РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1730
гр.Пловдив, 17
. 07. 2012г.
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на пети юли през две хиляди и
дванадесета година в състав :
Административен съдия :
Здравка Диева
С участието на секретаря Гергана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 316/2012г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
В.Д.С.,*** обжалва Заповед № РД-15-964/23.11.2011г.
на Кмета на Община Първомай, за попълване на кадастралната основа с нов
поземлен имот № 2723, кв.107 по плана на гр.Първомай.
Твърди се незаконосъобразност на административния акт
поради противоречие с материалния закон /ЗКИР/, допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и погрешни правни изводи.
Според доводите в жалбата : заявителят в процедурата е
собственик на нов поземлен имот, попълнен в кадастъра, по силата на съдебно
решение № 517/31.03.2008г. по гр.д.№ 59/2008г. Новият имот е част от имот №
2687, на който собственик е жалбоподателя – като включен в бившия парцел II –
ДАП, въз основа на наследствено правоприемство и реституция, установена със
съдебно решение по гр.д.№ 483/1993г. на РС-Първомай. Жалбоподателят се позовава
на успешно проведен иск по чл.108 ЗС /решение № 27 от 22.03.1999г. на
РС-Първомай по гр.д.№ 243/1998г. и съставен констативен нот.акт № 23 от
03.05.2000г./. След реституция по реда на чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ, на оспорващото
лице е възстановено дворно място от 1772 кв.м., съставляващо 1730/3860 ид.ч. от
п. II – ДАП в съсобственост с Държавата /констативен нот.акт № 94 от 03.08.2001г./.
След съдебна делба УПИ VII – 2687,2689 от кв.107 е поставен в дял на С. и той
става собственик на имот № 2687 /влязло в сила и вписано съдебно решение № 13
от 16.02.2011г. по гр.д.№ 118 от 2004г./. Цитирана е Заповед №
РД-15-484/22.07.2010г. за разделяне и обособяване на УПИ II – ДАП на два нови
имота – УПИ II - ДАП и УПИ VII-2687,2689.
Поддържа, че непълнотата на кадастъра /кадастрален
план/ се установява на самото място, с акт, подписан от съставителя, заявителя
и пряко заинтересованите собственици, като в случая липсвало съгласие между
страните за местоположението и границите на новозаснетия имот. Твърди се да е
налице спор за материално право по см. на чл.53 ал.2 пр.2 ЗКИР – и двете страни
в производството се легитимират със съдебни решения като собственици на един и
същ имот. Счита, че общината е следвало да постанови отказ по молбата на Я.Г. и
да укаже на страните да установят правата си върху спорния имот по исков ред,
тъй като не разполага с право да разреши спор за вещни права.
Оспорено е правното основание за издаване на заповедта
- чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ. Нормата урежда основанията
за изменения на ПУП, когато непълнотата или грешката в кадастралната основа има
значение за предвижданията на ПУП - изменението е допустимо след приключване на
процедурата по ЗКИР. Поискано е заповедта да се отмени изцяло с присъждане на
направените съдебни разноски.
В писмено становище по същество процесуалният
представител адв.В. поддържа доводите в жалбата и изтъква, че липсата на
съставен акт за непълноти и грешки /АНГ/ в случая е съществено нарушение, тъй
като при изпълнение на това законово задължение, административният орган би
достигнал до друг извод. Посочено е, че съгласието на заинтересованите страни,
удостоверено в АНГ може да се замести само с влязло в сила съдебно решение за
установяване на правата. Счита, че от преюдициално значение в случая е съдебно
производство, посредством което ще се установи принадлежността на правото на
собственост върху имот пл.№ 2687 и частта от него, обособена като нов имот пл.№
2723. Разрешен спор за това обстоятелство би бил основание за корекция в плана.
Поддържа искането за отмяна на заповедта и присъждане на направените съдебни
разноски.
