РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№  2486

 

гр. Пловдив,  21.12.2022  год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

      

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2541 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба и уточнение /л.39/ от Я.Й.Й., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 195/22-1030-001077/17.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че не са налице основания за налагане на мярката, тъй като оспорващият е управлявал процесния автомобил за много кратко време и от действията му не са настъпили вредни последици. Твърди се че случат е „маловажен“. Сочи се, че срока на мярката е немотивиран и несъразмерен на тежестта на нарушението. Възразява се, че заповедта за налагане на мярката страда от съществен порок, тъй като носи дата, предхождаща датата на съставянето и връчването й на нарушителя. Поддържа се също, че след заплащане на наложената на нарушителя глоба спрямо него са отпаднали и основанията за прилагане на административна принуда.

 

процесният автомобил е придобит по време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност,  поради което с прекратяване на регистрацията му неправомерно се ограничава правото на оспорващата да го ползва.

3. Ответникът младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив – А. И. В. , не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 749647/16.09.2022 г. от А. И. В.  - на длъжност младши автоконтрольор с сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 16.09.2022 г. в 22:01 часа, в с. Крумво, ул. „Възраждане“ – до № 14, Я.Й.Й. като водач на лек автомобил Мерцедес с рег. № *** /лична собственост/ и теглещ прикачено ремарке с рег. № *** /чужда собственост/ управлява без да притежава нужната категория (С+Е). Извършеното от Й. нарушение е квалифицирано по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, за което същият е санкциониран с административно наказание „глоба“, наложено с наказателно постановление № 22-1030-007080/07.10.2022 г.

6. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 195/22-1030-001077/17.09.2022 г., с която административният орган, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП, е приложил спрямо Я.Й.Й. принудителна административна мярка – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, за срок от 6 месеца. Според попълнената към заповедта разписка същата е връчен на нарушителя на 16.09.2022г.

7. Според справка от Автоматизираната информационна система на МВР, на Я.Й.Й. е издадено СУМПС за категориите: В, С, АМ и ТКТ, със срок на валидност до 15.07.2024г.

8. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил заемащите длъжността младши автоконтрольор, в качеството им на длъжностни лица при ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

IV. От правна страна:

9. Описаните в АУАН № 749647/16.09.2022 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка. Жалбоподателят не отрича факта на управление на състава от МПС на посочените в акта, дата, място и час. Безспорно е също, че Й. не притежава  СУМПС за категория С+Е. Спорът е правен и се концентрира относно  тежестта на нарушението и съразмерността на наложената мярка, респ. относно наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на обжалваната заповед.

Според чл. 171 от ЗДвП,  за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки по т.2а, б. „а: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; ".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Правилото на чл. 172, ал. 4 ЗДвП предвижда в случаите по чл. 171, т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство да се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето ведно с табелите с регистрационен номер.

Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

Каза се, в случая по надлежния ред е установено извършеното от оспорващия противоправно поведение. Наличието на несъответствие между датата на заповедта за налагане на ПАМ и датата на съобщаването й, не води до съществено процесуално нарушение. Този порок има отношение единствено към срока за оспорване на заповедта, но не и относно валидността и законосъобразността на приложената от органа административна мярка. 

Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборят или разколебаят установената от административния орган фактическа обстановка. Нарушението е извършено и установено на 16.09.2022г., при това положение налагането на ПАМ заедно със съставяне на АУАН се явява законосъобразно. Регистрирането на заповедта за налагане на мярката с индивидуален номер и дата е действие, следващо изземването на регистрационните табели на МПС, поради което фактът, че в случая това е сторено на следващия ден, не представлява съществени процесуално нарушение.  

Възраженията на жалбоподателя, относно тежестта на извършеното нарушение  и наличието на предпоставки за квалифицирането му като „маловажен случай”, са релевантни единствено при ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – спазване на парвалата за движение по пътищата и пресичане на възможността за настъпване на пътнотранспортни произшествия.

По горните съображения се явяват неоснователни и възраженията на оспорващия за отпадне на основанията за налагане на административна принуда, поради реализираната спрямо него административнонаказателна отговорност.

Ответният административен орган  не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е  съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, настоящият състав на съда намира, че липсата на мотив за размера на мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им релевантност не зависи от волята на административния орган, респ. обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката. Управлението на МПС от водачът без нужната правоспособност се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели (подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението) това деяние изисква налагането на административна принуда с превантивен характер, за да се осуети възможността нарушителя да извърши други подобни нарушения. С оглед спецификите на настоящия казус прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за минимално предвидения в закона срок от 6 месеца не се явява прекомерно. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

10. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Й.Й., ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 195/22-1030-001077/17.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

                       

Административен съдия: