№ 8
гр. Кула, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200135 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от М.П.Б. – кмет на
община Грамада срещу Наказателно постановление № 11-01-524/12.11.2021г.
на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с
което му е наложено административно наказание на основание чл. 32, ал.1, т.
във вр. с чл. 35, ал.1 от Закона за държавна финансова инспекция, а именно: „
Глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 3, ал.4 от
НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт
и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите/Наредбата/.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Прави се възражение, че в диспозитивната част на обжалваното наказателно
постановление не е описано коя е нарушената разпоредба, както и че
1
неоснователно е прието, че е нарушил чл. 3, ал. 4 от Наредбата. Излагат се
твърдения, че с Писмо изх. № ДПРС - 4/09.07.2020 г. на министъра на
финансите са увеличени бюджетните взаимоотношения на община Грамада с
централния бюджет е 1 102 лв., в т.ч. компенсации за третото тримесечие на
2020 г. за лица получаващи пенсии, за което на 06.10.2020 г. е извършено по
съответния ред плащане в размер на 1 102 лева, представляващо компенсация
на стойността на безплатните и по намалени цени пътувания на лица,
получаващи пенсия на превозвача - ЕТ „Цецка 2000 Ц.П.“, като от превозвача
са представени всички изискуеми на основание горецитираната Наредба
документи: ежемесечна справка за броя и стойността на издадените
абонаментни карти и справка за изминатия пробег от превозвача, декларации,
че посочените данни в справките са извлечение от съответните пътни листа.
Посочва също, че на основание чл. 19, т. 6 от Наредбата на компенсиране
подлежат 20 на сто спрямо определената редовна цена по действащата тарифа
на съответния превозвач - за лицата получаващи пенсия, като за периода юли
- септември 2020 г. са издавани месечно 197 броя карти с посочена цена с
намаление 42,56 лева. На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за категорията
- възрастни граждани е предвидена компенсация за превозвача за
междуселищна линия над 10 км в максимален размер от 9,15 лв. за всяка
издадена карта. За един месец при издадени 197 броя карти може да се
определи максимална сума за компенсиране в размер на 1 802,55 лева. От
превозвача е прилаган механизъм, при който е прието при определяне цената
на картата да се смята 14 дни по цената на билета в една посока, като е
съобразено че не се извършват ежедневни пътувания, като от направените
груби изчисления е видно, че изплатените 1 102 лв. за компенсации са
значително по-малко от допустимите по Наредбата. Прави се възражение, че
едва в хода на финансовата инспекция е изяснено, че превозвачът неправилно
е отразявал в справките си, като продадени, издадените абонаментни карти.
Прави възражение, че не е в неговите компетенции да определя доколко така
издадените карти представляват превозен документ, като твърди, че
транспортна услуга е извършена от превозвача, както и възрастните граждани
са се възползвали от предоставената такава.Излага твърдения, че при
осъществения контрол във връзка с прилагането на чл. 64 от Наредбата се е
следяло дали от превозвача се спазват маршрутните разписания и обявения
ценоразпис на продаваните билети, както и че периодически, при поискване, е
2
представян регистърът на издадените от превозвача годишни абонаментни
карти, с цел да се установи наличието на съответствие между вписаните в
Регистъра данни с подадените в Общината справки. Прави се възражение и че
атакуваното наказателно постановление е издадено след изтичане на
шестмесечния срок по чл.34, ал.2 и 3 от ЗАНН.
В откритото съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призовано, не
се явява, а се представлява от адв. Станиславова от АК - Видин. Депозирано е
писмено становище по съществото на делото, с което се поддържа жалбата и
се моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като се
релевират и възражения, че в производството не е установено по категоричен
начин, че превозвачът не е извършил фактически услугата, а напротив
събрани са доказателства в обратния смисъл, че превозвачът е издавал
необходимите във връзка със сключения договор документи на базата на
които е издавал справки и съответно водил регистри и получил компенсация.
