Решение по дело №49/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 13 юли 2020 г.)
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20207250700049
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

65                             13.07.2020 г.                град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище,            

на  дванадесети   юни      две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Янка Ганчева,

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 49 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Раздел първи от Глава десета от АПК, във връзка с чл.40 от ЗДОИ.

 Образувано е по жалба на К.Д.Р., ЕГН- ********** *** против Решение № Рш-ДОИ-16/17.02.2020г. за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на заместник-кмета на Община Търговище – М. П..

С жалбата като основание се навежда нарушение на материалния закон. В нея жалбоподателят излага твърдение, че със заявление № ДОИ -11/03.02.2020г. е поискал да му бъде предоставено - копия на хартиен носител на подадените предложения за медийно обслужване на Община Търговище през 2020г. , получени до 17.02.2020г., както и копия на сключените Договори за реално, медийно и информационно обслужване със сайтове, вестници, телевизия и други медийни платформи, постъпили до 17.02.2020г. Излага се становище, че исканата информация е с надделяващ обществен интерес по смисъла на пар.1,т.6 от ЗДОИ. Моли се оспореният отказ, обективиран в  Решение № Рш-ДОИ-16/17.02.2020г. на заместник-кмета на Община Търговище – М. П. да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с а. Д.Б. ***. Поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи, и моли същата да бъде уважена.

Излагат се подробни доводи, обосноваващи, че исканата информация не попада в кръга на служебната информация, в т.ч. и исканите оферти. Излага се становище, че задълженият субект не се съобразява със собствената си практика, тъй като при искана информация със същия предмет за предходен период същата е предоставяна. Моли се жалбата да бъде уважена. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването  в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт  Д. Кр., която намира жалбата за неоснователна. Излага становище,че исканата информация не представлява обществена информация, а служебна такава. Счита, че информацията касаеща подадените оферти, служи за издаване на краен акт, който подлежи на оспорване. Навежда, че не е налице надделяващ обществен интерес. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия, като се моли при уважаване на жалбата възнаграждението да бъде присъдено в минимален размер. Представя се писмена защита, в която се излагат подробни доводи, обосноваващи правилност и законосъобразност на оспореното Решение.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление  с рег. индекс: ДОИ-11/03.02.2020 г.,К.Д.Р. *** да му бъде предоставен достъп до обществена информация, чрез предоставяне на документи, както следва:

 по т.1 от Заявлението-копия на подадените предложения /оферти/ за рекламно и медийно обслужване на Община  Търговище през 2020г., подадени до 17.02.2020г.;

по т.2 от Заявлението- копия на сключените договори за рекламно и медийно обслужване на Община  Търговище до 17.02.2020г.

По така подаденото заявление  с оспореното Решение № Рш-ДОИ-16/17.02.2020г на заместник-кмета на Община Търговище – М. П. е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и по двете точки на заявлението.

За отказа по т.1 от Заявлението  като мотиви в Решението е посочено, че подадените предложения (оферти), за рекламно и медийно обслужване на Община Търговище през 2020 г., не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Прието е, че исканата информация представлява служебна информация по смисъла на чл.11 от ЗДОИ. Прието е също така, че исканата информация засяга интересите на трети лица, липсва надделяващ обществен интерес и е налице основание за отказ по чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ. За отказа по т.2 от Заявлението като мотиви е посочено, че до 17.02.2020г. договори за рекламно и медийно обслужване на Община  Търговище все още не са сключени.

Решение № Рш-ДОИ-16/17.02.2020г на заместник-кмета на Община Търговище – М. П. е съобщено на К.Д.Р. на 19.02.2020г., съгласно приложеното към преписката по делото известие за доставяне.

Жалбата на К.Д.Р. срещу горепосоченото решение е подадена до Административен съд-Търговище на 24.02.2020г. с вх.№358.

Съгласно Заповед №3-01-105/10.02.2020г. на кмета на Община Търговище, същият е определил за периода на неговото отсъствие - 17.02.2020г. да бъде заместван от заместник –кмета М. В. П. От представената по делото присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа за м.февруари на 2020г. е видно, че на 17.02.2020г. кметът на Община Търговище реално е бил в платен годишен отпуск.

На 28.02.2020г. със Заявление с рег.№ДОИ-23/ 28.02.2020г. К.Д.Р. *** да му бъде предоставен достъп до обществена информация чрез предоставяне копия на сключените договори за рекламно и медийно обслужване на Община  Търговище до 10.03.2020г.

По гореописаното Заявление е постановено Решение № Рш-ДОИ-29/12.03.2020г. на Кмета на Община Търговище, с което на К.Д.Р. е предоставен пълен достъп до исканата информация, а именно на копия от сключените договори за информационно, медийно и рекламно обслужване с местни и национални сайтове, вестници, телевизии и агенции в желаната от него форма. Реалното предоставяне на копия от сключените договори се установява от приложения по делото Протокол № ПР-01-17/16.03.2020г. /стр.54 от делото/, като посоченото обстоятелство не се и отрича от оспорващия.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена  срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване от надлежна страна-участник в административното производство по постановяване на оспореното решение. С оспореното решение органът е постановил  отказ, който има за адресат жалбоподателя и  въздейства върху неговата правна сфера. Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок за обжалване.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган при надлежно оправомощаване.

По отношение на съответствието на оспорения акт с процесуалния и материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация е официална и служебна.

В случая потърсената по т.1 от Заявлението и отказана информация има характера на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в община Търговище. Същата информация е служебна- която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ/.

