№ 339
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Д.
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Д. Въззивно гражданско дело №
20241800500165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 101/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 195/2023
г. по описа на РС-Своге, е прекратен с развод гражданския брак между
В. В. Т. от с. И., общ. С., ул. „З.” № ., ЕГН **********, и В. К. Т. от с.
К., С. о., ул. „В.” № .., ЕГН **********, сключен с акт за граждански
брак № . от ........... г., съставен от компетентното длъжностно лице в
О. С., като дълбоко и непоправимо разстроен.
Упражняването на родителските права върху роденото от брака
малолетно дете В. В. Т., ЕГН ********** е предоставено на бащата В.
В. Т., ЕГН **********, като майката В. К. Т., ЕГН **********, ще има
право да вижда и взема при себе си детето всеки петък, събота и
неделя от месеца - от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с
преспиване, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния
отпуск на бащата, както и на всяка четна година за Коледа и за Нова
година, а на всяка нечетна година за Великден и за рождения ден на
детето. Майката В. К. Т. е осъдена, считано от 01.10.2022 г., да
заплаща месечна издръжка на сина си В. В. Т., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител В. В. Т. от с. И., общ . С., ул.
„З.” № ., ЕГН **********, в размер на по 195 лева, заедно със
1
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска до
окончателното изплащане, а считано от 01.01.2024 г., да заплаща
месечна издръжка в размер на 233,25 лева - до настъпване на причина
за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за периода от 20.07.2022 г. до
01.10.2022 г., както и за горницата над 195 лева, съответно над 233,25
лева.
Упражняването на родителските права върху роденото от брака
малолетно дете Д. В. Т., ЕГН ********** е предоставено на бащата В.
В. Т., като майката В. К. Т. ще има право да вижда и взема при себе си
детето всеки петък, събота и неделя от месеца - от 18 часа в петък до
18 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с годишния отпуск на бащата, както и на всяка четна
година за Коледа и за Нова година, а на всяка нечетна година за
Великден и за рождения ден на детето. Майката В. К. Т. е осъдена,
считано от 01.10.2022г., да заплаща месечна издръжка на сина си Д. В.
Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител В. В.
Т. от с. И., в размер на по 195 лева, заедно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане, а считано от 01.01.2024 г., да заплаща месечна издръжка в
размер на 233,25 лева - до настъпване на причина за нейното
изменение или прекратяване, заедно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното изплащане,
като иска е отхвърлен за периода от 20.07.2022 г. до 01.10.2022 г.,
както и за горницата над 195 лева, съответно над 233,25 лева.
На основание чл. 242 ГПК съдът е постановил предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Ползването на семейното жилище, находящо се в с. И., общ. С.,
ул. „З.” № ., е предоставено на мъжа В. В. Т., ЕГН **********.
Постановено е, след влизане в сила на решението за
прекратяване на брака, жената В. К. Т., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име - Енчева.
В. В. Т. е осъден да заплати окончателна държавна такса в размер
на 15 лева в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен
съд.
В. К. Т. е осъдена да заплати държавна такса върху присъдения
размер на издръжката в размер 561,60 лева, както и окончателна
държавна такса в размер на 15 лева в полза на държавата, по сметка на
2
Свогенския районен съд.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от В.
К. Т., чрез пълномощника си адв. П. Р., в частите относно
предоставяне на родителските права по отглеждане и възпитанието на
двете малолетни деца В. и Д. на бащата В. Т., определения режим на
виждане на децата с майката, определения размер на дължима
издръжка и определяне на местоживеенето на децата.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение в обжалваните части.
Излага, че не бил обсъден от съда събрания доказателствен материал и
конкретно данни за поведението на бащата В. Т., че употребява
алкохол, става агресивен и упражнява физическо насилие върху
майката В. Т. в присъствието на децата. Същевременно, за да не
прекъсва учебния процес на детето В., както и в интерес на другото
дете Д., майката не е разделила двете деца едно от друго. Счита за
необоснован изводът на РС-Своге относно невъзможността на
майката да разчита на помощ на свои близки, тъй като и двата доклада
на Д „Социално подпомагане“ – М. опровергават този извод. Не бил
взет предвид и факта, че бащата работи допълнително и
нерегламентирано по график. По същество моли решението в
обжалваните части да бъде отменено и постановено друго такова, с
което родителските права по отглеждането и възпитанието на двете
малолетни деца В. и Д. бъдат предоставени на майката В. Т., като
бащата да има право да вижда и взема при себе си децата всеки втори
и четвърти петък, събота и неделя от месеца – от 18.00 часа в петък до
16.00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с годишния отпуск на майката, първата половина на
зимната и втората половина на пролетната ваканции, всяка четна
година за Коледа и за Нова година, а всяка нечетна година за Великден
и за рождените дни на децата, да бъде определено местоживеене на
децата в СО – с. К., ул. „В.“ № .., както и бащата да бъде осъден да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева за всяко едно
от двете деца, чрез тяхната майка, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по въззивна жалба В.
В. Т., чрез адв. Т. Ф. е депозирал отговор, с който оспорва жалбата.
Излага, че децата са свикнали в с. И., където посещават училище
/детска градина/, като са създали свой приятелски кръг. Отглеждат се
преимуществено от бащата, подпомаган от близките му. Позовава се
3
на приетите по делото социални доклади и споделеното от децата
пред социален работник, че обичат и двамата си родители, но повече
им харесва при баща им. Излага, че от събраните по делото
доказателства не се установяват твърденията на жалбоподателката за
злоупотреба на ищеца с алкохол в присъствието на децата, за
агресивност и опити за физическо насилие. В заключение моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата се
явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № ..../........... г., детето В. В. Т. е родено на 01.08.2015
година в град С., от майка В. К. Т. и баща В. В. Т..
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 0339/07.09.2018 г., детето Д. В. Т. е родено на 01.08.2018
година в град С., от майка В. К. Т. и баща В. В. Т..
Дирекция „Социално подпомагане“ – С. е представила социален
доклад по делото, от който се установява, че родителите на децата са
във фактическа раздяла от м. юли 2022 г. В. Т. напуснала семейното
жилище и се преместила в гр. С., кв. „К.“, от където са родителите й.
След раздялата майката взима децата всеки петък, след което в неделя
бащата отива да ги вземе от кв. К.. С децата В. и Д. е проведен
разговор в присъствието на баща им, в който те заявили, че обичат да
бъдат и при двамата си родители, но повече им харесва при баща им.
Режимът на отглеждане на децата е съобразен с възрастта и
индивидуалните им потребности. Децата общуват с близки и роднини
и по майчина и по бащина линия. При бащата децата имат осигурена
самостоятелна стая, кът за учене, разполагат с необходимото в
ежедневието.
Дирекция „Социално подпомагане“ – М. е депозирала социален
доклад, от който се установява, че според майката В. Т. по време на
съжителството с В. Т. често били в конфликт и на различно мнение по
4
определени въпроси. Т. злоупотребявал с алкохол, след което ставал
агресивен. След физическо посегателство над майката, Т. не е
издържала на напрежението и унижението от страна на съпруга й и
напуснала семейното жилище. Децата пребиват при майка си всяка
седмица през почивните дни. Къщата, в която живее майката се състои
от три стаи, като в спалнята има бюро и място за учене. Между
родителите съществува комуникация, във връзка с осъществяването
на личен контакт на децата с тяхната майка.
Приетата по делото съдебно-психологична експертиза
установява, че по време на посещението на експерта в дома на бащата,
децата били видимо много щастливи, весели, тичали и се смеели.
Споделили, че къщата в с. И. е техен дом, събират се около 20 деца, с
които играят през деня. Децата били спокойни и щастливи и при
майка си, която се отнасяла с нежност и любов към тях. Децата
изразяват спокойно собственото си мнение, не се усещат признаци на
манипулация, натиск и лъжа в тяхното поведение. Според вещото
лице не се наблюдава напрежение, тревожност, нервност или
раздразнителност, които да са провокирани от противоречия между
двамата родители или отчуждаване на един от тях, не са въвлечени в
родителски конфликт. Бащата се старае да осигури всичко необходимо
за издръжката и развитието на децата, възпитава ги във взаимопомощ
и братски отношения. При майката децата също се чувстват спокойни,
следи за тяхното здравословно състояние и развитие. Няма признаци
на лоялност и синдром на родителско отчуждение между децата и
майката или бащата и децата. Няма целенасочена и открита
манипулация, натиск или настройване от страна на всеки един
родителите, или техните близки към другия родител, което би довело
до поведенчески проблеми.
Родителите са изслушани от РС-Своге, по реда на чл. 127, ал. 2,
вр. чл. 59, ал. 6 СК, в проведеното публично съдебно заседание на
09.11.2023 г. В. К. Т. е заявила, че има капацитет да отгледа децата, да
растат в спокойна среда. Посочва, че е имало физическо посегателство
върху нея пред очите на децата.
В. В. Т. също изразява готовност да полага грижи и възпитава
децата. Къщата на майката била много малка, а дворът не бил
поддържан. Посочва, че сумата която плаща майката като издръжка
отива за погасяване на кредит, който изтеглил, за да бъде закупена
къщата, където живее майката.
