Р Е Ш Е Н И Е №599
26.03.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито
съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 8285/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.С.Л., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-0333-000380/12.07.2018 г., издадено от А.С.К. – Началник РУ
Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с което на основание чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление
(НП), моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. Н.С., който поддържа жалбата и взема становище
към момента на проверката жалбоподателят да е бил правоспособен водач на МПС, а
наложеното му наказание лишаване от права да не е било приведено в изпълнение.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
80381/28.12.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Г.С.Л., спрямо
когото е наложено административното наказание, т.е от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 09.12.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.12.2018 г.,
поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
На 27.06.2018 г. около 10:30 ч. в
гр. Стамболийски, на кръстовището на ул. „Райко Даскалов“ и ул. „Антим I“ жалбоподателят Г.С.Л. управлявал лек автомобил „Форд Галакси“ без
регистрационни табели, с неустановена собственост, номер на рама ****** и с
червен цвят, когато бил спрян за проверка от служителите на РУ Стамболийски
Б.В.Б. и А.Х.К.. Същите извършили проверка на водача и след справка в АИС-КАТ
установили, че Л. управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване
на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Тогава
поискали съдействие от свид. Т.Д.М. – **. ** при РУ Стамболийски. След
пристигането си последният поискал от жалбоподателя да му представи
свидетелството си за управление на моторно превозно средство, но жалбоподателят
не го представил.
На място и в присъствието на свидетелите
Б.В.Б. и А.Х.К. свид. М. съставил против жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 596685. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и
на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Т.Д.М. се
установява, че той е съставил процесният АУАН срещу жалбоподателя Л., след като
е бил потърсен за съдействие от служителите на РУ Стамболийски Б.В.Б. и А.Х.К.
– свидетели по акта, тъй като свид. М. имал правомощието да съставя актове за
установяване на административни нарушения в кръга на службата си. Изяснява се
още, че свидетелите по акта Б. и К. са спрели жалбоподателя за проверка, в хода
на която установили, че Л. управлявал МПС в срока на изтърпяване на наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 24 месеца.
Свидетелят М. посочва, че служителите Б. и К. са извършили справка в
информационната система на МВР, от която установили, че жалбоподателят
управлявал процесния лек автомобил в срока на изтърпяване на временното му
отнемане на свидетелството му за управление. Установява се още, че когато
свидетелят е пристигнал по сигнала, той също е поискал да му бъде представено
СУМПС, но жалбоподателят не е представил такова.
От писмо с вх. № 13761/26.02.2019 г.
(лист 28 от делото), справка за нарувшител/водач (лист 29-30) и от картон на НП
№ 16-0333-001000 от 26.10.2016 г. от Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР –
Пловдив (лист 31-32 от делото) се установява, че с посоченото наказателно
постановление № 16-0333-001000 от 26.10.2016 г. на жалбоподателя Л. е било
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца. Установява се още, че наказателното постановление е било връчено на
Л. на 06.02.2017 г., а срокът за неговото обжалване е изтекъл на 14.02.2017 г.
По подадена срещу постановлението жалба със съдебно определение от 18.10.2017
г. производството по делото е било прекратено, като е прието жалбата да е
подадена след изтичане на седемдневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за
обжалване на НП. След извършена служебна справка съдът установи съдебното
определение, постановено по АНД № 4848/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, да е влязло в сила. От писмо с вх. № 13761/26.02.2019 г. се
установява, че така наложеното административно наказание не е приведено в
изпълнение, а СУМПС на жалбоподателя Л. не е било отнемано. От справката за
нарушител/водач се изяснява Л. да има издадено на 25.03.2011 г. СУМПС, което е
със срок на валидност до 25.03.2021 г.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
Отговорността на жалбоподателя е
била реализирана за това, че от фактическа страна на посочените в НП време и
място – 27.06.2018 г. около 10:30 часа в гр. Стамболийски, на кръстовището на
ул. „Райко Даскалов“ и ул. „Антим I“, е управлявал лек автомобил „Форд Галакси“ без регистрационни табели, с
неустановена собственост, като е управлявал автомобила в срока на лишаване от
право да управлявал МПС за 24 месеца, считано от 03.11.2017 г. Така приетите за установени факти наказващият орган е
подвел под състава на нарушението по чл. 150 ЗДвП, съгласно който „всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152,
ал. 1, т. 4“ от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установяват по
категоричен начин датата и мястото на извършване на деянието, както и неговото
авторство от страна на жалбоподателя. Установява се още и че към момента на
процесната проверка Г.С.Л. е имал издадено СУМПС, както и наложено му и влязло
в сила административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца.