Ответникът
Кмет на Община Първомай в писмен отговор /л.46/ оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че административният орган бил подведен в административното
производство – при подаване на молбата /14.04.2011г. в изпълнение на влязло в
сила Решение № 517 на ПОС по гр.д.№ 59/2008г., в общината не е имало информация
за това съдебно решение. Същото е влязло в сила на 16.04.2009г. и до
14.04.2011г. заинтересованите страни Я.Г. и Д.К. не са упражнили правата си
чрез представяне пред длъжностни лица в общината на решението, за нанасяне
имотът в кадастралната основа. Кметът на общината е уточнил, че бил подведен
при издаване на Заповед № РД-15-484/22.07.2010г., при издаване на която не е могъл
да знае за претенциите на Г. и К. за собствеността на имотът. Поискано е да не
се присъждат разноски в тежест на Община Първомай.
С
представяне на документация, удостоверяваща изложените факти изрично е
посочено, че няма налични доказателства относно връчване на акта за непълноти и
грешки на С. /във вр. с указания по доказателствата с р./30.01.2012г., л.39/.
Заинтересованите лица Я.Н.Г.,*** и Д.Н.К.,*** оспорват
жалбата. Процесуалният им представител адв.Г. счита заповедта за
законосъобразна с материалния закон и процесуалните правила, л.90. Представя
препис на окончателно Определение № 395/16.04.2009г. на ВКС по гр.д.№
3039/2008г., с което не е допуснато до касационно обжалване решение №
517/31.03.2008г. на ПОС по гр.д.№ 59/2008г. С решението на ПОС е отменено
решение № 60/20.11.2007г. по гр.д.№ 204/2006г. на РС-Първомай и вместо него е
постановено друго, с което В. Д.С. /настоящо оспорващо лице/ е осъден да
отстъпи собствеността и да предаде владението на Я. Н.Г. върху имот пл.№ 1646 с
площ от 370 кв.м., включен в УПИ II – ДАП, кв.107 по плана на гр.Първомай от
1994г., при граници – улица, УПИ I-озеленяване и УПИ II – ДАП. В определението
на ВКС е потвърдено обстоятелството, че имот 1646 е нанесен в регулационният
план на гр.Първомай от 1994г.
Окръжна
прокуратура-Пловдив, уведомена за образуваното производство по реда на чл.16
ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Жалбата е подадена
в 14-дневен срок от съобщаване с известие/обр.разписка /л.53 – 05.01.2012г. ;
жалбата е с вх.номер от 17.01.2012г./. В известието за съобщение с обр.разписка
не е вписан актът, който се съобщава или уведомителното писмо за издаването му,
поради което не е налице редовно уведомяване и за жалбоподателят срок не е
текъл. Тежестта на доказване редовното съобщаване на административния акт е
върху администрацията, от която данни в тази насока са изискани /л.39/. От
съдържанието на жалбата и писменото становище по същество /за наличие на
материално правен спор/ следва, че оспорващото лице счита правото си на
собственост за засегнато от последиците на административния акт, което
обосновава интерес от оспорването. УПИ VII – 2687, 2689 се състои от два
самостоятелно кадастрално заснети поземлени имота, отразено и в разписния лист
/л.50/.
1. Я.Г. е заявител в административното производство,
молбата й от 28.04.2011г. е цитирана в обстоятелствената част на заповедта. Със
заявление от тази дата е поискано да бъде попълнена кадастралната основа в
кв.107 по плана на гр.Първомай във вр. с Решение на ПОС № 517, л.26. Изменение
на искането във вр. с приложеното от административния орган правно основание
/чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ/, не е извършено в хода на производството.
Преписката съдържа проект, изготвен от правоспособно
лице, включено в състава на Гео-Кад-ДН2 ООД. В обяснителната записка към
проекта е посочено, че образуването на нов имот с площ 370 кв.м. със
собственици Я.Г. и Д.К. е въз основа на съдебно решение на ПОС, в сила от
16.04.2009г., данните са в координатна система 1970г. и е създаден цифров модел
на имота. Представени са точките на новата кадастрална граница на имот 2723 по
кадастралния план /КП/ на гр.Първомай. Налице е скица-проект за попълване на КП
с нов имот № 2723. Част от преписката е цветната скица на част от кв.107 по КРП
от 1994г. с пренасяне на п.III в кв.116 по плана от 1909г. /отменен/, УПИ I-619
в кв.107 по плана от 1959г. /отменен/, и имот пл.№ 619 по плана от 1968г. /отменен/,
по гр.д.№ 204/2006г. на РС-Първомай, подписана от съдебния състав на ПОС, л.24.
Парцел I – озеленяване е съществуващ, показан в граници към момента на
изготвяне на скицата по гр.дело, м.03.2008г.
С влязлото в сила решение № 517/31.03.2008г. е разрешен
спор за собственост /иск по чл.108 ЗС/ между заинтересованите лица, от които Я.Г.
е заявител в адм.процедура и В.С. – жалбоподател по административното дело. Жалбоподателят
е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на Я.Н.Г. и Д. Н.К.
върху имот пл.№ 1646 с площ от 370 кв.м., включен в УПИ II-ДАП, кв.107 по плана
от 1994г., при граници – улица, УПИ I –
озеленяване и УПИ II - ДАП. Този имот е предмет на попълване на КП с нов
имотен номер 2723. Имотът е отразен в скица-неразделна част от съдебното
решение, в мотивите на което е обсъдено и попълване на кадастъра с нов ПИ №
2687 /заповед № РД-15-96 от 09.02.2000г./.
В случая са налице съдебно установени факти от
значение за административното производство за попълване на имота в КП. В
решението са посочени документите за собственост на оспорващото лице, отразени
в жалбата. С попълване на кадастралната основа с имот № 2687, имотът с пл.№
1646 бил заличен. В мотивите на решението е посочено удостоверение на Община Първомай,
установяващо идентичност на част от п.III в кв.116 по плана от 1909г. с УПИ I-619,
кв.107 по плана от 1959г., който е идентичен с имот № 1646-УПИ II-ДАП, кв.107
по плана от 1994г., който по разписен лист по плана от 1959г. се водел на
Хр.Паунов, а по разписен лист по плана от 1994г. е записан на Никола Д.К.. За
индивидуализацията на имота във вр. с окончателното определение на ВКС за
недопускане на касационно обжалване решението на ПОС, е цитирана в решението
скица актуална към м.10.1998г. – за обособяване на процесният имот с отделен
пл.№ 1646, кв.107 по плана на гр.Първомай. ПОС е изяснил
кадастрално-регулационен статут на имота по плановете в хронология и е посочена
заповедта от 09.02.2000г. за попълнен в КП нов ПИ № 2687, в кв.107, КАТО имот
пл.№ 1646 попада в него и е заличен от плана /л.22/ . Този факт е достатъчен за
опровергаване твърдението в жалбата за фактически спор за материално право,
поради несъгласие с границите на ново попълнения имот.
Имотът, който е собственост на наследниците на Я.К.
/настоящите заинтересовани страни/ - се явява част от реституирания на
ответника имот /настоящ жалбоподател/.
2. Фактически основания в обстоятелствената част на
оспорената заповед : влязлото в сила на
16.04.2009г. решение № 517/31.03.2008г. на ПОС; скица на в.л.-неразделна част от
решението и координати на точките на новата кадастрална граница; решение на
ЕСУТ при Общината по Протокол № 40 от 16.11.2011г.
Правни основания – “чл.129 ал.2 ЗУТ в съответствие с
чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ”.
Административно разпореждане – одобрено попълване на
кадастралната основа с нов поземлен имот № 2723 в кв. 107 по плана на гр.Първомай,
по зелените линии, надписи, зачерквания и защрихования.
