Р Е
Ш Е Н И Е
№ 827
гр. Пловдив, 04.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2797/2019г. по описа на ПРС, ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Предмет на настоящето производство е НП № 19-1030-000678/08.02.2019г.
издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив, с което
на С. Р. Р., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1
от ЗДвП, и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП.
Жалбоподателят, С. Р. Р. излага доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
моли същото да бъде отменено. Редовно и своевременно призован се явява лично и
поддържа молбата си за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, не изразява становище по жалбата в проведеното производство.
От фактическа страна се установява следното:
На жалбоподателя било издадено наказателно постановление
за това че на 24.01.2019г., около 20.45ч., управлявал лек автомобил марка „БМВ 330И” с Рег.
№ …, в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Източен“ и ул. „Богомил“, като преминава на забранителен
/червен/ сигнал на светофарна уредба, както и че управлявал автомобила с
изтекъл срок на АУАН № 917487 от 07.06.2017г. За установените нарушения бил
съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В графата за възражения, жалбоподателя отразил
че в последния момент светнало жълто на светофара, когато влизал в кръстовището
и той се опитал да се изнесе по бързо, за да не създаде опасност за движението.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева за първото нарушение и в размер на 20 лв. за второто. В наказателното
постановление извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен
начин с описанието и квалификацията дадена в съставения АУАН. Било отразено че
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 8 точки.
Като свидетел по делото е бил разпитан п. с. който
съставил АУАН – И.С., който заяви че не помни конкретния случай, поддържа акта
и разказа как по принцип протичат проверките на описаното в АУАН място на
извършеното нарушение. Подобни бяха и твърденията на свидетеля по акта – св. Г.П.,
който също заяви че не помни конкретната ситуация и поддържа съставения акт. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, макар и поради обстоятелството че не
помнят случилото се да не допринасят съществено за доизясняване на обективната
истина.
По делото по молба на жалбоподателя като свидетел беше
разпитано лицето което се е возило в неговия автомобил по времето по което се
твърди че е извършил описаното нарушение – свидетеля Д.П.. Свидетеля разказа че
е имало един единствен случай при който е бил в автомобила на приятеля си, по
времето по което на същия е била извършена полицейска проверка и съставен акт
за това че е преминал на червено. Свидетеля разказа че той се е возил в
автомобила. Видял е че когато автомобила бил на 5-6м. от светофара е светело
зелено, като не е видял какъв точно цвят е светело на светофара при преминаването
на автомобила през кръстовището, защото само се е возил и не това е била целта
му. Свидетеля заяви че той сам е предложил на жалбоподателя да обжалва акта тъй
като според него не е извършил нарушение. Съдът кредитира показанията на този
свидетел като искренни, и съответни на събраните по делото писмени
доказателства.
По делото е налична докладна записка съставена във връзка
със съставен АУАН на жалбоподателя, от актосъставителя И.С., който в съдебно
заседание заяви че не помни конкретния случай, в която той собственоръчно е
отразил че автомобилът е имал достатъчно време да спре при светването на жълт
сигнал на светофара, но е навлязъл в кръстовището.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по
делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
По отношение на
нарушението посочено в т. 1 от НП:
В хода на съдебното следствие не се установява по категоричен начин, че с
действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна
състава на вменените му административно нарушение. Разпитаните п. с. – С. и П.,
заявиха че поддържат съставения акт, но не помнят конкретната ситуация, поради
което не могат със сигурност да потвърдят че жалбоподателя е преминал на червен
сигнал на светофарната уредба. От друга страна св. П., заяви че се е возил в
автомобила на жалбоподателя, и е видял че на 5-6м. преди да навлезе в
кръстовището, светофара е светел зелено. Посоченото води съда до извода че
действително жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на зелено или на жълто,
като няма как да е навлязъл на червен сигнал на светофара, за каквото е
санкциониран по т. 1 на обжалваното НП. Съдът кредитира показанията на св. П.,
като ги прие за истинни. Именно показанията на този свидетел опровергават
презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН в който се твърди че
жалбоподателя е преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба.
Съдът дава вяра на показанията на св. П. и поради факта че това което той
разказа, жалбоподателя е написал веднага след съставянето на АУАН, в графата за
възражения, което показва че не е защитна версия измислена след случилото се
събитие.
По отношение на
нарушението посочено в т. 2 от НП:
По отношение на административното нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП и
определената за него санкция на основание чл.185 от ЗДвП съдът счита, че в
случая обстоятелствата, посочени като административно нарушение в съставеното
НП се явяват незаконосъобразни. Това е така, защото нормата на чл.157, ал.6 от ЗДвП сочи, че „При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният
талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.190,
ал.3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му“. Това не е задължаваща норма, която да изисква определено правно
регламентирано поведение от страна на водача на МПС. Напротив, в случая
единствено се сочи, че съставеният АУАН замества контролния талон, който
задължително се изземва при съставянето му. Разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП не предвижда виновно поведение на субект на административнонаказателна
отговорност, водещо до съставомерен резултат съгласно чл.6 от ЗАНН. Т.е.
законът не предвижда конкретно деяние - действие или бездействие на лице, което
да е извършено виновно и да нарушава обществените отношения и реда на държавно
управление. Поради горните обстоятелства съдът счита, че е било допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН – за АУАН, както и по чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН и в тази част НП следва
също да бъде отменено.
Ето защо, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, по изложените
по-горе съображения.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XXV н.св.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 19-1030-000678/08.02.2019г.
издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив, с което
на С. Р. Р., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т.
1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
глоба
в размер на 100 лева за
нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.
XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.