Възразява се също, че атакуваното НП и АУАН са неясни в този смисъл,
поради което неясен остава и въпроса как е установено, че фактически не е
извършена услугата, като се посочва, че фактически неизвършена услуга ще
има в случая, в който не са издавани въобще абонаментни карти или въобще
превоз не е извършван по тази линия на пенсионери, ветерани и учащи се,
като се твърди, че в случая се е доказано, че превозвачът на основание
сключен договор по проведена обществена поръчка е извършил фактически
услугата, като е издал съответните абонаментни карти на пенсионери и
ветерани, които са ползвали същите с намалението, което е по наредбата, за
което е представил съответните водени при него регистри, справки и др.
Прави се и възражение, като се посочва, че според актосъставителя не е
следвало общината да превежда 1102 лв. на превозвача, тъй като не е описал
същия в описа си колко е размера на компенсацията, като такова задължение
превозвачът няма, а от представените по време на инспекцията обяснения от
превозвача е уточнено, че издадените карти са раздавани безплатно на
правоимащите пенсионери предвид на социалния статус на лицата, като се
посочва, че обстоятелството, че превозвачът раздава безплатно картите на
съответните лица не го лишава от правото да получи полагащата се
компенсация, макар и в по-малки размери, тъй като в Наредбата не е
използвано и не съществува като понятие „продадена абонаментна карта“, а
като понятие съществува - издадена абонаментна карта и в т. 46 на § 1 от
3
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (Обн. ДВ,
бр.82/1999 г. ... изм. и доп. ДВ, бр. 60 и 71/2020 г.) е дадено определението:
„Абонаментната карта на хартиен носител е персонализиран или
неперсонализиран превозен документ за един пътник за многократно
пътуване без ограничение, в рамките на маршрута и срока на валидност;
издава се за определен период от време“ (цитат).
Въззиваемата страна– директорът на Агенцията за държавна финансова
инспекция не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище
от старши юрисконсулт от дирекция „ Правна“ при АДФИ - Е.Т., с което
изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно,
обосновано и правилно, като наложената санкция е в рамките на закона..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество обаче, същата
е неоснователна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, при което намира същата за неосноватилна
поради следното:
От фактическа страна се установи следното:
През 2020г. кмет на община Грамада е жалбоподателя М.П.Б., който е
избран с мандат 2019г. -2023г. На 01.03.2017 г. след проведена процедура е
сключен договор между Община Грамада, когато жалбоподателят също е бил
кмет на общината и ЕТ „Цецка 2000 Ц.П.“ за обществена услуга за
извършване на обществен пътнически превоз - обществени услуги за
пътнически превоз с автомобилен транспорт. На основание ПМС
№381/30.12.2019г. и във връзка с Наредбата, с писма изх.№ДПРС-
1/24.02.2020г.. изх.№ДПРС-2/13.04.2020г., изх.№ДПРС-3/27.04.2020г„ изх.
№ДПРС-4/09.07.2020г. и изх.№ДПРС-5/15.12.2020г. от Министерство на
финансите /МФ/ на Община Грамада е утвърден годишен размер на
средствата за компенсации за пътувания по вътрешноградския и
4
автомобилния междуселищен транспорт общо за 13 147 лева. в т.ч. за лица,
получаващи пенсия - 12 900 лева. Предоставените от Централния бюджет
/ЦБ/ средства за третото и тримесечие на 2020г. са заложени като лимити за
плащания в СЕБРА на 10.07.2020г. - 1102 лева. Същите са отразени по §31-28
„Получени от общини целеви трансфери от ЦБ чрез код в СЕБРА” по
бюджета на общината към 30.09.2020г. ЕТ „Цецка 2000- Ц.П.” гр. Грамада е
представила 12 броя месечни справки за броя и стойността на издадените
карти, придружени с 12 броя месечни справки за изминатите километри по
направление Грамада - Видин - Грамада. Към справките за изминати
километри са приложени и декларации, че посочените данни в справките са
извлечение от съставените пътни листа. В представените справки за 2020г.
