката, изчислени след разпределяне на платените вноски по пера, във вариант на договорната лихва и неустойката в трикратния размер на законната лихва. Така, според заключението на вещото лице, неплатената главница е в размер на 1 725.46 лв., дължимата договорна лихва, изчислена в трикратен размер на законната лихва 473.22 лв, а неустойката е в размер на 437.91 лв.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни и компетентно изготвени.
От приложеното
ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС – Видин, се установява, че на 24.03. 2020г
. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против кредитополучателя и солидарните длъжници., входено в съда на
27.03.2020г. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 14.04.2020г., съдът е разпоредил длъжникът ЕТ „АПМП-ИП-Д-Р ИРИНА СЕРАФИМОВА“ с ЕИК
*********, представлявано от Ирина Серафимова Костадинова, длъжникът ИРИНА СЕРАФИМОВА КОСТАДИНОВА и длъжникът Н.С.Н. ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на КРЕДИТОРА
„ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Студентски, ж.к. Дървеница, Пловдивско поле № 15, вх. А, представлявано
от Н. Константинов Н., чрез пълномощника адвокат Габриела Росенова
Велинова с адрес: гр. София, бул.
„Александър Малинов № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15 сумата от 3474.95 лева, в т.ч.: сумата от 1725.46 лева – главница, договорна лихва в размер на 1142.21
лева за периода
10.01.2019г. до 05.09.2019г., неустойка в размер на 607.28 лева за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г. и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 27.03.2020г. до изплащане на вземането, както
и разноски в размер на 69.50 лева за
платена държавна такса и 421.94 лева
– адвокатско възнаграждение.
Посочено
е, че вземането произтича от следните обстоятелства: непогасени парични
задължения по договор за кредит с номер 7008409 от 04.10.2018г.
Длъжникът Н.С.Н. е подал възражение в указания срок против заповедта за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно, че между ищцовото дружество като кредитор, кредитополучателят ЕТ „АПМП-ИП-Д-Р ИРИНА СЕРАФИМОВА“ с ЕИК *********, представлявано от Ирина Серафимова Костадинова и солидарните длъжници Ирина Серафимова Костадинова и Н.С.Н., е сключен договор за паричен заем за сумата от 2000.00 лева.
Договорът за заем е реален договор и същият произвежда действие от момента на реалното предаване на заемната сума. Безспорно се установи от свидетелските показания на св. Деяна Стойкова, че сумата от 2000.00 лева е предадена в момента на подписване на договора на кредитополучателя д-р Ирина Серафимова Костадинова.
При сключване на договора, страните са уговорили погасителен план за връщане на заемната сума, ведно с договорна лихва, като е уговорено и начисляване на неустойка при просрочие на погасителните вноски.
Не е спорно, че по договора са извършвани погашения, като са останали неплатени суми за главница, договорна лихва и неустойка. Крайният срок за плащане по договора е настъпил на 05.09.2019г.
Спорно по делото е дали ответникът Н.Н. се е задължил по договора за заем като съдлъжник или като поръчител, тъй като от качеството на лицето в това облигационно правоотношение зависи дали е учредил персонално или реално обезпечение на задължението.
След като страните спорят за това, съдът следва по реда на чл.20 от ЗЗД по пътя на тълкуването да издири действителното съдържание на клаузите в договора и волята на договарящите се. Тълкуването на договора има за цел да установи точния смисъл на уговорките в неговото съдържание. Тълкуването следва да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
В чл. 1 от договора е посочено, че кредитополучателят предварително е запознат с всички условия по настоящия договор. В чл. 2 е посочено, че заемната сума се предава в собственост на кредитополучателя, като същият се задължава да я върне в уговорените срокове. Посочено е също, начинът на плащане на погасителните вноски от кредитополучателя. В чл. 4 е посочено с плащане на всяка сума от кредитополучателя как се разпределят неговите задължения. В чл. 6 пък е посочена възможността на кредитополучателя предсрочно да погасява задълженията си по договора за заем, а в чл. 7, ал. 1 е уговорена неустойка при забава на плащанията от кредитополучателя. Едва в чл. 7, ал. 2 където е договорена възможността кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на забава на плащанията от кредитополучателя, е посочено че предсрочната изискуемост се обявява посредством изпращане на уведомително писмо до кредитополучателя и солидарните длъжници. В чл. 11 е посочено, че солидарните длъжници отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по договора.