В протокола на ЕСУТ е предложено на кмета за одобри
попълване на КП на основание чл.134 ал.1 т.1 ЗУТ, чл.129 ал.2 с.з. във вр. с §
8 ПР ЗУТ. Изготвена е скица за попълване на имота, л.30. Преписката съдържа акт
за непълноти и грешки, л.31 , в който е посочен действащия КП на гр.Първомай,
одобрен със заповед № РД-15-666 от 1994г. и в който акт са вписани страните в
производството – собствениците по съдебното решение и В.С. – страна в исковото
производство и заинтересовано лице в адм.процедура. Новозаснетият имот е
нанесен въз основа на решение № 517/31.03.2008г. Налице са подписи на
собственици, съставител и заинтересувани лица. По отношение на последните в
отговора по жалбата е посочено, че няма данни за предявяване АНГ на В.С.. Това
действие не е било необходимо в конкретния случай при изпълнение на влязло в
сила решение между заявител в адм.процедура и заинтересовано лице /чл.62 ал.5
пр.1-во от Наредба
№ 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри/.
На практика административната фаза е
проведена по реда на ЗКИР /§ 4 ал.1 т.2 ПЗР на закона/, независимо от
посоченото правно основание. Последното е посочено във вр. със заповедта за
изменение на ПУП с разделяне на УПИ II – ДАП от 2010г., но заявителката Г. не е
поискала изменение на ПУП по реда на ЗУТ с предхождащо го допълване на
кадастралния план, нито е упоменат § 8 ПР ЗУТ. Административният орган е
обвързан от обхвата на поставено пред него искане и няма данни да са отправяни
указания за отстраняване на нередовности в заявлението /относно документация и
приложим ред/.
По делото са приложени извадка от действащ РП на гр.Първомай,
одобрен с акта от 1994г., л.48; цветна скица на паус – графична част от
оспорената заповед; разписен лист със запис за имоти 2687 и 2689 – със собственик
В.С.; разписен лист с данни за заличаване на имот 1646 със собственик Никола
Д.К., л.51; извадка от ПУП за УПИ VII – 2687, 2689 по заповедта от 2010г.,
л.52; преписката по издаване на заповед № РД-15-484/22.07.2010г. на кмета на
община Първомай , с която е одобрен ПУП – ПР за п./УПИ II-ДАП в кв.107 във вр.
с разделянето му и обособяване на два нови самостоятелни УПИ II-ДАП и УПИ VII-2687,2689.
След издаване на тази заповед, м.08.2011г. жалбоподателят представил в общината
решението за извършване на делбата от 16.02.2011г. в сила от 20.07.2011г.,
л.56.
3. Оспорената Заповед е издадена от Кмета на Община
Първомай и предвид § 4 ал.1 т.2 от ПЗР на ЗКИР, издателят й е компетентен орган
с произтичащи пряко от закона правомощия - до одобряване на кадастрална карта и
кадастрални регистри, кадастралните планове и регистрите към тях, одобрени по
реда на отм.-ЗЕК на РБ и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като в
тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти по ред,
определен с Наредбата по чл.31 ЗКИР. Не са представени данни за одобрена
кадастрална карта и кадастрален регистър за гр.Първомай. На посоченото в
административния акт правно основание по чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ, Кмета е също
материално компетентен.
Както бе посочено, съдържанието на административната
преписка, фактическите основания в заповедта и административното разпореждане
водят до извод за проведено по реда на ЗКИР производство за попълване на
кадастрален план с нов имот на основание влязло в сила съдебно решение, по иск
с правно основание чл.108 ЗС, между заявителя, Д.К. и В.С.. От една страна,
непосочването или погрешното посочване на правни основания не е отменително
основание, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа
/Коментар на АПК, изд.Сиела-2006г./. От друга – административният акт се
проверява за законосъобразност по критериите на чл.146 АПК във вр. с чл.168
ал.1 към момента на издаването му, на посочените фактически и правни основания.
Фактическите основания определят правната квалификация, а в случая административният
орган е изменил основанието на поисканото попълване на имот в кадастъра по
влязло в сила решение. При изложените данни, при които е издадена заповедта,
погрешно посоченото правно основание не е самостоятелно такова за отмяна на
акта. Установи се друго основание в тази насока.
Предмет на попълване в кадастъра са поземлени имоти,
а не УПИ /с особеният ред по чл.60 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри –
ал.6 : “Влезлите в сила подробни устройствени планове по ал. 4 се въвеждат в
кадастралната карта на ниво проект, като всеки урегулиран поземлен имот
получава идентификатор”/. При изменението на ПУП през 2010г. настоящите
заинтересовани лица не са заявили вещните си права по съдебното решение за отразяване
в КП. Процедурата по ЗУТ не е с правни последици при попълването и както бе
отбелязано, ПИ 2687 е самостоятелно отразен в КП /вкл. данните от съдебното
решение на ПОС за заповед от 09.02.2000г. относно попълнен в КП нов ПИ № 2687,
в кв.107, в който попада имот пл.№ 1646,
заличен от плана/.
Заповед за попълване на кадастрален план се издава
след установяване на положителните предпоставки по реда на ЗКИР, Наредба
№3/2005г. – документ за собственост, скица-проект с необходимите приложения и
подписан от заинтересованите лица АНГ. В хода на производството се изготвя акт
за непълноти/грешки в одобрен кадастрален план, ведно със ситуационен план
отразяващ графичното изражение на поискания за отразяване в кадастралния план имот.
В процедурата се уведомяват заинтересувани по смисъла на чл.54 ал.1 от ЗКИР
лица, при отчитане критериите на §1 т.13 от ДР на закона, §5 ал.10 от ПЗР на
Наредбата. Според определеното от закона понятие, заинтересувани са
лицата-собственици и носители на други вещни права върху недвижими имоти, чиито
права се засягат непосредствено от изменението на кадастралния план /КП/. Актът
за непълноти и грешки в действащ кадастрален план, освен данните от съдържащите
се в него реквизити, има значение за установяване и гаранция, че спорове за
материални права не съществуват между заинтересованите страни. Неподписването
на акта за непълноти и грешки /АНГ/ от заинтересовани страни по същество е
отказ да се признаят за верни новозаснетите граници, което е индиция за спор за
тези граници. В съдебноадминистративното производство не се разглеждат спорове
за собственост.
Настоящият случай по отношение на жалбоподателя,
попада в предвиденото изключение, когато не е необходимо подписване на АНГ.
Съгласно чл. 62 ал. 5 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г., акт за непълноти и
грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в
сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план
се нанасят като имотни граници. Разпоредбата на чл. 62 ал. 5 от Наредба № 3 от
28.04.2005 г. е неприложима по силата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА, в частта, с която
се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни
граници на регулационни линии по приложен устройствен план, тъй като противоречи
на чл. 53 ЗКИР и разширява установената с него компетентност на
администрацията. В последната си част хипотезата не е относима в конкретиката
на фактите.
Липсата на съгласие, и то в установената форма не може да бъде запълнена
с други способи или други обстоятелства / Решение № 4471 от 15.04.2008г., ВАС,
Второ О./, но правата на жалбоподателя спрямо нов имот 2723 са установени
/отречени/ с влязло в сила решение.
Цитираното съдебно решение на ПОС е разрешило спор между В.С. и Я.Г. и
Д.К. за граници /по скицата към съдебния акт/ и за собственост. Разрешаването
на последващи спорове не може да се извърши инцидентно от административния съд
при оспорване на издадена заповед за попълване на кадастрален план. В хода на
съдебното производство се установи хипотеза на чл. 142 ал. 2 АПК.
Спорът за материално право е разрешен и влязлото в
сила съдебно решение е основание за попълване на кадастъра с нов имот, със
съдебно установени граници, площ и собственици. Неподписването на акта за
непълноти и грешки /АНГ/ от заинтересованата страна изразява отказ да се
признаят за верни новозаснетите граници на имота на заявителите, което е
индиция за спор, който при конкретните факти е разрешен. Жалбоподателят не
оспорва границите и площта на ново заснетия имот, като противоречащи на
съдебното решение, а отрича правото на собственост с аргумент от своето вещно
право върху ПИ 2687. Извършената съдебна делба не е отчела актуалните
съществуващи вещни права, страна в съдебното производство по гр.д.№ 118 /2004г.
на РС-Първомай /съдебна делба –разпределение, л.7/ не са били Я.Г. и Д.К.. Акт
за непълноти и грешки в обсъждания случай не следва да се подписва от В.С., тъй
като волята на страните е заменена с влязлото в сила решение. Заповедта съдържа
графична част, в АНГ и в текстовата част от административния акт е вписано
съдебното решение на ПОС /Решение №
1952/12г. на ВАС, Второ О./.
4. Според
заключението по допуснатата СТЕ : новопопълненият ПИ № 2723 по
оспорената заповед е в граници, изчертани в зелен цвят и означени с цифри 1-4,
площ 370 кв.м. в скица № 1 към заключението; в скица № 2 е представена извадка
от РП на гр.Първомай, одобрен със заповедта от 1994г., в която с червен цвят са
изчертани регулационните граници на УПИ I-озеленяване и УПИ VII – 2687, 2689,
кв.107, а със зелен цвят е нанесен ПИ 2723. В.Л. установява, че част от ПИ 2723
по цифри 5, 2, 3, 6 в скица № 2 с площ 210 кв.м. е включена в УПИ VII-2687,
2689, кв.107, а част от ПИ 2723 по цифри 1 ,5, 6, 4 в скица № 2 с площ 160 кв.м. е включена в УПИ
I- озеленяване.
Заключението не е оспорено и е съобразило данните по
делото при отговор на поставените въпроси. Устно в съдебно заседание при
изслушване на заключението /л.110/, експертът заяви, че не е проучвал поради
непоставянето му въпроса с подпис в АНГ от страна на жалбоподателя, и във вр. с
това отбеляза основанието за попълване – по съдебно решение.
5. В хронологичен аспект фактите са – попълване на ПИ
№ 2687 през 2000г. /съгласно решение № 517 от 2008г. на ПОС/, част от който
имот с установена идентичност по предходните планове е имот пл.№ 1646, заличен
от плана с посоченото попълване. Считано от 16.04.2009г. имотът е собственост
на Я.Г. и Д.К.. Разпределение на имотите по съдебна делба /решение № 13 от
16.02.2011г./ касае УПИ VII-2687,2689 и УПИ II – ДАП. Процесуалният
представител на заинтересованите лица адв.Г. постави искане за спиране на
съдебното производство порази преюдициалност на спор за материално право, по
иск по чл.124 от 04.07.2012г. С протоколно определение от 05.07.2012г. искането
бе отхвърлено. Искът е насочен против В.С., МРРБ и Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвид установеното със
СТЕ местоположение на ново попълненият имот.
Тук се отбелязва, че съгласно диспозитива на решение
№ 517/2008г. имотът, който е осъден В.С. да предаде на заинтересованите в това
производство лица, граничи с УПИ I-озеленяване, което състояние е по скицата,
подписана от съдебния състав. Няма данни за настъпилата промяна в границите на
УПИ I-озеленяване, но е факт, че част от имот № 2723 попада в този УПИ по
заповедта за попълване на КП. В тази вр., заинтересовани страни в
административното производство е следвало да бъдат собствениците на имоти –
границите на които се променят. Разрешеният спор по чл.108 ЗС е между страни,
обвързани с последиците на съдебният акт, които не обхващат собственици на
други имоти по разглеждания план.
Еднозначно експертът сочи, което е видно и от
приложените скици към заключението, че одобреното с оспорената заповед
попълване на кадастъра засяга частично УПИ I-озеленяване. Като не е уведомен за
извършваната административна процедура, собственикът на съседен имот, чиято
граница се засяга с попълването /отнемане на площ с навлизане в имота/, е
допуснато нарушение. Обстоятелството на засягане е отразено в графичната част
към АНГ, видно е и от скицата по попълването. АНГ не е предявен за подпис от
заинтересован собственик, не е подписан от същия и данни за обратното не се
представиха в съдебното производство. Засягане на съседен парцел е налице, поради което нормативното изключение за
елеминиране необходимостта от съставяне на акт за непълноти и грешки, подписан
от пряко заинтересованите собственици, не може да бъде избегнато по отношение
на УПИ I – озеленяване, дори да се приеме хипотеза по см. на чл.134 ал.2 т.2 ЗУТ / в тази насока Решение № 608/12г. на ВАС, Второ
О./.
Според приложените в преписката съдебни решения в
хронология следва, че делбата е извършена при неактуални данни за вещни права в
границите на УПИ. Доводите в исковата молба касаят извършена делба при
неотчитане влязлото в сила решение №517/31.03.2008г. и новият спор за
собственост е между ищците и съделителите по делбеното дело /установяване
правото на собственост към момента на извършване на делбата при съобразяване
съществуващите съдебно признати вещни права/.
Фактическото оспорване от страна на С. не е
необходимо да бъде обективирано в образуван и висящ съдебен процес. Наличието
на съдебно производство изначално би определило заявлението за попълване на КП
като недопустимо за разглеждане. В
случая спорът е на фаза – предявен иск по чл.124 ГПК, поради което следва, че
към момента на произнасяне на съда следва да се приложи нормата на чл.142 ал.2 АПК. Заведеният от заинтересованите лица
иск потвърждава материално правния спор – теза на жалбоподателя /собствениците
на новия имот считат вещното си право по установените вече имотни граници за
спорно във вр. с аргументите в исковата молба/.
Заповедта следва да бъде отменена предвид спорът за
материално право, заведен в хода на делото по основанията в иска. Не се налага
връщане на преписката за предявяване АНГ на заинтересовано лице за УПИ
I-озеленяване, тъй като съществуващия спор за собственост за същия имот
преодолява провеждане на процедурата по указания ред в ЗКИР. При заведен спор
за собственост, административният орган би следвало да постанови отказ, а при
разрешаване на спорът между страните по иска от м.07.2012г., същите разполагат
с право да поискат изменение на КП съобразно актуални съдебно установени вещни
права, а административният орган дължи произнасяне съобразно правилата на ЗКИР.
Съгласно чл. 142 ал. 2 АПК установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Разпоредбата има предвид такива факти, които
променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение /Решение
№ 2586/12г., ВАС. Правно значение в тази насока има искът по чл.124 ГПК,
предявен от собствениците на новопопълнения имот с оспорената заповед, за
последиците от който бяха изложени съображения. Спиране на административното
производство не е предвидено в ЗКИР, нито в Наредбата по приложение на закона,
поради което органът не би имал право да спре преписката при връщането й от
съда, до приключване на заведения исков спор.
Дължимост на разноските при отмяна на оспорен
административен акт е предвидена като обща хипотеза, предвид което разноски се
дължат и при отмяна на акта на основание новонастъпили обстоятелства. В случая
самостоятелно основание за отмяна би била и липсата на мотиви относно
непредявен АНГ на собственик на засегнат имот, в който частично попада ПИ №
2723 съобразно данни от преписката и СТЕ, който съгласно съдебното решение
граничи с имота – предмет на попълване в кадастъра.
Констатират се реално извършени разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение в размер на 470 лв., за д.т. – 10
лв. и депозит за в.л. 150 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Заповед № РД-15-964/23.11.2011г. на Кмета на
Община Първомай, за попълване на кадастралната основа с нов поземлен имот №
2723, кв.107 по плана на гр.Първомай.
Осъжда Община Първомай, представлявана от Кмета да
заплати на В.Д.С.,*** сума от 630 лв.-общо съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.
Административен съдия :