В съдебната практика е трайно утвърдено, че правоспособността и
притежаването на свидетелство за правоуправление не са идентични понятия. За да
управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС (чл.150а, ал.1 ЗДвП), което се
издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл.
151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е.
удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от
съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не
се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се
извежда от фактически състав, регламентиран с разпоредбите на чл. 150 – чл. 152
от ЗДвП (така Решение № 2123 от
30.11.2017 г. по к.а.н.д. № 2342/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1496 от 20.07.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1281/2015 г. на Административен съд – Пловдив). В този смисъл водачът ще
бъде неправоспособен, ако по отношение на него не се е осъществил фактическият
състав, очертан в чл. 150-152 от ЗДвП. Така например възможно е водачът да е
правоспособен, но да не притежава свидетелство за правоуправление, като това
може да се дължи на различни причини – ако СУМПС е отнето по административен
ред, ако СУМПС е с изтекъл срок на валидност, ако водачът е по принцип
правоспособен, но не притежава СУМПС за съответната категория МПС. В тези
случаи се извършва нарушение по чл. 150а от ЗДвП, а не по чл. 150 от ЗДвП, т.е.
не може да се приеме, че деецът е неправоспособен по смисъла на чл. 150 от ЗДвП
(така Решение № 1950 от 26.10.2016 г. по
к.а.н.д. № 1372/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1279 от 17.07.2017 г. по адм. д. №
1261/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 26.01.2011 г. по к.а.н.д. № 2630/2010 г. на Административен
– съд Пловдив).
Тези трайно утвърдени в практиката положения получиха законодателен израз с
измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 2 от 2018 г., след който изрично бе посочено, че в
разгледаните по-горе хипотези не се касае за неправоспособност, а за нарушение
на чл. 150а от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че
е налице погрешна правна квалификация на приетите за установени факти от
наказващия орган. Съгласно обаче чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН задължителен
реквизит на съдържанието на НП са законните разпоредби, които са нарушени
виновно. Това е така, защото наказаното лице се защитава както по фактите, така
и по правото, а от хипотезата на посочената за нарушена правна норма се
извеждат и фактите, които подлежат на доказване в процеса. В случая
жалбоподателят от правна страна е санкциониран за различно нарушение от това,
което му е предявено като фактическо обвинение. Констатираното несъответствие
между приетите за установени факти от АНО и правната норма, под която са
подведени, внася неяснота и неопределеност във волята на наказващия орган. Това
ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като то не знае срещу
какво точно нарушение се защитава, поради което допуснатото нарушението е
съществено, като в АУАН и в НП са изложени факти, сочещи на съставомерност по
чл. 150а от ЗДвП, а деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Следва да се подчертае, че в случая
се касае за нарушение още при описанието на нарушението, а не на
доказателственото право. Предметът на доказване в производството е бил очертан
още с АУАН и от фактическа страна в хода на целия процес жалбоподателят се е
защитавал по обвинение за това, че е управлявал МПС в срока на изтърпяване на
наказание лишаване от такова право. Не му е било предявявано обаче фактическо
обвинение за това, че спрямо него не се е бил осъществил фактическият състав по чл. 150-152 от ЗДвП.
Затова дори и в хода на съдебното следствие да се установи такъв факт, той не
би могъл да се предяви на жалбоподателя за пръв път едва с въззивното решение.
По тези съображения съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
което влече незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Отделно от изложеното, по делото от справката за нарушител/водач се
установи по несъмнен начин, че жалбоподателят Л. е издържал изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и в резултат има издадено
СУМПС, последно издадено на 25.03.2011 г. и валидно до 25.03.2021 г. При тези
факти доказано е по делото, че спрямо жалбоподателят се е осъществил
фактическият състав по чл.150-чл.152 от ЗДвП, поради което той не е неправоспособен
водач по смисъла на чл. 150 от ЗДвП, а правната квалификация на деянието му е
погрешна. Това налага наказателното постановление да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0333-000380/12.07.2018 г., издадено от А.С.К. –
Началник РУ Стамболийски при ОД на МВР – Пловдив, с което на Г.С.Л., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона
за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.
150 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.