превозвача е посочил, че е продал карти на пенсионери, по маршрут Грамада
– Видин за месеците юли, август и септември, както следва: по 197 броя всеки
от посочените месеци с посочена цена с намаление на карта - 42.56 лева. В
представените сметки превозвачът ЕТ „Цецка 2000- Ц.П.” е посочила само
броя на издадените карти и единичната им цена с намаление, без да е
посочена редовната цена, полагащата се компенсация и дължимата се сума за
издадените карти за съответния месец. На 06.10.2020г. е извършен директен
банков превод от СЕБРА по сметката на превозвача в размер на 1102 лв.,
сума, която е постъпила от Централния бюджет за третото тримесечие на
2020г. за компенсиране на превозвача за издадените карти на пенсионери.
Със Заповед № ФК – 10-403/17.03.2021г. директора на АДФИ на основание
чл. 10, ал.1, т.3 и чл. 5, ал.1, т.5 от ЗДФИ на свидетелката В. – старши
финансов инспектор е възложено да извърши проверка за законосъобразност
на разходване на средствата, предоставени на община Грамада от централния
бюджет за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт в
съответствие на Наредбата за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. с
начална дата 23.03.2021. В хода на проверката от служителите на АДФИ във
връзка с изясняване на начина на определяне на дължимата се месечно сума
за издадените карти на пенсионери е изискано писмено обяснение от
свидетелката ЮЛ. П. ИЛ. - и. д. гл. счетоводител при Община Грамада, в
което същата посочва, че дължимата сума се изплаща на тримесечие и се
определя на базата на получените трансфери за компенсации за пътувания по
вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт, като
се изплаща в пълен размер. В хода на проверката е получено писмо от
5
превозвача, в което не е представена тарифа за единичните цени на
издадените карти, а е посочено, че картите се издават безплатно за
гражданите, тъй като се има предвид, че пенсиите не са високи и те не могат
да си позволят да пътуват ежедневно, поради което ползват отстъпка от
цената на билета при всяко пътуване. В същото писмо е посочено, че цената
на картата е смятана 14 дни по цената на билета в една посока минус 30%,
като за техните пътници тя е издавана безплатно.В друго писмо превозвачът е
посочил, че в ежемесечно предоставяните справки погрешно е наименовала
справка за продадени абонаментни карти, вместо справка за издадени
абонаментни карти, като сочи, че тези карти не са продавани, а са издавани
напълно безплатно със срок на валидност календарна година.
В края на проверката, свидетелката В.В. в присъствието на жалбоподателя
съставила Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 11-
01-524/14.05.2021г. срещу него за това, че на 06.10.2020 година, в гр. Грамада,
област Видин, в качеството си на кмет на Община Грамада, се е разпоредил с
целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатни и по
намалени цени пътувания на лица по чл.19 т.6 от Наредбата в размер на
1102.00 лева. преведени на ЕТ „Цецка 2000 - Ц.П.“, който размер не е
определен на база фактически предоставените от ЕТ „Цецка 2000 - Ц.П.“
транспортни услуги, а на база преведени субсидии, като квалифицирала
деянието като нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от посочената
наредба. Свидетелката В. предявила съставения акт на жалбоподателя, който
го подписал и в законоустановения срок депозирал писмено възражение, в
което възразява да е извършил посоченото нарушение, като посочва, че не
отговаря на истината, че е заплатил за превозвача за фактически
неосъществени услуги, тъй като населението на община Грамада е стареещо -
преобладаващи са лицата в пенсионна възраст, попадащи в категорията
„възрастни граждани“ и е възможно тези лица, на които са били издадени
карти от превозвача да не са пътували ежедневно, както и да не са пътували
всички едновременно, но голяма част от тях са се възползвали от
предоставената транспортна услуга, като за предоставянето на такива услуги
в централния бюджет са предвидени средства за компенсиране на
превозвачите и в тази връзка и на основание чл. 3, ал. 4 от Наредбата
извършеното на 06.10.2020 г. плащане е за фактически предоставени
транспортни услуги, съобразно утвърдените средства за компенсации за
6
пътувания по вътрешноградския и автомобилния междуселищен транспорт.
На основание посочения по – горе от съда АУАН,
административнонаказващият орган– директора на АДФИ е издал
атакуваното наказателно постановление, като е възприел изцяло посочената
фактическа обстановка в АУАН и дадената правна квалификация на деянието
и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция е наложила административно наказание „
Глоба“ в размер на 200 лв. Издаденото наказателно постановление е връчено
на жалбоподателя на 16.11.2021г.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели В. Б. Вл. -
актосъставителка и ЮЛ. П. ИЛ., писмените доказателства, съдържащи се
административнонаказателната преписка – Заповед № ФК – 10-
403/17.03.2021г., на директора на АДФИ, справка за отговорните длъжностни
лица при Община Грамада за периода 01.01.2020г. – 23.03.2021г. Писмо изх.
№ ДПРС-4/09.07.2020г. до кмета на община Грамада от министъра на
финансите, справки до кмета на Община Грамада от дружеството – превозвач
за м. юли, август и септември 2020г. за продадени абонаментни карти за
пътуване през съответния месец по автобусни линии, дневен отчет
извлечение от 07.10.2020г., Справка изх. № 855/19.04.2021г. от свидетелката
И. във връзка с извършвания одит, справка за неприсъствените дни на кмета
на община Грамада през 2020г. Писмо изх. № 658/29.03.2021г. до кмета на
община Грамада от управителя на фирмата – превозвач, Писмо изх. №
676/29.03.2021г. чрез кмета на община Грамада до АДФИ от управителя на
фирмата – превозвач, както и от изискания от съда и приет по делото
Договор № 8/01.03.2017г. между общината и превозвача за обществена
услуга за извършване на обществен пътнически превоз - обществени услуги
за пътнически превоз с автомобилен транспорт.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели В. и И.. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздават възприятията си за
случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са установени
обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са заинтересовани от
изхода на административното производство, поради което съдът ги кредитира
7
изцяло. Същите потвърждават изложеното в акта. Тези изявления
представляват годни доказателства относно релевантните за делото
обстоятелства. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се
установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за
безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното. По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в
обратната насока.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на
това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от
компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – директора на АДФИ, както и АУАН, който е съставен от
финансов инспектор в съответствие с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ. В проведеното
срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 2 и 3 от ЗАНН, в която връзка съдът намира за
абсолютно неоснователно възражението на жалбоподателя, че атакуваното
наказателно постановление е съставено след преклузивния 6 месечен срок,
тъй като АУАН е издаден на 14.05.2021г., а атакуваното наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок на 12.11.2021г. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на
НП.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата, че
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и
атакуваното наказателното постановление. Нарушението е описано
достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
8
гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на
нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено
нарушението, както и нарушената правна норма, което от своя страна е
описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за
извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът
намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.19, т.6 от Наредбата на компенсиране
подлежат превозите на пенсионери които пътуват с намаление от редовната
цена на билета с 20 % спрямо редовната цена по тарифата на превозвача.
Според разпоредбата на чл. 40, ал.1 на Наредбата стойността на намалените
приходи при пътуванията на лицата, получаващи пенсия по условията на
глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили възрастта по чл.
68, ал. 1-3 от същия кодекс, се компенсира на превозвачите ежемесечно въз
основа на предоставени в общината опис-сметки за броя на издадените
абонаментни карти, справка за изминатия пробег от превозвачите и
дължимата сума до определените, в зависимост от категорията на общината и
вида на превозите, месечни размери в лева за всяка една карта, както следва:
за възрастни граждани за междуселищни линии до 10 км. – 5,75 лв., а над 10
км. 9,15 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата, средствата се
предоставят под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез
Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). За целта се
залагат лимити на общини, които са спазили нормативно установения ред за
възлагане на обществени пътнически превози съгласно Регламент
№1370/2007 и разпоредбите на Закона за обществените поръчки или Закона
за концесиите, при спазване на принципите за публичност и прозрачност,
свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на
дискриминация. Лимитите се залагат чрез СЕБРА, като се извършват
съответните промени на бюджетните взаимоотношения в съответствие с
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата във връзка с чд.109. ал.6 от Закона за
9
публичните финанси, за което министърът на финансите уведомява писмено
общините. Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с
централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото
уведомление на министъра на финансите.
