№…………………………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на дванадесети май 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.д.№ 692/2022г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.А.Н.
срещу отказ на Председателя и административен ръководител на Административен
съд Варна за разглеждане по съществото и предоставяне на информация по ЗДОИ по
направено от г-н Н. искане.
При проверката за редовност и допустимост на жалбата, съдът е констатирал, че не е редовна – не съответства на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК. Към жалбата не е приложен и документ за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по аргумент от т. 2б, б. ”а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, във вр. с чл. 12, ал. 3 от АПК. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е направил искане за освобождаване от държавна такса за производството и е представил доказателства във връзка с това искане.
След преценка на предмета на спора и направеното искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, съдът в разпореждане № 5166/18.04.2022г. е намерил за неоснователно и не е уважил искането на г-н Н. за освобождаването му от внасянето на държавна такса. Съдът в същото разпореждане е дал възможност на основание чл.158, ал.1 АПК на жалбоподателя да изправи нередовностите на жалбата, като представи доказателство за пл. д. т. по сметка на АдмС Варна в 7 – дневен срок от съобщаването.
На 18.04.2022г. са постъпили две молби с.д.№6281 и с.д.№6280 от г-н Н.. В молба с.д.№6281/18.04.2022г. г-н Н., сочи в отговор на разпореждане №5166/18.04.2022г., че няма да внесе държавна такса по сметка на АдмС Варна, поради което съдът не следвало да чака изтичането на сроковете за отстраняването на тази нередовност.
В молба с.д.№6280/18.04.2022г. е направено частично оспорване пред Върховния административен съд на Р България на разпореждане № 5166/18.04.2022г. постановено по адм.д. 692/2022г.
Разпореждане № 5166/18.04.2022г. е съобщено
на г-н Н. лично на 21.04.2022г.
Съдът съобрази, че оспорването на разпореждане № 5166/18.04.2022г. постановено по адм.д. 692/2022г. е само в частта, в която съдът отказва да освободи г-н Н. от държавна такса. Към оспорването е приложена молба за освобождаване от внасянето на държавна такса за частната жалба и са приложени доказателства относно възможността на г-н Н. да внесе държавна такса. Съдът след като се запозна с приложените доказателства и при преценката на предмета на спора, намира молбата за неоснователна при съобразяване на Решение на Конституционния съд на Р България №3 от 08.07.2008г. по конституционно дело №3 от 2008г. с докладчик съдия Благовест Пунев[1] и на разпоредбата на чл.83, ал.2, т.7 от ГПК. Не са налице условията за освобождаване от държавна такса за частната жалба подадена до Върховен административен съд от г-н Н.. На частния жалбоподател следва да бъде дадена възможност по арг. от чл.142б, ал.1 от АПК да изправи нередовността на жалбата като представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на Върховен административен съд на Р България в седмодневен срок от съобщаването.
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на г-н Н.А.Н. за освобождаване от заплащане на държавна такса по оспорването на разпореждане № 5166/18.04.2022г. по адм.д. 692/2022г. по описа на АдмС Варна, в частта на разпореждането, в която не е освободен от заплащане на държавна такса.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на частния жалбоподател да отстрани нередовността на частната жалба,
като в 7-дневен срок от получаване на съобщението представи в АдмС – Варна
документ за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 30 лева по сметка
на Върховен административен съд на Р България
УКАЗВА на частния жалбоподател, че при неотстраняване на нередовността в посочения срок, частната жалба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се връчи на частния жалбоподател.
Съдия:
[1] „Дължимостта на държавна такса от ищците при предявяване на искове се определя от обстоятелството, че правораздаването е публична услуга. Заплащането на такса се свързва не само с възмездяване на тази услуга, но и с мотивиране на гражданите и юридическите лица към добросъвестно упражняване на процесуалните права като завеждат искове, които са потенциално основателни и се предотврати увеличаване на броя на неоснователните съдебни спорове. Законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект, носител на съдебно предявеното право, а от характера на самото право или от начина на неговата защита - чл. 83, ал. 1 ГПК. “