От разпита на свидетелката П. С. С. се установява, че от
раздялата на родителите, грижи за децата полага В., подпомаган от
5
родителите си. Бащата не ограничава контактите на децата с майка им
– майката ги взема всеки петък до неделя. В. работи в семейния
магазин, но изкарва и допълнителни доходи. Децата били привързани
много към баща си – ходели на почивки, на море, имат общи
занимания.
От разпита на св. Г. К. Е. /сестра на В. Т./ се установява, че
майката напуснала семейното жилище, защото имало случай с
физическо посегателство. Според свидетелката бащата се опитва да
манипулира децата, като обижда майката и я нарича с обидни епитети.
Когато вземали децата винаги били неизкъпани, с мръсни нокти и
скъсани дрехи.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
При преценка на кого от двамата родители да бъде предоставено
упражняването на родителските права съдът следва да обсъди
установените по делото факти относно възпитателските качества на
всеки един от родителите, моралния облик, начин, вид,
продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето,
желанието да живеят с детето, привързаността на детето към
съответния родител, дали родителят разполага с помощта на трети
близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
социалната среда, в която предстои да живее детето /включително бит,
нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/,
жилищно-битови условия на живот, финансови възможности, начин
на живот, пол и възраст на детето.
В конкретния случай съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на бащата, до
какъвто извод е достигнал и РС-Своге. Установи се по делото, че след
фактическата раздяла между страните през м. юли 2022 г. децата са
останали да живеят при баща си, който се грижел за тях, с помощта на
своите родители.
Съдът намира, че интересът на децата налага бащата да бъде
предпочетен като родител, който ще продължи да упражнява
родителските права.
6
От социалните доклади, депозирани от Дирекция „Социално
подпомагане“ – С. и от Дирекция „Социално подпомагане“ – М. се
установява, че хигиенно-битовите условия в домовете и на двамата
родители са на много добро ниво. Бащата проявява заинтересованост
за развитието и възпитанието на децата, с цел осигуряване на комфорт
и спокойствие и има желание и възможност да се грижи за тях. Детето
В. Т. е на 9 годишна възраст, завършил с отличен успех втори клас на
ОУ „С. И. Р.“, с . И., а детето Д. Т. на 6 годишна възраст, е записан и
посещава Детска градина „С.“ в с. И.. Според приетата съдебно-
психологична експертиза децата споделят, че къщата в с. И. е техен
дом, събират се около 20 деца, с които играят през деня. Приятелският
кръг на децата е сформиран от деца на тяхната възраст, а бащата има
правилно отношение към образованието и възпитанието им.
Въззивният съд намира, че децата са на сравнително ниска възраст –
на 9 г. и на 6 г. и една промяна в обкръжението им, свързана със смяна
на местоживеене, приятелски кръг не би им се отразила добре. Бащата
работи в семейния магазин, което му дава възможност да продължи да
упражнява пълноценно родителските права. Приетото и неоспорено
от страните заключение на съдебно-психологичната експертиза, което
съдът кредитира, е в смисъл, че и двамата родители имат нужните
личностови качества, които дават възможност да отглеждат децата.
Нито един от двамата не е показал поведение или среда, вредни за
децата. Въпреки това обаче, предпочетеният родител следва да е
бащата, който е полагал основните грижи до сега, за да не изпитват
децата ненужен стрес и неудобство от промяна на позната за тях
среда. От една страна, доказа се силната емоционална връзка на
децата с баща им, с когото в момента преимуществено живеят. От
друга страна, не се установиха обстоятелства, които да налагат
промяна в начина на живот и грижите за децата, която би била
обоснована, само ако бащата не би могъл да полага адекватни грижи
за тях или има категорични доказателства, че майката би се справила
по-добре с тяхното отглеждане и възпитание. Такива доказателства по
делото не са ангажирани.
При изслушването в съдебно заседание в.л. С. Д. Б. заявява, че
децата не отхвърлят единия родител, нямат проблеми с нито един от
двамата, но усещат отношенията по между им.
Според вещото лице не се наблюдава напрежение, тревожност,
нервност или раздразнителност, които да са провокирани от
противоречия между двамата родители или отчуждаване на един от
тях, не са въвлечени в родителски конфликт. Бащата се старае да
7
осигури всичко необходимо за издръжката и развитието на децата,
възпитава ги във взаимопомощ и братски отношения. При майката
децата също се чувстват спокойни, майката следи за тяхното
здравословно състояние и развитие. Няма признаци на лоялност и
синдром на родителско отчуждение между децата и майката или
бащата и децата.
По отношение на възраженията във въззивната жалба, че бащата
В. Т. употребява алкохол, става агресивен и упражнява физическо
насилие върху майката В. Т. в присъствието на децата, категорични
доказателства в тази посока не бяха събрани.
Съдът не кредитира показанията на св. Г. К. Е. /сестра на В. Т./,
според които майката напуснала семейното жилище, защото имало
случай с физическо посегателство. Според свидетелката бащата се
опитвал да манипулира децата, като обиждал майката и я наричал с
обидни епитети. Когато вземали децата винаги били неизкъпани, с
мръсни и скъсани дрехи. Съдът отчита възможна заинтересованост на
показанията на свидетелката по чл. 172 ГПК, като сестра на
ответницата и показанията й следва да бъдат преценявани в тяхната
взаимна връзка и с оглед на останалия доказателствен материал по
делото. Изложеното от свидетелката, че децата са в лош външен вид
не се подкрепя от останалия доказателствен материал. Видно от
приетия по делото социален доклад на ДС-Своге е проведен разговор
с г-жа М.Л., класен ръководител на детето В. Т., според която детето
ходи на училище в добра лична хигиена. Проведен е разговор и с г-жа
С. М., директор на детската градина, според която детето Д. е винаги
в добра лична хигиена, нахранено и като цяло много добре
отглеждано. При срещата на децата със социалния работник е
констатирано, че са облечени в дрехи, подходящи за възрастта, пола и
сезона, задоволени са потребностите им с добри битови и хигиенни
условия. Ето защо, съдът не дава вяра на показанията на св. Г. Е. не
само по отношение на изложеното за външния вид на децата, а и по
твърденията за упражнено физическо насилие от бащата спрямо
майката, в присъствието на децата, тъй като други доказателства в
тази посока не са събрани.
Децата са споделили пред социалния работник, че обичат да
бъдат и при двамата си родители, но повече им харесва при баща им.
По изложените съображения следва да се приеме, че
упражняването на родителските прана по отношение на децата следва
да бъде предоставено на бащата, който има необходимия родителски
капацитет и възможност да ги отглежда и възпитава.
8
Въззивният съд намира, че следва да се даде възможност майката
да осъществява чести лични контакти с децата, което е в техен
интерес.
Мерките относно личните отношения между децата и родителя,
на когото не е предоставено упражняването на родителските права,
следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки
не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и
спорове между родителите /ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т.4/.
Принципно положение е, че тези мерки трябва да бъдат преди всичко
в интерес на децата. Чрез постановените мерки трябва да се осигури
възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата
родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно
време, за да проявяват любов и загриженост, трябва да бъде
преценявано отново с оглед интересите на децата. Запазването на
добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират
и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и
приятелския кръг на майката и бащата.
Определеният в решението на районния съд режим на лични
отношения на майката с децата е адекватен, съобразен с възрастта им,
напълно съответства на интересите и на родителите, като настоящият
състав споделя и препраща към мотивите на съдебното решение в
тази част, на основание чл. 272 от ГПК. От друга страна, следва да се
има предвид, че независимо на кого е предоставено упражняването на
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки
един от тях има собствена роля и значение за формиране и
подпомагане развитието на децата.
По въпроса за дължимата издръжка:
Във въззивната жалба се претендира заплащане на издръжка от
бащата, с оглед искането родителските права да бъдат предоставени на
майката, като няма възражения относно определения размер от РС-
Своге. За пълнота следва да се посочи, че е определеният размер на
издръжката, който майката следва да заплаща на малолетните си деца,
чрез техния баща В. В. Т. е минимален, съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК. При преценка на възможностите на майката съдът е
съобразил разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.,
според които възможността на задълженото лице да предоставя
издръжка се определя от неговите доходи, имущество и
квалификация. Усилията, които полага родителят във връзка с
9
оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на
издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №
5/1970 г. на Пленума на ВС.
Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд
в обжалваното решение налагат същото да бъде потвърдено в
обжалваните части.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд и направено в този
смисъл искане, в полза на ответника по жалба В. В. Т. следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на 1200.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101/18.12.2023 г., постановено по
гр.д. № 195/2023 г. по описа на РС-Своге в обжалваните части:
относно предоставяне на родителските права по отглеждане и
възпитанието на двете малолетни деца В. В. Т., ЕГН ********** и Д.
В. Т. с ЕГН: ********** на бащата В. В. Т., ЕГН **********,
определения режим на виждане на децата с майката В. К. Т. с ЕГН:
**********, определения размер на дължима издръжка и определяне
на местоживеенето на децата.
ОСЪЖДА В. К. Т. от с. К., С. о., ул. „В.” № .., ЕГН **********
да заплати на В. В. Т. от с. И., общ. С., ул. „З.” № ., ЕГН **********
разноски за въззивното производство в размер на 1200.00 лева за
адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на
препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11