Съгласно разпоредбата на чл.3. ал.2 от Наредбата, кметовете на общините
предоставят средствата по тази наредба на превозвачи, които спазват
нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз
на пътници, предвидени в Закона за автомобилните превози и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, като според чл. 3, ал.4 от Наредбата
кметовете на общините се разплащат с превозвачите съобразно фактически
предоставените транспортни услуги. В разпоредбата на чл.65 от Наредбата е
регламентирано, че кметовете на общините носят отговорност за спазването
на договорите, финансовата дисциплина и законосъобразното разходване на
предоставените на съответната община средства по реда на тази наредба.
По делото безспорно бе установено, че през 2020 година на Община
Грамада са предоставени средства от ЦБ за компенсиране стойността на
намалените приходи при пътуванията на правоимащите лица по чл. 19, т.6 от
Наредбата - пенсионери в размер на 12 900 лева, от които за третото
тримесечие – 1102лв., от които 591 лв. за лица, получаващи пенсия, като
сумата от 1102 лв. е заплатена по банков път на превозвача ЕТ „Цецка 2000-
Ц.П.” гр. Грамада на 06.10.2020г. видно от дневен отчет – извлечение от дата
07.10.2020г. По делото също се установи безспорно, че между общината и
посочения превозвач към 2020г. е имало действащ договор за обществена
услуга за извършване на обществен пътнически превоз - обществени услуги
за пътнически превоз с автомобилен транспорт, което се установява от
приетия по делото Договор № 8/01.03.2017г. между общината и превозвача.
От приетите по делото месечни справки за третото тримесечие на 2020г. за
броя и стойността на издадените карти се установява, че през всеки от трите
месеца- юли, август и септември превозвачът е продал на възрастни граждани
по 197 броя абонаментни карти за пътуване през съответния месец по линията
гр.Грамада – гр. Видин с единична цена на картата с намаление 42,56 лв. без
да е посочена редовната цена на картата, а от представеното в хода на
проверката писмо от превозвача, се установява, че превозвачът неправилно е
отразил в справките, че картите са продавани, тъй като в действителност,
същите са издавани ежемесечно и са предоставяни безплатно на
10
правоимащите, като същите са им давали право да ползват отстъпка от цената
на билета при всяко пътуване през съответния месец .
В цитираната по – горе писмена справка за начина на определяне на
дължимата месечна сума на превозвача за издадени карти на пенсионери от
свидетелката Ю.И., както и в разпита си пред съда, същата посочва, че
дължимата сума се изплаща на тримесечие и се определя в размер на базата
на получените трансфери на компенсации за пътувания по вътрешноградския
транспорт и междуселищния автомобилен транспорт и се изплаща в пълен
размер.