В оспореното решение като първо основание за отказа да се предостави информацията по т.1 от Заявлението се сочи чл.13, ал.2,т.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ предвижда възможност за отказ от достъп до обществена информация в случаите на  чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, но при съобразяване с нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Предвид последната, за да е налице хипотезата на  чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, за постановяване на отказ не е достатъчно информацията да е подготвителна и да няма самостоятелно значение, но е необходимо и да не е налице надделяващ обществен интерес. Следователно, постановяването на отказ за предоставяне достъп до поискана обществена информация, на основание този текст от закона, следва да е надлежно мотивиран, освен с излагането на фактически съображения за наличието на обстоятелства по  чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, но и тези обстоятелства да бъдат съотнесени към обществения интерес от достъп до тази информация, като се държи сметка за понятието "надделяващ обществен интерес" дадено с пар. 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ и с въведената с пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ оборима презумция за наличието на такъв. Презумпцията за съществуването на обществения интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното.Такъв интерес по отношение на исканата информация се предполага до доказване на противното, което в конкретния случай не беше сторено от органа.

Надделяващ обществен интерес е налице не само когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, но и когато се цели повишаване прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Достатъчно е наличието на едно от условията посочени в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, за да се обоснове наличието на надделяващ обществен интерес.

Съгласно нормата на  § 1, т. 5 б. "в" от ДР на ЗДОИ такъв интерес е налице и  когато чрез информацията се гарантира законосъобразното изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3. Според § 1, т. 5, изр. 2-ро ДР ЗДОИ, до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице и когато информацията: а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии; б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения; г) не само разкрива корупция и злоупотреба с власт, но и лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси; е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.

Следователно органа дължи излагане на мотиви не само по отношение на липсата на  корупция и злоупотреба с власт, но и по отношение на обстоятелствата по пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ, каквито мотиви в конкретния случай не са изложени. Липсата на конкретно изложени фактически основания по отношение на предпоставките по по пар. 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ води до извод за наличие на основание за отмяна по чл.146т.3 и т.4 от АПК.

Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачност за обществото относно действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа. Именно поради тази причина субективното право да се търси и получава информация е закрепено в Конституцията на Република България- – чл. 41, ал. 1.

Безспорно с получаването на исканата от  К.Д.Р. информация по т.1 от Заявлението му се цели повишаване на прозрачността на дейността на административния орган, което води до извод за наличие на  надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

По отношение на посоченото в оспореното решение като мотив за отказа - наличие на предпоставка по чл.37,ал.1,т.2 от ЗДОИ съдът намира следното:

Въпреки дадените от съда указания на органа с протоколно определение от 02.06.2020г. по делото не се ангажираха доказателства от органа относно обстоятелствата-  на кои конкретно трети лица правата се засягат, както и спазена ли е процедурата за получаването на тяхното съгласие или отказ за предоставяне на исканата по т.1 от Заявлението на Р. информация, съгласно чл. чл.37,ал.1,т.2 от ЗДОИ.

На основание гореизложеното съдът намира оспореното Решение в частта му, в която се постановява отказ да се предостави достъп до информация по т.1 от Заявление с рег. индекс: ДОИ-11/03.02.2020 г. на К.Д.Р. за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Следва решението в тази му част да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне  на административния орган за ново произнасяне.

По отношение на оспорването по жалбата на Р. касаещо постановения отказ по т.2 от Заявлението му, съдът намира следното:

По делото се доказа, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е налице предоставяне на исканата от Р. информация по т.2 от Заявлението. Предвид това  и след като взе предвид чл.235, ал.3 от ГПК съдът приема, че целта на закона е постигната и не са налице предпоставки за отмяна на оспорения акт в тази му част. По изложените съображения съдът намира  жалбата на К.Р. срещу отказа по т.2 от Заявлението му, обективиран в  оспореното Решение  за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК, следва на К.Д.Р. да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част на оспорването -1 части от цялото оспорване от 2 части на административния акт, в общ размер на  255 лева , изчислена върху общия размер на разноските от 510 лв. /500 лв.- възнаграждение за един а., съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.45/15.05.2020г./ и 10 лв. държавна такса/.

Съгласно чл.143, ал.4 от АПК и Тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. на ВАС по т.д.№5/2009г. съдът намира, че следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника по оспорването за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. На същия следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената час от оспорването- 1 части от цялото оспорване от 2 части/, в размер на 250 лева, изчислен върху размера от 500 лева, съгласно чл.8,ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.45/15.05.2020г./ 

По изложените съображение и на основание чл.172, ал.2, от АПК, чл.173 ал.2 от АПК,  съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № Рш-ДОИ-16/17.02.2020г. за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на заместник-кмета на Община Търговище – М. П. в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на информация по т.1 от Заявление  с рег. индекс: ДОИ-11/03.02.2020 г. на К.Д.Р..*** преписката по по т.1 от Заявление  с рег. индекс: ДОИ-11/03.02.2020 г. на  К.Д.Р. за ново произнасяне,  съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14 дневен срок,  след влизане в сила на настоящото решение.

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К.Д.Р., ЕГН- ********** *** против Решение № Рш-ДОИ-16/17.02.2020г., в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на информация по т.2 от Заявление с рег. индекс: ДОИ-11/03.02.2020 г. на К.Д.Р..*** да заплати на К.Д.Р., ЕГН- ********** ***, сумата от 255 /двеста петдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА К.Д.Р., ЕГН- ********** *** да заплати на Община Търговище сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението не  подлежи на обжалване съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

 

Препис от Решението да се изпрати на страните.

 

                                                             Председател: