№ 19748
гр. С., 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110105871 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 28072/01.02.2023г. на СРС, подадена
от М. О. М. срещу Адвокатско дружество „Ш. и Я.“.
Ищцата М. О. М. чрез адв. А. Т. е предявила срещу ответното Адвокатско дружество
„Ш. и Я.“ иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да ù заплати сумата от
4062,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо се в
ползване без правно основание за периода 17.10.2018г.-31.10.2019г. на собствената на
ищцата 1/6 идеална част от недвижим имот – апартамент в град С., ул. „*********“ № 8, ет.
2, ап. 3, с площ от 126,47 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, антре и
балкон, ведно с прилежащите му избено помещение с площ от 7,50 кв.м. и таванско
помещение от 13,60 кв.м., намиращ се в сградата, построена в УПИ І-9, кв. 302 по плана на
град С., местност „ГГЦ-Г-6“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
(01.02.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
Основателността на иска си ищцата обосновава с обстоятелството че е собственичка
на 1/6 идеална част от описания недвижим имот. Тя била съсобственица заедно с И.П.Йонч.-
Н. и съпруга ù В.И.Н.. Съсобствеността им произтичала от факта, че имали общ
наследодател – П.К.Йонч. /А./, който към датата на смъртта си през 1967г. оставил трима
законни наследници – А.И.Йонч. /съпруга/, И.П.Йонч. /дъщеря/ и К.П.Йонч. /дъщеря/.
Последната била майка на ищцата и починала на 16.10.2011г., като ищцата била единствена
нейна законна наследница. Правото на собственост върху процесния апартамент било
възстановено на наследниците на П.К.Йонч. с решение на Софийския градски съд от
08.04.1999г. по гр.д. № 86/1999г., влязло в сила на 25.07.2000г. На 30.11.2011г. А.Йонч.
прехвърлила нейната 1/3 част на И.П.Йонч.-Н. срещу задължение за издръжка и гледане.
Тъй като това станало по време на брака, то Йонч.-Н. придобила тази 1/3 част в режим на
съпружеска имуществена общност със съпруга си В.И.Н.. Със съдебно решение от
15.07.2016г. по гр.д. 13194/2012г. на СГС, потвърдено от АпС-С. и недопуснато до касация
от ВКС, на ищцата била възстановена запазената част (1/2) от наследството на майка ù
1
К.П.Йонч., равняваща се на 1/6 част от наследството на П.К.Йонч.. Решението било влязло в
сила на 16.10.2018г. И. Йонч.-Н. отдавала целия апартамент под наем на ответника, който го
използвал за офис. Така от една страна ищцата била лишена от ползите (наем) на своята 1/6
от имота, а от друга ответникът спестявал разходи за 1/6 от имота. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищцата се явява лично или не се явява, като се представлява от
адв. Т., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Становището си по същество на спора излага в подробна писмена защита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното Адвокатско дружество „Ш. и Я.“ е подало
Отговор на исковата молба, вх. № 76666/20.03.2023г. на СРС, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че, доколкото ищцата разполага с право на
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, то предявяването на такъв по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е недопустимо. При
условията на евентуалност искът се оспорва като неоснователен. Сочи се, че на ищцата е
възстановена 1/6 идеална част от цялото наследство, а не от конкретния недвижим имот. Тя
не се легитимирала като надлежен собственик на апартамента, тъй като не бил представен
титул за собственост, а решението на съда за възстановяване на запазената част не било
вписано. Това решение нямало действие спрямо трети лица, а ищцата се стремяла да се
обогати от своето пасивно поведение, изразяващо се в неполагане на грижа за защита на
правото ù на собственост. М. никога не била упражнявала владение върху имота, а, дори и
да имала такова, го била загубила, като по този начин не била упражнявала и правото си на
собственост върху него. Посочват се правилните според ответниците квоти в
съсобствеността. Адвокатското дружество било дългогодишен наемател на апартамента, но
не ползвало по никакъв начин тавана и мазето към него. То извършило и подобрения в
имота, като поставило нагревател за вода. Ищцата никога не била предявявала претенции за
ползването на имота, съответно не била лишаване от същото, нито се противопоставяла по
някакъв начин на ползването на имота от другите съсобственици. Предявеният иск се
оспорва като неоснователен и по размер. Прави възражения за погасяване на вземането по
давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява
от адв. Н.Ш., адв. М. Р., адв. Д.В. и/или мл. адв. Е.З.. Предявените искове се оспорват,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмена защита, вх. № 335632/22.11.2023г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на иска, доколкото между
страните по настоящия спор не е налице друго правоотношение, въз основа на което ищцата
да разполага с нарочен иск за защита на заявените от нея права спрямо конкретния ответник,
в каквато хипотеза е мислимо прилагането на 59, ал. 2 ЗЗД. Не са налице предпоставки за
решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.
Съобразно чл. 154 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи,
че е собственик на процесната идеална част от имота, че ответникът ползва същата,
стойността на това ползване за посочения в исковата молба период, че ответникът се е
обогатил с тази сума, а ищцата е обедняла, както и връзката между обогатяването и
обедняването. В тежест на ответника е да установи наличие на противопоставимо на ищцата
право да ползва имота, съответно заплащане на претендираната от нея сума. Извън горното
всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
2
Действително ищцата не е представила нарочни доказателства, че праводателят ù
К.Йонч. А. е бил собственик на процесния имот. Въпреки това следва да се има предвид, че
се касае до недвижим имот, собствеността върху който е възстановена по реда на чл. 7
ЗВСОНИ. Ищците по искове по чл. 7 от ЗВСОНИ се легитимират като собственици едва
след постановяване на съдебното решение, с което иска им за прогласяване нищожност на
придобивната сделка от държавата бъде уважен. Собствеността в този случай се счита
възстановена от влизане на закона в сила, но отпадането на пречката за реституция -
придобиването на имота от трети лица, става с влизане на решението в сила (така ТР1/2009-
2010-ОСГК, т. 3). Като се има предвид, че собствеността по ЗВСОНИ се възстановява по
силата на закона, а по отношение на имота е проведена процедура по чл. 7 ЗВСОНИ, съдът
приема, че и ответницата се легитимира като съсобственик на идеална част от процесния
апартамент. Това е така, тъй като с Решение от 25.06.1999г. по гр.д. № 86/1999г. на
Софийския градски съд, ГК, II-А отделение, е признато за установено по предявен от
А.И.Йонч., К.П.Йонч. и И.П.Йонч. срещу М. А.Е., И.Е. и Пл.Е. иск по чл. 7 ЗВСОНИ, че
апартамента, находящ се в град С., ул. „********* I“ № 8, ет. 2, съвпадащ като описание с
този по исковата молба, ведно с припадащите се права и помещения, е продаден от
държавата в нарушение на нормативен акт, поради което се възстановява собствеността
върху него. Решението е влязло в сила на 25.07.2000г. Видно от представеното по делото
Удостоверение за наследници, изх. № РСЦ17-УГО1-4772/03.08.2017г. на Столичната
община – Район „Средец“, К.Йонч. А. е починал на 15.02.1949г., като е оставил за свои
наследници по закон К.П.Йонч. /съпруга, починала на 28.10.1963г./, П.К.Йонч. /син, починал
на 24.10.1967г./, оставил от своя страна за наследници А.И.Йонч. /съпруга/, И.П.Йонч.-Н.
/дъщеря/ и К.П.Йонч. /дъщеря, починала на 16.10.2011г./, оставила за свой наследник
ищцата. При това положение може да се направи извод, че всички наследници на лицата, от
които е одържавен имотът, са участвали в производството по чл. 7 ЗВСОНИ и е установено,
считано от 2000г. правото им на собственост върху процесния имот. Доколкото липсват
данни за други наследници на починалата през 1963г. К.П.Йонч., то съдът приема, че
наследството на К.Йонч. А. е преминало към сина му П.К.Йонч., а след това следва да се
раздели между децата му И.П.Йонч.-Н. и К.П.Йонч. и съпругата му А.И.Йонч. съобразно чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като всеки един от тях получи по 1/3 част. В последствие с
Нотариален акт № 29/30.11.2011г., т. 8, рег. № 13979, дело № 1268/2011г. на Нотариус № ***
– И.Н., А.И.Йонч. е прехвърлила на дъщеря си И.П.Йонч.-Н. своята 1/3 идеална част от
апартамента и други имоти срещу задължение за издръжка и гледане и в знак на
благодарност за предоставените до момента грижи. Доколкото с Решение от 15.07.2016г. по
гр.д. № 13194/2012г. на СГС, потвърдено с Решение № 46/05.01.2018г. по в.гр.д. №
307/2017г. на АпС-С. и недопуснато до касация с Определение № 469/16.10.2018г. по гр.д.
№ 1091/2018г. на ВКС,I г.о., е възстановена запазената част на М. О. М. от наследството на
починалата ù майка К.П.Йонч. във връзка с оставено от същата универсално завещание,
която запазена част възлиза на 1/2 от наследството, то следва да се приеме, че М. О. М. е
станала наследник на 1/2 от наследството на майка си К.П.Йонч., съответно на 1/6 от
наследството на П.К.Йонч.. Доколкото процесният апартамент попада в рамките на същото,
то следва да се приеме, че ищцата е собственица на 1/6 част от апартамента и прилежащите
му площи, права и помещения. Към настоящия момент обстоятелства, които обосноват
различно разпределение на дяловете, няма.
Първата предпоставка за основателност на предявения иск е установяването, че
ищцата е обедняла. Обедняването съставлява положение, при което в патримониума на
съответното лице намалява активът, увеличава се пасивът или се пропуска реализирането на
определен доход в пари или натура. В конкретния случай такова обедняване е налице,
доколкото ищцата, ако и да е собственица на дял от имота, не се установи да получава доход
от него или да може да го ползва лично съобразно дела си.
Втората предпоставка за основателност на предявения иск е ответникът да се е
3
обогатил за сметка на ищцата. Обогатяването принципно се изразява в увеличаване на
актива или намаляване на пасива, включително чрез спестяване на разходи, като между
обогатяването и обедняването следва да е налице житейска, а не юридическа обусловеност.
Между страните не се спори, че ответникът е наемател на процесния апартамент по силата
на договор за наем, сключен с И.П.Йонч.-Н. и В.И.Н., както и че заплаща уговорените като
наем суми. Няма юридическа пречка определен имот да се отдава под наем от несобственик,
доколкото притежаването на право на собственост върху целия или части от отдадения
имот, включително по аргумент от чл. 32, ал. 1 ЗС, не е част от съдържанието на договора за
наем. Не може да се приеме, че е налице обогатяване на ответника, тъй като не се
констатира именно ползването на собствения на ищцата дял от апартамента да води до
спестяване на разходи или реализиране на приходи. Напротив – адвокатското дружество
ползва имота на правно основание /договор за наем/, като заплаща съответно уговорената
цена на своя наемодател. Фактът, че ищцата не ползва своята 1/6 идеална част от имота
и/или не получава припадащия ù се наем или обезщетение за ползване, е въпрос, който
следва в конкретния случай да се реши между съсобствениците, било по взаимно съгласие,
било чрез искове по чл. 30, ал. 3 и/или чл. 31, ал. 2 ЗС. Изложеното е достатъчно за преценка
на предявения иск като неоснователен, като обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и събраните в тази връзка доказателства и заявени
доводи на страните се явява безпредметно.
Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответникът. Доказани са разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 710,00 лева,
които следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. О. М., ЕГН **********, от град С., срещу
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ш. и Я.“, ЕИК **********, със седалище в град С.,
предявения иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да ù заплати
сумата от 4062,00 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в ползване без правно основание за периода 17.10.2018г.-31.10.2019г. на
собствената на ищцата 1/6 идеална част от недвижим имот – апартамент в град С., ул.
„*********“ № 8, ет. 2, ап. 3, с площ от 126,47 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня,
тоалетна, баня, антре и балкон, ведно с прилежащите му избено помещение с площ от 7,50
кв.м. и таванско помещение от 13,60 кв.м., намиращ се в сградата, построена в УПИ I-9, кв.
302 по плана на град С., местност „*******“, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба (01.02.2023г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. О. М., ЕГН **********, от град С., да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Ш. и Я.“, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 710,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство (гр.д. № 5871/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5