Както вече съдът посочи, на основание чл. 40, ал.1 на Наредбата стойността
на намалените приходи при пътуванията на лицата, получаващи пенсия по
условията на глава шеста от Кодекса за социално осигуряване, навършили
възрастта по чл. 68, ал. 1-3 от същия кодекс, се компенсира на превозвачите
ежемесечно въз основа на предоставени в общината опис-сметки за броя на
издадените абонаментни карти, справка за изминатия пробег от превозвачите
и дължимата сума до определените, в зависимост от категорията на общината
и вида на превозите, месечни размери в лева за всяка една карта, като в тази
връзка съгласно чл. 64 от Наредбата за осъществяване на контрол във връзка
с предоставянето на средствата за компeнсиране кметовете на общините
могат да изискват от превозвачите и възложителите на превозите
допълнителна информация или осигуряване на достъп до такава на
оправомощени лица от общинската администрация за удостоверяване на
размера на заявената за съответния период сума за компенсиране за
извършени превози с ценови облекчения – копия от сключени договори за
обществен превоз на пътници, маршрутни разписания, ценоразпис на
предлаганите услуги, регистър за издадените безплатни и по намалени цени
карти и други превозни документи. В случая не може да се приеме, че са
налице намалени приходи при условие, че в справките, нито по друг начин не
е предоставена на Общината информация за редовна цена на абонаментните
карти, която да е по – висока от посочената в справката цена с намаление от
42,56 лв., за да се приеме, че е налице намалени приходи за превозвача,
стойността, на което следва да се компенсира, като и самият превозвач не е
посочил, че му се дължи сума и размерът на същата, която подлежи на
компенсация. Съдът намира за необходимо да посочи, че в случая е
ирелевантно, че в действителност картите са издавани безплатно, тъй като в
11
справката, която е предоставена в общината не се съдържа такава
информация и няма данни жалбоподателят да е знаел за това, когато се е
разпоредил със средствата. В случая фактическа услуга по смисъла на чл. 3,
ал.4 от наредбата следва да се приеме именно наличието на предоставена
отстъпка на правоимащите от редовната цена на абонаментната карта, която
подлежи на компенсиране до максималните размери, посочени в чл. 40 от
Наредбата. Ето защо и в посочената разпоредба е посочено, че в справката
освен броя на издадените абонаментни карти, справка за изминатия пробег от
превозвачите, следва да се посочи и дължимата сума до определените, в
зависимост от категорията на общината и вида на превозите, месечни размери
в лева за всяка една карта, което в случая не е сторено. В тази връзка съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че фактически неизвършена услуга
ще има в случая, в който не са издавани въобще абонаментни карти или
въобще превоз не е извършван по тази линия на пенсионери. Не случайно и на
основание чл. 65 от Наредбата кметовете на общините носят отговорност за
спазването на финансовата дисциплина и законосъобразното разходване на
предоставените на съответнатаобщина средства по реда на тази наредба.
С оглед на посоченото, съдът приема, че по делото е безспорно установено,
че в качеството си на кмет на Община Грамада, жалбоподателят се е
разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на
безплатни и по намалени цени пътувания на лица по чл.19 т.6 от Наредбата в
размер на 1102.00 лева. преведени на ЕТ „Цецка 2000 - Ц.П.“, който размер не
е определен на база фактически предоставените от ЕТ „Цецка 2000 - Ц.П.“
транспортни услуги, а на база преведени субсидии, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от посочената наредба.
Правилно е била определена и санкционната норма – чл.32, ал.1, т.1 във вр.
чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция. Именно в нея
законодателят е предвидил налагане на санкция за длъжностни лица, както и
лицата които работят по граждански договори за управление и контрол /ако
деянието не съставлява престъпление/, при нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност/ ако не
е предвидено наказание в съответния нормативен акт/ – с „Глоба“ в размер от
200 до 2000 лв. При определяне на размера на наложената „Глоба”
административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път и правилно е наложил на въззивника
12
административно наказание „Глоба” в минималния предвиден от закона
размер от 200 лв. Именно такъв размер на санкцията по убеждението на съда
се явява адекватен на извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за
постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Административнонаказаващият орган е приел, че случаят не е маловажен.
Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК,
постановено по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая
не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид. Неспазването на законовите норми,
свързани с нарушаването на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност не може да бъде възприето
като маловажност на допуснатото от жалбоподателя нарушение.
Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от
същия вид. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
вината обстоятелства. Поради гореизложеното същото не може да се приеме
за маловажно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-524/12.11.2021г. на
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което
на М.П.Б., ЕГН ********** в качеството на кмет на Община Грамада е
наложено административно наказание на основание чл. 32, ал.1, т. във вр. с
чл. 35, ал.1 от Закона за държавна финансова инспекция, а именно: „ Глоба“ в
размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 3, ал.4 от НАРЕДБА за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи
13
за извършване на превозите.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Видин
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
14