За възникване на солидарната отговорност следва да е налице определено правно основание, защото солидарна отговорност по принцип няма. От съдържанието на договорните клаузи, се установява, че до прекратяване на договора за кредит кредиторът комуникира с кредитополучателя по повод размера на задълженията и необходимостта от изпълнение, а в случай, че няма точно изпълнение и със солидарните длъжници. При тълкуване на тези разпоредби съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД съдът счита, че ответникът е подписал договора за заем като поръчител, а не като съдлъжник. Както за поръчителя, така и за съдлъжника възниква пасивна солидарност на задълженията по договора, но правната им уредба е различна. В този смисъл е Решение № 24/03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС, в което е засегнат именно въпросът за паричния заем. В него е посочено, че солидарно задължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че ответникът не е съдлъжник по договора за заем доколкото от договора е видно, че кредитополучател е само едноличния търговец, а не ответника, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. В подкрепа на тези разсъждения е посоченото в договора задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник, да погаси всички задължения във връзка с договора за заем, която уговорка също сочи на това, че пасивната солидарност на ответника не произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство.
При солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
В случая, съдът приема, че намерението на страните по договора и преследваната от тях цел, е ответникът да обезпечи дълга на кредитополучателя – едноличен търговец и поради това спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл. от ЗЗД.
В подкрепа на това е и изводът до който стига съда, че сключеният договор е за паричен заем, а не за инвестиционен такъв, въпреки заглавната му част. Това е така, защото никъде от съдържанието на договора не става ясно, че заемът е отпуснат с някаква конкретна цел и то във връзка с дейността на едноличния търговец / в случая лекарска практика/, какъвто е смисълът на инвестиционните заеми – да подпомагат търговската дейност или професия. Още повече, че по никакъв начин не се установи ответникът да има отношение към дейността на едноличния търговец, да е в тесни професионални връзки с него, за да се приеме, че е съдлъжник по договора за заем.
С оглед на
приетото от настоящия съдебен състав качество на ответника при сключването на
процесния договор, а именно, че същият се
е задължил да обезпечи чуждо задължение като поръчител, съдът намира че
ще следва да разгледа въпросът изтекъл ли е срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно тази разпоредба, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест
месеца. В конкретния случай, крайният срок на договора е настъпил на 05.09.2019г. , когато цялото
задължение по кредита е станало изискуемо. Ищцовото дружество е следвало да
предяви иск против длъжника в течение на шест месеца, считано от падежа на
главното вземане, т.е. в срок до 05.03.2020г. Този срок е краен и преклузивен,
и за разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
За него съдът следи служебно и с изтичането му, отговорността на поръчителя отпада.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС – Видин, ищцовото
дружество е инициирало образуване на заповедно производство срещу кредитополучателя
ЕТ „АПМП-ИП-Д-Р ИРИНА СЕРАФИМОВА“ с ЕИК
*********, представлявано от Ирина Серафимова Костадинова на 24.03.2020г. – 19
дни след изтичане на преклузивния срок по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Поради това, възражението на ответника се явява основателно
- отговорността му като поръчител е отпаднала. Исковата претенция ще следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид това, съдът намира че не е необходимо да обсъжда основателността на възражението за нищожност на клаузата за
заплащане на договорна лихва в размер на 12% месечно като противоречаща на
добрите нрави, както и възражението за нищожност на уговорената неустойка.
С оглед изхода на делото, и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в настоящото
производство в размер на 350.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Студентски, ж.к. Дървеница, Пловдивско поле № 15,
вх. А, представлявано от Н. Константинов Н. против Н.С.Н. с ЕГН ********** ***
Огнянов 1 иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1725.46 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
27.03.2020г. до окончателното плащане, сумата от 1142.21 лева – договорна лихва
за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г. , сумата от 607.28 лева - неустойка
за периода от 10.01.2019г. до 05.09.2019г. по Договор за инвестиционен заем
«Финтрейд Инвест» № 7008409 от 04.10.2018г.,
за което е издадена Заповед № 408- РЗ от 14.04.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 589/2020г. по описа на РС – Видин,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Студентски, ж.к. Дървеница, Пловдивско поле № 15,
вх. А, представлявано от Н. Константинов Н. да заплати на Н.С.Н. с ЕГН **********
*** Огнянов 1 разноски по настоящото производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 350.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: